№ 114
гр. Търговище, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500181 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
В.гр.д. № 181/2024 г. е образувано по въззивна жалба на С. Е. Х. от гр.
Разград против решение № 143/10.04.2024 г., постановено по гр.д. №
926/2023 г. по описа на PC - Търговище.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил С. Е. Х. ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г. с ЕГН ********** от гр.Търговище, сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди-една
средна телесна повреда (изпадане на пълно безсъзнателно състояние) и
множество леки телесни повреди, изразяващи се в масивни кръвонасядания и
отоци по гърба на носа и по горните и долни клепачи на двете очи. Линейно
драскотини под лявата скула. Оток и кръвонасядане по предната и задната
повърхност на дясната ушна мида. Оток и кръвонасядане по гръбната
повърхност на дясното ходило, причинили му физически и душевни болки и
страдания, в резултат на извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр.
с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, на осн. чл.52 ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД, във вр.
чл.300 ГПК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането -
25.10.2021 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 84 ал. 3 във вр. с чл. 86
1
от ЗЗД, като в останалата част и до пълният претендиран размер от 25 000лв. е
отхвърлил иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски и д.такса.
Считайки решението в осъдителната му част за неправилно,
необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, въззивникът моли за неговата отмяна в тази му част и
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, претендира разноски
за двете инстанции.
Основните оплаквания са следните: решението на първоинстанционния
не е мотивирано, тъй като изложените мотиви са формални и не дават отговор
на нито едно от възраженията на ответника; не са обсъдени всички събрани по
делото доказателства (СМУ 140/2021 г.), а тези, които са кредитирани -
медицинската документация и свидетелските показания, са тълкувани
превратно; не е доказано в процеса по несъмнен начин нанесените на ищеца
телесни повреди, ценените от съда медицински документи не дават отговор на
въпроса относно механизма на получените множество наранявания и тяхната
причинно-следствена връзка; необосновано съдът не е приел довода на
ответника за съвина/съпричиняване. Излага доводи за съществено нарушение
по отношение размера на присъденото обезщетение, след като в мотивите
съдът е приел в началото основателен размер на обезщетението 25 000 лв., а
малко по-надолу- 20 000 лв., от които 15 000 лв. за средната телесна повреда и
5 хиляди за множество леки телесни повреди. Счита, че присъденото
обезщетение за причинената средна телесна повреда е прекомерно, предвид
установената съдебна практика и присъждани обезщетения при изпадане в
безсъзнание, както и липсата на мед.документация за евентуални последици,
период на лечение, ако е имало такова, сегашното състояние на ищеца. Няма
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
В проведеното открито с.з. пред въззивната инстанция въззивникът не
се явява, не се представлява. С постъпилото писмено становище от
процесуалния му представител адв. С. въззивната жалба се поддържа,
претендира разноски за двете инстанции, представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият не се явява. Процесуалният му представител заявява становище
за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определението
2
по чл. 267 ГПК.
Решението е валидно и допустимо.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателлства,
доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, съобрази следното:
Предявената искова претенция е обоснована с твърденията на ищеца, че
на 25.10.2021 г. в гр. Търговище ответникът му причинил телесни повреди,
изразяващи се в масивни кръвонасядания и отоци по гърба на носа и по
горните и долни клепачи на двете очи. Линейно драскотини под лявата скула.
Оток и кръвонасядане по предната и задната повърхност на дясната ушна
мида. Оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило.
