№ 447
гр. София , 09.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1 в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100900824 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Е.Р. И.Л.“ срещу
„В.П.Г.“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността на протокол на решения на
едноличния собственик МВ ЕП от 06.04.2021 г. и да се прогласи недействителността на
договор за продажба на дружествен дял, сключен на 06.04.2021 г. между МВ ЕП и ВПГ.
С определение от 10.06.2021 г. производството по отношение на иска за прогласяване
недействителността на договора за продажба на дружествен дял, сключен на 06.04.2021 г. от
„М.Е.Р. И.Л.“ срещу „В.П.Г.“ ЕООД с искане да се прогласи недействителността на
договора за продажба на дружествен дял, сключен на 06.04.2021 г. между МВ ЕП и ВПГ е
прекратено. Съдът прие, че производството следва да се прекрати като недопустимо на
основание чл. 233, изр. 2 ГПК, тъй като видно от служебно изисканите копия на документи,
ищецът е сезирал съда с искова молба подадена на 12.04.2021 г. от „М.Е.Р. И.Л.“ срещу
„В.П.Г.“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността на договора за продажба на
дружествен дял, сключен на 06.04.2021 г. между МВ ЕП и ВПГ, по която е образувано т.д.
№ 645/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав. Изложените твърдения в исковата молба и
формулирания петитум са идентични с тези, които са в настоящото производство. С
определение от 26.04.2021 г. по т.д. № 645/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, с
отбелязване за влизането му в сила на 06.05.2021 г., производството е прекратено на
основание чл. 233 ГПК. Съгласно чл. 233, изр. 1 и 2 ГПК ищецът може да се откаже изцяло
или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може
да предяви отново същия иск. Следователно налице е пречка за предявяване на същия иск
отново, както е направено от ищеца. Определението е връчено на ищеца и същият не го е
обжалвал, поради което е влязло в сила.
С определение от 10.06.2021 г. производството по отношение на иска за прогласяване
нищожността на решенията на едноличния собственик на „М.Е.Р. И.Л.“, обективирани в
протокол от 06.04.2021 г. е оставено без движение с указания към ищеца да заяви при какви
1
твърдения за правен интерес предявява самостоятелен иск за нищожност на протокола за
решения на едноличния собственик на „М.Е.Р. И.Л.“ от 06.04.2021 г. срещу ответника
„В.П.Г.“ ЕООД.
С молба от 19.07.2021 г. ищецът „М.Е.Р. И.Л.“ прави искане да бъдат конституирани
като ответници по делото „Е.У.Д.“ ЕООД и Д.М.. Уточнява, че е предявил иск за нищожност
на решенията му, взети в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Е.У.Д.“
ЕООД, а именно: а/ за освобождаване Й.К. като управител и назначаване на такъв на Д.М.;
б/ упълномощаване на Д.М. да сключи договор за управление с Д.М.; в/ прехвърляне на
дялове на МВ ЕП на В.П.Г. ЕООД, представлявано от Д.М.; г/ приемане на В.П.Г. за
съдружник в Е.У.Д. ЕООД; д/ упълномощаване на Д.М. да впише промените по партидата
на „Е.У.Д.“ ЕООД. По отношение дружеството „Е.У.Д.“ ЕООД посочва, че искът за
нищожност се предявява срещу дружеството, поради което е налице правен интерес от
предявяване на иска срещу него. По отношение на физическото лице Д.М. обосновава, че
интересът му от насочване на иска срещу това лице е от обвързване на мнимия
представител, действащ включително и във вреда на представлявания по чл. 40 ЗЗД със
субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по предявения иск.
С молба от 21.07.2021 г. ищецът „М.Е.Р. И.Л.“ заявява, че порокът, водещ до
нищожност на решенията, обективирани в протокола от 06.04.2021 г. се изразява в липсата
на представителна власт за вземане на решения от името на едноличния собственик на
капитала на дружество – „МВ ЕП“. Посочва, че органният представител на кипърското
търговско дружество – съветът на директорите – не е обективирал самостоятелна воля от
името на едноличния собственик на капитала за извършване на посочените в процесния
протокол правни действия.
Предвид прекратяване на производството в една част с влязло в сила
определение и с оглед изложените твърдения и уточнения направени от ищеца,
предмет на разглеждане в производството е иск за прогласяване нищожността на
решения, взети от „М.Е.Р. И.Л.“ в качеството му на едноличен собственик на капитала
на „Е.У.Д.“ ЕООД, предявени срещу „В.П.Г.“ ЕООД, „Е.У.Д.“ ЕООД и Д.М..
Процесуална предпоставка за допустимост на предявените установителни искове, за
която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за ищеца от търсената с иска
защита, който интерес трябва да е конкретен.
Съгласно мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на
ОСГК на ВКС, нищожност на решението на общото събрание може да се установи чрез
самостоятелен установителен иск, който не е ограничен със срок, като активно
легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството,
така и трети лица, като искът е подсъден на окръжния съд по седалището на ответника.
Когато се касае за решения, подлежащи на вписване решения, които не са вписани, което в
случая е налице, видно от извършената служебна справка в търговски регистър, или
решения, които не подлежат на вписване, ищецът има възможност да се защити с общия
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на правен интерес.
В чл. 124, ал. 1 ГПК е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по
всяко време на производството. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск.
Допустимостта на установителния иск е обусловена от наличието на правен интерес за
ищеца, като такъв е налице, когато при уважаването на иска, силата на пресъдено нещо на
2
съдебното решение ще породи за ищеца правни последици и ще рефлектира върху обема и
съдържанието на притежаваните от него законни права и правнозащитими интереси в
дружествата.
В разглеждания случай изложените от ищеца твърдения не могат да обосноват
правен интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците.
Установителният иск за прогласяване нищожност на решенията на едноличния
собственик е предявим срещу дружеството, както самият ищец уточнява в молбата от
19.07.2021 г., поради което дружеството „В.П.Г.“ ЕООД и физическото лице Д.М. не са
надлежни ответници.
Съдът намира, че липсва правен интерес и от предявяване на иска срещу ответника
„Е.У.Д.“ ЕООД. Ищецът е едноличен собственик на капитала в „Е.У.Д.“ ЕООД и като такъв
има правомощието да решава въпросите от компетентността на общото събрание чрез
своите управителни органи в едноличното дружество с ограничена отговорност – ответник
по делото, съгласно чл. 147, ал. 1, изр. второ ТЗ. Правата на ищеца като едноличен
собственик на капитала в ответника се упражняват от лицето, което има право да го
представлява. В случая самият ищец е завел иск, с който атакува решенията на своя
собствен управителен орган, тоест взетите от своя органен представил решения, съгласно
чл. 65, ал. 3 ТЗ. След като има право да упражни правото си на иск чрез упълномощаване на
лице от съвета на директорите, то ищецът е властен да отмени решенията, взети в
качеството му на едноличен собственик на капитала на „Е.У.Д.“ ЕООД, поради което няма
право на иск за прогласяване за нищожни на подлежащите на отмяна от самия него решения
на едноличното търговско дружество.
Ако отменяемо, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС
решение е взето от едноличния собственик на капитала, то няма пречка това решение да
бъде ревизирано извънсъдебно от същия едноличен собственик на капитала, още повече, че
същото не е вписано в търговския регистър.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са
недопустими, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 903/13.05.2021 г., подадена от „М.Е.Р. И.Л.“
срещу „В.П.Г.“ ЕООД, „Е.У.Д.“ ЕООД и Д.М., по отношение на иска предмет на
разглеждане, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване нищожността на
решения на едноличния собственик „М.Е.Р. И.Л.“, обективирани в протокол от 06.04.2021 г.,
поради недопустимост на исковете и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 824/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3