Р Е
Ш Е Н
И Е
№510
гр. Пловдив, 8.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на 12.3.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД №1341/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.Р. против
Наказателно постановление № 24 от 14.01.2020 издадено от
**"Обществен ред" в Община Пловдив, с което на Р.Р. е
наложена глоба в размер на 50 лева.
С жалбата
и с допълнителна молба към нея се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски
Въззиваемата
страна взема писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
жалбоподателят е наказан за това че на 11.09.2019г, в 9.30ч. в гр. Пловдив, на ул. 4ти Януари срещу № 38 ,
паркира лек автомобил марка Ауди с per. № **върху тротоара на посочения адрес,
без разрешение на собственика на пътя или администрацията.
Посочената фактическа обстановка съдът намира, че се
установява от разпита на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание
изрично потвърди констатациите в АУАН.
Съдът намира обаче, че при правилно установена
фактическа обстановка, наказващия орган неправилно е приложил материалния
закон.
Прави впечатление, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл.6, ал.2, вр, ал.1
от НРСППППСТГП, според която разпоредба се
забранява паркирането върху тротоарите извън определените от собственика на
пътя или администрацията места. Приложена е санкционната норма на чл. 43, ал.3
от Наредбата.
В същото време се установява, че това правило за
поведение и санкцията за него са налични
в чл. 94, ал.3 ЗДвП и чл. 178е ЗДвП.
Налага се извод, че в НРСППППСТГП досежно процесното
нарушение е налице пълно дублиране на уредбата дадена със ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), подзаконови
нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на
други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен.В настоящия случай с посочените разпоредби на Наредбата
/касаещи процесния случай/ не се уреждат обществени отношения, които да не са
уредени и първично регулирани от закон, точно обратното уредбата им се дублира.
От друга
страна според § 2 от ПЗР към НРСППППСТГП, същата се издава на основание чл. 21,
ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл.
76, ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23, във връзка с
чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените
отношения, които следва да се доуредят в контекста на ЗДвП касаят определянето на зони за платено и
безплатно паркиране и часовете за това. Уреждането на различни от тези
обществени отношения е в противоречие и с
чл. 12 от ЗНА, според която разпоредба актът по прилагане на закон може
да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.Тоест, нарушаването на пътните знаци и
маркировката, когато касае правилата за движение, а не зони за платено
и безплатно паркиране, е предмет на
специалния закон –ЗДвП и няма място в разпоредбите на Наредбата.
Аргумент за това са самите разпоредби в
Наредбата, а именно § 7 от ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се
прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока степен, както
и чл. 41, според който при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и
конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на
лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в
настоящата наредба. Тоест, самият Общински съвет е ограничил действието на
създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са
уредени от закона.От тук следва,че административнонаказващия орган е следвало да квалифицира извършеното
административно нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП, а не по идентичната по
съдържание норма на подзаконовия нормативен акт.Същото се отнася и до
санкционната норма, като е следвало да се приложи тази по ЗДвП,а не по
Наредбата.
В този изричен смисъл е и актуалната практика на Административен
съд Пловдив- Решение
№ 447 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3844 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. №
3586 / 2019 г. на ХХVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2441
от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3052 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1100 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1091 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
В случая допуснатото нарушение от наказващия орган с неправилната квалификация на деянието е
особено съществено доколкото от съпоставката на съдържанието на
приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 43, ал.3 от Наредбата и
действително приложимата- чл. 178е ЗДвП се установява, че предвижданите санкции за същото нарушение в Наредбата и в закона
са различни.
Допълнителен аргумент за особена същественост на
нарушението на наказващия орган, който неправилно е квалифицирал деянието е и
редакцията на самата Наредба, която се отличава с липса на достатъчна яснота и
конкретност. Така от текста на наредбата е видно, че към нормата на чл. по чл.6, ал.2, вр, ал.1 от НРСППППСТГП еднакво приложими са две
самостоятелни санкционни норми от същата наредба- чл. 43, ал.3 НРСППППСТГП
(в която е направено изрично цифрово препращане към чл.6, ал.2 ) и чл. 43, ал.1 НРСППППСТГП, в която словесно се
препраща към приложното поле на чл. 6, ал.2 от Наредбата, доколкото е посочено,
че се забранява паркирането върху тротоари, извън разрешените за това места,
тоест извън местата определени от собственика на пътя или администрацията.
Следва да се има предвид и че двете
норми на чл. 43, ал.1 и чл. 43, ал.3 НРСППППСТГП предвиждат различни санкции.
Тази неяснота досежно приложимата санкция би била избегната, ако наказващия
орган бе приложил правилно материалния закон, квалифицирайки нарушението по
ЗДвП.
С оглед всичко гореизложено НП следва да се отмени.
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата
на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. Доколкото същият изрично е поискал разноски с допълнителната
писмена молба и е ангажирал доказателства
за реално заплатени 300 лева за адвокатски хонорар и доколкото този размер
кореспондира с минимума предвиден в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, то тази сума следва да му се присъди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 24 от 14.01.2020 издадено от
**"Обществен ред" в Община Пловдив, с което на Р.Р. е
наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Р.Н.Р., ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляващи разноски по делото пред районен съд
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.И.