Изпадане в пълно безсъзнателно състояние, с което от обективна страна е
извършил престъпбление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 129, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК, в резултат на които телесни увреждания, ищецът
претърпял неимоверно големи болки, продължаващи и до настоящия момент
на завеждане на иска, като здравословното му състояние все още не се е
подобрило. Оценявайки в парично изражение така претърпените болки на
25 000 лв., ищецът предява иск за заплащането на сумата от 25 000 лв., ведно с
лихвите и направените съдебни и деловодни разноски, до завеждане на
настоящия иск.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът е оспорил
изцяло претенцията за леки телесни увреждания, с възражения, че липсват
доказателства относно пиричините и механизма на получаване на
уврежданията, броя, вида и силата на ударите, въз основа на които са
получени, както и че не са събрани доказателстав какво е било влиянието на
поетия от пострадалия алкохол, дали това се е отразило на неговите рефлекси,
устойчивост и равновесие на тялото. Оспорва по основание и размер и
претенцията за заплащане на обезщетение за причинена средна телесна
повреда, с възражения, че макар да се бил признал за виновен в хода на
наказателното производство, приключило със споразумение, в случая на
ищеца била причинена лека телесна повреда, извършителите били повече от
един, както и че ответникът също е претърпял вреди. Възразява за
съпричиняване от страна на пострадалия във вредоносния резултат (на 50%),
тъй като с поведението си от страна провокирал скандала, от друга -
3
допринесъл за уврежданията си (пиян и провокативен). Възражение за
прекомерност на претенцията.
За да произнесе по същество, съдът приема от фактическа страна
следното:
С определение по протокол № 17/.02.2023 г., постановено по НОХД №
87/2023 г. по описа на РС-Търговище, съдът е одобрил Споразумение,
сключено между РП-Търговище, подсъдимия С. Е. Х. и неговите
пълномощници, с което страните, на осн.чл. 381, ал. 5, т.1 от НПК, приемат
че С. Е. Х., на 25.10.2021 г. в гр. Търговище, е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, както следва: средна телесна повреда на Г. Р.
Г. от гр. Търговище, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в пълно
безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето временно
опасно за живота; средна телесна повреда на Х. Асенов Асенов от гр.
Търговище, изразяваща се в счупване с луксация на IV метакарпална кост на
лявата длан, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на
лявата ръка, както и счупване на ос лунатум на лявата гривнена става, довели
до трайно затрудняване движението на левия горен крайник - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което съдът
му е наложил съответно наказание.
Споразумението е влязло в сила на 02.02.2023г. и има последиците на
влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На осн. чл.300 от ГПК в настоящия процес е безспорно установено и
доказано, че ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно
състояние, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота
му. Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК абсолютно неоснователни са
доводите на ответника, че макар да се е признал за виновен в наказателното
производство по посоченото НОХД, в случая била налице лека, а не средна
телесна повреда.
По отношение на леките телесни повреди, претендирани от ищеца, са
събрани писмени и гласни доказателства. От приложеното Съдебно-
4
медицинско удостоверение № 287/26.10.2021 г., изготвено от съдебния лекар
д-р Владимир Горанов при МБАЛ-Търговище (издадено след преглед на
ищеца на следващия ден след деня на инцидента) са установяват
констатациите на лекаря за наличието на следните увреждания: спонтанни и
палпаторни болки по окосмената част на главата - теменно тилно. По гърба на
носа и по долните и горни клепачи на двете очи отоци с моравочервен цвят по
цялата им ширина и дължина. По лицето в областта под лявата скула - две
линейни драскотини с червеникав цвят с дължина 3-4 см. По предната и
задната повърхност на дясната ушна мида е установен оток с бледосинкав
цвят с диаметър 6 см.
По делото е представен Протокол за образно
изследване/ренггенография на ищеца на лицеви кости, носни кости и на череп
фас и профил, от 25.10.2021 г., кабинет спешно приемно отделение на МБАЛ-
Търговище, с резултат, че няма данни за фрактури.
Събрани са гласни доказателства относно обстоятелствата по
извършване и нанасяне на претендираните повреди, за здравословното
състояние на ищеца след това.
Трима от разпитаните свидетели са преки очевидци и участници в
процесния инцидент. От показанията на св. Х. Асенов, допуснат по искане на
ищеца, се установява, че свидетелят е бил в компанията на ищеца Г. в деня на
инцидента. „Мелето“ между двете компании било „на два рунда“ и
продължило около 5-6 минути. Отначало се драчели, но едно от момчетата от
компанията на С. първо ударило Г. - ритнал го в гърдите, след което двете
групи се сбили. Заявява, че той също е пострадал и има дело срещу ответника
за вреди, по което е постановено решение. Твърди, че С. ги набил („той е
основният бияч“). Първо Г. и С. се сбили, защото се скарали и имали
конфликт. След като С. набил Г., последният паднал на пода и останал да лежи
там. С. ударил Г. с юмрук, а останалите го ритали. След това Г. изпаднал в
безсъзнание. Свидетелят видял С. да рита Г. в главата повече от един път,
когато паднал. Г. изпаднал в безсъзнание за около 3-4 минути. Не мърдал и не
говорел. Не рагирал и на думите му: „Гоше, Гоше“. След този инцидент
главата на Г. била много надута. Той се оплаква оттогава, че има постоянно
главоболие. Забравял, ставало му лошо.
От показанията на св. А.М. допуснат като свидетел по искане на
5
ответника, се установява, че свидетелят е присъствал на инцидента, бил в
компанията на С., в казиното на дискотека „Планета Пайнер“, преди 2 години.
Първоначално е заявил, че не познавал ищеца и не се сеща да го е виждал.
След боя си тръгнали веднага и не знае дали е идвала полиция и линейка. От
показанията му се установява, че имало взаимна размяна на удари, като
свидетелят видял С. да рита присъстващия в залата (ищеца). Свидетелят
заявява, че не се сеща друг да е ритал ищеца. С. имал на крака зачервяване
след това. Не го е питал от какво е получил това зачервяване. За пръв път през
живота му се случвало подобно нещо. Тръгнал си веднага след инцидента, той
като се притеснил, защото не е от Търговище и да не им се случи нещо повече
от това, като дойде някой. После ги намерили от полицията и дали писмени
показания. Скандалът бил предизвикан от взаимни обиди.
Св. Алекс Анчев, допуснат по искане на ответника, също присъствал на
инцидента в казиното преди 2-3 години, бил от компанията на С. - били
четири момчета. Него също го набили, но не бил удрял никого, само ги
разтървавал. Другата компания - на ищеца- били от 4-5 човека. Не е видял С.
да се бие. Видял ищеца „да се удря“ със С., както и с Шефкет. Други не видял.
След инцидента С. имал болки в скулата, на ръката и по гърба. Обяснил, че ги
е получил от наранявания.
От показанията на св. Г. (баща на ищеца) се установява, че ищецът не е
споделил подробности за случая в казиното, обяснил само, че е „станал
някакъв бой“. Бил с ожулвания и натъртвания по тялото, едното му око било
синьо и затворено. Почти не говорел и не излизал в продължение на около два
месеца, изпаднал в депресия, нощно време обикалял из апартамента, бил
нервен, ставало му лошо и повръщал от време на време, но на предложението
на свидетеля да го заведе на лекар отказал. Споделил , че е ходил на психолог.
Оплаква се, че главата много го боли.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да носи
ответникът деликтната отговорност е необходимо кумулативното наличие на
6
следните предпоставки: деяние, извършено от него; противоправност на
деянието, настъпили вреди за пострадалия (ищеца) и причинно-следствена
връзка между протиоправното виновно извършено деяние и вредите.
От приетата фактическа обстановка въззивният състав намира, че искът
е установен и доказан в своето основание: наличе е умишлено и
противоправно причинена на ищеца от ответника вреда - болки и страдания
от причинените му средна и леки телесни повреди, като тези вреди са в
причинно следствена връзка с поведението на ищеца и нанесените от него
увреждания.
По отношение на средната телесна повреда - мозъчно сътресение с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние, довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота, гражданският съд е обвързан от
разпоредбата на чл. 300 от ГПК вр. с чл. 383, ал. 1 от НПК, доколкото за така
осъщественото престъпно деяние е налице одобрено от съда споразумение. В
тази връзка оплакванията и доводите на ответника, че в хода на наказателното
производство, поради приключването му със Споразумение не било доказано
по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 от НПК), че е налице причинена средна
телесна повреда на пострадалия, както и че той бил извършителят (с оглед
участието в побоя и на други лица) са абсолютно неоснователни. По
отношение на причинените на ищеца леки телесни повреди, описани в
обстоялствената част на исковата молба - съдът намира установяването им за
установено и доказано, при съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства: констатациите на представеното СМУ от
26.10.2021 г. относно констатираните от съдебен лекар при „МБАЛ-
Търговище“ АД телесни увреждания - основно по лицето: гърба на носа, лява
скула, дясна ушна мида, и по гръбната повърхност на дясното ходило и
установеното от показанията на разпитаните свидетели, по-подробно в
показанията на св. Х. Асенов и св. А.М. които свидетели са преки и
непосредствени участници в „мелето“/побоя в казиното. И двамата свидетели
са категорични че ответникът е ритал ищеца, от показанията на св. Асенов се
установява, че С. е ударил ищеца и с юмрук. И от показанията на св. Анчев се
установява, че е имало удари между С. и ищеца („видях това момче, ищецът
да се удря със С., както и с Шефкет“. От показанията както на тези двама
свидетели, така и от показанията на св. Анчев се установява, че всъщност
побоят е бил сравнително кратък, протекъл „на два рунда и общо взето
7
продължил 5-6 минути“ (св.Х.), както и за участието и на другите лица от
двете групи при нанасянето на удари както помежду си, така и на ищеца.
