РЕШЕНИЕ
№ 1319
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова П. Въззивно гражданско
дело № 20225300501389 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 262026/19,07,2021 г., постановено по гр. д. № 19972/2018 г. на
РС Пловдив, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Н. И. ТИВОНИ“
Лимитид – гр. Йехуд-Монсон, Израел, представлявано от управител И. Т.; против
„ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; иск да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи
на ищцовото сумата от общо 12265 евро, формирана както следва: сумата от 9020 евро
- преведена по банковата сметка на ответника на 27,07,2016 г. и 1720 евро - преведена
по банковата сметка на ответника на 22,12,2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по
банковата сметка на ответника на 21,02,2017 г.; представляваща част от дължима за
връщане главница по договор за заем, за които суми е издадена Заповед №
10820/10,11,2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр.
дело № 17575/2017 г. на ПРС, ХХ гр. с. Със същото решение „Н. И. ТИВОНИ“
Лимитид – гр. Йехуд-Монсон, Израел, представлявано от управител И. Т.; е осъден ода
заплати на „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********;
сумата от 2875 лв. – деловодни разноски за производството. Решението се обжалва от
„Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид – гр. Йехуд-Монсон, Израел, с оплакване за
незаконосъобразност поради проативоречие с материалния закон и необоснованост. От
1
въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да уважи предявените искове.
Ответникът по жалбата „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
Постъпила е и частна жалба от „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид – гр. Йехуд-
Монсон, Израел, представлявано от управител И. Т.; против определение от
14,02,2022 г., постановено по гр. д. № 199972/2018 г. на РС Пловдив, с което е оставено
без уважение искането на дружеството-жалбоподател да бъде изменено посоченото по-
горе решение в частта досежно разноските като присъдените в полза на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени поради прекомерност. От
въззивния съд са иска да отмени обжалваното определение и вместо това да уважи
искането за изменение на решението и намаляване на разноските.
Ответникът по частната жалба „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД –
гр. Пловдив, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявени от
„Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид – гр. Йехуд-Монсон, Израел, представлявано от управител
И. Т.; против „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********. Ищецът твърди, че по силата на неформален договор между страните от
24,09,2007 г. предоставял на ищеца, чрез периодични банкови преводи, парични суми в
заем, които ответникът не върнал. Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 12265 евро, формирана както следва:
сумата от 9020 евро - преведена по банковата сметка на ответника на 27,07,2016 г. и
1720 евро - преведена по банковата сметка на ответника на 22,12,2016 г. и сумата от
1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21,02,2017 г.,
представляваща част от дължима за връщане главница по договор за заем, за които
суми е издадена Заповед № 10820/10,11,2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17575/2017 г. на ПРС, ХХ гр. с.
Ответникът „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че между страните е
сключен соченият от ищеца договор за заем. Твърди, че дори да са заплатени
конкретно посочените по-горе суми, същите представляват плащания във връзка със
съществувалите между страните дълготрайни търговски отношения, тъй като
произвежданата от ответника продукция била предоставяна на ищеца, който я изнасял
2
и продавал в Израел.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 17575/2017 г. на ПРС, ХХ гр. с., за
претендираните в настоящото производство вземания ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Срещу заповедта длъжникът е
предявил възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което е прието с определение от
30,10,2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1516/2018 г. на ПОС. На кредитора е указана
възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК и исковата молба, по
която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415
от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата
инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или
недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр.
второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материално-правни норми, относими към спорното правоотношение. При изпълнение
задълженията си въззивният съд не констатира неправилно приложение на
императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата
нормативна уредба.
По отношение предявените с жалбата възражения: Пред настоящата
инстанция се оспорват изводите на РС за това, че сключването на процесния договор за
заем е недоказано и не се установява соченото от ищеца основание за дължимост на
претендираните суми. В тази връзка настоящата инстанция приема следното:
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е сключен договорът, въз основа на който твърди да са възникнали
претендираните вземания. Следователно ищецът следва да докаже: 1/ че страните са
постигнали съгласие за това ищецът да предостави процесните суми в заем на
ответника, а ответникът се е задължил да върне същите, 2/ доколкото договорът за заем
е реален – че уговорените суми са фактически предадени от ищеца на ответника.
По отношение постигането на съгласие между страните за сключване на
процесния договор по делото липсват доказателства. Представени са доказателства за
предаването на процесните суми чрез банкови преводи. Като основание за превода
ищецът е посочил „изплащане на акционерен заем“ (вж. заключение на приетата пред
РС съдебно-лингвистична експертиза и обясненията на вещото лице в открито съдебно
заседание). Ответникът е осчетоводил тези средства в разплащателна сметка за
плащания във валута и в кредитна сметка „други кредитори“, като основание за
получаване на средствата е посочено „превод“. Сами по себе си едностранно
посочените основания за превод или за осчетоводяване получената сума установяват
3
постигнато между страните съгласие за сключване на процесния договор. Сключването
на договора за заем не се установява и от представените с исковата молба писмени
потвърждения, изходящи от името на управителя на ответното дружество. За същите,
след открИ.не производство по оспорването им пред РС, се установява с
категоричност, че не са подписани от управителя ответника. Без значение е
обстоятелството кое лице е изпратило същите по електронна поща от името на
ответното дружество, доколкото това не би променило извода за липса на валидно
заявено от дружеството потвърждение за сключването на договора.
С оглед на посоченото и по съображенията, изложени от РС, които
настоящата инстанция изцяло споделя, соченото от ищеца основание за дължимост на
процесните вземания остава недоказано. Затова исковете следва да се приемат за
неоснователни, без да се обсъждат твърденията относно връчването на поканата за
връщане на заетите средства, доколкото не се установява наличието на
облигационното правоотношение, на което се основава претенцията.
Като е стигнал до същите правни изводи, РС е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С решението на РС на ответника са присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2625 лв. Нормативно установеният минимален
размер, с оглед материалния интерес, възлиза на 1250 лв. С оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените открити съдебни
заседания, значителния обем на събраните доказателства и извършените множество
процесуални действия с активното участие на процесуалния представител на
ответника, заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно и искането за намаляването му е неоснователно. До същият извод е
достигнал и РС с обжалваното определение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
За производството пред настоящата инстанция на въззИ.емия следва да се
присъдят разноски в размер на 1650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262026/19,07,2021 г., постановено по
гр. д. № 19972/2018 г. на РС Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14,02,2022 г., постановено по гр.
д. № 199972/2018 г. на РС Пловдив.
4
ОСЪЖДА „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид – гр. Йехуд-Монсон, Израел,
представлявано от управител И. Т.; да заплати на „ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И
КРАСОТА“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 1650 лв. (хиляда
шестотин и петдесет лева), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5