Решение по дело №75/2019 на Районен съд - Брезник

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

N 88

 

 

гр.Брезник, 10.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Брезнишки районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Районен съдия: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г. и с участието на прокурора ___________________________  като

разгледа докладваното от съдията НАХ дело N 75 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление N НЯСС-127/ 12.07.2019 г. К. В.- ************* на ДАМТН е наложил на Община Брезник имуществена санкция в размер на 10 000 лв. по чл.200, ал.1 т.39 Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл.190а, ал.2, вр. ал.1 т.3 ЗВ.

Недоволен от така наложеното наказание кмета на Община Брезник, като неин представител обжалва посоченото постановление, като по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание, моли същото да бъде отменено или алтернативно изменено, като се наложи по- нисък размер имуществена санкция.

ДАМТН, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмено становище в което са изложени подробно съображения за това, че жалбата следва да се остави без уважение.

Брезнишкият районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Фактите по делото са безспорни, не се оспорват и от жалбоподателя и те са следните:

На 25.07.2018 г. представители на ГД НЯСС- И. Г. и Д.Я. извършили проверка на яз.Конска- публична общинска собственост на Община Брезник за техническо и експлоатационно състояние. При тази проверка със съставения констативен протокол № **-**-**/ 25.07.2018 г. Общината е задължена да изгради дренажна призма и отводящ тръбопровод от зоната на овлажняване до отводнителния канал, съгласно изготвения технически анализ на язовир Конска. Бил определен срок за изпълнение 11.12.2018 г., като на проверката присъствувал и представител на Община Брезник.

На 21.03.2019 г. била извършена последваща проверка, отново от служители на ГД НЯСС- Д.Я. и свидетеля В.А., в присъствието на Л. П.. Със съставеният констативен протокол № **-**-**/ 21.03.2019 г. е установено, че предписанието за изграждане на дренажна призма и отводящ тръбопровод, дадено с констативен протокол № **-**-**/ 25.07.2018 г. не е изпълнено от Община Брезник.

Въз основа на всичко това на 22.04.2019 г. Д.Я. старши инспектор в регионален отдел НЯСС съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Община Брезник за неизпълнение на описаното по- горе задължение.

Против акта е депозирано възражение от страна на жалбоподателя, но след като го преценил за неоснователно К. В., в качеството му на ******** на ДАМТН и упълномощен от председателя на същата съставил наказателно постановление с което на основание чл.200, ал.1 т.39, вр. чл.190а, ал.2, вр. ал.1 т.3 ЗВ наложил на Община Брезник имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Така приетата фактическа обстановка е безспорна- установява от всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени, които кореспондират по между си, поради което съдът им дава вяра.

Възраженията на жалбоподателя са разделени в няколко насоки, като се сочат допуснати процесуални и материално правно нарушения на закона.

На първо място, неоснователни са твърденията за некомпетентност на лицата дали указанията за изграждане дренажна призма и отводящ тръбопровод с констативен протокол № **-**-**/ 25.07.2018 г., както и на лицето съставило АУАН. По делото е приета, надлежно заверена, като писмено доказателство, заповед № А-***/ 12.07.18 г. на Председателя на ДАМТН, видно от която тези лица са оправомощени по надлежния ред съобразно изискванията на чл.190а, ал.1 ЗВ, а жалбоподателят, като лице по ал.2 на същият текст е бил задължен да изпълнява тези указания.

Както АУАН, така и наказателното постановление /НП/ съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити по чл.42 и чл.57 и по- конкретно- точно и обстойно е описано мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, както и доказателствата които го установяват. Тези доказателства бяха събрани и обсъдени и в настоящето съдебно производство. Следва да се има предвид, че закона не изисква пълен фактически идентитет между тези административни актове, поради и което това обстоятелство не може да се сочи като процесуално нарушение, още по- малко за съществено такова. При издаване на наказателното постановление адм. наказващият орган е взел предвид и направените по реда на чл.44 ЗАНН възражения, като ги е приел за неоснователни. По този начин се е произнесъл и относно твърдяната маловажност, която е част от възраженията. Това обстоятелство изключва наличието на задължителните указания по ТР № 1/2007 г. свързани с наличието на маловажност.

Следователно не са налице процесуално правните предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление сочени от жалбоподателя, а и при служебния преглед на атакувания акт съдът на констатира други такива. В постановлението е посочен както основанието за налагане на адм. наказателна отговорност, така и връзката с останалите текстове от ЗВ, нарушени виновно. Обстоятелството, че разпоредбата на чл.200 ЗВ не е възпроизведена в АУАН, не е пречка за налагане на имуществена санкция с наказателното постановление щом адм. нарушение е осъществено- арг. от чл.53, ал.2 ЗАНН.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя по съществото на извършеното нарушение. Няма никакъв спор, че на Община Брезник са дадени задължителни указания от компетентен орган и по установен в закона за това ред с ясен предмет за изпълнение и срок. Няма спор, че в този срок тези задължителни за Общината указания не са изпълнени и това е констатирано със съответна проверка и писмен акт.

Факта на междувремено настъпили законодателни промени, които дават правна възможност за преминаване собствеността на язовир Конска от общинска в държавна чрез провеждане на установена процедура е неотносим в конкретния случай. Както към момента на даване указанията, така и към момента на констатиране на тяхното неизпълнение с изтичане на поставения срок цитираният язовир е бил общинска собственост. Това е единственото меродавно за носене на административната отговорност в конкретният казус.  Носител на указаното задължително за изпълнение мероприятие към момента на изтичане на срока за изпълнението му е била Община Брезник.

В този смисъл, горният извод не може да бъде разколебан от сочената, като основание за „изчакване“ предприета процедура от Общински съвет Брезник и кмета на Общината по реда на § 33 от ЗР на ЗИДЗВ /доказателства за която са приложени и събрани/ и проведена работна среща при Областен управител на Перник на която са присъствали представители на ДАМТН. Както се посочи собствеността на язовир Конска не е била прехвърлена към момента на осъществяване на нарушението, а и процедурата по посоченият § 33 не е императивна, поради което Община Брезник не би могла да счита, за сигурно едно бъдещо прехвърляне на тази собственост, което да обоснове маловажност на случая. Що се касае до цитираната среща протокол от която е приложен по делото, тя няма каквото и да е правно значение. На нея е проведена дискусия без взети конкретни решения, а естеството на дискусията е типичен пример за „нищоговорене“ от страна на институциите. Еманация на това е точно соченият от жалбоподателя израз на представител на ГД НЯСС, че предписанията във връзка с язовирите ще бъдат „съобразени и преценени според ситуацията“.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието "административно нарушение", което е такова деяние извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление, обявено от Закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или принцип. В конкретния казус то представлява противоречие с чл.200, ал.1 т.39, вр. чл.190а, ал.2, вр. ал.1 т.3 ЗВ, неговата наказуемост по административен ред е предвидена в разпоредбата на първо посочения текст от същия закон. В този смисъл описаното нарушение е осъществено от обективна страна.

По съществото си допуснатото нарушение не е нито маловажно, нито явно маловажно, тъй като не се различава по нищо от останалите нарушения с подобен характер. Община Брезник е имала ясно поставено предписание с точно определен срок. Същата е могла официално /писмено/ да изиска отговор с оглед предприетата процедура по § 33 от ЗР ЗИДЗВ от ДАМТН удължаване на даденият и срок или неговата отмяна. Това би имало правно релевантно значение. Вместо това Общината е изчакала мълчаливо на собствен риск.

Основателна е постъпилата жалба в частта й с която се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо.

Необосновано и неправилно административно наказващият орган е отмерил наказанието към неговият среден размер.

Настоящият съд като взе предвид, че липсват данни за други подобни нарушения, че действително към момента на срока за изпълнение на даденото предписание е била налице процедура по § 33 ЗР ЗИДЗВ и са провеждани разговори с представители на наказващия орган как ще се процедира в бъдеще /факти схващани единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение размера на наказанието/, намери, че наложената санкция ще следва да се намали. За справедливо наказание съдът прие 1 000 лв.- санкция в нейният минимум, напълно отговаряща на тежестта на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване.

 

Водим от горното и в същия смисъл съдът

 

 

 

Р    Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление N НЯСС-***/ 12.07.2019 г. с което К. В.- ********** на ДАМТН е наложил на Община Брезник имуществена санкция в размер на 10 000 лв. по чл.200, ал.1 т.39 Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл.190а, ал.2, вр. ал.1 т.3 ЗВ, като намалява така определения размер на 1000 лв.

След влизане на решението в сила административно наказващият орган да предупреди лицето- устно или писмено на основание чл.28 б.“а“ ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

 

                                

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: