№ 1518
гр. Русе, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20254520102983 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно чл.124 от ГПК вр. с чл.439 от ГПК и
подлежи на разглеждане по общия ред - глава тринадесета “Основно
производство” от ГПК.
Ищецът З. Т. А. твърди, че по силата на издаден на 14.10.2011г. от
Русенски районен съд изпълнителен лист по ч.гр.д.№8554/2011г. бил осъден
да заплати солидарно с М.Т.С. на кредитора БАНКА ДСК ЕАД сумите:
7189.87 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от
09.09.2008г. и допълнително споразумение към него от 28.04.2010г, заедно със
законна лихва, считано от 12.10.2011 г. до окончателно изплащане на сумата.
1402.03 лева лихва за периода от 14.03.2011г. до 11.10.2011, както и 568.84
лева разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на този изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело №20128320401059 на ЧСИ Иван
Хаджииванов, рег.№832 с район на действие Русенски окръжен съд.
На 28.09.2012г., на основание чл.429 от ГПК, на мястото на БАНКА ДСК
ЕАД бил конституиран като взискател ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
На 14.12.2018г. изпълнително дело №20128320401060 било прекратено
на основание чл.433 ал.1 т.2 и т.8 от ГПК.
1
На 30.04.2019г. бил сключен договор за цесия между ОТП
ФАКТОРИНГ, като цедент, и ответното дружество, като цесионер, по силата
на който било цедирано вземането по изпълнително дело №20128320401059
на ЧСИ Иван Хаджииванов.
Твърди, че в качеството му на финансова институция ответникът е
задължен субект по чл.10 ал.1 във вр.с чл.4 ал.1 от Наредба №22/2009г. за
ЦКР, и следва да подава към ЦКР информация в електронен вид за всички
кредити на своите клиенти и за настъпилите изменения пс тези кредити до
окончателното им погасяване.
Ищецът твърди, че към настоящия момент погасителната давност за
вземането по посочения по-горе изпълнителен лист е изтекла, поради което не
дължи сумите по него.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
София, Община Столична, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София №1 бл.15 вх.А ет.4, ЕИК *********, че ищеца не дължи сумите по
издадения на 14.10.2011г. от Русенски районен съд изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 8554/2011г., поради погасяване по давност. Претендират се разноски
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът “ЕОС Матрикс" ЕООД с
ЕИК:********* е подал писмен отговор на исковата молба, с който е
направено признание на иска. Развиват се съображения, че ответното
дружество не е станало причина за образуване на делото.
В съдебно заседание, с оглед направеното от ответника признание на
иска, ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал съдът да се
произнесе с решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на издаден на 14.10.2011г. от Русенски районен съд изпълнителен лист
по ч.гр.д.№8554/2011г. ищецът бил осъден да заплати солидарно с М.Т.С. на
кредитора БАНКА ДСК ЕАД сумите: 7189.87 лева - главница по договор за
2
кредит за текущо потребление от 09.09.2008г. и допълнително споразумение
към него от 28.04.2010г, заедно със законна лихва, считано от 12.10.2011 г. до
окончателно изплащане на сумата. 1402.03 лева лихва за периода от
14.03.2011г. до 11.10.2011, както и 568.84 лева разноски по делото. Въз основа
на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№20128320401059 на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.№832 с район на действие
Русенски окръжен съд.
На 28.09.2012г., на основание чл.429 от ГПК, на мястото на БАНКА ДСК
ЕАД бил конституиран като взискател ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
На 14.12.2018г. изпълнително дело №20128320401060 било прекратено
на основание чл.433 ал.1 т.2 и т.8 от ГПК.
На 30.04.2019г. бил сключен договор за цесия между ОТП
ФАКТОРИНГ, като цедент, и ответното дружество, като цесионер, по силата
на който било цедирано вземането по изпълнително дело №20128320401059
на ЧСИ Иван Хаджииванов.
При установената по този начин фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че към настоящия момент погасителната давност за
вземането по посочения по-горе изпълнителен лист е изтекла, поради което
ищецът З. А. не дължи сумите по него.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявения
иск е доказан по своето основание и следва да бъде уважен. Това е така, тъй
като с оглед на разпределената в доклада по чл.146 от ГПК доказателствена
тежест, съдът намира, че ищецът при условията на пълно и главно доказване
установи възникването на спорното право между страните, доказа по безпорен
начин наличието на облигационна обвързаност между тях, което прави
исковата претенция с правно основание чл.439 от ГПК основателна и
доказана, както по основание, така и по размер.
По разноските:
С молба с вх.N:17036/ 23.05.2025г. адв.К. К. пълномощник на ищеца е
представила пълномощно и договор за правна помощ, в който е посочено, че
по отношение на ищеца се реализира адвокатска момост при условията на
3
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА. В последното съдебно заседание адв.К. е
представила списък по чл.80 от ГПК в който се претендира като разноски по
делото, платената д.т. в размер на 366,43 лева.
Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата страна вреди.
В случая делото е решено по същество, като исковете предявени от
ищеца са уважени изцяло. Действително преди последното съдебно заседание
по делото, ищецът е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК касаещи
исковото производство. При този изход на делото ищецът има право на
разноските по делото в размер на 366, 43 лева.
В тежест на ответника на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба N:1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде присъдена и сумата от 726,66 лева за
адвокатско възнаграждение на адв.К. осъществила безплатна правна помощ на
ищеца по делото.
Водим от тези съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Еос Матрикс"
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
Община Столична, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София №1
бл.15 вх.А ет.4, че З. Т. А. с ЕГН:********** не дължи сумите по издадения на
14.10.2011г. от Русенски районен съд изпълнителен лист по ч.гр.д. №
8554/2011г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА “Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, Община Столична, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София №1 бл.15 вх.А ет.4 да заплати на З. Т. А. с
ЕГН:********** сумата от 366, 43 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА “Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
4
адрес на управление в гр.София, Община Столична, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София №1 бл.15 вх.А ет.4 да заплати на адв.К. П. К.,
от Русенска адвокатска колегия, БУЛСТАТ:********* сумата от 726,66 лева
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на
ищеца З. Т. А. с ЕГН:********** по делото.
Решението е постановено в условията на чл.237 от ГПК - при
признание на иска от ответника “Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление в гр.София
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5