Р Е Ш Е Н И Е № 9
Гр. Сливен, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 365 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от СД с фирма „Б. – 90 Б. и сие“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „З.С.“ № *, представлявано от Управителя П.В.Б. срещу
Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК №
АУ000903-1/30.06.2020 г., издаден от Началник отдел КСМДТ при дирекция „М. д. и
.“ в Община Сливен, с който е установен размера на задължения за данъци, такси
и глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към
тях за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., както
следва: данък върху недвижимите имоти в размер на 3 472,08 лв. и такса за
битови отпадъци в размер на 1 441,61 лв., или общ размер главница от
4 531,05 лв. и лихва за просрочие от 382,64 лв., който акт е потвърден с Решение № НОМ 80/09.09.2020 г. на Директора
на Дирекция „М. д. и .“ при Община Сливен. Образуваното производство се
движи по реда на глава деветнадесета от ДОПК.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че актът е
немотивиран, тъй като не било обосновано защо от 01.01.2019 г. е възникнало
основание за облагане с ДНИ и ТБО. Цитираните разпоредби на ЗМДТ не били
отнесени към конкретния период досежно тяхното прилагане. В акта не било
съобразено, че в нормите на чл. 14 и чл. 15 от ЗМДТ се уреждат различни по
естеството си задължения, а именно: срокове за подаване на декларация и срокове
за изпълнение на задължението. Последните били различни и началото на същите
било поставено в зависимост от осъществяването на различни юридически факти. Не
било посочено и основанието за дължимостта на ДНИ
съобразно разпоредбата на чл. 15 от ЗМДТ. Оспореният АУЗД бил постановен в
противоречие с действащата към настоящия момент норма на чл. 15 ал. 3 от ЗМДТ
(в сила от 01.01.2019 г.), както и не бил съобразен с новата ал. 5. Заявява, че
завършването на сградата на етап „груб строеж“, обуславящо дължимост
на ДНИ, се установява с протокол на
общинската администрация, по арг. от чл. 15 ал. 7 от ЗМДТ, във вр. с чл. 181 ал. 2 от ЗУТ. Предвид това,
че такъв нямало съставен, неоснователно било прието, че е възникнало облагане с
ДНИ от 01.01.2019 г. Посоченият в решението акт обр. 14 за приемане
конструкцията на сградата от 10.05.2012 г. не сочел, че до тази дата обектът е
бил изпълнен на етап „груб строеж“. Същият бил съставен по реда на Наредба № 3/2003
г., но само за носещата конструкция на обекта, без ограждащи стени и покрив,
които трябва да са изградени, за да се приеме, че „грубият строеж“ е завършен.
Последното се констатира с друг протокол, съставен от общинската администрация
по реда на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ. Твърди, че за дължимостта
на такса битови отпадъци не е достатъчно наличието на установена в закон правна
връзка между недвижим имот и съответния правен субект, но и фактическото
ползване и престиране на услугата. От съдържанието на
чл. 67 ал. 1 и ал. 2 от ЗМТД се налага извода, че е установена поредност при
прилагане на допустимите способи за определяне размера на ТБО. Налице била
пълна липса на генериране на отпадъци, вкл. и от самите имоти, а сградата до
завършването ѝ генерирала строителни отпадъци, които са извозвани от
строителя, съгласно одобрения от Община Сливен Проект за управление на
строителните отпадъци и заплащането на ТБО било неправомерно. Не било възникнало
и основание за начисляване на лихви, доколкото дружеството не било надлежно
уведомено за размера на ДНИ и ТБО в съответствие с разпоредбата на чл. 19, чл.
23 и чл. 69 ал. 2 от ЗМДТ. За данъчното облагане релевантен бил фактът на
въвеждане на сградата в експлоатация и разрешаване на ползването ѝ, от
който момент възниква и задължението на собственика да декларира новия
юридически факт – придобиването на новопостроена сграда, даващ основание за
определяне на данъчни задължения. Моли съда за отмяна на оспорения
административен акт, с претенция за разноски.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно
упълномощен адв. Л. Д. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с
претенция за сторените по делото разноски. В писмени бележки заявява, че систематическото
и граматическо тълкуване на нормата на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ налага извод, че
изискването за удостоверяване степента на завършеност на сграда на етап „груб
строеж“ с акт на общинската администрация е свързано с нотариалното
производство за случаите, в които страните искат изповядване на сделка за
прехвърляне право на собственост на обект, изграден въз основа на учреденото
право на строеж. В правната доктрина и съдебната практика било трайно
възприето, че право на строеж се трансформира в право на собственост след
изграждането на имота в груб строеж. Въпреки това, за данъчното облагане
релевантен бил не моментът на трансформиране правото на строеж в право на
собственост, а фактът на въвеждане на сградата в експлоатация и разрешаване на
нейното ползване. Аргумент в подкрепа на това се извличал и от нормите на
Наредба № 3/2003 г., в които не бил посочен акта по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ. В ЗМДТ липсвала легална дефиниция за завършена сграда, поради което следвало
сградата да се приеме за такава според общоприетия смисъл и/или утвърденото
правно значение. Позовава се в тази връзка на чл. 177 ал. 1 и чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 7 ал. 3 т. 15 от Наредба № 3/2003 г. с
твърдение, че не ЗМДТ, а ЗУТ е специален нормативен акт, според който се
определя от кога и какъв е вида на подлежащите на облагане обекти с ДНИ и ТБО. Новата
редакция на чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ касаела новопостроени сгради и постройки,
които не подлежат на въвеждане в експлоатация, а в случая сградата подлежала на
въвеждане в експлоатация и това станало на 10.04.2020 г. От това следвало, че
собственикът няма задължението по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ, който извод се
подкрепял и от съдържанието на чл. 14 ал. 2 от ЗМДТ. Счита, че при
постановяване на акта административният орган не се е съобразил с разпоредбите
на чл. 15 ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ в редакцията им от 01.01.2019 г. Моли съда за
отмяна на обжалвания административен акт.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен служител с ю. о. ст. е. А. О., която оспорва жалбата и
моли съд да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки заявява материална и процесуална
законосъобразност на акта. От констативен протокол изх. № 4703-14 (1) от
11.04.2018 г., издаден от Община Сливен се установявало, че процесният недвижим
имот, представляващ „жилищна сграда на четири етажа с обекти за стопанска
дейност“ е завършена напълно и предстои въвеждане в експлоатация. С позоваване
на чл. 10 ал. 1, чл. 13, чл. 62 и чл. 64 от ЗМДТ твърди, че данъкът и таксата
са дължими от дружеството, както и че не било доказано от страна на последното,
че сградата до завършването ѝ генерира строителни отпадъци, които са извозвани
от строителя съгласно одобрения от Община Сливен ПУСО. По делото били
представени доказателства за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. От
друга страна оспорващото дружество не представило доказателства във връзка с
твърдението си, че не се генерират битови отпадъци от строителството и
дружеството има строителна фирма и строителна техника и камиони, с които да се
извозват определените отпадъци, не бил представен и договор, сключен с лице,
притежаващо разрешение за дейности с отпадъци по чл. 35 от ЗУО. Счита, че дори
и това обстоятелство да е налице, освобождаването може да касае само един от
компонентите (сметосъбиране и сметоизвозване), а
другите два компонента (третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината) се дължали от данъчно
задълженото лице, тъй като Община Сливен реално предоставя тези услуги, с оглед
представените писмени доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата, възразява
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско
такова.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Настоящият оспорващ
СД „Б. – 90 Б. и сие“ е собственик на имот,
представляващ Жилищна сграда на четири етажа с обекти за стопанска дейност,
изградена в УПИ VII-5739, 5740 в кв. 292 по плана на ЦГЧ
– гр. Сливен, с административен адрес ул. „Д. Д.“ № . и ул. „Ж. в.“ № .. На
10.05.2012 г. проектант – конструктор, технически ръководител и строителен
надзор част – конструктивна съставили Акт обр. 14 за приемане на конструкцията
за строеж „Жилищна сграда на четири етажа с обекти за стопанска дейност“, в
който констатирали, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в
съответствие с одобрените проекти и промените, предписани от проектанта в
заповедната книга. Заключението на компетентните лица е, че носещата
конструкция на строежа е в състояние да понесе по време на следващото
изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му, всички постоянни, временни и
особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба и се
разрешава изпълнение на довършителните работи.
На 11.04.2018 г.
главни специалисти в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Сливен
съставили на основание чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, във вр.
с чл. 12 ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ Констативен протокол изх. № 4703-14
(1), в който формирали заключение – констатация, че обект „Жилищна сграда на четири
етажа с обекти за стопанска дейност“ в УПИ VII-5739,
5740, кв. 292 по плана на ЦГЧ – гр. Сливен, ул. „Д.Д.“
№ . и ул. „Ж. в.“ № . е завършена напълно и предстои въвеждане в експлоатация.
Според този констативен протокол, остава за довършване външна декоративна
мазилка върху положена напълно топлоизолация на партерен етаж, вътрешна мазилка
на търговските обекти и вертикална планировка пред сградата.
С Констативен
протокол изх. № 4703-14(1), съставен със същото правно основание на 27.03.2019
г. гореописаният обект „Жилищна сграда на четири етажа с обекти за стопанска
дейност“ е напълно завършена и предстои въвеждане в експлоатация. С идентично
съдържание е и съставен на 05.05.2020 г. констативен протокол. И трите
протокола са съставени от длъжностни лица от общинската администрация по молба
на собствениците на обекта.
На 28.02.2020 г.
дружеството подало Декларация по чл. 14 ал. 2 от ЗМДТ за необходимите данни за
определяне на данъка върху недвижимите имоти на новопостроена сграда, завършена
в груб строеж и на самостоятелните обекти в нея, в която декларирало сграда с
административен адрес гр. Сливен, ул. „Ж. в.“ № ., като посочило като документ
за завършване на сградата в груб строеж Акт обр. 14 от 10.05.2012 г. и КП №
4703-146 (1) от 27.03.2019 г.
С Удостоверение №
84/15.05.2020 г. бил въведен в експлоатация строеж четвърта категория „Жилищна
сграда на четири етажа с общо 14 апартамента, 10 паркоместа в сутерена, един
гараж и 4 бр. магазини за нехранителни стоки в партера“, находящ се в УПИ VII-5739, 5740 в кв. 292 по плана на ЦГЧ – гр. Сливен, ул. „Ж.
в.“ № ., ПИ с идентификатор 67338.549.63 по КК на гр. Сливен. Съгласно
съдържанието на това удостоверение, строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти и екзекутиви, Разрешение за строеж
№ 136/03.04.2008 г., издадено от Гл. архитект на Община Сливен, Протокол за
определяне на строителна линия и ниво от 26.11.2009 г., Акт за приемане на
конструкцията от 10.05.2012 г., Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 10.04.2020 г. и съгласно изискванията на чл. 169 ал. 1 и
3 от ЗУТ.
С Данъчна
декларация по чл. 14 ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местните данъци и
такси за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 2866/19.06.2020 г.
дружеството декларирало земя и сграда на адрес гр. Сливен, ул. „Ж. в.“ № ., с
посочен начин на придобиване Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
84/15.05.2020 г.
На 30.06.2020 г.
Началник отдел КСМДТ в Дирекция „М. д. и .“ при Община Сливен издал Акт за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000903-1/30.06.2020 г. с
адресат настоящия оспорващ СД „Б. – 90 – Б. и сие“, с
който установил за декларирания обект размера на задължения за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2019 г. и лихвите за просрочие
към тях, изчислени към 30.06.2020 г., както следва: данък върху недвижимите
имоти в размер на 3 201,71 лв. главница и такса за битови отпадъци в
размер на 1 329,34 лв. главница, ведно с лихва за просрочие общо в размер
на 382,64 лв., или общо – задължение в размер на 4 913,69 лв. Актът бил
връчен на неговия адресат на 30.06.2020 г.
Срещу същия
дружеството подало Възражение вх. № 65/14.07.2020 г. до Директора на Дирекция „М.
д. и .“ при Община Сливен, в което заявило, че актът е немотивиран, противоречи
на чл. 15 ал. 3 от ЗМДТ, както и че задължение за 2019 г. не е дължимо, тъй
като липсва изискуемия от чл. 15 ал. 7 от ЗМДТ протокол на общинската
администрация по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ. С позоваване на чл. 177 от ЗУТ и
препратка към чл. 7 ал. 3 т. 15 от Наредба № 3/2003 г. и съответно - чл. 15 ал.
1 от ЗМДТ е заявено, че следва да се приеме, че сградата е завършена на
15.05.2020 г., когато е приета в експлоатация и ДНИ и ТБО са дължими считано от
01.06.2020 г.
Горното възражение
било разгледано от сезирания горестоящ
административен орган – Директор на Дирекция „М. д. и .“ при Община Сливен, който
се произнесъл с Решение № НОМ 80/09.09.2020 г., с
което потвърдил Акт за установяване на задължение № АУ 000903/30.06.2020 г.,
издаден от началник на отдел в Дирекция „МДТ“ при Община Сливен, с който са
установени дължимите и неплатени задължения на СД „Б. – 90 Б. и сие“, както следва: за периода 2019 г. – ДНИ и ТБО в общ
размер главница 4 531,06 лв. и лихва от 382,64 лв., или общо 4 913,69
лв. Решението на горестоящия орган било връчено на
дружеството на 17.09.2020 г. Жалбата срещу АУЗ е подадена до настоящия съд,
чрез административния орган, на 01.10.2020 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на
база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени
от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна и като такава следва да
бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден и процесуално законосъобразен. Обжалваният акт е издаден след
извършена проверка по писмени данни и подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от служител
при общинската администрация – началник отдел КСМДТ в Дирекция „М. д. и .“ при
Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията
си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед №
РД 15-1625/23.05.2019 г. на Кмета на Община Сливен материална компетентност. Съгласно
чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като съобразно ал. 3, изр. първо, в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите и
според ал. 4 същите се определят със заповед на кмета на общината. Такъв акт,
определящ правомощията, респ. материалната компетентност на конкретни служители
от общинската администрация е цитираната по – горе заповед на Кмета на Община
Сливен. Съобразно чл. 9б от ЗМДТ, установаването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4 ал. 1-5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва
по същия ред. В процесния случай е спазен и редът за административен инстанционен контрол, като на адресата на акта е
предоставена (и дружеството се е възползвало) възможността да възрази срещу установяванията
в АУЗ пред компетентния горестоящ орган, който
съобразно вида на постановения акт е директорът на звеното за местни приходи в
общината (чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ) – Директор на Дирекция „М. д. и .“ при Община
Сливен. Предмет на съдебна проверка в
настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на
задължения, постановен на основание чл. 107 ал. 3 от ДОПК, с който са
определени задължения за 2019 г. за ДНИ и ТБО в общ размер на 4 913,69 лв. за сграда, въведена в експлоатация
на 15.05.2020 г. по подадена от СД „Б. -90 Б. и сие“
декларация. При анализ на събраните по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция
намира, че процесният АУЗ, макар валиден и процесуално законосъобразен, е
постановен в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
Съгласно чл. 107 ал. 3 от ДОПК, акт за
установяване на задължение може да се издаде в няколко хипотези: по искане на
задълженото лице; служебно – при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103; служебно, когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия; служебно – въз
основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато
по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и
не е извършена ревизия. В случая задълженията са определени по подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 10 ал.
1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и
поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и
селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8 т. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. Според чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, като с оглед
разпоредбата на чл. 13 от с.з., данъкът се заплаща независимо дали недвижимите
имоти се използват или не.
Разпоредбата на чл.
14 от ЗМДТ определя реда за подаване на данъчни декларации, като ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 визират реда, начина и сроковете за деклариране на новопостроени сгради и
постройки, в т.ч. такива, подлежащи (ал. 2) и съответно – неподлежащи (ал. 1)
на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. В
процесния случай по преписката и пред органа са подадени две декларации, като
първата от тях с вх. № МДТ-32/28.02.2020 г. е по чл. 14 ал. 2 от ЗМДТ – за
необходимите данни за определяне на данъка върху недвижимите имоти на
новопостроена сграда, завършена в груб строеж и на самостоятелните обекти в
нея, а втората – с вх. № 2866/19.06.2020 г. – за облагане с данък върху
недвижимите имоти. Втората от цитираните декларации е подадена след въвеждане
на сградата в експлоатация с Удостоверение № 84/15.05.2020 г., издадено от
Главния архитект на Община Сливен. Едновременно с това дължимостта
на данъка за новопостроени имоти е регламентирана от законодателя в
разпоредбата на чл. 15 от ЗМДТ, в действащата от 01.01.2019 г. редакция, като с
ал. 1 е определен началният момент на дължимост на
данъка, а именно: от началото на месеца, следващ месеца, през който сградата е
завършена. Съгласно чл. 15 ал. 3 от цитирания закон, завършването на сграда или
част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или
разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. В настоящия случай, както се
отбеляза по – горе, удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната
сграда е издадено на 15.05.2020 г. и с оглед разпореденото
от закона следва тази дата да се приеме като момента на завършване на сградата
за нуждите на данъчното облагане.
При постановяване
на акта си горестоящият орган е приел, че процесната
сграда е завършена на етап „груб строеж“ на 10.05.2012 г., съобразно данните в
представения Акт обр. 14, поради което е и приложима нормата на чл. 15 ал. 5 от ЗМДТ. Съдът в настоящия му състав не споделя изводите на органа, формулирани в
тази насока. Цитираният чл. 15 ал. 5 от ЗМДТ урежда изключение от общото правило
на ал. 1 и гласи, че данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в
двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в
едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ,
сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
На първо място, наличието на Акт обр. 14 не може да удостовери етапа на
изграждане на строителството, доколкото от съдържанието на чл. 7 т. 14 от
Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството не се обосновава извод, че обр. 14 удостоверява, че сградата е
извършена на етап „груб строеж“. По аргумент от чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, такова
удостоверително съдържание може да има само и единствено съставен от
компетентни служители на общинската администрация протокол. В § 5 т. 46 от ДР
на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието „груб строеж“ и това е сграда
или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в
различна степен на изпълнение на довършителните работи. В процесния случай и
към настоящия момент са налице само писмени доказателства, удостоверяващи етапи
на изграждане на въведената вече в експлоатация сграда, поради което следва да
се изхожда от заложената в тях информация за установяване на момента, в който
сградата е била изградена на ниво „груб стоеж“. Според законодателното решение,
дадено в разпоредбата на чл. 15 ал. 7 от ЗМДТ, завършването на сградата в груб
строеж се установява по реда на чл. 181 ал. 2 от Закона за устройство на
територията, като обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт,
съставен от служители на общината. Съгласно чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, след
завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската
(районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка
може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Този протокол
съставлява официален документ, който има материална доказателствена сила
относно удостоверените с него обстоятелства. Следователно, за нуждите на
прилагането на чл. 15 ал. 5 от ЗМДТ, следва да се установи моментът на
удостоверяване на изградения груб строеж от натоварени с такива правомощия
длъжностни лица – служители на общинската администрация. Въпреки дадените от
съда указания, такъв протокол, съдържащ удостоверителна информация относно
момента на завършване на сградата на етап „груб строеж“ не е представен от
страна на Община Сливен. Представени са други три констативни протокола,
удостоверяващи, че сградата е напълно завършена, като първият от тях е от
11.04.2018 г. и съдържа данни за необходимост от довършителни работи по мазилка
и вертикална планировка. При липса на точни и конкретни данни, ако се приеме,
че към цитираната дата грубият строеж е вече реализиран, то посоченият в чл. 15
ал. 5 от ЗМДТ срок от две години изтича на 11.04.2020 г. Едновременно с това,
видно е от данните, съдържащи се в удостоверението за въвеждане в експлоатация,
че акт обр. 15 (съставляващ констативен акт по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ) е съставен
на 10.04.2020 г. Както се отбеляза по – горе, за да се приеме дължимост на местния данък по смисъла на чл. 15 ал. 5 от ЗМДТ, следва за невъведена в експлоатация сграда да са изтекли две години от
завършването ѝ в груб строеж, респ. една година от съставяне на акт обр.
15. В случая липсват нормативно изискуемите данни, които да удостоверят кога
строежът е достигнал ниво „груб строеж“, доколкото общинската администрация не
е съставила надлежен протокол в тази насока. Неправилно горестоящият
административен орган е приел, че представеният акт обр. 14 удостоверява
реализация на грубия строеж, доколкото законът изисква и вменява компетентност
за такива установявания на друг орган (различен от комисията, приемаща акт обр.
№ 14) и друга форма – констативен протокол. Така изложеното мотивира съда да
приеме, че в процесния случай неправилно и в противоречие с доказателствата и относимите материалноправни норми
административният орган е определил данък върху недвижимите имоти за 2019 г.,
т.е. за година, предхождаща въвеждането в експлоатация на обекта и при липса на
данни за завършеност на етап „груб строеж“. Освен изложеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че актът е и немотивиран, а изложените в тази насока
доводи от оспорващата страна се явяват основателни. Видно от съдържанието на
акта, органът – издател не е изложил никакви мотиви относно начина на
определяне на данъчната основа за всеки обект поотделно, което препятства съда
да проведе надлежен контрол върху определения размер на данъчното задължение. Липсата
на мотиви касае и гореизложеното, доколкото приложимостта на чл. 15 ал. 5 от ЗМДТ не е обсъдена въобще в оспорения АУЗ, а е коментирана в акта на горестоящия административен орган, в който са изложени
мотиви и обосновка на постановения акт за установяване на задължения. В тази му
част оспореният АУЗ се преценява от настоящия съдебен състав като материално
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
На следващо място с
оспорения АУЗ е определена и такса битови отпадъци за процесния имот и период,
като в тази му част съдът намира, че актът е незаконосъобразен, като постановен
при липса на мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови
отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по
реда на чл. 67 от закона, като съобразно ал. 1 се определя за календарна година
при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или
притежателя на отпадъците. Според ал. 2, размерът на таксата за битови отпадъци
за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл.
62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци
за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за
всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за
изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по
чл. 62, а съобразно ал. 3, размерът на таксата за единица основа се определя в
левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по
чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката. Според законодателното
решение (ал. 4), количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на
размера на таксата за битови отпадъци, но с оглед ал. 5, Общинският съвет може
да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че
съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането ѝ.
Съгласно чл. 67 ал. 6, Общинският съвет приема основите за изчисляване размера
на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. В процесния акт
административният орган се е задоволил с посочване размер на таксата според
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
и предоставяни права на територията на Община Сливен като промили по компоненти
и описание на обектите в сградата, като не е изложил никакви мотиви относно
определяне данъчната оценка на същите, както и за всяка от трите услуги поотделно
(сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за
обществено ползване). В акта липсва каквато и да било аргументация в тази
насока, което препятства съда да извърши преценка досежно законосъобразността
на определените размери на задълженията за ТБО.
Предвид горното формулираните
от оспорващата страна доводи за отмяна на административния акт се явяват основателни,
а процесният АУЗ, като постановен в противоречие с материалния закон, следва да
бъде отменен.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесният акт - Акт
за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000903-1/30.06.2020
г., издаден от Началник отдел КСМДТ при дирекция „М. д. и .“ в Община Сливен, с
който е установен размера на задължения за данъци, такси и глоби по видове и
периоди и лихвите за просрочие към тях за периода 01.01.2019
г. – 31.12.2019 г., както следва: данък върху недвижимите имоти в размер на 3
472,08 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 1 441,61 лв., или общ размер
главница от 4 531,05 лв. и лихва за просрочие от 382,64 лв. е материално
незаконосъобразен и като такъв, подлежи на отмяна.
Предвид изхода на
спора с уважаване на жалбата, основателна се явява претенцията на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски. Направеното от процесуалния
представител на административния орган възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същият –
договорен и заплатен в брой, съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие, е съобразен и не надвишава определения минимален такъв в чл. 7 ал.
2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Реално извършените от оспорващата страна разноски по делото възлизат
на 600,00 (шестстотин) лева, от които 50,00 (петдесет) лева заплатена държавна
такса и 550,00 (петстотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна –
административен орган.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000903-1/30.06.2020 г.,
издаден от Началник отдел КСМДТ при дирекция „М. д. и .“ в Община Сливен, с
който е установен размера на задължения за данъци, такси и глоби по видове и
периоди и лихвите за просрочие към тях за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., както следва: данък върху
недвижимите имоти в размер на 3 472,08 лв. и такса за битови отпадъци в размер
на 1 441,61 лв., или общ размер главница от 4 531,05 лв. и лихва за просрочие
от 382,64 лв.
ОСЪЖДА Община
Сливен да заплати на СД с фирма „Б. – 90 Б. и сие“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „З.С.“ № *,
представлявано от У. П.В.Б. разноски по делото в размер на 600,00 (шестстотин)
лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: