Р Е
Ш Е Н
И Е
№260105
гр. Добрич, 11.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети ноември година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 791 по
описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М.И.И., Е.И.Р. и Р.И.Р.,***, чрез упълномощения от тях адвокат, срещу
решение №49/15.01.2020г., поправено с решение №432/08.06.2020г. и решение
№260892/08.09.2020г. по
гр.д.№4492/2018г. на Добричкия районен съд в частите, в които са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу В.Т.К. и Р.И. ***, искове по чл.72 от ЗС за осъждането на
ответниците да заплатят на ищците извършените от тях, като владелци, в периода
от 2004г. до 06.11.2018г. подобрения /контретизирани/ в недвижим имот 72624.619.221.7.27
по кадастралната карта на град Добрич, на обща стойност от 15
329.36 лева, от които за първата ищца - 10219.58 лева, а за втория и третия ищец - по 2554.89 лева
за всеки, В.Т.К. и Р.И.К. са осъдени да
заплатят на въззивниците на осн.чл.59 от ЗЗД като държатели извършените от тях
подобрения в недвижим имот 72624.619.221.7.27 по кадастралната карта на град
Добрич в размер на 6 429.98 лева, от които 4 286.66 лева за първата и
по 1 071.66 лева за втория и третия, като исковете по чл.59 от ЗЗД са
отхвърлени за разликата над 4 286.66 лева до размера от 10 219.58
лева за ищцата М.И.И., за разликата над 1 071.66 лева до размера от
2 554.89 лева за ищеца Е.И.Р. и за разликата над 1 071.66 лева до
размера от 2 554.89 лева за ищеца Р.И.Р..
В жалбата се
поддържат доводи за неправилност на приетото от районния съд, че извършилите
подобренията в имота на ответниците ищца и общ на всички ищци наследодател не
са били владелци на имота. Подчертава се, че подобряващите са считали имота за
свой и качеството им на владелци не се заличавало дори и при приемане, че
подобренията са извършени със знанието и без противопоставяне на собствениците.
Като се имало предвид, че ищцата и наследодателят били във владение на имота
при извършване на подобренията и се ползвали от тях, то вземанията им от
собствениците за подобряването на имота, ставали изискуеми от прекъсване на
владението и превръщането на владелците в държатели. Първоинстанционният съд
неправилно приел, че подобренията били извършени от държатели на имота на
ответниците и вземанията за тях станали изискуеми от момента на извършването
им. Съответно и те не били погасени по давност, както било прието в обжалваното
решение. Иска се след отмяна на решението на районния съд на въззивниците –
ищци по делото да се присъди пълния претендиран от тях размер на извършените в
имота на другата страна подобрения.
Жалбата е редовна,
подадена в срок и допустима.
В писмен отговор и
в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат въззиваемите В.Т.К. и Р.И.К. оспорват
жалбата и молят за потвърждаване на решението.
След като провери по чл.269 от ГПК обжалваното решение служебно и по
посоченото в жалбата, въззивният съд намира за установено следното:
Предявените от М.И.И.,
Е.И.Р., със съгласието на неговата майка М.И.И. и Р.И.Р. срещу В.Т.К. и Р.И.К. искове са за осъждане на ответниците да
заплатят на ищците парични суми за подобренията, извършени от първата ищца и
съпруга й /наследодател на тримата ищци и син на ответниците/ в собствения на
ответниците недвижим имот, съставляващ жилище в гр.Д.. В първоначалната искова
молба ищците са посочили, че в жилището, закупено от ответниците през 2004г.,
винаги са живели ищцата М.И.И., нейният съпруг И. Р.И. /поч.***./ и техните
деца Е.И.Р. и Р.И.Р.. Това станало по волята на ответниците, които казали, че
жилището е закупено за ищците и те следва да го считат за свое. Ответниците
имали желание да им дарят имота, но това било осуетено от смъртта на техния
син, съпруг и баща на ищците.
В имота ищцата и
съпругът й извършили множество подобрения, всички със знанието, позволението и
предварителното одобрение на ответниците. Според ищците подобренията са
извършени от добросъвестни владелци на имота, със знанието и без
противопоставянето на ответниците, като собственици.
След уточняване по
чл.129 от ГПК и изменение по размер по чл.214 от ГПК претендираните от ищците
подобрения в имота на ответниците по вид, стойност и време на извършване са: -
външна изолация през 2014г. на стойност
от 1 839.52 лева; - вътрешна изолация през 2016г. на стойност от 1 226.35 лева;
- цялостна смяна на дограма през 2010 г. на стойност 1 226.35 лева; - нова ВиК система през
2010г. на стойност 2 146.11 лева; - нова електрическа система през 2011г. на
стойност 1 839.52 лева; - ремонт на баня през 2011г. на стойност 2 759.28 лева;
- ремонт на коридор през 2013г. и 2016г. на стойност 1 226.35 лева; - ремонт на
детска стая през 2016г. на стойност 1 532.94 лева; - ремонт на хол през 2011г.
на стойност 1 532.94 лева. От общата стойност в размер на 15
329.36 лева, ищцата М.И.И. е претендирала ответниците да й заплатят сумата 10 219.58 лева, а всеки от
ищците Е.И.Р. и Р.И.Р. е претендирал сума от по 2 554.89 лева.
Ответниците В.Т.К.
и Р.И.К. са оспорвали предявените срещу тях искове с възражения, че имотът им е
бил държан, а не владян от насрещната страна, възражения за неизвършване на
всички подобрения в твърдяните от ищците обем и стойности, за погасяване на
вземанията за извършените подобрения по давност.
По реда на чл.213
от ГПК в първоинстанционното производство са присъединени за общо разглеждане
предявените от В.Т.К. и Р.И.К. срещу М.И.И., Е.И.Р., със съгласието на неговата
майка М.И.И. и Р.И.Р. искове по чл.108 от ЗС касателно същия, описан по-горе
недвижим имот. С постановеното от първоинстанционния съд решение
ревандикационните искове са удовлетворени, като решението в тази част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Така, установено е,
че съпрузите В.Т.К. и Р.И.К. притежават правото на собственост върху недвижимия
имот в гр.Д.. Придобили са имота по договор за покупко-продажба през 2004г. и
от тогава с тяхно съгласие в имота
заживял техният син И. Р. /поч.***./ със семейството си – съпругата М.И.И. и
децата Е.И.Р. и Р.И.Р.. Установено е /с оглед необжалване от ответниците на
решението в частта на уважените срещу тях искове за подобрения/, че, докато живяли
в имота на ответниците, ищцата М.И.И. и съпругът й извършили в него редица
подобрения.
Не е спорно, че
ищцата М.И.И. и съпругът й са упражнявали фактическа власт върху имота на
ответниците; спорът е в какво качество са осъществявали това. Презумпцията на
чл.69 от ЗС предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. В настоящия случай ищцата и съпругът й са
държали имота за неговите собственици. Те са се настанили и са живели в имота,
защото собствениците са им го предоставили да го ползват. Твърдяното от ищците
изявление на ответниците, че трябва да считат имота за свой, е недоказано, а и
се опровергава от посоченото също от ищците, че ответниците винаги давали
предварително одобрение за извършваните от тях /ищците/ подобрения. Това
означава, че ответниците не са се били разграничили от имота и не са отстъпили
владението му, както би било, ако наистина са смятали, че имотът е на сина и
съпругата му, които трябва да го считат за свой. Изводът се подкрепя и от намерението
тогава на ответниците в бъдещ момент, евентуално да се разпоредят с правото на
собственост върху имота в полза на сина си /с дарение, според ищците, с договор
за издръжка и гледане, според ответниците и гласните доказателства/. Що се отнася
до ищците, очакването в бъдещ момент имотът да им бъде дарен, означава, че
докато са живяли в него и са го ползвали, те не са имали собственическо
отношение към него. Самият факт, че всяко подобряване в него, те са извършвали
с „позволение“ и „предварително одобрение“ на ответниците, показва, че ищците
не са имали собственическо отношение към имота /считащият се за собственик не
търси позволение/, а са зачитали и са се съобразявали със собственическите
права на ответниците. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че ищците /респ. наследодателят им/ са били държатели на имота на
ответниците по смисъла на чл.68 ал.2 от ЗС.
Погрешно е приетото
от първоинстанционния съд, че всеки ищец
е предявил по два иска в условията на евентуалност за вземането си за
подобренията в имота на ответниците - като извършени от владелци, евентуално,
като извършени от държатели. Претенцията за присъждане на вземане за стойност
от подобряване на чужд имот произтича от забраната за неоснователно
обогатяване. Разпоредбите на чл.72 и чл.74 от ЗС, чл.60 и сл. от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД съставляват правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика
на имота, а определянето на действителното правно основание на отношенията,
които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по
приложението на материалния закон. Въведените в исковата молба твърдения за
качеството, в което ищецът е извършил подобренията и зададеният в петитума
начин на определяне размера на претенцията, съставляват правни квалификации,
които не обвързват съда, като той е длъжен да даде защита според действително
осъщественото правно основание.
Следователно в
настоящия спор никой ищец не е предявил нарочен, самостоятелен иск да му бъде
присъдено вземане за подобрения, като извършени от владелци в имота на
ответниците. Първоинстанционното решение
в частта, в която са разгледани и отхвърлени такива искове, следва да бъде
обезсилено.
Отношенията между
страните по повод извършените от ищците в имота на ответниците подобрения се
уреждат от разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Както правилно е приел
първоинстанционният съд, вземанията за подобрения в чужд имот, извършени от
държател, са изискуеми от момента на извършването им и се погасяват с
изтичането на пет годишен давностен срок. В случая вземанията са предявени с
депозираната на 06.11.2018г. искова молба, което означава, че към този момент
вземанията за подобрения, извършени преди 06.11.2013г. са погасени по давност.
Касае се за четири
подобрения, извършени, според посоченото от самите ищци, през 2010г. и през
2011г. – нова електрическа система на стойност 1 839.52 лева, ремонт на хол на
стойност 1 532.94 лева, подмяна на ВиК система на стойност 2 146.11
лева, подмяна на дограмата на стойност 1 226.35 лева. Вземанията за тези
подобрения към датата на предявяване на исковата молба са били погасени по
давност, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Претенциите за
вземания за направа на вътрешна изолация през 2016г. на стойност 1 226.35
лева са отхвърлени не на основание погасяването им по давност. Прието е, че
това подобрение е част от подобрението, съставляващо цялостен ремонт на
детската стая. Конкретно оплакване срещу така приетото от първоинстанционния
съд във въззивната жалба липсва. То е и обосновано, с оглед обясненото от
ищцата в съдебно заседание за направена вътрешна изолация само на детската
стая, описания в допълнителната искова молба по детайли ремонт на детската стая
и факта, че и двете твърдяни като отделни в исковата молба подобрения са посочени за осъществени през
2016г.
Претенциите за
вземанията за извършената през 2014г. външна изолация са отхвърлени в частта за
235.27 лева, а именно за горницата над присъдените 1 604.25 лева до пълния
претендиран размер от 1 839.52 лева /общо за всички ищци/. Идентично е
положението и с претенциите за подобряването на коридора през 2016г.,
отхвърлени в частта за 692.83 лева, а именно за горницата над присъдените
532.52 лева до пълния претендиран размер от 1 226.35 лева /общо за всички
ищци/. Частичното отхвърляне на тези претенции е обосновано с приетия за
доказан размер на стойността на съответните подобрения /а не поради погасяване
по давност/ и конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу това няма.
Изводите на първоинстанционния съд, подкрепени от заключението на вещото лице -
специалист, са правилни и следва да се възприемат.
С оглед изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната част по исковете по чл.59 от ЗЗД е
правилно и следва да се потвърди.
Съответно на
изгодния за тях резултат от въззивното производство, ответниците, въззиваеми
имат право да получат от въззивниците възнаграждението от 1 000 лева,
което са платили за адвокатска защита в настоящата инстанция.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№49/15.01.2020г., поправено с решение №432/08.06.2020г. и решение
№260892/08.09.2020г. по
гр.д.№4492/2018г. на Добричкия районен съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от М.И.И.,
Е.И.Р., със съгласието на майка му М.И.И. и Р.И.Р. срещу В.Т.К. и Р.И.К. искове
по чл.72 от ЗС за осъждането на ответниците да заплатят на ищците извършените от
тях, като владелци, в периода от 2004г. до 06.11.2018г. подобрения в недвижим
имот 72624.619.221.7.27 по кадастралната карта на град Добрич, на обща стойност
от 15 329.36 лева, от които за първата ищца – 10 219.58 лева, а за втория и третия ищец - по 2 554.89
лева за всеки.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№49/15.01.2020г., поправено с решение №432/08.06.2020г. и решение
№260892/08.09.2020г. по
гр.д.№4492/2018г. на Добричкия районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН **********,
Е.И.Р. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка М.И.И. и Р.И.Р. с ЕГН **********,***, да заплатят на В.Т.К.
с ЕГН ********** и Р.И.К. с ЕГН **********,***, сумата от 1 000 лева – адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.