Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/30.12. |
Година 2016 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на втори ноември |
Година 2016 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря В.С. като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1824 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на Н.А.ЗА П. срещу „П.Д.“ ЕООД. В молбата се твърди,
че по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ******** за финансиране на изпълнението на
проект „Разработване на бактериален препарат с имуностимулиращ профилактичен
противовъзпалителен ефект в храносмилателния тракт“ със срок за изпълнение 24
месеца, по сметка на ответника са преведени суми съответно в размер на 22382,41
лв. и 27606,78 лв. Сочи се, че ответникът отправил предложение за прекратяване
на договора поради настъпила финансова невъзможност за изпълнение на проекта
следствие на което договорът е прекратен, считано от 08.10.2014 г. и на
основание чл. 16.1 от общите условия от ответника е поискано да възстанови
преведената му сума в размер на 49 989,19 лв. Ответникът отказал да стори тази
сума с довод, че не дължи връщане на сумата. Твърди се, че молителят е овластен
от закона да събере вземането, установени с акт за установяване на частно
държавно вземане № 75 от 18.12.2015 г. ведно със законната лихва за периода
29.10.2014 г. – 18.12.2015 г. Излага довод, че пречка за изпълнение на това
задължение е неплатежоспособността на ответника, поради което иска да бъде
прогласена и да бъде открито производство по несъстоятелност.
Ответникът,
призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не депозира отговор в указания му
срок.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на молителя
– юрк. П., поддържа молбата. Счита, че производството следва да бъде спряно тъй
като длъжникът не разполага с имущество, което да покрие разноските.
Ответникът
не изпраща представител и не изразява становище и по съществото на спора.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От
представения договор за безвъзмездна финансова помощ идентификационен номер: BG161PO003-1.1.05-0287-I001
се установява писмено обективирано съгласие, че ответникът ще получи
безвъзмездна финансова помощ общо в размер на 373624,37 лв. при общ размер на
планираните с проекта разходи от 477 393,40 лв. за изпълнение на Проект:
„Разработване на бактериален препарат с имуностимулиращ и профилактичен
противовъзпалителен ефект в храносмилателния тракт“. Договорено е, че
междинните плащания ще бъдат правени за реално извършени и платени разходи
според договорения процент на финансиране.
Видно
от представените платежни нареждания, извлечения от банковата сметка, а и от
подписаните от представител на ответното дружество възражения по договора са
поискани и са извършени две междинни плащания. На 24.09.2014 г. представител на
ответника е поискал прекратяване на договора поради финансова невъзможност за
изпълнението му.
На
15.10.2014 г. за ответното дружество е получена покана за доброволно
възстановяване на сумата 49989,19 лв.
На
18.12.2015 г. е съставен акт № 75 за установяване на частно държавно вземане
като длъжностно лице при Н.А.ЗА П. е приело, че прекратеният договор при
хипотезата на чл. 11 ал. 1 от общите условия ангажира отговорността на
бенефициента да възстанови на договарящия орган получените средства по междинни
плащания поради пълно неизпълнение на сключения договор. Прието е, че държавата
има изискуемо вземане за 49989,19 лв. и лихва за периода от 29.10.2014 г. до
18.12.2015 г. в размер на 5 772,54 лв.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява държавата като кредитор на частно вземане да повдигне въпрос за способността
на търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана
невъзможност с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да
покрива краткосрочните си парични задължения в относително продължителен период
от време, правният ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на
търговското предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за
удовлетворяване на формираните задължения. В тази насока търсената в процеса
защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо частно държавно вземане и трайно
установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.
Настоящият
състав приема, че в рамките на настоящото производство е ограничен при
изследване материалноправната легитимация на молителя от заявените с молбата
обстоятелства, обуславящи твърдяното негово вземане. В случая молителят
основава довода си за съществуващо вземане на правило, произтичащо от общи
условия към сключения договор за правна помощ – чл. 16.1. Видно от разменената
комуникация между управляващия орган и ответника, явяващ се бенефициент по
смисъла на договора, отказът да бъде върната сумата е обоснован с различно
тълкуване на клаузата на чл. 16.1. Ето защо изводът, че твърдяното частно
държавно вземане съществува предполага съпоставяне на установените в процеса
факти с договорно утвърдената рамка на отношения между страните в контекста на
договорното право.
Договорът
е регламентирано от правния ред способ за реализация на заявен при сключването
му конкретен по съдържанието си интерес. Средство за постигане на този резултат
са насрещните задължения на всяка една от страните. В тази насока и нормата на
чл. 20а ЗЗД приравнява постигнатото съгласие на закон, като обективираното
съдържание на общата воля е и основата, на която съдът дължи да разреши
възникналия правен спор.
Договорът
сочи на съгласувана воля за поемане на част от необходимите разноски за
реализация на документално очертаната идея. Срещу обещаната подкрепа
бенефициентът се задължава да изпълни както поетите с договора ангажименти,
така и очертаните в проекта необходими действия. Именно защото правната връзка
почива на съгласувана воля за обвързване, нормата на чл. 8 ЗЗД еднозначно
признава възможност страните по договора да постигнат съгласие за
прекратяването му. В рамките на тази процедура всяка от страните по договора е
в състояние да прецени собствения си интерес като на тази основа определи и
поведението си. Правно значение обаче придобива обективираната воля.
В
писмо изх. № 26 П-144 от 31.10.2014 г., адресирано до ответното дружеството се
потвърждава за взето от договарящия орган решение за прекратяване на договора с
оглед предходно отправено предложение от страна на бенефициента. Тези обстоятелства
еднозначно сочат на постигнато съгласие за прекратяване на правната връзка.
Така съгласуваната воля води до отпадане на поетите ангажименти при сключване
на договора и за двете страни в правоотношението.
Възникналият
спор касае имуществените последици от прекратяването на договора. Правната
сигурност предпоставя яснота за последиците от конкретно поведение. Такава се
осигурява било от приложимия в случая закон, било по волята на страните в
правоотношението. Съгласно чл. 16.1 от приложените общи условия задължението за
възстановяване касае авансово изплатени средства и то доколкото не са покрити
от сертифицирани разходи. Видно от цитираното писмо, а и от съдържанието на
предхождащата го покана за доброволно възстановяване на средства извършените до
момента на прекратяване на договора плащания представляват междинни. Според дадената
с договора дефиниция основание за извършване на тези плащания, са доказани
разходи.
Освен
това, общите условия изрично третират въпроса за разпределение на имуществената
тежест при прекратяване на договора. Съгласно чл. 11.5. и при прекратен договор
бенефициентът има право да получи част от безвъзмездната финансова помощ,
сертифицирана по надлежния ред и съответстваща на изпълнената част от проекта. Следователно,
очертаната рамка на договорно утвърденото отношение не предписва имуществена
тежест за бенефициента за усвоените и сертифицирани разходи. Изрично е
посочено, че основание за възстановяването им се явява едва неправомерно
прекратяване на договора включително и по реда на чл. 11.1. – чл. 11.6. от
общите условия. Дори в тези хипотези обаче, е предвидена възможност за
договарящия орган да търси обратно платеното, а размерът на следващата се
отговорност следва да е съответен на тежестта на нарушението. Договорът урежда
и нарочна процедура – задължение за договарящия орган да отчете гледната точка
на бенефициента.
Представеният
акт за установяване на частно държавно вземане, доколкото удовлетворяването му
става по общия ред – чл. 163 ал. 2 ДОПК, има декларативен ефект. Ето защо сам
по себе си не обвързва съда. По изложените съображения настоящият състав не
намира основание да счита твърдяното вземане за възникнало на заявеното
основание. Тъй като не се установява така твърдяната материалноправна
предпоставка за иницииране на производство по несъстоятелност, безпредметно
остава обсъждането дали и доколко ответникът е в състояние да участва ефективно
в стопанския оборот.
По
разноските
Освен,
че при достигнатия извод за изхода от спора молителят няма право на разноски,
не се и установява да не направил такива.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Н.А.ЗА П. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на "П.Д." ЕООД.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от връчването му на всяко от страните.
СЪДИЯ: