№ 663
гр. Пазарджик, 29.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
ИВАНИНА ИГН. И.А
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245200600696 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите-подсъдими Б. Р. Ч. и С. И. К. се явяват лично.
За тях се явява адв. Т. М., редовно упълномощен да ги представлява.
Явява се и адв. Д. Т., редовно упълномощена да представлява
жалбоподателя-подсъдим С. И. К..
Частните обвинители Х. И. Х. и П. И. Г. не се явяват.
За тях се явява адв. В. А., редовно упълномощен да ги представлява.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор В. М..
Становище на страните по хода на делото.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Адв. М.: - Моля да дадете ход на делото, няма процесуална пречка.
Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.
Адв. А.: - Да се даде ход на делото.
1
Жалбоподател-подс. Б. Ч.: - Да се даде ход на делото.
Жалбоподател-подс. С. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.
Съдът разясни на страните правото на отвод.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА, ПРОКУРОРА И
СЕКРЕТАРЯ.
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик.
Адв. М.: - Поддържам въззивната жалба. Не оттегляме искането си да се
изиска записа от тел. 112. Изслушахме самия запис, но беше много бързо,
няма никакъв сигнал.
Адв. Т.: - Поддържам въззивната жалба. На този етап нямам
доказателствени искания. Поискала съм да бъдат разпитани пострадалите, тъй
като те в съдебно заседание не можаха да пресъздадат какво е извършено, как
са нападнати, под предлог, че не си спомнят и присъдата изцяло беше
постановена, но прочетени такива от досъдебното производство по чл. 281, ал.
4 от НК, което смятам, че са симулирали и т.н. Не може да си извършил нещо
и после да не си спомняш каквото и време да е направено. В протоколите
никъде не се сочи, че са били в къщата на Х. Х.. Всяко едно обаждане на тел.
112 от всеки един пострадал се твърдят всички различни адрес, но не се
посочва. След това всички свидетели казаха, че са завели полицаите и са
видели какви вреди са причинени на къщата.
Прокурорът: - Въззивната жалба е неоснователна. За мен делото е
изяснено, моля да не се уважават исканията. Съдът се е мотивирал какво
точно всеки един от подсъдимите е направил.
Адв. А.: - Поддържам становището на прокурора.
СЪДЪТ след съвещание намира, че на този етап не е необходимо
събирането на нови доказателства по делото, поискани в допълнителното
2
писмено изложение на адв. Т., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане на нови доказателства,
описани в допълнението към въззивната жалба на адв. Д. Т..
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
присъда на Районен съд Велинград, с която двамата подсъдими Б. Ч. и С. К. са
признати за виновни по чл. 170, ал. 2 и по чл. 131, ал. 1, т. 3, предл. 3 и т. 12.
Единият е осъден на 1 година лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години – това е за Б. Ч., другият е осъден на 1 година и 2 месеца при
първоначален строг режим, както казах обвиненията по чл. 170, ал. 2 и по чл.
131 – трябва да се установи на въпросната, а именно 30.09.2022 г. нахлули ли
са двамата подсъдими в къщата на Х. Х..
Какви са фактите и обстоятелствата:
На първо място са показанията на свидетеля А. З.. Това е така да се каже
един независим свидетел. Същият е категоричен, че е видял как те влизат в
къщата. Единият е бил с брадва, другият е бил с дърво.
На второ място това са показанията на свидетеля А. Г.. Той е човекът,
който когато двамата подсъдими са нахлули в къщата на Х. Х. се е уплашил и
скочил през прозореца и се е скрил, като през цялото време е наблюдавал
действията на двамата подсъдими. Той подробно ги описва – как с удари по
главата пострадалия по делото. В тази насока са и показанията на самите
пострадали Х. Х. и П. Г.. Тези факти и обстоятелства на някакъв побой се
потвърждават и от записа на тел. 112, от който е видно, че лице, което се е
представило за А. Г. се е обадило, че има побой, т.е. фактите и обстоятелствата
са такива, че е доказано присъствието на подсъдимите в къщата на Х. Х..
Нанесен е побой на П. Г.. Установено е, че нахлуването е станало след
полунощ, т.е. касае се за нахлуване в къща на две и повече лица нощно време.
Доказано е нанесеното увреждане на пострадалия по делото. Обвинението е
затова, че се касае по хулигански подбуди с особена жестокост. Действително
3
също считам, че се касае за хулигански подбуди. В къщата е имало много хора.
За възмущението на хората говори факта, че те са се обадили на тел. 112.
Доста удари е получил пострадалия, т.е. налице е и другата квалификация. В
случая не трябва да се обсъжда предишния бой между част от пострадалите и
единия от подсъдимите, т.е. фактите и обстоятелствата са такива, че следва
съдът да потвърди присъдата.
Адв. А.: - Уважаеми окръжни съдии, поддържам казаното от прокурора,
нямам какво да добавя.
Адв. М.: - Уважаеми окръжни съдии, обвинението за телесната повреда
е с особено голяма жестокост и хулигански подбуди – престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 9 и т. 12 НК. Определено считаме, че не е налице хипотезата за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и тази хипотеза е
несъстоятелна. Съдът е възприел въз основа на разпити на свидетели, че
двамата подсъдими Б. Ч. и С. К. са причинили лека телесна повреда на П. Г. по
хулигански подбуди. Фактите по делото са съвсем други. Категорично се
заявява както от пострадалите, така и от подсъдимите, че на процесната дата
29.09.2022 г. е станало спречкване между частния обвинител Х. и бащата на
рожденика свидетелят Г., което е прераснало в бой, който бой се е разиграл на
открито. В него са намесени подсъдимите. При тази намеса подсъдимият К. е
бил ударен с бутилка в главата, където се е разкървавила. Според нас този удар
с бутилка в главата на К. е поводът по-нататък да продължи сбиването.
Мотивите са били лични с оглед удара с бутилка в главата, а не са хулигански
подбуди, тъй като те ако са демонстрирали нещо, дори да има влизане в
къщата, те не са го демонстрирали като някакво превъзходство или някакво
аругантно поведение пред останалите жители в циганската махала. Следва да
се отбележи, че не всяко престъпление само по себе си представлява
нарушение на обществения ред. Ние в тази насока в самата въззивна жалба и
допълнението към нея сме посочили ново решение на ВКС с оглед на това
следва ли да се приеме, че е налице хулиганство или не.
Другото което искам да подчертая, че те са осъдени и по т. 9, че
деянието е извършено с особена жестокост. Мотиви в тази насока решението
на Районен съд Велинград и няма нито една дума, а са осъдени и по т. 9. Тук
считам, че следва да се приеме, че липсват въобще мотиви в тази насока, за
което са осъдени от районен съд. Що се отнася до това, кои са нанесели
4
ударите, аз не знам защо е трябвало да бъде съучастие по чл. 20 между Ч. и К..
Самият пострадал П. И. Г. в своите показания е посочил: „Вратата не беше
на земята, но беше счупена. Ч. ме удари, удари ме в рамото, в лявото рамо, в
лявата буза” и вече не помни нищо. Самият пострадал П. Г. твърди, че
ударите, които са му нанесени и то специално по местата, където има телесна
повреда – по рамото, по бузата са извършени от Ч.. Ето защо аз не неудомявам
защо трябва да има съучастие и от другия подсъдим. Леките телесни повреди
по чл. 131 самият подсъдим признава, че са извършени от Ч.. Налице е една
пълна липса на мотиви, въз основа на които доказателствата е приело
писмената фактическа обстановка.
Видно е от самото дело, че са налице две групи свидетелски показания.
Съдът въобще не се е мотивирал защо приема част от показанията, защо ги
кредитира и на какво основание отхвърля другите свидетелски показания, тъй
като те са противоречиви. Би трябвало съдът ясно да изясни защо кредитира
показанията на единия от свидетелите, за да достигне до осъдителна присъда
и защо отхвърля показанията на другата група свидетели, което не е
направено, а това е едно нарушение, което винаги се приема от касационния
съд. Що се отнася до влизането в дома, ние затова изискахме допълнително
диска с обажданията до тел. 112. От това което чухме в залата, а дори и в
съдебното решение никъде, никой не се е обадил, че става сбиване в дома на
Х. И. Х. на ул. „Анезица” № 5. Едно обаждане, те са досто, но говорят за други
къщи. Никой не сочи, че има сбиване на ул. „Анезица” № 5, в дома на Х..
Немаловажно е свидетелските показания на полицаите, които са
посетили местопроизшествието, те са 4 човека. При самите разпити те казват,
че не са видели нищо счупено в дома на Х.. Считам, че това деяние по чл. 170
по никакъв начин не е доказано, тъй като няма веществени доказателства. Не
са иззети от полицията кое е счупено. Няма протокол за оглед в къщата след
като са ходили полицаите, поне да бяха направили, то и дознател е ходил, да
бяха направили един протокол за оглед какво е счупено в тази къща. Нищо не
е направено, може би това е от бездействие на полицията, но при това
бездействие на полицията по никакъв начин не може да се докаже кое точно е
било счупено в дома на Х.. Няма никакви доказателства, освен техните
свидетелски показания. Те можеха да кажат, че и къщата са бутнали, но
следваше ли съдът и прокуратурата да приемат това тяхно становище.
5
Ето защо аз считам, дори съдът да приеме, че е налице лека телесна
повреда, тя е извършена от Ч., по никакъв начин няма мотиви за особената
жестокост, с която са те са извършили деянието спрямо П. Г. и според мен
липсва състава на т. 12 – хулиганство. Пак искам само да повторя, да не се
повтарям сбиването вечер, късно вечерта става за това, че единият от
подсъдимите е бил ударен с бутилка в главата, след което му се е разкървавила
главата. Оттам това са някакви лични мотиви, ако е имало сбиване по-нататък
някакви лични мотиви, както се казва да му върне затова, където е бил ударен.
Така, че не виждам как съдът прие тази квалификация за хулиганство и
особена жестокост.
Що се отнася до влизането в къщата по чл. 170 считам, че освен
свидетелските показания няма никакви други доказателства, които да
подкрепят тезата, че вътре всичко е било изпочупено. Вие сами като четете
делото ще видите, че един път вратата е откачена, един път е стои на панти,
един път е строшен прозорецът, един път е закачена. Просто точно тук съдът е
трябвало да каже защо приема, че е била ударена вратата, защото показанията
са много противоречиви. Така и не може да се разбере тази врата била ли е
окачена, била ли е откачена, били ли са строшени прозорците, т.е. от там да се
направи извод как е проникнато в дома на Х..
Ето защо ще моля съдът дори да признае Ч. за виновен по чл. 131 от НК
да отмени присъдата по т. 12 за хулиганство, както и по т. 9 за особена
жестокост. Що се отнася до влизането в дома на Х. по чл. 170 считам, че
следва да бъдат оправдани, тъй като липсват каквито и да са били достатъчно
доказателства, събрани и от полицията по някакъв начин след като е било
посетено местопроизшествието, че вътре всичко било изпочупено, това било
изпочупено, други неща. Това са само едни показания на пострадалите, които
по никакъв начин не се доказват от други, нито от преки, нито косвени
доказателства по делото.
Адв. Т.: - Уважаеми окръжни съдии, поддържам изложените
съображения в допълнителната въззивна жалба. Поддържам и заявеното от
колегата М.. С оглед, на което моля да постановите вашия съдебен акт като
отмените присъдата и да постановите друга като се съобразите с изложеното
от колегата.
6
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. Б. Ч.: - Ние не се
признаваме за виновни, защото не сме нито нахлули в къщата. Отвън беше
общ бой. Това беше през нощта 01:30 часа ли беше не помня в колко часа
беше. Взехме да се прибираме. Да, Х. удари брата с с шише и ние се
намесихме и там беше вече ей така /показва с ръце/. Отвън стана този бой.
Нито сме счупили входната врата, нито сме влизали в къщата, нищо.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. С. К.: - Аз искам да добавя,
че този бой не е станал заради нас, защото Х. се скара със зет си на рождения
ден, ние сме комшии. Бяхме там на рожедния ден. Това стана, защото той
удари зет си и аз уж да го браним удариха мене и започнахме да се бием един
на друг. Това, което казаха, ние даже не сме прескочили тази врата, нито сме я
счупили, нито сме направили тази беля. Не сме влизали в никаква къща и не
помним кой кого е ударил, защото бяхме много пияни. Отвън се сбихме, то
беше цяла тълпа – жени, деца, всички бяха отвън. Това е, друго не мога да
кажа.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Ч.: - Ако може съдът да ме
оправдае, защото не съм виновен.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. К.: - Ако съдът да ме
оправдае, защото имам 5 малки деца, на 4 месеца бебе имам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7