При анализа на свидетелските показания съдът отчита евентуалната
заинтересованост на св. Х., но при приложение на чл. 172 от ГПК, кредитира
неговите показания, тъй като същите се подкрепят от показанията и на
свидетелите, допуснати по искане на ответника. По безспорен начин се
установяват нанесените удари от ответника - с юмрук и ритници в главата,
особено след падането на ищеца на земята и причинно-следствената връзка
между поведението на ответника и причинените на ищеца увреждания. Те са в
унисон и с констатациите на съдебния лекар от прегледа на ищеца при
издаване на СМУ № 287/26.10.21 г. Тези показания и насоката на нанесените
удари кореспондират и с установената в наказателното производство средна
телесна повреда - мозъчно стресение и изпадане в безсъзнателно състояние.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника,
поддържано и във въззивната жалба, че не само той участвал в нанесените на
ищеца увреждания. От една страна - за причинената средна телесна повреда е
налице одобрено от съда споразумение в хода на НОХД, имащо силата на
влязло в сила присъда и зачитане на последиците от нея в гражданското
производство (чл. 300 от ГПК). Доколкото това увреждане (изпадане в
безсъзнание) е елемент от престъпния състав на престъплението средна
телесна повреда, то задължителната сила на присъдата обхваща и
установяването на вида и характера на увреждането, както и пряката
причинна връзка с извършеното противоправно деяние (Решение
№135/13.10.2014г. по т.д. №3945/2013г. на ВКС, I т.о., Решение
№22/05.05.2011г. по т.д. №368/2010 г. на ВКС, I т.о. и др.). От друга страна -
участието и на други лица в нанасянето на уврежданията - описаните леки
телесни повреди не освобождава ответника от отговорността му по чл. 45 вр. с
чл. 52 от ЗЗД, съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД.
При приетото, че предявеният иск е установен и доказан по своето
основание, следва да се определи и справедливия размер на дължимото
обезщетение (чл. 52 от ЗЗД).
За характера на неимуществените вреди, техния интензитет и
продължителност, съдът кредитира показанията на св. Г. ( баща на ищеца),
който макар и заинтересован от изхода на спора има преки и непосредствени
8
впечатления от състоянието на сина си както непосредствено след инцидента,
така и впоследствие и понастоящем (с оглед съвместното им живеене), които
показания кореспондират и с показанията (макар и по-бегли на св. Х.),
съответстват отчасти на констатациите в СМУ и не се опровергават от други
доказателства по делото. Само по себе мозъчното сътресение и изпадането в
безсъзнателно състояние е сериозно увреждане, макар и временно опасно за
живота, което по медико-биологичен признак го определя като средна телесна
повреда. Както с него, така и с останалите увреждания, нанесени от ответника
на ищеца, основно в областта на главата, на ищеца са причинени силни болки
и страдания, последвани от синини и отоци, повръщане, от често главоболие,
с по-голяма интензитет по време на понасянето на ударите, както и в първите
месеци след побоя. Инцидентът е довел до депресивно състояние на ответника
- в рамките на около два месеца същият не говорел и не излизал никъде.
Според показанията на баща му имал загуба на памет и неадекватност на
моменти. За оплакванията на ищеца, че има постоянно главоболие, забравял,
ставало му лошо, свидетелства и св. Х..
Съгласно задължителните постановки на т.18 от ППВС № 3/27.09.1979 г.
когато с деянието са причинени две или повече по вид телесни увреждания, е
налице едно престъпление, квалифицирано по най-тежкият резултат. В
настоящия случай, предвид гореизложените доводи, съдът намира
установяването по безспорен начин на описаните в исковата молба
увреждания. Съгласно установената съдебна практика при обезщетяването на
последиците от средната телесна повреда и тези от леките телесни повреди, се
преценява общия резултат от понесените от ищеца неимуществени вреди
поради засягане на здравето му.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и разясненията в ППВС №4/1968 г.
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда след
преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
9
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. С оглед тези обстоятелства, анализа на вида, естеството и
интензитета на горепосочените увреждания и вземайки предвид размерите на
обезщетенията, определяни при аналогични случаи, съдът намира, че
обезщетение в размер на 20 000 лв. е адекватно на претърпените от ищеца
вреди - една средна и няколко леки телесни повреди. При определяне на този
размер съдът взе предвид сериозността на нанесените телесни увреждания, и
най-вече средната телесна повреда, последиците от тях във времето, част от
които неотшумели, а от друга страна - сравнителния краткия период на
интензивни болки и депресивно състояние, както и очевидно липсата от
необходимост от специализирано лечение.
Съдът намира за неоснователно, като недоказано възражението на
ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
изразяващо се, според ответника, в поведението на ответника, провокирало
скандала/побоя, както и активното участие на ищеца в уврежданеията, които
ответникът е получил от него.
Твърденията на ответника, че ищецът е провокирал скандала, не се
установяват от събраните по делото доказателства. Това, че ответникът му е
нанесъл удари също не е основание за приемане наличието на съпричиняване
в търпения от ищеца вредоносен резултат. В тази връзка неоснователно е
възражението и оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е взел
предвид представеното от ответника СМУ № 140/2021 г. Понесените от
ответника увреждания са основание същият да предяви претенциите си за
обезвреда срещу причинилите му уврежданията лица, в т.ч. и от страна на
ищеца, каквато обаче не е предмет на настоящото производство.
В заключение въззивният съд намира предявеният иск за основателен и
доказан в размер на сумата от 20 000 лв., видно със законната лихва от датата
на увреждането 25.10.2021 г. до датата на предявяване на иска (17.07.23 г.).
Районният съд е достигнал до същия краен резултат, поради което и
решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в
частта по главния иск и иска за законна лихва за периода от 25.10.21. г. до
17.07.23 г., както и в частта за разноските.
Доколкото въззивната инстанция е обвързана от оплакванията в
жалбата, но от друга страна следи служебно за допустимостта на иска в
10
обжалваната част (чл. 269 от ГПК), въззивният състав констатира, че с
обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл „плюс
петитум“ по исковата претенция за присъждане на законната лихва върху
обезщетението от 20 000 лв. за част от присъдения период, предвид посочения
в исковата молба период на претенцията за лихва - „до завеждане на
настоящия иск“ (така и в одобрения доклад по чл. 146 ГПК, както и липсата
на изменение на това искане в хода на производството, в т.ч. и в последното
с.з.), обуславящо обезсилване на решението в тази му част, с която е
присъдена лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода след
17.07.2023 г., като недопустимо.
Не са налице основания за изменение на първоинстанционното решение
в частта за разноските, съобразно резултата от въззивното обжалване, тъй като
частичното обезсилване на решението в частта на неоценяемите акцесорни
претенции по чл. 86 ЗЗД от въззивния съд не се отразява на размера на
разноските, дължими от страните по правилата на чл. 78 ГПК, както и на
държавните такси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 143/10.04.2024 г., постановено по гр.д. №
926/2023г. по описа на Районен съд - Търговище, САМО В ЧАСТТА, с която
С. Е. Х. с ЕГН ********** от гр. Разград, ул. „Д...“ № 104, е осъден на осн.чл.
86 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. „Ц..“
№ 39, законна лихва върху присъдената главница от 20 000 лв. за периода
след 17.07.2023 г. до окончателното изплащане, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/10.04.2024 г., постановено по гр.д. №
926/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12