ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260888 / 11.11.2020г.
гр. Перник, 11.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в закрито
съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 8361 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 439 и чл. 124 вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Г.Б. М., с ЕГН: ********** и О.С.Н., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 6658/27.02.2020 г., срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на ответника претендираните
от тях – при условията на солидарност в качеството им на поръчители по договор
за кредит № ***г., сключен между ответника и „Антонио – 2007“ ЕООД – по изп.д.
№ *** по описа на ЧСИ ЕД.суми в общ размер от 19 854.07 лева, от които
главница 16 827.56 лева, лихва за периода от 25.05.2010 г. до 18.09.2011
г., както и законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, 341.55 лева – държавна такса, 586.55 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 550 лева – такси по изпълнителното производство
и начислена такса по ТТЗЧСИ – 1548.41 лева, за които вземания е издадена
заповед № 749/20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа на Радомирския
РС, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Заедно с
това при условията на кумулативно обективно съединяване е предявен и осъдителен
иск, като се иска ответникът да бъде
ОСЪДЕН да възстанови на ищците всички удържани до момента от ЧСИ по
посоченото изпълнително дело суми в общ размер от 11 550 лева, от които на
ищцата Г.Б. М. – сумата от 2100 лева, а на ищцата О.С.Н. сумата от 9450 лева. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 18.03.2008 г. двете ищци подписали в качеството им на
поръчители договор за кредит № ***г., сключен между ответника като заемодател и
„Антонио – 2007“ ЕООД като заемополучател. Уточнява се, че по договора имало и
трети поръчител – Д.Й.Д.. По силата на договора банката отпуснала на
дружеството сумата от 23 000 лева – за оборотни средства и закупуване на
транспортно средство. Срокът за връщане на получените в заем суми бил до
18.03.2015 г. В тази връзка се твърди, че дружеството „Антонио – 2007“ ЕООД
първоначално редовно обслужвало кредита, но впоследствие спряло плащанията.
Доколкото ищците получили съобщения от банката, че кредитът не се погасява
същите поискали информация защо сумата се търси от тях, вместо от заемополучателя,
но им било обяснено, че последният вече нямал дейност. В тази връзка се излагат
подробни доводи, че ответникът следвало първо да потърси изпълнение от главния
длъжник – в случая заемополучателя, и чак впоследствие да се обърне към тях
като поръчители, ако не може да събере дължимите му се суми от главния длъжник.
Това обаче в случая не било сторено.
Излагат се
подробни доводи относно същността на поръчителството като правен институт и в
тази връзка се прави извод, че ответникът следвало да насочи претенциите си
първо към главния длъжник. На следващо място се излагат и подробни доводи, че
договорът за поръчителство бил недействителен. Освен това се обръща внимание,
че ответникът не се бил обърнал към всички поръчители за събиране на сумата.
Твърди се, че
кредитът не бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, доколкото съответното
съобщение не било връчено на главния длъжник. Навеждат се доводи относно
приложението на чл. 147 от ЗЗД и преклузивния характер на срока за ангажиране
на отговорността на поръчителя. Прави се извод, че предсрочната изискуемост на
вземанията е настъпила на 25.05.2010 г., доколкото в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, посочената
дата била означена като дата, от която се претендират лихви. В тази връзка се
поддържа, че след като заявлението било депозирано чак на 19.09.2011 г., то от
25.05.2010 г. до 19.09.2011 г. бил изтекъл по-дълъг от 6 месечния срок. Излагат
се подробни доводи, че в тази насока срокът по чл. 147 от ЗЗД бил изтекъл и
отговорността на поръчителите била отпаднала. Ищците се позовават на т. 18 от
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на
трайна практика на върховната инстанция. С тези аргументи се иска предявените
искове да бъдат уважени.
Към исковата
молба са приложени: договор за кредит № ***г., условия
за предоставяне на обезпечения по кредит - Приложение 1; условия при сключване
на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти - малки, средни и
микропредприятия; писмо с изх. № 2987/04.11(2009г. на Банка ДСК ЕАД; известия
за доставяне от м. Ноември 2009г.; писмо с изх. №_1053г от
16.05.2011г. на Банка ДСК ЕАД; известие за доставяне на 19.05.2011г; известие с
отразена отметка „Пратката не е потърсена от получателя" с дати
08.06.2011г. и 01.06.2011г.; заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК; извлечение за кредитна сметка по договор за кредит от 18.03.2008г.;
заповед № 749 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК; запорно съобщение до СОУ „Христо Ботев" с ЕИК ********* от 13.11.***г.
покана за доброволно изпълнение до О.С.Н.. Впоследствие са представени две
удостоверения от ЧСИ Д..
В хода на
производството по делото е изискано
ч.гр.д. № 1057/2011 г. на РС – Радомир, но от съда е постъпило писмо, че
същото е унищожено.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че ищците като длъжници по ч.гр.д. №
1057/2011 г. на РС – Радомир са имали възможност да се защитят срещу заповедта
– в съответните срокове – чрез депозиране на възражение, респективно иск пред въззивния
съд. Същите обаче не са се възползвали от тази си възможност като сроковете за
това към момента на исковата молба вече са изтекли. В тази връзка се поддържа,
че както книжата за обявяване на предсрочната изискуемост, така и документите
по заповедното производство са връчени надлежно на ищците. По тези съображения
ответникът счита, че отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е
недопустим след като длъжникът е пропуснал възможността си да се защити в хода
на заповедното производство. В тази връзка е цитирана практика на ВКС.
По отношение на основателността на
исковете се твърди, че отговорността на поръчителите била законосъобразно
ангажирана. Посочва се, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора
за кредит била надлежно обявена като по отношение на ангажиране на
отговорността на поръчителите бил спазен и срокът по чл. 147 от ГПК. В тази
връзка се иска установителният иск да бъде отхвърлен. По отношение на
осъдителния иск се твърди, че съответните суми са законосъобразно удържани от ЧСИ,
но евентуално се прави възражение и за погасяване на претенцията по давност. С
тези аргументи се иска делото да бъде прекратено, евентуално претенциите
отхвърлени. Претендират се разноски. С
отговора са представени: договор за кредит № 56 от
18.03.2008 г., ведно с приложения към него; искане за усвояване на кредита от
20.03.2008 г., нареждане за усвояване на кредит от 20.03.2008 г.. покани -
уведомления с изх. № 2053/16.05.2011 г., покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 03850/21.05.*** г., покана за доброволно изпълнение с изх. № 03851/21.05.***
г., обратни разписки, товарителници.
По делото е приложено копие от
изп.д. № 106 от *** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Приложено е и заявление от
дружеството „Антонио“ 2007 г. ЕООД до ответната банка.
В съдебно
заседание, проведено на 12.10.2020 г., процесуалният представител на ищците
изразява становище за уважаване на исковете. В хода на делото и в писмената
защита, депозирана от ищците се излагат доводи за недействителност на договора
за поръчителство, като се твърди и че ищцата О.Н. не е получила книжата по
заповедното производство – заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
И двете
страни правят възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за кредит № ***г.
всяка от ищците е подписала същия в качеството си на поръчител.
Доколкото кредитополучателят „Антонио – 2007 г.“ ЕООД
е преустановил плащанията по договора до него от страна на ответника
кредитодател са изпратени две писма: писмо от 04.11.2009 г. с предупреждение за
допусната забава на плащанията и покана-уведомление от 16.05.2011 г., с която
банката е упражнила правото си да обяви непадежиралите задължения по договора
за кредит за предсрочно изискуеми.
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 106/2011 г. по описа на ЧСИ ЕД.от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ чл. 417 от ГПК срещу ищците за вземанията, които са
предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № 749 от 20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа
на РС Радомир. Постановено е и незабавно изпълнение като е издаден и
изпълнителен лист от 20.09.2011 г.
Въз основа на последния по молба на ответното
дружество от 20.03.*** г. е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Е.Д., като
на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това
число като наложи запор върху вземания на длъжниците и възбрана върху техни
недвижими имоти.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
106/2011 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжниците като от същите са удържани и суми за удовлетворяване на
дълга. В тази връзка страните не спорят, а и от представени по делото две
удостоверения от ЧСИ ЕД.се установява,че от ищцата Г.Б. Маждарска е събрана
сумата от 2100 лева и от ищцата О.С.Н. е събрана сумата от 9450 лева.
По изпълнителното дело до двете ищци като поръчители
са изготвени и изпратени покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ – от 21.05.***
г. Към поканите съгласно текста на същите е приложен подлежащият на изпълнение
акт.
ПДИ изх. № 3850/21.05.*** г. до Г. М. е получена от
ищцата Г.Б. М. на 11.06.*** г. /което се признава и в писмената защита/.
ПДИ изх. № 3851/21.05.*** г. до О.Н. е получена от
ищцата Г.Б. М. на 28.09.*** г. със задължение за предаване.
Ищците по делото не твърдят да са депозирали
възражение срещу заповед № 749 от 20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по
описа на РС Радомир, нито да са оспорили разпореждането за незабавно изпълнение.
Данни за такова възражение или оспорване нито за някакъв друг иск освен
настоящия не се съдържат и по изпълнителното дело, приложено в цялост.
В исковата молба не се твърди, че изпълнителното дело
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а от материалите по
същото се установява, че ответникът регулярно е искал извършване на
изпълнителни действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 20.09.2011
г., издаден по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
Осъдителните
искове са с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД вр. с чл. 124 от ГПК.
По допустимостта на установителните искове:
Настоящият
съдебен състав намира предявените установителни искове за НЕдопустими като
съображенията за това са следните:
Въведеният институт на заповедното производство с новия ГПК от 01.03.2008
г. се подчинява на строго регламентирани формални правила, както относно изискванията, свързани с
редовността на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в двата варианта/ по чл. 410 и по чл.
417 от ГПК/, така и относно създадения процесуален ред и форми на защита на
длъжника в него. В тази връзка
е акцентирано основно върху активността, която следва да прояви длъжникът при защита на интересите си, като при проявено бездействие от негова страна, това се свързва с
последващи неблагоприятни за него правни последици.
Заповедното производство е създадено
като облекчен ред за правна защита на накърнени точно определени материални
права и основно има предназначение в сравнително кратки срокове да снабди
кредитора със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които да започне незабавно принудително изпълнение за
събиране на вземането си, което има срещу неизправния длъжник. Същевременно с това, то предвижда и една сравнително облекчена форма на
защита на длъжника по чл. 414 от ГПК, изразяваща се в подаване на възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Самото възражение има опредЕ.форма и съдържание като за да се
приеме, че е валидно и надлежно направено, е достатъчно да се заяви от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение.
Подаването на това възражение е
пречка пред възможността кредиторът да пристъпи към принудително изпълнение за реализиране на вземането и
прехвърля върху него задължението да проведе
исков процес за установяване на вземането си срещу длъжника. В този исков процес длъжникът разполага с неограничени възможности да
възразява срещу съществуването на вземането, да прави правопогасяващи или право
-изключващи възражения, включително и да възразява срещу
валидността на договора за заем, за неспазване на преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД като основание за прекратяване на възможността на кредитора да ангажира отговорността му като поръчител, за
поредност на отговорността му и за липса на предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Именно в
това производство длъжникът може да възразява и че заповедният съд е издал
заповедта за изпълнение в нарушение на закона, въпреки че не са били налице
основанията за това /:напр. поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането/.
В хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, длъжникът може да възразява и срещу разпореждането за незабавно изпълнение, подавайки жалба по чл. 419 от ГПК, придружена и с възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
В случая, солидарните длъжници-поръчители по договора за кредит и настоящи ищци са бездействали процесуално - не са подали в срок такова възражение, с
което да оспорят вземането нито са подали жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение. Дори не са се възползвали от
възможността евентуално да предявят иск по чл. 424 от ГПК за оспорване на вземането при намиране на
новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства, които са
съществували към момента на издаването на заповедта, но не са могли обективно
да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение.
Исковата претенция, предмет на
настоящото дело, е процесуално
недопустима, именно защото за ищците липсва правен интерес от търсената с иска защита. Налице е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която има съответния стабилитет. В тази
връзка оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността или изискуемостта на вземането, се
преклудира. Настоящият
състав в това производство не може да преценява отново били ли са налице
предпоставките за издаването й т.е. след влизането в сила на заповедта не може
по реда на иска по чл. 439 от ГПК исковият съд да преразглежда изводите на
заповедния съд – за изискуемост на вземанията в това число предсрочна, за
спазване на срока по чл. 147 от ЗЗД и т.н. Това, както се отбеляза и по-горе, е
възможно само в производството по положителния установителен иск по чл. 422 от ГПК.
В настоящия
случай твърдените факти, на които се основава исковата претенция, са били известни на ищците, длъжници в заповедното производство, и не е
съществувала пречка да бъдат посочени в срока за възражение по чл. 414 от ГПК.
Тоест, тези факти нямат и качеството на новооткрити обстоятелства или
доказателства или на новонастъпили/настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение/ факти, с което се очертават специалните хипотези на исковете по
чл. 424 и чл. 439 от ГПК.
С неподаването на такова възражение заповедта за изпълнение се стабилизира,
което води до недопустимост да се заявява искова претенция за признаване
недължимост на задължение към кредитора от страна на поръчителите по договор за кредит, основаваща се факти и обстоятелства, съществували отпреди издаването на заповедта. Исковата защита срещу
изпълнението може да се основава само на факти и обстоятелства настъпили след
издаване на изпълнителното основание, каквито в случая не се сочат от ищците. В този смисъл е налице и трайна съдебна практика на върховната съдебната инстанция, която макар и незадължителна е споделяна
и от настоящия състав – напр. Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 12/2010 г., ІІІ г.о., ГК.,
определение № 24 от 9.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 798/*** г., III г. о.,
ГК, Определение № 1005 от 21.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 678/2011 г., II т.
