Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       26        / 04.02.2020 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

    

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   На   осми януари две хиляди и двадесета година

   в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Павлина Николова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АН  дело 1144  по описа за    2019 година на РС-Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

          Образувано е по повод постъпила жалба от С.М.Д.,***, против Наказателно постановление № 17-1253-001717/20.02.2018г. на Началник група към СПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, чл.93,ал.1 ЗДвП не съдържало правило за поведение, което да може да бъде нарушено. Освен това нарушението описано в АУАН и НП, а именно използването на специален звуков режим не отговаряло на нито един състав на нарушение тоест било несъставомерно. Твърди се още, че жалбоподателят не бил извършил описаните в НП нарушения. Поради горното се иска съдът да отмени атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за същият се явява адв.А.Т. от ХАК.  Поддържа жалбата на изложените основания и иска съдът да отмени атакуваното НП, като излага и допълнителни мотиви за това. иска съдът да присъди направените по делото разноски от жалбоподателя, като представя списък на разноските.

            Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:       С атакуваното в настоящото производство НП на Началник група при СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.175, ал.1,т.2 от ЗДв.П  на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.        

            Съдът след като прецени доказателствата по делото установи следната фактическа обстановка. На 22.09.2017 г. св. Р.Т.Т. заедно със своя колега св.П.Г.Н. , и двамата служители в РУ-Хасково, били на работа  за времето от 19.00 часа до 07:00 часа на 23.09.2017 г. Около 23:50 часа на 22.09.2017 г. полицаите били на площад Спартак, където чули от лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег.№ ***** звук, който наподобява този на полицейски автомобили, тоест като полицейска сигнализация, като сирена. Последвали въпросния автомобил го спрели на бул.„Съединение" преди бул.„Г.С.Раковски" в гр.Хасково. При проверка на автомобила се установило, че същият се управлява от жалбоподателя С.М.Д.. Освен това отстрани на десния крак на водача имало устройство за управление на звуковата система която издавала описаният звуков сигнал. Помолили водача да вдигне капака и там забелязали, че има сложено нещо като тромба. След това поискахме съдействие от колеги от пътен контрол. Така на место бил изпратен св.А.К.. Той на место установил и че жалбоподателят не представя контролен талон към СУМПС. За горните две нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН с бланков № 008438 от 23.09.2017г. в него описаните нарушения са квалифицирани по чл.91.ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Акта е предявен и връчен на жалбоподателят  срещу подпис.

            Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН, като е дадена и същата правна квалификация на нарушенията.  НП е връчено на  нарушителя на 11.10.2019г., за което е направено отбелязване и е положен негов подпис в НП.

                  Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св.Р.Т.Т. св.П.Г.Н. и св.А.К.. Те  поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на  АУАН на жалбоподателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

               Съгласно чл.91, ал.3 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2016 г.) от ЗДвП към датата на нарушението гласи – чл.91, ал.3  Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при главния прокурор, служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на комисията.

Съгласно чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП към датата на нарушението гласи - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП  предвижда - Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т.2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право.

Разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП  предвижда - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Следователно, деянията, за което е наложена глоба жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН  и НП са допуснати съществени процесуални нарушения които водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В случая както в АУАН така и в НП на практика има разминаване в текстовото описание на двете нарушения и тяхната правна квалификация, макар и последното да е по-скоро въпрос по съществото и приложението на материалният закон. Но в случая текстовото описание и правната норма под която са подведени двете нарушения не кореспондират едно с друго. Иначе са посочени всички изискващи се реквизити по ЗАНН относими към АУАН и НП. Последните са съставени и издадени в сроковете по ЗАНН, от компетентен орган. горното според съда е съществено процесуално нарушение, което на практика рефлектира от една страна на правото на защита, а от друга води до извода и за несъставомерност на описаните нарушения и неправилната им правна квалификация.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е управлявал процесният автомобил на посочената дата и място, като е бил включил и е използвал звуков сигнал подобен на полицейски автомобил. последното на практика и не се отрича от жалбоподателя. последният не е представил и контролен талон към СУМПС при извършената му проверка от св.К.. всичко това се доказа безспорно от свидетелските показания по делото и писмените материали приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания и писмените доказателства са непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се затова и съдът ги кредитира изцяло. При една на практика безспорно установена фактическа обстановка контролният орган в АУАН е описал на практика две несъставомерни нарушения. Що се касае до нарушението за използването от жалбоподателя на звуков сигнал предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право, то безспорно в АУАН и в НП е видно, че това нарушение не е описано с всичките си съставомерни признаци от обективна страна. Сочи се че жалбоподателят използва „…звуков режим…“  което на практика е компилация от звуков сигнал и автомобил със специален режим на движение. Освен това никъде не се твърди, че жалбоподателят не е имал право да прави това, тоест да използва такъв звуков сигнал. Всичко това води до извода за това, че на жалбоподателя, така както е описано това нарушение на практика му е вменено едно несъставомерно нарушение. Затова и няма как да се приеме, че той е осъществил нарушението за което е санкциониран, тъй като на практика липсва описано съставомерно нарушение. Освен това текста под който е квалифицирано нарушението по т.1 от НП на практика не съдържа норма на поведение, а описва кои категории превозни средства могат да ползват специален режим на движение. Тоест в текста на чл.91, ал.3 от ЗДвП липсва правило на поведение което да се вмени на жалбоподателя. Нещо повече даже и да се приеме, че в случая наказващият орган е имал предвид звуков сигнал, то той сам по себе си неможе да изпълни определението за специален режим на движение. Тове е така защото според чл.91, ал.1 от ЗДвП - 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Тоест за да има специален режим на движение следва да има  - едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Нещо което в случая липсва. Затова и съдът намира, че макар и до някъде прилагайки санкционната разпоредбата на  чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП  в която на практика има и описани на нарушението то това не е санирало горните пропуски и води до отмяната на НП в тази му част – т.1 от НП.

На следващо место почти по същият начин стоят нещата по същество и при второто описано нарушение. В АУАН и в НП е записано, че жалбоподателят не представя контролен талон към СУМПС. Това нарушение също така както е описано е несъставомерно. Това е така защото разпоредбата на чл. Чл. 100. (1), т.1 от ЗДвП изисква водачът да носи талон– чл.100, ал.1,т.1 (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Тоест непредставянето не може да се отъждестви с неносенето. Затова и съдът намира, че е налице и тук разминаване в текстовото и цифровата квалификация на нарушението от една страна и от друга на вменяването на несъставомерно нарушение, което жалбоподателят няма как да извърши и същото не подлежи на санкция. затова и в тази част НП следва да се отмени.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че с оглед правната квалификация на нарушенията дадена в НП и приложените сънкционни норми правилно са определени наказанията по тях, това в случай, че нарушенията описани в НП са съставомирни.

Като взе предвид горното съдът намира, че НП следва да се  отмени като незаконосъобразно.

В случая съдът намира, че на жалбоподателят следва да се присъдят и направените по делото разноски за адвокатски хонорар, като се осъди АНО да заплати на С.М.Д.,*** сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото. Същите не са оспорени по размер от насрещната страна.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1253-001717/20.02.2018г. на Началник група към СПП при ОДМВР-Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на С.М.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               Съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./