Определение по дело №368/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на „Метромедия груп“ ЕООД, със седалище- [населено място], чрез пълномощника- адвокат Д. С. от АК-[населено място], против Заповед № ДК-02-Б-3 от 21.01.2025г. на Началника на РДНСК-Бургас, с която е наредено премахването на обект „Рекламно съоръжение- билборд“, находящо се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], която е съобщена на оспорващото дружество на 07.02.2025г. Със същата заповед е определен срок за доброволно изпълнение, а именно 14-дневен срок от връчване на заповедта. Указано е, след изтичане на този 14-дневен срок, съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ да се извърши принудително премахване на незаконния обект, по възлагане на органите на ДНСК по реда на чл.57а, ал.7 от ЗУТ.

Производството по настоящото дело е образувано на 28.02.2025г., като е докладвано на 04.03.2025г.

В жалбата е направено искане за произнасяне на съда по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, вр. с чл.217, ал.2, вр. с ал.1 от ЗУТ.

Иска се спиране действието на атакуваната заповед.

По отношение направеното особено искане се сочат следните съображения:

Цитира се нормата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ, според която жалбите и протестите не спират изпълнение на актовете по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, което е сред посочените правни основания за издаване на оспорената по делото заповед. В този смисъл, иска се спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Оспорващата страна сочи, че няма данни, от които да се направи извод, че ако не се допусне предварително изпълнение би била причинена предполагаема вреда или изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след евентуалното му стабилизиране.След като функционирането на съоръжението в продължение на няколко години не е накърнило съществено обществения интерес, забавянето на изпълнението, т.е. след произнасяне на съда не би предизвикало подобно засягане, още повече, че е налице едноинстанционно съдебно производство, според чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ. Заявява се, че липсват данни по преписката и твърдения в тази насока. Сочи се, че законовата презумпция по чл.217, ал.1 от ЗУТ следва да се счита опровергана. Позовава се на норми на подзаконов нормативен акт- Наредба № РД-02-21-1 от 27.01.2022г. относно принудителното изпълнение на заповеди за премахване на преместваеми обекти, поставени на територията на национални курорти, определени с решение на МС за селищни образувания с национално значение и на територията на морските плажове от органите на ДНСК и конкретно на чл.3 от същата ,според която след влизане в сила на съответния административен акт се изпраща покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й по реда на чл.277, ал.1 от АПК, респективно, че нормата на чл.5 от наредбата регламентира принудителното изпълнение едва след изтичане срока за доброволно изпълнение от самите адресати на заповедите. Сочи се, че в случаят дадените указания за доброволно премахване са незаконосъобразни, тъй като не е налице влязъл в сила акт. Цитира се и договор между оспорващото дружество и друг субект за „външна реклама“, според който процесният обект е предоставен под наем на друго дружество, съответно платените суми по този договор и неговият срок, с който релевира евентуално настъпване на вреди за дружеството от премахване на съоръжението към настоящият момент, т.е. преди изтичане на срока за отдаване под наем.

Искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед е подадено от надлежна страна- адресат на оспорения индивидуален административен акт, по същество неблагоприятен за него, като е обективирано в жалбата срещу този административен акт, в законния срок за оспорване доколкото се установява, че заповедта е връчена на адресата на 07.02.2025г., а жалбата е постъпила в деловодството на РДНСК-Бургас на 20.02.2025г.

Видно и от посоченото в заповедта, съгласно чл.217, ал.1, т.2 от ЗУТ жалбите и протестите не спират изпълнението на процесната заповед, т.е. в настоящият случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. В тази връзка само следва да се отбележи, че хипотезата на чл.60 от АПК въобще е неотносима, тъй като не се установява наличие на подобно разпореждане на административния орган, нито жалбоподателят твърди наличие на такова. Ясно е записано в акта, че съгласно чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ обжалването в случаят не спира изпълнението на процесната заповед /с правно основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ/, който текст само възпроизвежда законовата норма, но не съставлява разпореждане на органа по смисъла на чл.60 от АПК. Нещо повече, при така описаните факти и обстоятелства подобно разпореждане би било и нищожно, при положение, че самият законодател е допуснал предварително изпълнение на актовете от процесната категория.

Вярно е, че съгласно чл.217, ал.2 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал.1, с изключение на тези по т.2. Както вече бе отбелязано, правното основание за издаване на процесната заповед е чл.217, ал.1, т.11, вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ, който извод следва не само от указаното в административния акт, но и от неговото съдържание. В случаят е постановен акт за премахване на обект, с наименование „рекламно съоръжение- билборд“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ морски плаж „Лахана“.В заповедта са посочени норми, във връзка с правомощията на началника на РДНСК по чл.57а, ал.3 и ал.6 от ЗУТ, като са цитирани и заповеди.

Законодателят не е изключил възможността за спиране изпълнението на оспорената по делото заповед, доколкото актът от процесната кагегория не попада в забраната по чл.217, ал.2 от ЗУТ и в този смисъл не е налице отрицателна предпоставка за допустимост на искане с правно основание чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК. По този ред съдът действително би могъл да спре изпълнението на оспорения административен акт, при всяко положение на делото до неговото приключване, по искане на съответната страна, при наличие на изискуемите предпоставки, при положение, че „не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол“.

По съществото на искането, с оглед заявените факти и обстоятелства, на които се основава искането за спиране на допуснатата от закона предварително изпълнение следва да се отбележи следното:

Доводите за нищожност на оспореният административен акт не могат да се обсъждат понастоящем, в противен случай съдът би взел отношение към законосъобразността на акта предварително. Както е известно, съдът обсъжда доводите на страните за незаконосъобразност на акта и следва да провери законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл.146, вр. с чл.168 от АПК, но тези съображения се излагат в крайния съдебен акт по делото, а не при образуване на производството и произнасяне по искането за спиране на изпълнението. Същото се отнася и за останалите заявени основания за оспорване на заповедта.

Колкото до заявеното, при съпоставяне на нормите на подзаконов нормативе акт уреждащ времето и начина на принудителното изпълнение, както вече бе посочено, предварителното изпълнение на акта е регламентирано от чл.217, ал.1, т.11 на ЗУТ. Действието на тази разпоредба обективно не би могло да се дерогира от посочените норми на цитирания подзаконов нормативен акт.

Времето, когато е изграден е обекта не е известно към момента, нито е посочено в самата оспорена заповед и подлежи на доказване, ако установяването му е от значение за правилното решаване на делото. Въпреки това, само по себе си времето на функциониране на обект, чието премахване е разпоредено с процесната заповед не може да се противопостави на допуснатото от закона предварително изпълнение на акта, в противен случай самият законодател би предвидил различни хипотези относно неговото допускане, в зависимост от това колко време е съществувало обективно съоръжението.

Неотносими към преценката за спиране на изпълнението са и договорни отношения между дружеството и друг субект по повод сключен договор за наем, защото облигационни отношения по повод сключен договор за наем на съоръжение между различни юридически лица не може да обуслови спиране на изпълнението, поради надделяващ частен над обществения интерес от премахването на обект от процесната категория. Обществените отношения регламентирани от приложимите законови норми не могат да се противопоставят на договорни отношения между различните физически и/или юридически лица в гражданския /търговски/ оборот.

Обобщено, искането за спиране изпълнението на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя „Метромедия груп“ ЕООД- [населено място], да бъде спряно изпълнението до приключване на делото с влязъл в сила краен съдебен акт, на оспорената по делото Заповед № ДК-02-Б-3 от 21.01.2025г. на Началника на РДНСК-Бургас, с която е наредено премахването на обект „Рекламно съоръжение- билборд“, находящо се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщението до страните.