РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. С.З., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Н. Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Н. Ил. Уруков Въззивно гражданско дело №
20225500500753 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба Н. Д. Н. от гр.Р., чрез
адв.В. Д. от АК С.З. против Решение № 102 от 23.09.2022г., постановено по
гр.д. № 888/2021г. по описа на Районен съд - Р..
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Поради това
счита, че решението е и необосновано.
Посочва, че в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят не е
конкретизирал в достатъчна степен нарушенията и не ги и посочил по
разбираем за работника начин, освен това не е спазена и процедурата по
чл.193 от КТ за изискване на обяснения. Счита, че именно на основание, че не
е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да бъде отменена. Посочва, че в заповедта
на работодателя липсва и посочване на конкретни нарушения вменени на
въззивника.
Посочва, че постановеният първоинстанционен съдебен акт почива
единствено на едностранно изложени от работодателя твърдения и при
1
голословно отричане на позицията на ответната страна. Посочва, че при
налагане на дисциплинарното наказание „М.М.-И.“ ЕАД не е извършило
проверка на лицата имащи право да управляват УАЗ с рег. №Р2 **, както и
дали същият не е бил управляван от друг работник в деня на констатиране на
нарушението или в предходни дни.
Излага изключително подробни съображения.
Претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на друго, с което да бъде признато за незаконно уволнението на Н. Д. Н., да
бъде отменена като незаконосъобразна заповед №ЧР- 02.55 от 26.10.2021г. на
Управителя на Рудник „Т.-С.“, клон на „М.М.И.“ ЕАД, с която на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение; да бъде
възстановен Н. Д. Н. на заеманата преди уволнението му длъжност
„електромонтьор първа група в участък ел.ремонт Рудник „Т.-С.“, клон на
„М.М.И.“ ЕАД; да му бъде заплатено обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ
сумата в размер на 9577,96 лева, както и да му бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Рудник „Т.-С.“с.К. - клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р. представляван от
Управителя С.Б., чрез юриск. Д. А., с който твърдят, че изложените във
въззивната жалба аргументи са неоснователни и недоказани. Вземат
становище по всяко от оплакванията направени във въззивната жалба. Сочат,
че първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани в хода на
съдебното производство доказателства, разгледал и обсъдил е поведението на
Н. Н. в хода на дисциплинарното производство, както и фактите и
аргументите изложен в хода на производството и е постановил един
обоснован, доказан и мотивиран съдебен акт.
Претендират оставяне без уважение на подадената от Н. Н. въззивна
жалба и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно,
законосъобразно, доказано и обосновано, както и присъждане на направените
по делото съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си относно
нейната материална основателност.
Въззивникът Н. Д. Н., редовно и своевременно призован, не се явява
лично, но изпраща процесуален представител, надлежно упълномощен по
делото , а именно адв.В. Д. от АК-С.З., като молят жалбата им да се уважени
изцяло и молят решението на районния съд да бъде отменено. Подробни
съображения за това са изложени в съдебното заседание по съществото на
делото от датата 25.01.2023 год., както и в депозираната от адв.В. Д. от АК-
С.З. подробна писмена защита съответно с вх. № 1453/02.02.2023 год. при
Окръжен съд – С.З., изпратена чрез съответния куриер.
2
Въззиваемия рудник "Т.-С." с К., клон на "М.М.И." ЕАД гр.Р., редовно и
своевременно призовани чрез процесуалния си представител, явява се
старши юрисконсулт Д. А., надлежно упълномощена по делото, като молят
жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Подробните съображения
за това са изложени в съдебното заседание по съществото на делото от датата
25.01.2023 год. както и в депозираната от юрисконсулт Д. А. подробна
писмена защита съответно с вх. № 1457/02.02.2023 год. при Окръжен съд –
С.З..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344 от КТ във връзка с
чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
Първостепенният съд е обявил за признати и ненуждаещи се от
доказване фактите, че страните са се намирали в трудови правоотношения,
като въззивникът Н. Д. Н. е бил в трудовоправни отношения с въззиваемия
„М.М.-И.“ ЕАД, клон рудник „Т.С.“, с. К., като по силата на сключения
трудов договор изпълнявал длъжността „Електромонтьор първа група“ в
участък „Ел. ремонт“ към рудник „Т.-С.“ с. К., както и че на датата
06.08.2021г. в 16.42, на изхода на КПП Главен портал, от Рудник „Т.-С.” в
село К., в управлявания от Н. Н. автомобил с марка УАЗ с рег.№Р2** са
намерени три броя пластмасови бутилки с вместимост от по 10 литра всяка,
общо 30 литра, съдържащи червена на цвят течност с мирис на бензин, без да
притежава надлежен документ за това.
От представените заповеди и длъжностната му характеристика, всички
връчени лично на ищеца се установява длъжността му, на кого е подчинен,
основните задължения и отговорности за длъжността, нужна компетентност и
изисквания на работодателя за заемане на длъжността.
По повод откритото гориво в автомобила, управляван от ищеца е
издадена заповед с № РД-09-322/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на
„М.М.-И.“ ЕАД, гр. Р. и назначена Комисия, с цел извършване на спешна
проверка на фактите и обстоятелствата описани в Доклад с вх. № 6437 от
09.08.2021 г. на О.А., на длъжност „Експерт сигурност-клон“/с място на
работа клон рудник „Т.-С.“, с. К., както и на зареденото, изразходвано и
налично гориво на служебните автомобили, управлявани от Н. Д. Н., раб. №
2699, на длъжност „Електромонтьор- 1-ва група“ в участък „Ел. ремонт“. В
резултат на извършената проверка Комисията е изготвила Доклад с вх. №
9614/01.09.2021г и е констатирала, че:
На 06.08.2021г. в 16.42ч. на изход КПП- Главен портал вследствие на
рутинна проверка на автомобил марка „УАЗ“ с рег. № Р2 ** с водач Н. Д.
Н., на длъжност „ел. монтьор“ - участък „Ел. ремонт“ при рудник Т.-С.“,
с . К.., в багажното отделение и в купето на автомобила са открити
3
съответно 2 бр. бутилки съдържащи червена течност и 1 бр. бутилка
съдържаща червена течност, които са в черни найлонови торби.
При извършената проверка на разхода на гориво на управляваното от Н.
Д. Н. МПС - УАЗ с рег. № Р2 4127, на изминати километри, заредено и
отчетено гориво, съгласно утвърдената разходна норма по Заповед №
РД-09-80/ 29.03.2021г., за периода 01.06.2021г. до 04.08.2021 г., се
констатира преразход на гориво - 13 литра бензин;
След като се запознал с всичките тези данни, работодателя е изискал с
писмо изх. № РД-17- 770/27.09.2021г. от работника Н. Д. Н. на основание
чл.193 ал.1 от КТ да даде писмени обяснения по случая и такива са входирани
в деловодството на рудник „Т.-С.”, с. К. с вх. № 10591/30.09.2021г.
В тях той твърди:
„При излизане да изнеса един брой стек минерална вода с автомобил
УАЗ рег. № Р2 ** охраната ме спря за проверка и намериха шишета с гориво,
Относно горивото-не знам-как и кога е попаднало там.”
„Не управлявам УАЗ с рег. № Р2 4127. При нареждане на началника
ходя да го зареждам и го връщам.Не водя и не отчитам пътни листи и не знам
за изразходваното гориво."
Обясненията дадени пред работодателя не се спорят в хода на
съдебното производство. Цялата защитна теза на ищеца се основава на
посочените в тях твърдения.
Действително даването на обяснения от работника или служителя е
негово гарантирано право в рамките на дисциплинарното производство.
Работодателят е длъжен да поиска обяснения така, че работника или
служителя да разбере кои негови действия се третират като дисциплинарни
нарушения. В този смисъл е и константната съдебна практика: Решение №432
от 2010г. по гр.д. №1322/2009г. на ВКС, 3-то гражданско отделение; решение
№220/26.04.2011г. по гр.д. №1917/2010 година, по реда на чл.290 ГПК;
В настоящия казус работодателят е изискал обяснения за извършените
нарушения, като е формулирал конкретни въпроси към ищеца, свързани с
извършените нарушения на трудовата дисциплина, а именно:
На 23.08.2021г. комисията изслушва Н. Д. Н.-„Електромонтьор-1- ва
група“ в участък „Ел. ремонт“, рудник „Т.-С.“, с. К. (съставен Констативен
протокол № 2), на който са поставени следните въпроси:
На какво основание управлявате автомобили - УАЗ с рег. № Р2 ** и УАЗ
с рег. № Р2 4127? На 06.08.2021 г. какви служебни задачи ви бяха
възложени и от кого?
На 06.08.2021 г. в 16.42 ч. по каква задача напускате участъка през КПП-
Главен портал на рудник „Т.-С.”?
Обяснете наличието на 3(три) бутилки гориво по 10.00 литра в
автомобила, който управлявате на 06.08.2021г.?
Защо оказвате съпротива при отварянето на предния капак?
Запознат ли сте със Заповед на Изпълнителния директор, че нямате
право да изнасяте СМЦ и ГСМ без документ?
4
Кое длъжностно лице води пътните листи на автомобили УАЗ с рег. №
Р2 ** и УАЗ с рег. № Р2 4127?
На поставените въпроси Н. Н. обяснява следното:
„По разпореждане на прекия си ръководител управлявам автомобили
УАЗ с рег. № Р2 ** и УАЗ с рег. № Р2 **. На 06.08.2021г. е участвал в
смяната на двигател в участък „РТНК-3“ за времето от сутринта до
около 13.00 ч. и за деня нямал други служебни задачи”.
За напускането на участъка около 16.42ч. Н. твърди, че няма поставена
задача, а е превозвал стек с минерална вода до личния си автомобил, който е
бил паркиран в района, на селото- до барчетата.
Длъжностното лице няма обяснение за намерените 3 бутилки по 10
литра бензин Н. Н. не отрича, че е запознат със Заповедта Изпълнителния
директор, относно забраната за изнасяне на СМЦ и ГСМ без документ. Това
обстоятелство се спори в исковата молба. За целта с отговора са представени
списъци, на които ищеца се е подписал лично, без да е оспорил подписа си в
съдебно заседание, удостоверяващи, че е запознат с посочените в заповедта за
дисциплинарно уволнение заповеди на работодателя. В този смисъл съдът не
споделя това възражение на ищеца, касаещо незаконосъобразност на
заповедта на работодателя.
-Относно попълването на пътните листи на автомобили УАЗ с рег. № Р2
** и УАЗ с рег. № Р2 **, твърди, че не води пътните листи и не знае кое
длъжностно лице ги води и подписва. За да оспори това възражение на
работника работодателя в съдебно заседание представя заповеди, от които е
видно, че Н. е следвало да управлява и стопанисва автомобилите- посочени в
заповедта като добър стопанин. Обяснението, че той е управлявал
автомобилите, но нямал задължение за попълване на пътни листи не само се
оспорва от представените на съда заповеди, но противоречи на елементарната
човешка логика. При извършване на какъвто и да курс със служебен
автомобил се съставя пътен лист и това е известно както на ищеца, така и на
всички работници и служители, съгласно общите правила за движение,
визирани както в Закона за движение по пътищата, така и в Закона за
автомобилните превози и всички останали подзаконови нормативни актове,
издадени въз основа на тях. Тъй като ищеца е шофьор тези задължения би
следвало да са му известни.
