РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. гр. Хасково, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200209 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Т. Х. от град Д.град срещу Наказателно
постановление № 25-1253-000210 от 17.02.2025 г. на Началник - група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея наказателно
постановление, тъй като, след очертаване на приетата от жалбоподателя за
осъществена фактическа обстановка, неправилно наказващият орган бил
преценил наличие на управление на МПС с несъобразена скорост и причинна
връзка с падането на жената, доколкото липсвал контакт между автомобила и
нея. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на
Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира
1
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лични и чрез упълномощения по делото
процесуален представител - адв. Костов от АК – Хасково заявява, че поддържа
жалбата и в хода по същество заявяват подробни доводи за нейната
основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 01.12.2022 г., свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., двамата на длъжност
„*****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа и
след подаден сигнал за настъпило пътно – транспортно произшествие, били
изпратени да извършат проверка по случая. След пристигането им
пострадалите лица - С. Р. К. и свид. Ю. К. Т. били установени на място, като
първата била откарана от пристигналия екип на ЦСМП – Хасково за оказване
на спешна медицинска помощ. Въз основа на констатациите при извършения
оглед и след събиране на данни от водача на моторното превозно средство,
участник в инцидента – жалбоподателя В. Т. Х., който също бил на място и
след като събрали данни от другите участници в произшествието, установили
движение в град Хасково, по бул. „****“ в посока изхода за град Кърджали на
специален автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № *****, държава
България, като липсва спор по делото, че същото е било управлявано именно
от жалбоподателя. Установено било, че по същото време С. Р. К., живуща в
град Л., Република Турция и свид. Ю. К. Т. били до болницата, имали да
подготвят и документация и се движели по левия източен тротоар на бул.
„Освобождение“, когато предприели на необозначено място, пресичане в
2
посока изток – запад, след като погледнали, че нямало приближаващи
автомобили. Времето било мрачно и дъждовно, а пътната настилка - мокра,
като при пресичане на пътното платно С. Р. К. била ударена от превозното
средство, управлявано от жалбоподателя и съборена на земята, при което
пешеходецът паднала като тялото й било на пътното платно. Водачът,
въпреки, че бил задействал спирачната уредба веднага и предприел маневра
наляво, не успял да избегне контакта, спрял след удара, излязъл от автомобила
и подал сигнал на ЕЕН 112 за инцидента, като на място пристигнал екип на
спешна медицинска помощ. Контакт имало между превозното средство и
другия пешеходец – свид. Ю. Т. К..
С оглед направените на мястото на инцидента констатации, въз основа
на сведенията от участниците в транспортното произшествие и възприятията
им от огледа, контролните органи достигнали до извод за допуснато от
жалбоподателя В. Т. Х., като водач на специален автомобил марка „*****,
модел „****“ с рег. № *****, държава България нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. В резултат на този извод, срещу него бил съставен на същата дата, в
негово присъствие от свид. К. З. К. Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, бл. № 736125, за нарушение, квалифицирано по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и
обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на
жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното
отбелязване в тази насока.
С Мотивирана резолюция № 22-1253-М000352 от 14.12.2022 г. на
наказващия орган от състава на СПП при ОД на МВР – Хасково,
административно наказателното производство, образувано въз основа на
съставения АУАН, е било прекратено, поради образуване на наказателно
производство за същото деяние.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
29.01.2025 г. на прокурор в РП – Хасково, на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК и предвид изявлението по чл. 343, ал. 2, т. 2 от
НК на пострадалото лице, е прекратено Досъдебно производство № 1057/2022
г. по описа на РУ на МВР – Хасково, пр.вх. № 5484/2022 г. по описа на РП –
Хасково, водено срещу В. Т. Х. от град Д.град за престъпление по 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. С цитираното постановление, препис от същото,
3
след влизането му в сила и материалите по ДП е постановено да се изпратят
на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково за преценка относно
реализирането на административно наказателна отговорност.
При издаване на наказателното постановление, станало на 17.02.2025 г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, след което била наложена процесната
административна санкция за описаното нарушение, като е вписано, ч е
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН и постановление за прекратяване на
наказателното производство.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите К. З. К. и Д. Д. Б., които макар и отчасти опосредени от
показанията на други лица и от наблюденията при огледа, все пак излагат
впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за
вида на причиненото увреждане. На следващо място, дава се вяра и на
изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с
действията им, развили се след пристигането им като част от състава на
патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е
възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на
показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на
участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на
това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила
на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки
законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в
които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на
причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се
обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно
причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие,
градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните
данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. В случая
4
достоверността на гласните доказателства се консолидира от показанията на
участник в инцидента – свид. Ю. К., имаща преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата къде точно и как са предприели
пресичане на пътното платно с лицето С. Р. К.. Показанията й в частта, в която
се градят на преките и непосредствени впечатления са достоверни и истинни,
поради което изцяло се възприемат при обосноваване на фактическите изводи
на съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По силата
на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. Следователно, деянието, за които на жалбоподателя е наложено
административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.
Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя,
посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в
процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право
следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от
съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да
реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в
5
аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за
установяване на административно нарушение и да поиска събирането на
доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е
изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със
съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или
не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него,
доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма
на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните
нарушения.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити в частта относно деянието по чл. 20, ал. 2от ЗДвП, като що се касае
до описаното в него нарушение, тези изисквания са удовлетворени и по –
конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни
норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко
кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и
разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана
отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се
приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко
отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. Налице е в
конкретната хипотеза, необходимата релативност между словесното описание
на деянието и неговата правна квалификация, преценено само на база
твърденията. Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са
формални, а следват определена логика, насочена към гарантиране правото на
защита и обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това
по т. 5 се отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на
нарушените, които са винаги и единствено възможни, поради това, че следва
да съответстват напълно на словесното описание.
На следващо място, по отношение необходимостта и издаденото
впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, е
необходимо да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на
твърдяното нарушение въведено със съставения акт за установяване на
6
административно нарушение е вписал, че издава санкционния акт на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановление за прекратяване на
наказателното производство и препращането му на наказващия орган по
компетентност за реализиране на административно наказателна отговорност, в
който аспект възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП,
поради липса на административно наказателно обвинение, се явява
неоснователно. То е и необосновано. Въпреки това, обаче наказващият орган е
пристъпил към издаване на наказателното постановление за ангажиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление за прекратяване на
образувано досъдебно производство, но е сторил това в отклонение от
изискванията на процесуалните правила и действието на принципа non bis in
idem. Доколкото в настоящата хипотеза не е успешно реализирана и поради
конкуренция с висящо, респ. приключило наказателно производство,
административно наказателното е реализирано при нарушаване на принципа
non bis in idem.
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 29.01.2025 г. прокурор в РП – Хасково е
прекратил Досъдебно производство № 1057/2022 г. по описа на РУ на МВР –
Хасково, пр.вх. № 5484/2022 г. по описа на РП – Хасково, водено срещу В. Т.
Х. от град Д.град за престъпление по 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и е
постановил препис от същото, след влизането му в сила, и материалите по ДП
е постановено да се изпратят на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Хасково за преценка относно реализирането на административно наказателна
отговорност. Това той е сторил, не защото е приел, че деянието от обективна
страна има признаците на престъпление, но е налице възможност то да
осъществи както състав на престъпление, така и състав на административно
нарушение, а е прекратил наказателното производство на основание чл. 199 и
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, предвид изявлението по чл.
343, ал. 2, т. 2 от НК на пострадалото лице. Преценката на прокурора за
доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената
опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки
от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, обаче, се касае за хипотеза не по чл. 243, ал. 3, вр. чл. 24, ал. 1,
7
т. 1 от НПК, в която, когато прекратява наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради това, че деянието съставлява
административно нарушение, прокурорът да е длъжен да изпрати
материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на
съответния административнонаказващ орган, а по чл. по чл. 343, ал. 2, т. 2 от
НК, в която деянието си остава престъпление по 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК, но е предвидена възможност до определен процесуален момент с
изявлението си, пострадалото лице да предизвика слагането на край и пречка
за развитието по – нататък на това наказателно производство. Това изявление
има само този ефект и не превръща деянието от престъпление в
административно нарушение, а идеята на законодателя е не тази, за да се
стигне до някаква форма на наказуемост на деянието въобще, а да се предвиди
механизъм за едно непредпазливо деяние, по волята на пострадалото лице, да
остане нереализирана наказателната отговорност на извършителя. Дори да се
касае за едно и също нарушение на правилата за движение, с което за запълва
бланкетната диспозиция на престъпния състав по 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК, довело до причиняване на транспортното престъпление, то деянието
предвид настъпилия по – тежък резултат в причинна връзка, поглъщаш всеки
по - лек, си остава престъпление, а не административно нарушение по чл.
179, ал. 2 ЗДвП, за което незаконосъобразно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя, по отношение на когото е
налице влязъл в сила акт на прокурора, при това подлежащ за на съдебен
контрол за прекратяване на наказателното производство.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като
незаконосъобразно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и
съдействие между жалбоподателя и адв. Костов в размер по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая, липсва възражение за прекомерност,
но следва да се има предвид, че фактическата и права сложност на делото не
8
надхвърля обичайната за този тип производства, въпреки, че делото не е
приключило в едно съдебно заседание с явяване на адвоката, а размерът на
това адвокатско възнаграждение, уговорено между страните е под
минималното, определено по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7 и по чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не следва да бъде намалявано от съда, а
присъдено в уговорения и заплатен размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1253-000210 от 17.02.2025
г. на Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на В. Т. Х., ЕГН:
**********, с адрес: град Д., обл. Хасково, ул. „******* сумата в размер на
200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение
на упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9