о., ТК, Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 692/2009 г.,
III г. о., ГК, Определение № 643 от 2.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2009
г., II т. о., ТК, Определение № 356 от 29.05.2013 г. на ОС
- Пазарджик по в. ч. гр. д. № 401/2013 г. и др.
В
настоящия случай заповедта за изпълнение е влязла в сила към датата на подаване
на исковата молба – същата заедно с изпълнителния лист и ПДИ е връчена лично на
ищцата Г. Маждарска /което обстоятелство същата не отрича/ още на 11.06.*** г.
Заповедта за изпълнение, изпълнителният лист и ПДИ са връчени и на ищцата О.Н.
– чрез Г. М. със задължение за предаване. Ако последната не е изпълнила това
задължение, то това обстоятелство не може да бъде релевирано по реда на
настоящото производство и да се тълкува във вреда на кредитора взискател по изпълнителното
дело. В тази връзка и за ищцата Н. остава възможността да търси правата си
срещу ишцата Г. М..
На
последно място само за пълнота следва да се отбележи, че дори заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист да не са връчени на ищците по изпълнителното
дело, то същите видно от данните по последното са знаели за образуването му в
продължение на години преди предявяване на настоящия иск – доколкото ищцата
Маждарска е подавала молби до ЧСИ /напр. още на 27.11.*** г./, а и на двете
ищци са удържани регулярно суми от възнаграждение и банкови сметки. В тази
връзка и ищците са имали на разположение години да предприемат действия в своя
защита, но не са реализирали тази възможност. Дори чисто хипотетично да се
приеме, че на ищците не са връчвани
никакви книжа по изпълнителното дело, то най-късно към датата на предявяване на
исковата молба, следва да се счита, че същите вече са били запознати със
съдържанието за заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, но въпреки това
отново не са подали възражение срещу заповедта, нито жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение.
Отново
само в допълнение следва да се отбележи и че подробно изложените в исковата
молба доводи са принципно правилни /с изключение на довода, че длъжникът
поръчител разполага с възражение за поредност срещу солидарността при
удовлетворяване на кредитора и че уведомлението за предсрочна изискуемост
следва да бъде връчено на поръчителите/. Същите обаче, както подробно се
разясни по-горе, не подлежат на преценка по същество в настоящото производство,
доколкото са преклудирани от силата на присъдено нещо на влязлата в сила
заповед за изпълнение.
В
тази връзка и производството по установителните искове следва да бъде
прекратено като недопустимо.
По допустимостта на осъдителните искове:
Предвид
извода за недопустимост на установителните искове, то кумулативно съединените с
тях осъдителни искове също следва да се приемат за недопустими. Посоченият
констатация следва от обстоятелството, че същите се обосновават единствено с
положително решение по установителните искове т.е. признаване за установено на
обстоятелството, че вземанията по изпълнителното дело не се дължат от ищците.
Доколкото въпросът за наличие на основание за удържане на сумите в
изпълнителното производство, а именно договорът за кредит, обезпечен с
поръчителство от страна на ищците, вече е решен чрез влизане в сила на
заповедта за изпълнение и съответно формираната от нея сила на присъдено нещо,
то този въпрос не може да пререшаван повторно чрез настоящите осъдителни
искове.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ответника.
Ответникът претендира
разноски в размер на 100 лева – 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за юрисконсулт на ответника в размер на 100 лева – в минималния
размер по чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума
следва да бъде присъдена на ответника изцяло.
Претенцията
за разноски на ищците е неоснователна.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по
иска на Г.Б. М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и О.С.Н., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. Московска № 19, за признаване за установено, че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на ответника претендираните
от тях – при условията на солидарност в качеството им на поръчители по договор
за кредит № ***г., сключен между ответника и „Антонио – 2007“ ЕООД – по изп.д.
№ *** по описа на ЧСИ Е.Д., суми в общ размер от 19 854.07 лева, от които
главница 16 827.56 лева, обезщетение за забава за периода от 25.05.2010 г.
до 18.09.2011 г., както и законна лихва за забава от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, 341.55 лева – държавна такса, 586.55 лева
– юрисконсултско възнаграждение, 550 лева – такси по изпълнителното
производство и начислена такса по ТТЗЧСИ – 1548.41 лева, за които вземания е
издадена заповед № 749/20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1057/2011 г. по описа на
Радомирския РС, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради
липса на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете
на Г.Б. М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и О.С.Н., с ЕГН: ********** и адрес:
***, срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София,
ул. Московска № 19, за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да възстанови на ищците всички удържани от ЧСИ ЕД.по посоченото
изпълнително дело № *** суми в общ размер от 11 550 лева, от които на
ищцата Г.Б. М. – сумата от 2100 лева, а на ищцата О.С.Н. сумата от 9450 лева.
ОСЪЖДА Г.Б. М., с
ЕГН: ********** и О.С.Н., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство.
Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА