ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21.04.2015г. гр.Бургас
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и първи април две
хиляди и петнадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1642 по описа
за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на С.А.Р. ***, действащ чрез пълномощника си адвокат
И.К.. Оспорва изпълнението по изп.д.
№ 20148020400571 на ЧСИ с рег.№ 802 – Наско Георгиев с район на действие ОС –
Бургас, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 10121/
2013г. по описа на БРС, като предявява следните отрицателни установителни
искове :
1. против
ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас – че ищецът не му
дължи сумите 200,37 лв. – главница, 12,88 лв. – лихва и неолихвяема сума от
216, 86 лв.;
2. против
ответника частен съдебен изпълнител Наско Георгиев Георгиев – че не му дължи
сумата от 480 лв. – такси и разноски по изп.д. № 571/ 2014г. по описа на този
ЧСИ с рег.№ 802, както и сумата от
87,49 лв. – други такси по същото изпълнително дело.
След съвкупна
преценка на доводите на ищеца, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предоставеният от
процесуалния закон способ за материалноправна защита на ответника срещу
изпълнението е възможността отричащият съществуването на задължението длъжник
да предяви иск, с който да оспори изпълняемото право – чл.439 от ГПК. Надлежен
ответник по този отрицателен установителен иск, предявен в хода на
изпълнителното производство, е само взискателят. Поради това недопустимо е
предявяването на отрицателен установителен иск против частния съдебен
изпълнител за оспорване на определените от ЧСИ разноски по изпълнението. Такъв
иск против ЧСИ е лишен от правен интерес, тъй като уважаването на иска по
чл.439 от ГПК относно съществуването на изпълняемите парични вземания на
взискателя има за последица прекратяването на изпълнителното производство –
чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, като в този случай не се събират дължимите за
изпълнителното производство такси и разноски. По тези съображения на основание
чл.124 ал.1 от ГПК съдът приема, че липсва абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на отрицателния установителен иск против ответника ЧСИ Наско
Георгиев.
Разпоредбата на
чл.439 ал.2 от ГПК установява, че искът, с който длъжникът оспорва изпълняемото
право може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 10121/ 2013г. въз основа на заповед за
изпълнение, постановена по заявление на ответника „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД. Изпълнителното основание – заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е от 20.11.2013г., влязла в сила на 25.01.2014г., а
изпълнителният лист е издаден на 29.01.2014г. Фактът, на който ищецът се
позовава, отричайки съществуването на паричните вземания, е съдебно решение, с
което е развален договора за покупко-продажба, въз основа на който той е
придобил собствеността на водоснабдения имот, за който се отнасят отричаните
парични задължения. Позовава се на обратното действие на развалянето на договора.
Посочената от ищеца дата на влизане в сила на това съдебно решение по гр.д. №
8775/ 2011г. по описа на БРС е 28.06.2013г. При извършена служебна справка в
деловодната програма на съда се установява, че решението по делото е влязло в
сила на 22.01.2013г. И двете дати са преди образуването и приключването на
заповедното производство. Не се сочат други релевантни факти, настъпили след
изпълнителното основание, които да обосновават отричането на изпълняемото
право. Поради това съдът приема, че не е спазено изискването на чл.439 ал.2 от ГПК – искът, с който ищецът оспорва по отношение на взискателя „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД изпълнението не се основава на факти, настъпили след
изпълнителното основание, поради което и този иск е недопустим. В този смисъл е
и задължителната за съдилищата съдебна практика на касационната инстанция –
например постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№ 333/ 05.12.2011г. по гр. д. № 1244/ 2010г., III г.о., ГК на ВКС, основано на решение
на № 101/ 01.12.1972г. по гр. д. № 95/ 1972г. на ОСГК на ВС.
Мотивиран от
горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :