Решение по дело №1924/2018 на Окръжен съд - Бургас

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ V-9                                             04.02.2019 год.                                    гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                            пети въззивен граждански състав

на седемнадесети януари                        през две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание в следния състав:

      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                              Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

              

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1924 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София пл.„Света Неделя“ № 7, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Станимир Маринов, срещу решение № 200/09.10.2018 год. по гр.д.№ 72/2018 год. по описа на Карнобатския районен съд, в частта, с която е осъдено „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София пл.„Света Неделя“ № 7, ЕИК *********, да заплати на И.Н.К. от гр. К., обл. Б. ул. „М.“, № **, вх. *, ет. * с ЕГН ********** общата сума от 7603, 10 лв. представляваща заплатената от И.Н.К. без правно основание сума по договор № 2 за банков ипотечен кредит на физическо лице сключен на 31.03.2011 г., която съставлява разликата между размера на договорената между И.Н.К. и „Уникредит Булбанк“ АД месечна погасителна вноска в размер на 252, 67 лв. / включваща главница и лихви / за периода от 05.09.2015 година до 05.12.2017 година и изменения такъв в резултат на едностранно увеличение от страна на „Уникредит Булбанк“ АД на размера на дължимата се от кредитополучателя И.Н.К. месечна погасителна вноска за същия период, чрез прилагането на Общите условия на банката и с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат - 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1093, 79 лв. представляваща направените от ищеца съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, изчислени съразмерно на уважената част от иска.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените по делото доказателства. Изложени са подробни съображения, че въз основа на принципно правилно възприета фактическа обстановка районният съд е направил незаконосъобразни изводи за частична основателност на претенциите на ищеца. Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал волята на страните по сключения между тях договор за банков ипотечен кредит, а действията на банката по начисляване на лихви са били добросъвестни и изцяло в съответствие със сключения договор. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне изцяло на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И.Н.К. от гр. К., обл. Б. ул. „М.“, № **, вх. *, ет. * с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Георги Янев. Твърди се, че постановеното решение е правилно, обосновано и справедливо, а възраженията по въззивната жалба са неоснователни. Изложени са подробни съображения за правилност на решаващите изводи на съда, направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на пълния размер на съдебните разноски. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

С решението в обжалваната част Карнобатският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.55, ал.1 , предложение първо от ЗЗД и по претенция за законна лихва.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Карнобатският районен съд е сезиран с исковата претенция на И.Н.К. от гр. К., обл. Б. ул. „М.“, № **, вх. *, ет. *  с ЕГН ********** срещу „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София пл.„Света Неделя“ № 7, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8353,62 лв., заплатената от И.Н.К. без правно основание по договор № 2 за банков ипотечен кредит на физическо лице сключен на 31.03.2011 г., която съставлява разликата между размера на договорената между И.Н.К. и „Уникредит Булбанк“ АД месечна погасителна вноска в размер на 252, 67 лв. / включваща главница и лихви / за периода от 05.09.2015 година до 05.12.2017 година и изменения размер, в резултат на едностранно увеличение от страна на „Уникредит Булбанк“ АД на размера на дължимата се от кредитополучателя И.Н.К. месечна погасителна вноска за същия период, чрез прилагането на Общите условия на банката, и с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Ищецът твърди, че ответникът едностранно и без основание е променил условията по сключен между тях договор на 31.03.2011 год. за банков ипотечен кредит на физическо лице, в резултат на което извън клаузите по договора, за процесния период от 05.09.2015 год. до 05.12.2017 год. е надвнесъл за погасяване на отпуснатия кредит сумата от общо 8 353,62 лв. включваща едностранно и неоснователно завишени от банката главници и лихви. Ищецът поддържа предявения иск, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на разноските по делото.

Предвид необжалването на решението в отхвърлителната му част, предмет на произнасяне на настоящия съд е претендираната сума от общо 7603,10 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва облигационното правоотношение и неговите първоначални параметри, но счита, че след прекратяване на трудовия договор с ищеца, въз основа на клаузите по договора, включително на основание клаузите по общите условия е възникнало право да промени параметрите на погасителните вноски – брой, размер и краен срок за изплащане. Твърди че, промяната е извършена в съответствие с клаузите по договора и общите условия, че ответникът е неизправна страна поради неизпълнение на задължението да се яви за сключване на анекс след отправената покана от страна на банката, поради което за процесния период не са налице надвнесени суми, а предявеният иск следва да бъде отвърлен като неоснователен.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.03.2011 год. между ищеца в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на банка – кредитор е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице, съгласно който банката е предоставила на ищеца сумата от 90 000 лева за покупка на недвижим имот. Кредитополучателят се е задължил при условията на договора да върне кредитната сума, ведно с посочените в договора лихви - общо в размер на 105 615,41 лв., съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора, на равни месечни погасителни вноски от по 252,67 лв. за периода от 05.06.2011 год. до 05.03.2046 год. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот в полза на банката.

По време на сключване на договора ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника.  Трудовият договор между страните е прекратен на осн. чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 29.04.2013 год. Не е спорно , че до момента на прекратяване на трудовия договор погасяването на вноските по кредита е извършвано съгласно приетото и подписано между страните приложение №1 – т.е. на месечни вноски по 252,67 лв. От 05.07.2013 год. банката започнала да прилага спрямо ищеца клаузите по общите условия относно размера на лихвата, започнала да начислява такси и комисионни съгласно тарифата на банката, скъсила и срока за изплащане на кредита, като по този начин увеличила месечните погасителни вноски.

Съгласно влязло в сила решение № 76878/29.03.2017 год. по гр.д.№ 47111/2015 год. на Софийския районен съд, потвърдено с решение № 6733/09.10.2017 год. на Софийски градски съд е осъдена банката да заплати на ищеца, на осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от общо  9360,71 лв. – заплатена без правно основание по договора за банков кредит, за периода от 05.07.2013 год. до 05.08.2015 год., съставляваща разликата между размера на договорената между страните месечна погасителна вноска и изменения размер в резултат на едностранното увеличение от страна на банката на месечната погасителна вноска дължима от кредитополучателя, ведно със законната лихва върху сумата , считано от предявяване на иска06.08.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

Не е спорно, че след постановяване на съдебните решения банката е продължила, включително за процесния период, да събира едностранно променения по – висок  размер на месечната погасителна вноска по договора с ищеца. Според заключението на вещо лице Атанасов по приетата от районния съд съдебно – счетоводна експертиза процесният период от 05.09.2015 год. до 05.12.2017 год. включва 28 падежи на вноски. Според погасителния план съставен при подписване на договора общата сума на тези 28 вноски е следвало да бъде 7074,76 лв., а общата сума, платена от ищеца в резултат на едностранно променените условия от банката е 14 677,86 лв. – приблизително двойно по- голяма.

Спорно между страните пред настоящия съд е дали банката е имала основание след прекратяване на трудовия договор с ищеца, за процесния период едностранно да промени условията по договора за събиране на разликата от 7603,10 лв.

Въззивникът счита, че на базата на клаузите по т.9.1 до т.9.5 от договора за кредитополучателя е възникнало задължение след прекратяване на трудовото правоотношение да подпише анекс, с който условията по кредита да се предоговорят по начина посочен в т.9.4 – т.е. съгласно условията установени в Лихвения бюлетин на банката за физически лица за лихвите, а по отношение на комисионните – в Тарифата на банката за размера на дължимите и комисионни към съответния момент на изискуемостта им.

Възраженията на банката в този смисъл не се споделят от настоящия съд. Клаузата на т 9.5. не създава задължение в тежест на ищеца, а буквално сочи, че „за новите параметри и условия се подписва анекс“. Анексът към договор също е договор, поради което за подписването му е необходимо съгласие и от двете страни. По представения договор за банков ипотечен кредит на физическо лице липсва поето задължение от страна на кредитополучателя да подпише анекс с банката, в случай на прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца, поради което той не би могъл да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В изпълнение на ДИРЕКТИВА 93/13/ ЕИО на съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори е приет Закон за защита на потребителите. По смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на  § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно изискванията на чл.147 от Закона за защита на потребителите клаузите по договорите предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Ето защо при липсата на изрично поето задължение от страна на ищеца в качеството му потребител по процесния договор за сключване на акекс с банката, такова задължение не би могло да се изведе по тълкувателен път.

Независимо от останалите клаузи по договора, при липсата на подписан анекс, който да дава възможност на банката да събира по - високи месечни вноски от първоначално договорените, едностранните действия на банката в този смисъл са лишени от основание.

Настоящият съд не споделя и възраженията на въззивника и относно това, че т.9.4, вр. т.9.3 и т.9.2 от договора са валидно правно основание за направената корекция в месечните вноски по кредита на ищеца. Както стана ясно, тези клаузи не могат да бъдат разглеждани отделно от клаузата по т.9.5 изискваща подписването на анекс към договора за кредит, какъвто не е подписан.

От друга страна съдът е длъжен да приложи служебно императивните правни норми относими към предмета на спора и въведените в процеса твърдения и възражения. Ето защо във връзка с императивните изисквания на Закона за защита на потребителите настоящият съд следва да извърши преценка относно валидността на т.9.4 от договора.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.12 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора .

Клаузата по т.9.4, вр. т.9.3 и т.9.2. от договора предвижда, че ако след прекратяване на трудовото правоотношение кредитополучателят, в срок до падежа на първата погасителна вноска не погаси остатъка от предоставения му кредит и лихвите по него обслужването и издължаването на кредита, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение става при условията установени в Лихвения бюлетин на банката за физически лица за лихвите, а по отношение на комисионните – в Тарифата на банката за размера на дължимите и комисионни към съответния момент на изискуемостта им.

Съдът намира горепосочената клауза е неравноправна. Тя е във вреда на потребителя, тъй като предвижда събиране на по-високи вноски от първоначално договорените, което  води до намаляване на имуществото на потребителя. Договорената възможност за едностранна промяна от страна на банката без посочване на конкретни стойности, които да дават яснота за точния размер на задълженията на потребителя за целия период на действие на договора е нарушение на принципа на добросъвестност. Клаузата дава възможност на банката да действа в своя полза, като не предоставя такава възможност на потребителя, което сочи значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни. Предвид специфичния характер на правоотношението, за потребителя в случая  не е предвидена възможност да се откаже  от договора. От заключението на вещото лице относно размера на разликата в платените суми над първоначално договорените за процесния период става ясно, че крайната цена, която се определя от размера на дължимите месечни вноски за процесния пероид, е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора .

Налице са кумулативно предвидените предпоставки по чл.143, ал.1, т.12 от ЗЗП, поради което т.9.4 от договора е неравноправна клауза по смисъла на закона. Поради неравноправния характер по смисъла на горецитирания текст, на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП е налице нищожност на клаузата по т.9.4, вр. т.9.3 и т.9.2. от договора. Нищожната клауза не произвежда правно действие, поради което въз основа на тази клауза не биха могли да възникнат валидни задължения за кредитополучателя. В останалата част договорът е действителен и произвежда правно действие .

 Ето защо надвзетата сума от банката, явяваща се разлика между   събраната едностранно променена от банката сума за процесния период и първоначално уговорената като дължима сума по погасителния план за процесния период, е получена от банката при липса на основание и съгласно чл.55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите подлежи на връщане. Тази разпоредба сочи, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне .

Претенцията на ищеца е основателна в обжалваната от ответника част и следва да бъде уважена.

Като е стигнал до идентични правни изводи, Карнобатският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази част .

Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца са дължими направени по делото разноски пред първоинстанционния съд в размер на 1093,79 лв. – присъдени от районния съд.

Съобразно изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направени по делото разноски пред настоящия съд в размер на 750 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

Мотивиран от горното и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК , Бургаският окръжен съд ,

 

                                       

                                        Р        Е        Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 200/09.10.2018 год. по гр.д.№ 72/2018 год. по описа на Карнобатския районен съд , В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ .

ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София пл.„Света Неделя“ № 7, ЕИК *********, да заплати на И.Н.К. от гр. К., обл. Б. ул. „М.“, № **, вх. *, ет. *  с ЕГН ********** направени по делото разноски пред въззивния съд в размер на 750 лв. / седемстотин и петдесет лева / – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.               2.