На 27.09.2021г. до ищеца от ответника е отправено писмо с още по-
конкретно поставени въпроси от работодателя - лист 61 от делото, в което се
посочва, че обясненията му се изискват в рамките на чл.193, ал.1 от КТ във
връзка с Доклада на комисия, също приложен по делото, по повод на
допуснатите дисциплинарни нарушения.
Тези въпроси в своята последователност и пълнота осигуряват
възможност на работника да вземе отношение по всички изложени в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание факти и обстоятелства,
върху които се обосновава посочената заповед. Писмото с искане за даване
обяснения е стигнало до Н. Н., като същият изпраща своите обяснения до
5
управителя на рудника с писмо с вх. №10591/30.09.2021г., и е приложено като
писмено доказателство по делото- лист 63 от делото. В писмото, с което се
искат обяснения от ищеца във връзка с извършените дисциплинарни
нарушения, както и становището на ищеца дават яснота, че до последния е
достигнало по достатъчно разбираем начин в какво точно нарушение се искат
неговите обяснения.
За работодателя няма задължение да посочва изчерпателно всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние на
дисциплинарното нарушение. За работодателя няма задължение и да
уведомява надлежните органи за извършеното престъпление, нито пък
отсъствието на такова уведомяване може да се третира във вреда на
работодателя. Константната практика на ВКС е била винаги една и съща и все
в посока, че дисциплинарната отговорност е абсолютно независима от
наказателната такава. В този смисъл решение №967/18.12.2009г. на ВКС по
гр.д.№258 от 2009г., както и решение №195 от 24.02.2010г. по гр.д. 698/2009г.
на ВКС. Опита за отнемане на 30 литра дизелово гориво, без съгласието на
работодателя от страна на ищеца е третирано като изключително тежко
нарушение на трудовата дисциплина, което обуславя наказание
дисциплинарно уволнение съгласно заповед №84 от 12.04.2006г. на
управителя на Рудник „Т.-С.” село К..
Работодателят е спазил писмената форма на заповедта, като я е
мотивирал достатъчно: в заповедта са описани последователно и обстойно
действията извършени от ищеца и констатираните нарушения на трудовата
дисциплина. Заповедта съдържа ясно и точно посочване на данни за
нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано,
наказанието и законния текст въз основа, на който се налага наказанието.
Фактическата обстановка, която се изясни по време на процеса е
следната:
- На 06.08.2021г., около 16.42ч. при извършването на рутинна- проверка
на Главен портал- рудник „Т.-С.“ на МПС марка УАЗ рег. № Р2** с водач Н.
Д. Н., раб. № 2699, на длъжност „Електромонтьор- парва група“ в /участък
„Ел. ремонт“ към рудник „Т.-С.“, с. К. е намерено 30 литра гориво-бензин, в
две бутилки по 10 литра в двигателния отсек на колата и 1 бутилка от 10
литра под задната седалка на купето на МПС.
При отварянето на предния капак в лявата част на автомобила се
открива бутилка с червена течност, охраната подава сигнал до органите на
реда - РУ на МВР, гр. Р. и задържа водача Н. Д. Н. до пристигането на
органите на МВР.
След като са уведомени, в 17.35 часа служители на РУ - Р. извършват
проверка на място на автомобила с марка „УАЗ“ с рег. № Р2 ** , като отварят
предния капак и, извършват заснемане. Под капака на автомобила, в лявата и
дясната част се виждат 2 бр. бутилки, съдържащи червена течност, като
бутилката от дясната част на автомобила е опакована с черна найлонова
торба. След свалянето на бутилките, автомобила се запечатва от служители на
6
РУ- Р..
Малко по-късно, при допълнителен оглед на купето на автомобила с
марка „УАЗ“,. рег. № Р2 ** от служители на охранителна фирма „К.“
съвместно със служители на РУ- Р. е открита още една бутилка съдържаща
червена течност, която е в черна найлонова торба. Бутилката е свалена от
автомобила и същият отново се запечатва от органите на реда.
Гореизложеното се потвърждава от доклад, входиран в деловодството
на „М.М.-И.“ ЕАД, гр. Р. на 09.08.2021г. с вх. № 6437., изготвен от О.А., на
длъжност „Експерт сигурност-клон“/с място на работа клон рудник „Т.-С.“, с.
К./ в отдел „Сигурност“ при „М.М.-И.“ ЕАД, гр. Р.. Този доклад е приет като
доказателство в съдебното производство и не е оспорен от страните.
Горните обстоятелства не се оспорват и от ищеца. Неговите възражения
са :
Че не е знаел за наличието на горивото в служебния автомобил, който
не бил управляван само от него, а и от други работници, посочени в доклад от
Георги Георгиев/лист 46/. Че няма доказателства за това, кой е поставил
горивото в тези части на служебния автомобил, както и няма нито едно
доказателство, че само ищеца е управлявал автомобила в процесния ден. т.е.
основното възражение касае субективния елемент на извършеното
нарушение- а именно- знанието му относно наличието на трите бутилки с
бензин в служебния автомобил, който управлява той.
Въпреки че представителят на работодателя-юриск. А. не направи
усилие да докаже обстоятелствата, описани в доклада на назначената
комисия, които косвено установяват наличие на умисъл при извършване на
дисциплинарното нарушение- съдът го приема за извършено поради следните
съображения:
Изпълнителното деяние, визирано в оспорваната заповед е превоз на
гориво, без надлежен документ. Това деяние е осъществено категорично и не
се оспорва от ищеца. Съдът не споделя възражението направено в исковата
молба, че били описани различни изпълнителни деяния в заповедта. Там
където са описани нарушенията много ясно е посочено, че деянието
превозване. Единственото, което не се оспори от ищеца от всички
констатации в доклада е обстоятелството, че той не е имал разпореждане да
излезе от територията на рудника в процесния ден и час. В този смисъл са
обясненията му, върху които се крепи цялостната му защитна позиция. Дори
напротив - работните му задачи са приключили един час преди това. Прекият
му ръководител в процесния ден дава обяснения, че не е давал разпореждане
за напускане на територията на рудника със служебния автомобил. Това също
не се спори от ищеца.
Другото обстоятелство, което не се спори от ищеца и съдът приема за
доказано е липсата на логично обяснение за напускането на Рудника, през
главния портал. Обяснението, че Н. е отивал да пренесе минерална вода до
собствения си автомобил не се установи по делото. Напротив: в доклада има
твърдение на охранителите, открили горивото, че такава вода не се е
7
намирала в служебния автомобил. Самия факт, че ищеца се опитва да скрие
истинската причина за напускането на рудника със служебен автомобил
косвено доказва, че целта му е незаконна и поради това той не я изтъква, нито
доказва.
Обстоятелствата установени в доклада след разпита на охранителя
К.З.С.- че ищеца се е молил да прикрият кражбата му, че натискал предния
капак с ръце и твърдял, че не се отваря- не се установиха в хода на съдебното
следствие, поради бездействието на юрисконсулт А.. Въпреки това, съдът
приема, че нарушението е извършено виновно не само поради отсъствие на
законна причина за придвижването на служебния автомобил в този час, но и
поради посочената неистинска причини за напускането на Рудника- за пренос
на минерална вода до личния автомобил.
Всъщност и това обяснение е още едно доказателство за субективното
отношение на Н. към имущественото на работодателя, което води до
злоупотреба с доверието на работодателя. Поради неясни за съда причини
последния счита, че е напълно законосъобразно и правилно пренасяне на
минерална вода от рудника до личния му автомобил със служебния такъв, при
отсъствието на каквото и да е разпореждане, на какъвто и да е пътен лист, и
каквито и да е разрешения. Н. не си дава ясна сметка, че това движение на
служебен автомобил коства средства на работодателя, които той е решил да
изразходва в собствена полза и за собствена нужда. Още повече, че
минералната вода се предоставя от работодателя на работниците за да я
консумират по време на работа, не за да си изнасят в домовете.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаването
уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че
същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са
безспорни и ненуждаещи се от доказване/. В тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носителят на работодателската
/дисциплинарната власт/; че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение; че ищецът е
извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на
тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на
наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на
чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290
ГПК от ВКС /например решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7424/2013 г. III г.о./, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение
на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява
8
предмета на делото по отношение на фактите, които не са въведени в
процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради
което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и
които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на мотиви в
заповедта /чл. 195 КТ/; липса на извършените тежки нарушения на трудовата
дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/.
По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:
Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е
посочен като нарушител именно въззивника и ищец Н. Д. Н. /чл. 195 КТ/. В
оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и мотивирани
обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата
дисциплина, чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми
и правила /заповед/, дата на извършване на нарушението на трудовата
дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания
на закона. Поради това съдът намира възражението на ищеца, че заповедта не
е мотивирана за категорично неоснователно.
Ясно и точно са посочени в заповедта за уволнение и всички
нарушения, вменени във вина на ищеца. Посочена е точната дата и час на
извършване на нарушението, как е извършено същото и в какво се състои:
Ищеца не спори, че трите бутилки са намерени в управлявания от него
служебен автомобил. Самото местонахождение на бутилките - на
труднодостъпни места, е още едно косвено доказателство, че нарушението е
извършено умишлено и целта е била напълно ясна и желана от ищеца.
Работодателя няма задължение в това производство да доказва кой точно е
отнел горивото и от къде са липсите му. Това са задължения по наказателното
производство. В това производство е достатъчно да се установи превоза на
горивото, който всъщност не се спори от страните. Обстоятелството, че
липсват каквито и да е документи, удостоверяващи правото на ищеца да
пренася и превозва това гориво също не се спори от страните.
В исковата молба се твърди, че същия не бил задължен да попълва
пътни листи и каквито и да е други документи, свързани с управлението на
автомобила. Това твърдение е меко казано необосновано, предвид
продължителността на трудовия стаж на ищеца и продължителността на
шофьорския му стаж. Няма автомобил в „М.М.И.”ЕАД, на който е разрешено
по какъвто и да е повод да се движи без каквито и да е пътни листи и
документи. За всеки шофьор това е известно. Липсата на знанието относно
задълженията му произтича и от вписаното в заповед от 29.05.2020г. /лист
45/:
„При управлението на автомобила, лицето да се грижи за същия с
грижата на добър стопанин.”.
Това е и последното основание съдът да счете нарушението за
9
извършено виновно от ищеца- следвало е да провери какво има в автомобила,
какво му е състоянието на двигателя и на купето. Ако беше добър стопанин
щеше да е наясно с наличието на три бутилки с бензин. Съдът не дава вяра на
оплакванията във въззивната жалба на въззивника Н., че не е знаел за
наличието на бензина под капака на двигателя, както и за тубата в купето-
още повече, че бензина е силно летлив и е абсолютно изключено да не е
отделял специфичната си миризма. Имайки предвид кубатурата на купето, то
миризмата със сигурност се е усещала достатъчно силно за да възбуди
любопитството на управляващия. Още повече, когато същият има и
задължението да се грижи като добър стопанин за това превозно средство.
По делото пред първоинстанционния съд е била надлежно назначена,
изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-физикохимична
експертиза, която не е оспорена от процесуалния представител на ищеца и
въззивник.
Съдът счита, че заключението на физикохимичната експертиза следва
да се приеме изцяло и да се кредитира с доверието и на въззивната инстанция
, тъй като производството е по установяване на дисциплинарно нарушение,
което е различно от установяването на престъпление. Употребата на термина
„кражба” не може да се третира в ущърб на работодателя, при положение, че
е отнето част от имущественото на същия, изразяващо се в гориво, още
повече, че производството е трудово, а не наказателно. Поради това съдът
счита, че обстоятелството, че течността в бутилките е била бензин е напълно
доказано. Доказано е също така, че това гориво е било индикирано с
индикатора използван от работодателя, което е още едно доказателство, че
става въпрос за гориво, собственост на работодателя.
С деянието си на датата 06.08.2021г., около 16:42 ч., управлявайки
служебен автомобил УАЗ с рег. № Р2 **, да превозва 3 /три/ броя
пластмасови бутилки с вместимост по 10 литра, общо 30 литра, съдържащи
червена на цвят течност с мирис на бензин, без да има надлежен документ за
това, открити при извършена рутинна проверка на КПП-Главен портал-
рудник „Т.-С.“, с. К. от служители на охранителна фирма ДЗЗД “Е.“, Н. Д. Н.
е нарушил Заповед № 84 от 12.04.2006г. на Управителя на рудник „Т.-С.“ и
Заповед № РД-09- 005 от 03.01.2020г. на Изпълнителния директор на „М.М.-
И.“ ЕАД, град Р., както и Правилника за вътрешния трудов ред.
Съгласно Заповед № 84 от 12.04.2006г. на Управителя на рудник „Т.-
С.“, т. 1 „ т. 4. строго се забранява изнасянето на какъвто и да е инвентар,
горива, смазочни материали, оборудване, средства за аварийна и пожарна
безопасност и други от работници и служители на рудника без да имат
надлежно разрешително за това“Текста на т. 2 от същата според който:
„неизпълнението на забраната, ще се счита за тежко нарушение на трудовата
дисциплина, а нарушителите ще бъдат наказвани с дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Съгласно Заповед № РД-09-005 от 03.01.2020г. на Изпълнителния
10
директор на „М.М.-И.“ ЕАД, град Р..
„т. 2.1. Забранява се по какъвто и да е начин пренасянето/превозването
на гориво- смазочни материали и/или стоково материални ценности без
надлежен документ, както в съответния рудник, така и извън него“ и т. 4 от
същата „неспазването на настоящата заповед ще се счита за тежко нарушение
на трудовата дисциплина.
т. 2.2. При откриване или намиране на ГСМ или СМЦ се запазва
мястото на откритите материали без да се нарушава физическата им цялост и
местоположение. Уведомява се незабавно минния диспечер на съответния
рудник и задължително се очаква пристигането на служителите на отдел
„Сигурност“ или охранителната фирма“.
Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред в „М.М.-И.“ ЕАД (в
сила от 01.02.2021 г.), раздел IX, т. 5 - „внасянето и изнасянето на материали,
резервни части, оборудване и инвентар, ГСМ и др. СЦМ в и от обекти на
„М.М.-И.“ ЕАД, както и придвижването им между поделенията се извършва
задължително със съответните придружаващи документи, по
регламентирания в дружеството ред и начин“.
Съгласно т.6.1. от Правилника, забранено е по какъвто и да е начин
пренасянето, превозването на гориво-смазочни материали и/или стоково-
материални ценности без надлежен документ, както в съответния рудник,
така и извън него.
Съгласно т. 8. от същия Правилник - „Неспазването на установения ред
на работа/действие, описан в точки от 1 до 6.4 включително, от настоящия
1Х-ти раздел на този правилник, се счита за тежко нарушение на трудовата
дисциплина“.
Деянието представлява и тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на другите трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективен трудов договор или определени при възникване на трудовото
правоотношение - по смисъла на чл.187, ал.1 т.10 от Кодекса на труда във
връзка с чл.126, т.10 , предложение първо от КТ: „Да спазва вътрешните
правила приети в предприятието” и чл.126 т.13 предложение първо, трето и
четвърто от КТ: „Да изпълнява и всички други задължения, които произтичат
от нормативен акт,.. .трудовия договор и от характера на работата”.
Деянието представлява и тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя по
смисъла на чл.187, ал.1 т.7 от Кодекса на труда.
Н. Д. Н. не е изпълнил и предвидените в Правилника за вътрешния
трудов ред в „М.М.И.“ ЕАД, гр. Р./в сила от 01.02.2021г/, в раздел IV.
„Основни права и задължения на работниците и служителите“, буква „Б“
„Задължения на работниците и служителите“, в частта на:
т. 2. - „При изпълнение на работата за която се е уговорил, работникът
или служителят е длъжен:
буква л) да изпълнява законните нареждания на Работодателя;
11
буква м) да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с
което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести
средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;
буква н) да бъде лоялен към Работодателя, като не злоупотребява с
негова Аз доверие.. буква о), предложение първо - да спазва вътрешните
правила, приети в Дружеството ...; буква р), предложение трето и
предложение четвърто - да изпълнява и всички други задължения, които
произтичат,..., от трудовия договор и от характера на работата.
По Второто нарушение, въззивната инстанция възприема следното:
В изготвения от проверяващата комисия доклад е установено, че за
периода от 01.06.2021г. до 04.08.2021 г. има преразход /липсата/ на гориво за
автомобил марка УАЗ, с рег. № Р2 4127 в размер на 13 литра бензин. Налице
била, според комисията причинно-следствена връзка между установения
преразход/липса/ съгл. Справка за изминати километри, заредено и
изразходвано гориво(Приложение № 10,11 и 12 към доклада на Комисията) и
намереното при извършената проверка от охранителите гориво на дата
06.08.2021г. в управлявания от Н. Д. Н. служебен автомобил, марка УАЗ, с
рег. № Р2 ** в размер на 30 литра, без да има съответния надлежен документ.
Работодателят не направи и опит да докаже, че има нормативнообоснована
система за съставяне и отчитане на пътните листи при извършваните смесени
превози. Поради това и съдът не приема за доказано второто посочено
нарушение на трудовата дисциплина.
Това нарушение съдът намира за напълно недоказано, тъй като не се
събра нито едно годно писмено или гласно доказателство, което да го
установи.
Първото нарушение е напълно достатъчно според съда за да се
пристъпи към дисциплинарното уволнение на жалбоподателя Н., както и
работодателя е установил в приетите си вътрешни правила.
В допълнение на това въззивният съд следва да отбележи, че съдът
следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл. 189, ал.1 от КТ. Във
всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо
от вида му - забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното
дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на
закона, посочени в чл. 189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и
служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай се касае за
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.4, предл.първо, във
връзка с чл. 187, т.7 и т.10 КТ. Законът изрично допуска дисциплинарно
наказание - уволнение да се бъде налагано при злоупотреба с доверието на
работодателя. С извършеният опит за кражба на индикирано дизелово гориво
ищеца е нарушил както Правилника за вътрешния трудов ред в
„М.М.И.”ЕАД, така и Заповед №84/ от 12.04.2006г.- приложени към делото. В
двата документа изрично е предвидено дисциплинарното наказание
12
„Уволнение” при опит да се изнесе гориво. Въпросът за стойността на
имуществото, предмет на нерегламентираното разпореждане, като обективно
обстоятелство, при което нарушението е извършено е от значение, но той не е
определящ . В този смисъл решение №389 от 04.10.2012г. на ВКС по гр. Д.
№282 от 2012г. на 4-то гр.отделение.
При преценката относно законосъобразността на наказанието, съдът е
длъжен и без наведени доводи на страните в тази насока да вземе отношение
по въпросите по чл. 189, ал. 1 от КТ - за съответствието на наложеното
дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения, за които са
поискани обяснения, като вземе предвид и обстоятелствата, при които са
извършени тези нарушения, както и поведението на работника или служителя
във връзка с тях. Така следва да процедира съдът във всички случаи на
оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му -
забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. Анализът на всеки
от тези критерии има важно практическо значение с оглед това опорочено ли
е уволнението, или не. Както вече Върховният касационен съд се е
произнесъл с решение № 163 от 13,06,2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на IV г. о.
и решение № 227 от 29,06,2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на III г. о., тежестта
на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те
сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. Както бе посочено по-горе, ищецът
дълги години е работил при ответника като електромонтьор първа група,
която длъжност предполага грижа и ежедневно обслужване на множество
уреди и съоръжения, а освен това е натоварен да управлява и служебни
автомобили, като в това си качество полага грижата на добър стопанин, както
и познава вида и свойствата на гориво-смазочните материали и да следи за
техническата изправност на автомобилите, а не да изнася гориво. Ето защо
съдът счита, че при издаване на процесната заповед работодателят е
съобразил законовите критерии по чл. 189, ал.1 от КТ и наложеното
наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното
производство съобразно законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание
„уволнение” е наложено за нарушения, изразяващо се в неизпълнение на
законни разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието на
предприятието. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195, ал.1
КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които
законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен
нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е
възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и
13
субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно
описание и фактическите обстоятелства.
Относно оплакванията във въззивната жалба, въззивната инстанция
възприема следното: Жалбоподателят твърди, че работодателят не е спазил
разпоредбата на чл.193 от КТ като е задал на Н. Н. неясни въпроси, водещи до
неразбиране от работника на нарушението на трудовата дисциплина, в което е
обвинен. Възраженията са неоснователни.
Районен съд Р. в постановеното от него съдебно решение констатира, че
е изпълнена от страна на работодателя разпоредбата на чл.193 от КТ, а имено:
- установява, че няма спор между страните относно писмено поискани и
получени обяснения по реда на чл.193 от КТ;
- констатира и подробно анализира в съдебния си акт, поисканите
писмено от работодателя обяснения от работника Н. Н. по реда на чл. 193 от
КТ, като подробно описва и зададените към работника въпроси;
Констатира, че от работника Н. Н. са изискани два пъти обяснения-
веднъж от назначената със Заповед на Работодателя Комисия, която е
провеждала разследване по случая и в последствие от Управителя на
Дружеството работодател;
- Въпросите поставени в искането за обяснение са конкретни и ясни,
относими към периода на нарушението и са пряко свързани с него;
- Никъде в кориците на делото не съществуват данни Н. Н. да е изразил
становище, че не разбира зададените му въпроси и никъде в исковата молба
не съществува подобно твърдение.
Излагането на твърдения пред въззивна инстанция относно факти, които
са били известни на ищеца към момента на първоинстанционното
производство е недопустимо и преклудирано действие.
Районен съд Р. анализира и дадените писмени обяснения от страна на Н.
Н. като констатира, че в обясненията си Н. потвърждава, че:
- по разпореждане на прекия си ръководител управлява процесният
автомобил;
- от сутрината на 06.08.2021 г. до 13.00 на 06.08.2021г. е имал и е
изпълнявал съответно възложените му служебни задачи и след 13.00 не е
имал възложени други такива;
- Признава в писмените си обяснения, че в 16.42ч. на 06.08.2021г. е
нямал поставени задачи и е превозил стек с минерална вода с процесния
автомобил до личния си автомобил, паркиран в района на селото до барчето;
- въззивникът Н. не отрича, че е запознат със Заповедите на
Изпълнителния директор относно забраната за изнасяне на горивосмазочни
материали без знанието, разрешението на работодателя и без документ.
Предвид изложеното, от представените, приети и неоспорени по делото
писмени доказателства, анализирани в пълнота от Районен съд Р. в
постановеният от последния съдебен акт безспорно е установено спазването
от страна на работодателя на разпоредбата на чл.193 от КТ, предвид което
14
изложените от жалбоподателя аргументи са изцяло неоснователни,
необосновани и недоказани.
От друга страна Районен съд Р. констатира противоречие между
фактите изложени в обясненията дадени от Н. и твърденията в исковата
молба.
В исковата молба противно на дадените обяснения Н. твърди:
- че няма Заповед за управляване на процесния автомобил;
- че не е запознат със Заповедите на Работодателя за реда и начина на
съхранение, превозване и намиране на гориво-смазочни материали.
Районен съд Р. на основание на представените от ответника по иска
писмени доказателства, констатира, че - Н. е запознат с процесиите Заповеди
на Работодателя, касаещи забраната за изнасяне и превозване на
горивосмазочни материали срещу подпис. Представени, приети и
неосповрени са и Заповедите, с които се възлага управлението на процесния
автомобил, представени са и доказателства - обяснения взети от прекия
ръководител на Н. на 06.08.2021г. за факта имал ли е служебни ангажименти
на този ден г-н Н. след 13,00часа, имал ли е разрешение да напуска работното
си място.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства Районен
съд Р. правилно и обосновано приема, че със Заповед на Работодателя е
вменено на Н. управлението и стопанисването на процесният служебен
автомобил, оттам и задължението му за издаване на пътни листи, защото това
изхожда и от Вътрешните правила и норми при Работодателя и от Закона за
движение по пътищата. Изявлението на Н. в исковата му молба за неспазване
на това свое задължение по издаване на пътни листи е самостоятелно
нарушение на трудовата дисциплина, което само по себи си също е основание
за налагане на дисциплинарно наказание.
Твърдението на жалбоподателя за липса на посочени в оспорваната
Заповед за дисциплинарно наказание на конкретни нарушения, вменени на Н.
Н., времето на извършване и обективни и субективни признаци са също
изцяло неоснователни и необосновани.
В хода на първоинстанционното производство безспорно бе установена
и доказана фактическата обстановка относно действията на Н., нарушаващи
трудовата дисциплина. - представени и приети като доказателства са Доклада
с вх.№ 7127/01.09.2021 г., Материалите - свидетелски показания от ДП с №№
327зм 163/2021 г. по описа на РУ – Р., както и пр.пр. № 8204/2021 г. по описа
на РП - С.З., приети като безспорни са и Констатациите на служителите на РУ
Р..
Знанието на Н. за наличието на не регламентирано гориво в бутилки от
минерална вода в управляваният от него служебен автомобил се доказва от
15
факта, че същият е възпрепятствал извършването на проверка на автомобила
от служителите на работодателя, упражняващи контрол и проверка на всички
влизащи и излизащи в Рудника автомобили и лица ( доказателство т.5 от
Доклад с вх.№ 7127/01.09.2021г.).
Предвид това твърдението за липса на доказателства относно знанието
на Н. за наличие на нерегламентирано гориво в бутилки от минерална вода в
служебния автомобил управляван от него на 06.08.2021г. е изцяло
неоснователен и необоснован.
Знанието и умишленото нарушение на трудовата дисциплина от страна
на Н. се доказа от факта, че :
- напуска работното си място без да е приключил работният ден;
-самоволно взема автомобила без знанието и разрешението на прекия си
ръководител да го управлява;
- изявление от Н. „за да изнесе стек минерална вода“;
- възпрепятства извършваната рутинна проверка на служителите на
портала на рудника;
- уговаря проверяващите да се разберат нещо, за да не бъде наказван за
намирането на горивото в служебния автомобил
всички тези действия от страна на Н. представляват признание за
нарушения на трудовата дисциплина, чрез самоволно разпореждане със
собственост на Работодателя при неспазване на трудови задължения.
В хода на първоинстанционното производство безспорно бе доказано с
прието и отново не оспорено заключение на вещо лице по допусната физико -
химична съдебна експертиза, която доказва, че течността в бутилките от
минерална вода, намерени в автомобила управляван от Н. е бензин и то
индикиран с червен цвят - който индикатор е ползван именно от
работодателя-въззиваем поделото.
Предвид гореизложеното изцяло неоснователни и необосновани са
твърденията на жалбоподателя, че Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна - издадена в нарушение на действащите
разпоредби на Кодекса на труда. Спазени са всички нормативни изисквания
при дисциплинарното производство проведено от Работодателя срещу Н..
Ясно и недвусмислено е посочено в заповедта за дисциплинарно
уволнение:
- деня на извършеното нарушение;
- в какво се състои самото нарушение;
- нормите и разпоредбите които са нарушени - описани подробно
текстово;
- издадени са конкретни заповеди за управляване на двата автомобила -
Заповед № ЧР-02-67/29.05.2020г. и Заповед № ЧР-02-66/29.05.2020г. на
управителя на „М.М.-И.“ ЕАД, клон рудник „Т.-С.“, с. К.;
16
- съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ Работодателят е поискал,
получил и разгледал писмените обяснения на Н. Н..
В оспорваната Заповед са посочени неспазените Заповеди на
Работодателя свързани с пренасяне/превозване, намиране на гориво-смазочни
материали, реда и начина на действие в подобни ситуации, а именно:
Н. Н. е следвало да спази законовите нареждания на Работодателя си
изложени в Заповед № 84/12.04.2006г. на Управителя на Рудник „Т.-С.“
т.1 - строго се забранява изнасянето на какъвто и да е инвентар, горива,
смазочни материали, оборудване, средства за аварийна и пожарна
безопасност и други от работници и служители на рудника без да имат
надлежно разрешение за това;
т.2 .неизпълнението на забраната , ще се счита за тежко нарушение на
трудовата дисциплина, а нарушителите ще бъдат наказвани с дисциплинарно
наказание - уволнение.
И Заповед № РД-09-005/03.01.2020г. на изпълнителния директор на
„М.М.-И.“ ЕАД
- т.2.1. Забранява се по какъвто и да е начин пренасянето/превозването
на гориво-смазочни материали и/или стоково материални ценности без
надлежен документ, както в съответния рудник, така и извън него
- т.2.2. при откриване или намиране на ГСМ или СМЦ се запазва
мястото на откритите материали без да се нарушава физическата им цялост и
местоположение. Уведомява се незабавно минния диспечер на съответния
рудник и задължително се очаква пристигането на служителите на отдел
„Сигурност“ или охранителната фирма.
- т.4. неспазването на настоящата заповед ще се счита за тежко
нарушение на трудовата дисциплина.
Освен описаните заповеди Н. Н. е нарушил и съответните разпоредби в
Правилника за вътрешния трудов ред в „М.М.-И.“ ЕАД.
Тези факти са констатирани и подробно анализирани от Районен съд Р.
при постановяване на своя акт - Решение № 102/29.09.2022г. постановено по
гр.д. № 20215520100888.
Районен съд Р. подробно е обсъдил всички събрани в хода на съдебното
производство доказателства, разгледал и обсъдил е поведението на Н. Н. в
хода на дисциплинарното производство, както и фактите и аргументите
изложени от него в хода на първоинстанционното производство и е
постановил един обоснован, доказан и мотивиран съдебен акт.
Съдът счита, че с оглед събраните писмени доказателства, които са
абсолютно еднопосочни и безпротиворечиви, по безспорен начин се доказва
извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение.
С оглед на всички гореизложени съображения съдът приема, че е
извършена цялостна преценка на обстоятелствата по случая, в резултат на
която е наложено и съответното законосъобразно дисциплинарно наказание,
17
съответстващо на извършеното дисциплинарно нарушение, поради което
искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ правилно и мотивирано е
бил отхвърлен от първостепенния съд като неоснователен и недоказан.
Основателността на предявения конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2
от КТ се обуславя от уважаването на иска за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на заповедта за уволнение. Предвид на това, че главният
иск е неоснователен и недоказан, то такъв се явява и акцесорния иск по чл.
344, ал.1, т.2 от КТ и също следва да се отхвърли.
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е
останал без работа се обуславя от уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от
КТ, поради което съдът намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Съдът следва да отбележи, че въпреки
назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза увеличение на исковата
претенция не бе направено, поради което и иска следва да се отхвърли за
сумата от 2000 лева, така както е предявен.
Първостепенният съд в мотивите към обжалваното решение
задълбочено и последователно е разгледал и проследил, както приложимите
по случая относими правни норми и разпоредби, така и приложимата и
константна практика на ВС и ВКС по аналогични случаи, като е стигнал до
правилния и законосъобразен извод, че решавания въпрос за
дисциплинарното нарушение се явява самото действие или бездействие на
работника. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действието
на работника, това действие следва да бъде изцяло установено от обективна
страна. В същият смисъл се явява и решение под № 967/18.12.2009г. на ВКС-
ІІІ ГО. Нарушението на трудовата дисциплина което работодателят свързва с
негативния резултат, трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Всеки
пропуск в доказването ползва работникът, тъй като такива са правилата на
санкционните производства – дисциплинарно, административно или
наказателно. В този смисъл е и решение с № 1158/26.07.2004г. на ВКС-ІІІ ГО.
Освен това, въззивният съд счита с оглед гореизложеното, до което
правилно и законосъобразно заключение е стигнал и първоинстанционния
съд,че не е нарушена и формата на заповедта по чл. 195, ал.1 от КТ, тъй като
вменените нарушения на трудовата дисциплина се явяват същите и отговарят
изцяло на действителните обстоятелства по дисциплинарната преписка.
Неоснователни и недоказани се явяват и акцесорните искове, имащи за
последния отменяне на заповедта за дисциплинарно наказание, а именно за
възстановяване на предишната работа, както и иска за изплащане на
обезщетение за оставането на работника без работа поради незаконното
уволнение.
Въззивният съд намира в заключение, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Районният съд правилно е присъдил направените по делото разноски,
съобразно уважената част на предявените искове, поради което и в тази част
18
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Пред въззивната инстанция е направено от пълномощника на ответното
дружество искане за определянето и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника на въззиваемия, което настоящата
инстанция намира за основателно.
Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 23,
т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на ответното дружество да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 лв. общо за трите
обективно съединени иска /съответно по 75 лв. за всеки иск с оглед и на
правната и фактическа сложност по делото/.
Освен това, настоящият съд намира, че се касае за разглеждането на три
обективно съединени иска – първият от които за отмяна на заповедта за
уволнение като незаконосъобразно по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вторият за
възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и третият – за
присъждане на обезщетението по чл. 225, ал.1 ГПК съответно по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, В тази насока съдът намира, че възнаграждението на
пълномощника на въззиваемото дружество следва да се определи общо в
размер на 225 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 23.09.2022г., постановено по гр.д.
№ 888/2021г. по описа на Районен съд - Р., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК във вр. чл. 37 от
ЗПП, във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ Н. Д.
Н., с ЕГН ********** от гр. Р., област С.З., ул. „***********, да заплати на
М.М.И.” ЕАД, клон Рудник „Т.С.“ вписан в търговския регистър с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление с.К., Община Р., сумата от
225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, пред въззивната инстанция, определено от въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване с касационна
жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез
Окръжен съд С.З. при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20