МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 251/13.10.2017г.
ПО НОХД № 622/2017г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА
Районна прокуратура – гр.
Сливница е внесла за разглеждане в РС Сливница обвинителен акт срещу М.К.И., роден на ***г***,
ЕГН **********, за това, че на 02.09.2017г., около 12.20 часа, в село А., по
ул. В.с посока на движение от ул. А., към
махала. С., е управлявал МПС – мотоциклет марка „Кимко“, модел „Динк
150“, с *****, без СУМПС в едногодишен срок от
наказанието му по административен ред - с НП №
16-0344-000549/13.01.2017г. на Началник РУ МВР Сливница, връчено му на
08.06.2017г., влязло в сила на 16.06.2017г., за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК възоснова на който е било образувано
НОХД № 622/2017г. по ДП № 257/2017г. по описа на РУ МВР Сливница.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Излага
съображения за доказаност на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна. Прокурорът излага съображения за налагане на наказание над средния предвиден
за престъплението размер.
Подсъдимият се явява лично в
съдебното заседание, не се признава за виновен и дава обяснения във връзка с
предявеното му обвинение, като твърди че мотоциклета който е управлявал е бил
без двигател. Неговият защитник пледира за оправдателна присъда излагайки
съображения, че деянието е несъставомерно предвид факта, че подсъдимият е
управлявал на практика ППС, за което не се изисква притежание на СУМПС.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 02.09.2017г.,
около 12.20 часа, свидетелите З.Т.Г. и В.Ц.П.,
в качеството си на служители при РУ МВР Сливница, изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул на територията на село А.. Те забелязали, че от една
от преките улици на ул. А. излязъл завивайки по ул. А. мотоциклет марка „Кимко“
сив на цвят с рег. № *****. Мотоциклета продължил движението си по улица А.
след което завил по улица В. в посока към махала С.. Полицейските служители го
застигнали и спрели за проверка на ул. В., като установили, че мотоциклета се
управлявал от подсъдимия. При поискване на документите на водача и на МПС се
установило, че подсъдимият не притежавал такива. Била извършена справка в
базата данни от която станало ясно, че подсъдимия не притежава СУМПС (такова изобщо не му било издавано), а
също така бил наказван по административен ред с
НП № 16-0344-000549/13.01.2017г. на Началник РУ МВР Сливница, връчено му на
08.06.2017г., влязло в сила на 16.06.2017г., за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление. На място малко след спирането се явил бащата на подсъдимия.
Тази
фактическа обстановка е безспорно установена, поради което не се налага
допълнително разяснение.
Основният
спорен момент в настоящото производство се явява обстоятелството дали
мотоциклета се е движил с включен двигател или не. В тази посока са налични две
групи доказателства.
Свидетелят
З.Г. е категоричен, че управляваният от подсъдимия мотоциклет е бил със запален
двигател, като се е движил повече от 150 метра пред полицейския автомобил и бил
възприет от свидетеля ясно и категорично. Захариев твърди още, че мотоциклета
се е движил по ул. А. и е завил по ул. В.по нанагорнище, което практически
категорично изключва възможността да се движи по инерция. Този свидетел е пътувал
от дясно на водача на служебния автомобил при отворен прозорец и ясно е
възприел работещия двигател на превозното средство.
Свидетелят
П. също е възприел движението на мотоциклета след излизането му от пряка
находяща се от дясната страна на ул. А. по която пътувал полицейският автомобил
с двамата свидетели. Този свидетел също индивидуализира управляваното МПС, като
твърди, че го е наблюдавал да се движи пред него в продължение на около 500
метра, преди да бъде спрян за проверка на ул. В.. И този свидетел е
категоричен, че мотоциклета управляван от И., не би могъл да измине
разстоятието от което е забелязан до мястото наспирането му по инерция предвид
характера на терена. Като водач на служебния автомобил П. твърди, че скоростта
с която се е движил мотоциклета е била по – висока от 40 км. ч., като след
излизането си на ул. А., същия е ускорил скоростта си. Това наложило свидетелят
да ускори скоростта на управлявания от него автомобил за да го застигне. П. не
е напълно сигурен дали към момента на спирането на мотоциклета същия е бил с
изключен двигател, но той лично извадил ключовете от контакта. Въпреки това е
категоричен, че разстоянието изминато под неговото непосредствено наблюдение не
е възможно да се измине по инерция, още повече мотоциклета е бил спрян от
полицаите движейки се по нанагорнище.
И
двамата свидетели са единодушни, че по МПС не е имало външни видими белези
даващи основание да се приеме, че същия е технически неизправен.
От
друга страна подсъдимия и свидетелите на защитата между които и бащата на
подсъдимия, твърдят, че към момента на установяване на нарушението, мотоциклета
е бил технически неизправен – с неработещ двигател и без контактни ключове. Настоящият
съдебен състав приема изложените от подсъдимия и двамата свидетели твърдения за
защитна версия, която не почива житейската логика и се намира в пълно
противоречие с останалия доказателствен обем събран в хода на производството.
Показанията на бащата на подсъдимия следва да бъдат оценени през призмата на
разпоредбата на чл. 121 ал. 1 от НПК.
Очевидно
така изградената в хода на съдебното следствие защитна версия, цели оневиняване
на подсъдимия с цел избягването на предвидената в закона наказателна репресия,
т.к. с оглед неговото съдебно минало и в случай че би бил признат за виновен,
ще следва да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. Този факт е бил
споделен както от подсъдимия, така и от неговия баща и пред полицейските
служители към момента на извършената проверка.
Изложеното
дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, за достоверна, правилна и
житейски логична версията изложена от полицейските служители т.к. техните
показания са незаинтересовани, логични, последователни и аналитично обосновани,
за разлика от тези дадени от подсъдимия и свидетелите на защитата.
Установено
е безспорно, че подсъдимия не притежава (никога
не му е било издавано СУМПС), както и че управлява МПС в едногодишния срок
от наказанието му по административен ред за същото деяние.
В
хода на разследването било установено, че действително деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието на И. по административен ред с НП № 16-0344-000549/13.01.2017г. на Началник РУ
МВР Сливница, връчено му на 08.06.2017г., влязло в сила на 16.06.2017г., за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
За
констатираното нарушение на И. бил съставен АУАН № 183194/02.09.2017г. от
свидетеля П., като екземпляр от него му бил връчен срещу подпис и той не
направил възражения по констатациите в акта.
От
справката за съдимост на И. е видно, че същия е осъждан многократно за
извършени престъпления от общ характер включително и такива по чл. 343б ал. 1 и
чл. 343в ал. 2 от НК.
По
цитираните присъди не е настъпила реабилитация.
От
приложената справка за нарушител/водач на името на И. се установява, че на
същия не е било издавано изобщо СУМПС. От същата справка е видно, че въпреки, че е неправоспособен водач, подсъдимия има множество регистрирани
нарушения на ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява от приложените по досъдебното производство доказателства приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие
такива.
С оглед изложеното от фактическа страна се
налагат следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По отношение на съставомерността
на деянието, съдът счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна
страна, поради което приема, че подсъдимият М.К.И.,
ЕГН **********, е осъществил състава на
престъплението в което е обвинен.
За да бъде съставомерно
деянието по чл. 343в ал. 2 от НК от правна и фактическа страна и да бъде
привлечено лице към наказателна отговорност по този текст, са необходими
следните кумулативно законово определени предпоставки:
От обективна страна е необходимо
да бъде установено, че лицето е управлявало МПС без съответно свидетелство за управление съгл. чл.
150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”.
В
конкретния случай безспорно е установено по делото, че И. е управлявал моторно превозно средство – *******
с ДК№ *****, (установено с АУАН № 323/05.08.2016г., както и от
показанията на свидетелите),
като не е притежавал СУМПС. Съдът не споделя изложената от страна на защита
теза, че не е установен по несъмнен начин факта на управление на МПС от страна
на подсъдимия. Според решаващия съдебен състав несъмнено от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и наличния събран във фазата на ДП
доказателствен обем говорят за осъществено от него управление на МПС. В тази
връзка липсва основание да се пренебрегнат дадените от полицейските служители
показания, които съдът цени като обективни, достоверни и логични. Те не са
заинтересовани от изхода на производството и чертаят една напълно логична и
правдоподобна фактическа обстановка намерила отражение в обстоятелствената част
на обвинителния акт и доказана по несъмнен начин във фазата на съдебното
следствие.
Във
връзка със спорния въпрос (управление на
МПС) съдът намира следното: качеството „водач” на
МПС е рагламентирано
в разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР ЗДвП, където е даденано
легална дефиниция на този
термин. Понятието „управление“
на МПС
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, включително
привеждането му в движение. Безспорно е
в конкретния случай, че полицейските служители са установили по несъмнен начин
движещ се мотоциклет управляван от подсъдимия. В този смисъл несъмнено се касае
за управление на МПС, дори да се приеме за достоверна версията на защитата (която съдът не споделя). Несъмнено също
така мотоциклета представлява МПС по смисъла на
§ 6, т. 11
от ДР ЗДвП, т.к. е
снабдено с двигател за придвижване. В случая липсата на елементи от двигателя (дори такава да е установена несъмнено)
не го прави ППС, каквато тези изтъкна защитата, поради което съдът възприема за
правилни изтъкнатите от страна на прокурора възражения в тази посока.
Другата
необходима кумулативно изискуема предпоставка за съставомерност на деянието е
управлението на МПС да е станало в едногодишен срок от наказването на лицето по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. В случая и тези предпоставка е осъществена от страна на подсъдимия,
доколкото същия е управлявал описаното по – горе МПС след като е бил наказан с
влязло в сила наказателно постановление подробно описани по - горе.
От
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че няма свидетелство за управление на
МПС – такова въобще не му е било аздавано. Съзнавал е също така, че е наказван
за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС по
административен и наказателен ред (при
това неколкократно). Въпреки това и в разрез с разпоредбите на НК и ЗДвП се
е качил на мотоциклта и го е управлявал, когато е бил спрян за проверка.
Следователно
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал
е неговите последици - че е забранено управлението на МПС без СУМПС, като е
искал настъпването на тези последици. Изводът на съдебния състав е, че деянието
е извършено от подсъдимия виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2,
пр.1 от НК.
По делото не са събрани
доказателства даващи основание да се изключи наказателната отговорност на дееца
при условията на чл. 12 – 16 от НК, а следва да се отчете и факта, че той е бил
вече осъждан за друго такова престъпление.
Смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства не се установяват от събрания
доказателствен материал по делото.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия според настоящият състав
се явяват наличието на многократни предходни осъждания за други умишлени
престъпления по НК, многократно управление на МПС без подсъдимият изобщо да е
притежавал СУМПС, лошите характеристични данни, както и липсата на корекция в
неговото поведение вследствие наложените към момента административни и
наказателни санкции.
Причините
за извършване на престъплението са ниско правно съзнание у подсъдимия,
незачитането на установения правов ред в страната.
Предвид всичко изложено се налага единствено
обоснованият и логичен правен извод, че подсъдимият М.И. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението в което е обвинен, а именно по чл.343в ал.2 от НК.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид обществената
опасност на деянието, обществената опасност на дееца и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът приема, че наказанието на същия следва да
бъде определено при изключителен превес на отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства – т.е. към средния предвиден за извършеното
престъпление размер.
По тези
съображения за престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК, съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
както и кумулативно предвиденото наказание „глоба”, чиито размер беше определен
на 700 лева. Така определеното наказание „лишаване от свобода”, следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим, тъй като И. е бил осъждан
преди извършване на престъплението предмет на настоящото производство, като му
е налагано наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че
така наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и
ще спомогне за превъзпитанието на дееца. Настоящият съдебен състав приема, че
не са налице условията за прилагане при определяне на наказанието на подсъдимия
на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, тъй като самото деяние представлява изключително
висока степен на обществена опасност, налице са изключителни и множество
отегчаващи отговорността обстоятелства, а и поведението на подсъдимия и
склонността му към противообществени прояви не предполага приложението на тази
разпоредба.
Така наложеното наказание
следва да изиграе своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието на
подсъдимия и преустановяване на това обществено опасно деяние, чиято масовост
води до множество трагични инциденти по пътищата на страната.
Съдебният състав прие, че не следва
на подсъдимия И. да се наложи наказанието по чл. 343г
вр. чл. 37, ал.1,
т.7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС”, т.к. последния не
притежава СУМПС и същия е неправоспособен водач.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: