Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 2916
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 278058
от 26.11.2017 г., постановено по гр. дело № 58908/2016 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД "Б.В.И.Г." срещу З.
„Л.И.“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 241,28 лв., представляваща разлика между
пълната стойност на регресна претенция от 3 353,66 лв. за платено обезщетение
по щета № 470412131302756, ведно с направените ликвидационни разноски в размер
на 25 лв., и възстановената от ответника сума в размер на 3 112,38 лв., която
същият дължи в качеството си на застраховател по риска "Гражданска отговорност",
ведно със законна лихва от 26.10.2015 г. до изплащането на сумата, както и
сумата в размер на 34,99 лв., представляваща мораторна лихва
върху сумата от 241,28 лв. за периода от 23.05.2014 г. до 25.10.2015 г., съгласно
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр. д. № 65031 по описа за 2015 г. на СРС, като е отхвърлен предявеният иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 141,88 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата от 3 353,66 лв. за периода 22.12.2013 г. до
22.05.2014 г.
Срещу
горепосоченото решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца ЗАД "Б.В.И.Г.", чрез адв. Д.. Жалбоподателят
поддържа, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че
отправената от него регресна покана с изх. № 03794/20.11.2013 г. е била
заведена при ответника на 21.11.2013 г. Датата на получаване на регресната щета
била отразена изрично на ред 142, колона 7 от Приложение № 1 към писмото за
прихващане на ответника с изх. № 2747/14.05.2014 г., като “21-NOV-13”. Посоченото писмо
било представено с исковата молба и било прието като писмено доказателство по
делото, като по същество представлявало изрично извънсъдебно признание на
ответното застрахователно дружество относно датата на получаване на регресната
покана. В подадения отговор на исковата молба ответникът не бил оспорил
обстоятелството, че регресната покана по процесната щета е бил заведена при
него на посочената в исковата молба дата – 21.11.2013 г. Не бил оспорил и
представените с исковата молба писмени доказателства, в това число и изходящото
от него писмо за прихващане с изх. № 2747/14.05.2014 г., а в първото съдебно
заседание по делото процесуалният представител на ответника изрично заявил, че
спорът се отнасял единствено до размера на предявените искове. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен до пълния предявен размер от
176,87 лв. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата З. „Л.И.“ АД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който
поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в
обжалваната част, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението
в частта, в която са уважени исковете по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.
1 ЗД за сумата от 241,28 лв. и за сумата от 34,99 лв., не е обжалвано от ответника,
поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне по него.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86,
ал. 1ЗЗД.
За
да постанови решението в обжалваната част първоинстанционният съд е приел, че обезщетение
за забава се дължи при просрочено задължение за главница за периода на
забавата, за периода от момента на наличие на изискуемост, или 30 дни след
получаване на поканата за изплащане, до деня, предхождащ подаване на исковата
молба в съда. Посочил е, че в процесния случай липсва представено доказателство
относно датата на получаване на регресната покана от страна на ответника - към
делото нямало приложени товарителница, обратна разписка или печат от
деловодството на ответника, от които съдът да направи извод относно началния
момент на периода, за който следвало да се изчисли лихвата. С оглед на горното
съдът е приел, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен относно
искането да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца лихва за
периода 22.12.2013 г. до 22.05.2014 г. върху сумата от 3 353,66 лева, възлизаща
в размер на 141,88 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е неправилно в обжалваната част.
Спорът
в настоящото производство се концентрира единствено върху въпроса относно
наличието на доказателства за датата на получаване на изпратената от ищеца до
ответника регресна покана, т.е. следва ли З. „Л.И.“ АД да заплати на ищеца
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на дълга от 3353,66 лв.
за периода от 22.12.2013 г. до 22.05.2014 г. в размер на 141,88 лв. По така
очертания спорен въпрос въззивният съд намира следното:
В
подадената искова молба ищецът изрично е посочил, че с регресна покана изх. №
03794/20.11.2013 г., заведена при ответника на 21.11.2013 г., е поканил З. „Л.И.“ АД да възстанови сумата от 3353,66
лв. Посочил е, че от изтичане на 30-дневния срок по чл. 213а, ал. 3 КЗ –
21.12.2013 г. ответникът е изпаднал в забава, с оглед на което последният дължал
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 176,87 лв. за целия период на
забавата след изтичане на този срок до датата на подаване на заявлението –
26.10.2015 г., като за периода 22.12.2013 г. – 22.05.2014 г. – върху целия
претендиран размер от 3353,66 лв., а след тази дата /предвид осъществено
плащане на сумата от 3112,38 лв./ претендира заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху дължимата разлика от 241,28 лв. /за
периода 23.05.2014 г. – 25.10.2015 г./, или съответно сумата от 141,88 лв.
–
за първата част от периода, и 34,99 лв. – за остатъка от същия. Към исковата
молба ищецът е приложил изпратена до ответника регресна претенция от 20.11.2013
г. /в която е претендирана посочената сума в срок съгласно КЗ/ и писмо от
14.05.2014 г., изпратено от ответника до ищеца, ведно с приложение № 1 към
същото, съдържащо информация за заведените при З. „Л.И.“ АД регресни претенции.
Видно от изходящото от ответника приложение № 1, на ред № 142 от същото е
посочена процесната щета № 470412131302756, с посочена дата на завеждане при
ответника „21 – NOV –
2013”, т.е. 21 ноември 2013 г., както и посочена
предявена сума от 3353,66 лв. и одобрена сума от 3112,38 лв. Представените от
ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, са били приети от
първоинстанционния съд, като в проведеното на 26.05.2017 г. открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответника изрично е посочил, че спорът
е само по размер. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по делото
безспорно се установява, че регресната покана по процесната щета е бил заведена
при ответника на посочената в исковата молба дата – 21.11.2013 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 213а, ал. 3 КЗ /отм./ в срок 30 дни от
представянето на всички доказателства застрахователят трябва: 1/ да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или /2.
мотивирано да откаже плащането. В посочения срок ответникът не е предприел нито
едно от посочените действия, поради което считано от 22.12.2013 г. същият е
изпаднал в забава. Предвид размера на регресната претенция – 3353,66 лв., както
и с оглед на периода, за който ищецът претендира обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на главния дълг – от 22.12.2013 г. до 22.05.2014 г.,
настоящият съдебен състав приема, че размерът на лихвата, определен по реда на
чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, възлиза на 141,88 лв.,
колкото е претендирал и ищецът, поради което предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Ето
защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 141,88 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 3 353,66 лв. за периода 22.12.2013 г. до 22.05.2014 г.,
която претенция подлежи на уважаване. Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски за първоинстанционното производство в размер на 34 лв.
По
отношение на разноските:
При
този изход на правния спор, в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително съдебни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 273,12 лв.
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски
във въззивното производство в размер на 386,10 лв., от които 26,10 лв. –
държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
С
оглед на цената на исковете и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 278058 от 26.11.2017 г., постановено по гр. дело № 58908/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 59 с-в, в частта му, в която е отхвърлен предявеният
от ЗАД "Б.В.И.Г." срещу З. „Л.И.“ АД иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 141,88 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3 353,66 лв.
за периода 22.12.2013 г. до 22.05.2014 г., както и в частта му, в която
ищецът ЗАД "Б.В.И.Г." е осъден да заплати на ответника З. „Л.И.“ АД
разноски за първоинстанционното производство в размер на 34 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З.
„Л.И.“ АД дължи на ЗАД "Б.В.И.Г." сумата от 141,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 3 353,66 лв. за периода 22.12.2013 г. до 22.05.2014 г., която
сума е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 12.07.2016 г. по гр. д. № 65031/2015 г. по описа на СРС, ГО, 59-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, допълнително сумата от 273,12 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 386,10 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/