МОТИВИ: Срещу подсъдимия П.Р.Д. *** е внесен обвинителен акт в ОС - Габрово с който му е повдигнато обвинение за това, че на 14.06.2016 г. в с.Яворец, Община Габрово, в двора на имот, находящ се на ул.**, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 125 лева от владението на Х.Х.Т. от същото село с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /съборил го на земята/ - престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б”б” от НК

         Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд. П.Д. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия анализира събраните по делото доказателства и счита, че не са събрани годни доказателства, от които да се направи извод, че именно Д. е извършил престъплението за което е предаден на съд.

         Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Д. Счита, че същото е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да се наложи наказание към минимума предвиден в закона.

                Въз основа на показанията на разпитаните свидетели преценени в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Д. е многократно осъждан за престъпления от общ характер, като за последно е търпял ефективно наказание лишаване от свобода от пет месеца, наложено със споразумение № 28/17.07.2015 г. на РС - Севлиево по НОХД № 267/2015 г. и е освободен от затвора на 09.10.2015 г.

         На 14.06.2016 г. около 16.00 часа, П.Д.,  Н.Д. и св. Л.М. тръгнали от с.Стола, община Севлиево към с. Яворец, общ. Габрово. Пътували с лек автомобил марка Ауди, на цвят бордо, собственост на подсъдимия. В с. Яворец, трябвало да занесат на приятелката на Н.Д. тест за бременност, който обаче не успял да и предаде. Паркирали автомобила на 20-30 метра от къщата на св. Т..

         Свидетелят Х.Т. живеел в с.Яворец, Община Габрово в къща на ул.**. На 14.06.2016 г., около 17.00 часа бил в градината си, когато чул, че кучето в двора му лае. Отишъл да провери какво става и видял в двора на къщата двама непознати мъже. Попитал ги какво правят и те му отговорили, че са дошли да купуват мляко. Т. им обяснил, че не продава мляко и ги помолил да напуснат двора на имота му. Мъжете с неохота тръгнали да излизат, като говорели високо и му викали, че искат да се разберат. След като двете лица си тръгнали, свидетелят затворил портата към пътя и влизайки навътре видял, че от къщата излиза трети, непознат за него до този момент мъж, а именно подсъдимия П.Д.. Свидетелят Т. го попитал какво прави тук и Д. му отговорил, че търси него. Тогава свидетелят го помолил да напусне двора му. П.Д. обаче не искал да си тръгва и започнал да блъска леко и да бута с ръце в гърдите Т., сборичкали се и подсъдимият го хванал през кръста, като се опитвал да го завлече към портата. Свидетелят се уплашил да не стане бой и мъжете, които били излезли от двора му също да се върнат. Страхувал се нападателят му да не го прободе с нож и дори си помислил, че иска да го отвлича. Двамата се дърпали, като Т. се опитвал да изтика Д. към портата, където било кучето, а подсъдимият вече го дърпал навътре към имота. Когато наближили кучето, подсъдимият съборил свидетеля на земята, той паднал напред и настрани и тогава П.Д. бръкнал в джоба на панталона му и извадил от там портфейл от който взел 125 лева и го хвърлил на земята. След това, хванал Т. здраво през кръста и се опитал да го изтика към портата. Свидетелят бръкнал в джоба на Д., за да си вземе парите, но той му извил ръката и пострадалия ги пуснал. В този момент двамата достигнали до портата. Вдигнал се голям шум и кучето лаело неудържимо. Гюрултията в двора на Т. дочул неговия съсед св. К.С. и почукал на портата, за да види какво се случва. Тогава пострадалият придобил смелост, двамата с подсъдимия излезли на пътя и продължили да се дърпат, като Т. се опитвал да си вземе парите  Пострадалията казал на св. С. да вземе една дъска от каруцата му и да удари Д., за да го пусне, но свидетелят С. не го направил. Само казал да не се бият. Подсъдимият пуснал св.Т. и се отправил към паркирания наблизо автомобил. Тогава пострадалият влязъл в къщата, за да се обади в полицията.

По делото бе изслушано и прието заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Д. Вещото лице д-р Н. е дало задълбочено и мотивирано заключение, което съдът цени като правилно и законосъобразно. Според заключението подсъдимият страда от личностово разстройство, което е психично страдание в широкия смисъл на думата, което не налага медикаментозно третиране. Към момента на деянието - 14.06.2016 г. Д. се е намирал в ясно съзнание и не е бил повлиян от прием на алкохол или други психоактивни вещества. Бил е със запазена психическа годност да разбира свойството и значението на своите постъпки, както и да ги ръководи.

Подсъдимият не дава обяснения пред съда. Заявява, че поддържа тези дадени на досъдебното производство. Обясненията на П.Д. бяха приобщени по делото, чрез прочитане по реда на чл.279 ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК. В обясненията си Д. твърди, че на 14-ти разбрал, че брат му Н. е взел лекия му автомобил марка Ауди А6 с ДК№ ВН 0135, на цвят бордо и около 16 часа заедно с Р. и Л. отишли до с. Яворец, за да може Н. да занесе тест за бременност на приятелката си. Когато се прибрали към 18.30 часа, Н. му казал, че са направили беля, защото Р. отишъл в къщата на един човек да купува мляко, извикал и тъй като човека го нямало взел от масата едно портмоне, взел парите от портмонето и избягал. Подсъдимият категорично заявява, че не е виновен по повдигнатото му обвинение и твърди, че на 14.06.2016 г. си е бил в къщи, защото изпитвал силна болка в зъбите. Въпреки липсата на логичност и конкретика в обясненията на подсъдимия от тях може да се извлече неговата защитна теза, а именно, че не е посещавал с. Яворец на процесната дата. В обясненията си Д. сочи като извършител на извършена кражба в с. Яворец, брат си Р.

Защитната теза на подсъдимия се опровергава по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства: от показанията на свидетелите Т., С. и М. дадени пред съда и на досъдебното производство, преценени в съвкупност с останалите писмени доказателства – протокол за разпознаване на лица отразяваш извършено разпознаване на подсъдимия от св. Т. /стр. 32-34 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие с албум към него /стр.12-17 от ДП/ и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р Н./ стр.41-65 от ДП/.

Основно доказателство по делото са показанията на св. Х.Т. дадени пред съда и тези приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, поради констатирано противоречие относно датата и времето по което е извършено престъплението. Същите са логични, непротиворечиви и съдът ги цени като достоверни и безпристрастни. От показанията на св. Т. пред съда безспорно се установява описаната по-горе фактическа обстановка. Същият дава подробно описание на човекът, който го е нападнал, за да му вземе парите  и категорично разпознава като извършител на деянието, подсъдимия П.Д. Твърди, че е било светло, нападателят му е бил точно срещу него и е сигурен, че това е подсъдимия, както го е и разпознал на досъдебното производство. Подробно и логично описва действията на Д. спрямо него. Начина по който прихващайки го през кръста го влачил, последвалото боричкане между двамата, събарянето му на земята от страна на П.Д., при което същият успял да му вземе портфейла, а от него и 125.00 лева. Въпреки положените усилия Т. не успял да си вземе парите от Д., тъй като същия бил млад и силен. Свидетелят твърди, че бил силно изплашен, смятал, че Д. може да го прободе с нож или иска да го отвлече, страхувал се да го удари, за да не го ядоса. Показанията на св. Т. се подкрепят от показанията на неговия съсед и очевидец на случилото се – К.С., дадени пред съда и тези приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК поради констатирано противоречие относно датата и времето по което е извършено престъплението. С. живее в къща точно срещу тази на Т.. Къщата на К.С. е в общ двор с тази на неговата сестра и свидетелка по делото В.С.. К.С. си спомня, че когато влязъл в двора на Т., видял „бате Х.” вкопчен в „туй подсъдимото момче”, като Т. викал „Върни ми парите”, а П.Д. викал: ”Какви пари, няма пари”. Свидетелят С. признава, че е виждал в село Яворец и друг път както подсъдимия така и неговите братя и въпреки, че братята много си приличали, свидетелят е категоричен, че именно подсъдимият е момчето, което е взело парите на неговия съсед. Свидетелката С. разбрала от брат си и от полицейските служители, че са нападнали съседа и Т., но тя лично не е видяла лицето което го е направило.

По делото бе изслушан св. Л.М.. Същият твърди, че нищо не знае за престъплението за което е предаден на съд подсъдимия, но знае, че по същото време П.Д. си е бил вкъщи, защото го болели зъбите. Обяснява, че е разпитван пред съдия на досъдебното производство, но тогава излъгал, защото преди това полицаите му нанесли побой и го уплашили, че ще го вкарат в килия. Съдът прие, че св. М. отказва да свидетелства по делото, поради заявеното от него, че не знае нищо за процесното деяние, поради което на основание чл.281 ал.1 т.2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК бяха приобщени чрез прочитане показанията му дадени на досъдебното производство по реда на чл.223 ал.1 от НПК. Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на свидетелите С. и Т.. В тях М. обяснява, че заедно с подсъдимия и с неговия брат Н.Д. отишли в с. Яворец, общ. Габрово за да занесат тест за бременност на приятелката на Н.Д.. Свидетелят в детайли и подробности разказва за пребиваването им в селото. Разказва и за това, че видял как братята П. и Н. отишли до една къща с дървена ограда. Свидетелят не знаел какво престъпление са извършили двамата брата, но още по пътя на връщане към с. Стола, общ.Севлиево разбрали, че полицията ги издирва. П.Р.Д. се опитал да убеди брат си Р. да поеме вината за извършеното, предупредил и Л.М. да каже на полицията, че в с.Яворец е бил заедно с Н. и Р., като го заплашил, че в противен случай ще го набие. Свидетелят видял, че подсъдимият дава сгънати банкноти на две на майка си Р., за да ги държи в нея. Съдът кредитира с доверие показанията на св. М. дадени на досъдебното производство пред съдия. Същите се отличават с изключително много конкретика, логични са и кореспондират с показанията на свидетелите Т. и С.. Съдът намира, че твърденията на М. в съдебно заседание са лъжливи и тенденциозни с оглед желанието му да бъде оневинен подсъдимия. Нелогично звучи обяснението на свидетеля,че полицейските служители са му нанесли побой и са го заплашили, че ще го задържат и поради това той излъгал при разпита пред съдия на досъдебното производство. Видно от тези показания, същите имат изключително много детайли относно действията на тримата мъже посетили с.Яворец, много от тези детайли съответстват на обективно установените факти по делото /по отношение на местоположението на къщата на Т., повода по който са я посетили, външният вид на оградата и т.н./ и е житейски неправдоподобно същите да бъдат внушени от полицейските органи. М. е многократно осъждан, запознат е със съдебните процедури и трудно би могъл да бъде уплашен от полицейските служители , че ще бъде задържан. Настоящият съдебен състав не констатира процесуални нарушения при разпита на св. М. пред съдия на досъдебното производство. Същите се подкрепят и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Съдът като съобрази, че разпитът пред съдия на досъдебното производство е институт, който охранява интересите на правосъдието – да се закрепят показанията на важни свидетели и по този начин да се изключи накърняване на правата на страните в процеса и че няма доказателства за това св. М. да е малтретиран от полицейските служители преди този разпит, намира, че показанията на св. М. дадени на досъдебното производство, следва да бъдат кредитирани, като годно доказателство. Не следва да бъдат кредитирани твърденията на М. дадени пред настоящия съдебен състав, като лъжливи и тенденциозни.

В подкрепа на защитната теза на подсъдимия са единствено показанията на неговия брат Н.Д., който твърди, че по време на престъпното деяние П.Д. лежал вкъщи, защото го болели зъби. Сочи като извършител на престъплението – кражба, неговия брат Р.Д.. Разказва как видял през портата, че брат му Р. и пострадалия Т. се карат и сочи, че инцидента е станал около обяд. Показанията му категорично се опровергават от тези на свидетелите С. и Т. както и от отразеното на снимките на изготвения фотоалбум към протокола за оглед /обзорна снимка 1 и 2 на стр.15 от ДП/ от които се установява, че през портата няма видимост вътре в двора. Безспорно се установява и от показанията на тези свидетели, че престъплението е извършено около 17.00 часа, а не около обяд, както твърди Н.Д.. Очевидно е, че този свидетел, като брат на подсъдимия е заинтересован от изхода на делото и му гради алиби. Освен това показанията на св. Н.М. се опровергават категорично от останалите доказателства по делото, същите са лъжливи и тенденциозни, поради което съдът не ги кредитира с доверие.

На досъдебното производство е извършено разпознаване на лице, по реда на чл.169 и сл. от НПК от свидетелите Т. и С.. При това разпознаване и двамата категорично са посочили подсъдимия Д., като лицето нападнало и ограбило св. Т.. Предмет на оспорване от защитата е законосъобразността на извършеното разпознаване. Съдът счита за основателно възражението досежно св. С.. Действително на същия преди да бъде извършено горното процесуално следствено действие са предоставени фотоснимки на които той е посочил П.Д., като извършител на деянието. Тези действия на разследващите органи дискредитират извършеното разпознаване от св. С., поради което съдът не кредитира като доказателство по делото Протокол за разпознаване на лице от 16.06.2016г. / стр.36 от ДП/. По отношение на св.Т. съдът намира ,че при извършеното разпознаване са спазени всички законови изисквания на чл.169 и сл. от НПК.Към този момент П.Р.Д. не е бил привлечен като обвиняем и не са нарушени процесуалните му права. Изготвеният протокол от 16.06.2016 г. за разпознаване на лица и албум към него /стр.32-34 от ДП/ са годно доказателствено средство.

При анализа на събраните по делото доказателства се установява, че е налице пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия Д. и настъпилия вредоносен резултат. Установява се по безспорен и положителен начин ,че подсъдимият П.Р.Д. от обективна страна на 14.06.2016 г. в с.Яворец, общ.Габрово, на ул.**, в двора на имот собственост на св. Т. отнел от същия 125 лева с намерение противозаконно да присвои. Безспорно се установи от показанията на пострадалия, че подсъдимият със сила го съборил на земята, за да може да измъкне от джоба му портфейла и да вземе намиращите се там 125 лева. Свидетелят Т. силно се изплашил, извикал, помислил си дори, че подсъдимият иска да го отвлече, страхувал се да не го ядоса ако се съпротивлява. Виковете на пострадалия и разправията му с подсъдимия чул и св. С., който се притекъл на помощ на Т., като обаче не се намесил физически, а с присъствието си и с думи се опитал да разтърве двамата мъже. Подсъдимият си тръгнал след като установил фактическа власт върху парите на Т. Механизма на извършеното престъпление се установява по категоричен начин от показанията на пострадалия и на св. С.. Деянието е извършено от подсъдимия при условията на опасния рецидив. Видно от бюлетина му за съдимост, със Споразумение №28/17.07.2015 г. на РС - Севлиево по НОХД № 267/2015 г. му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода - ефективно. С определение № 215/18.03.2013 г. по ЧНД № 258/2013 г. на РС - Габрово са групирани осем присъди /извън горната/ постановени по отношение на подсъдимия Д., като съдът е определил за изтърпяване ефективна най-тежката от тях от една година и шест месеца и на основание чл.24 от НК е увеличил така определеното общо наказание с шест месеца. Деянието по настоящото дело е извършено на 14.06.2016 г. и  следователно е при условията на опасния рецидив по чл.29 ал.1 б”а” и б”б” от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл в поведението и действията на подсъдимия при извършване на деянието. Същият влязъл без разрешение на собственика в дома на св. Т., видял, че е сам и възползвайки се от това, съборил със сила възрастния мъж на земята и му взел парите. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на своето поведение, предвиждал е неговите общественоопасни последици за пострадалия и е искал тяхното настъпване.

Основното възражение на защитата бе по отношение авторството на деянието. В обясненията си на досъдебното производство, подсъдимият твърди, че на 14.06.2016 г. по време на процесното престъпно деяние е бил в дома си в с. Столът, общ. Севлиево, защото го болели зъби. Тази защитна теза се подкрепя от показанията на неговия брат Н.Д. В подкрепа на защитната теза адв. Б. представя надлежно заверени преписи от амбулаторен лист и бланка за консултация с лекар специалист от 22.06.2016 г. От бланката се установява, че при преглед на Д., д-р Т. е установил, че има оток в областта на лява буза. Амбулаторният лист в който е вписано, че е извършена „Екстракция на постоянен зъб” на Д. е без дата. Описаните писмени доказателства сочат единствено, че осем дена след престъпното деяние, П.Д. е имал здравословни оплаквания свързани със зъбите. Тези болестни изживявания обаче не изключват възможността деецът да извърши грабеж. Авторството на престъпното деяние, предмет на настоящото дело се установява от показанията на свидетелите Т. и С.. Пострадалият както при извършеното законосъобразно разпознаване на нападателя му в досъдебното производство, така и пред съда е категоричен, че извършител на деянието е именно П.Д.. Категоричен в тази насока в показанията си е и св. С., който няма съмнение, че момчето, което е видял вкопчено в пострадалия е именно подсъдимия. Действително, на досъдебното производство процесуално следственото действия по разпознаването от С. е опорочено, тъй като полицейските служители са му представили предварително снимки на които да посочи нападателя на съседа си. Такова разпознаване обаче не е било и нужно, тъй като св. С. познава подсъдимия и братята му отпреди, виждал ги е в селото и е категоричен, че именно П.Д. е нападнал св. Т., за да му вземе парите. Този свидетел няма колебания в индивидуализирането на дееца. Авторството на деянието се установява и от показанията на св. М., дадени на досъдебното производство, който видял как двамата братя П. и Н. Д. отиват към двора на пострадалия, после видял, че именно П.Д. дава пари на майка си, след престъпното деяние и именно П.Д. го заплашва да не казва на полицията, че е ходил с него в с. Яворец. Всичко това сочи на стремеж да подсъдимия да мотивира най-близките си хора да излъжат пред съда, за да му осигурят алиби и да подменят истината, като посочат за извършител на престъплението брат му Р..

Настоящият съдебен състав призна подсъдимия П.Д. за виновен в това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК и му наложи наказание от ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът прие, че е налице баланс смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчети механизмът на осъществяване на престъпното деяние при който не са настъпили вредни последици за здравето и психиката на пострадалото лице, както и че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете  изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия, който е през последните десет години е осъждан повече от двадесет пъти за извършени тежки умишлени престъпления, като две от присъдите му са свързани с извършени престъпления от същия вид, като деянието по настоящото дело. На подсъдимият многократно е налагано наказание лишаване от свобода в различни размери, което той е изтърпял ефективно и които очевидно не са довели до поправянето и превъзпитанието му. Само осем месеца преди да извърши престъплението по настоящото дело, П.Д. е изтърпял в Затвора Ловеч последната си ефективна присъда. Същият не работи, не се интегрира в обществото и въпреки, наложените му от съда наказания, трайно и системно осъществява престъпна дейност. Тези изводи на съда се подкрепят и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза. След извършено изследване на подсъдимия, вещото лице /стр.62 от ДП/ е посочило, че П.Д. е личност с дисоциално личностово разстройство, която се ” характеризира с грубо безразличие към чувствата на другите, изразена и постоянна безотговорност и неглижиране на социалните проблеми, правила и задължения, крайно ниска поносимост на фрустрация, нисък праг на отключване на агресия, неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания, изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите довели лицето до конфликт с обществото.” По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценявайки високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия като деец прие, че П.Д. следва да бъде изолиран от обществото за един по-дълъг период от време , за да може да преосмисли поведението си и да се положат усилия да бъде поправен и превъзпитан с оглед бъдещо вграждане в нормална социална среда. Съдът наложи на подсъдимия П.Д. наказание лишаване от свобода за срок от десет години, като счита, че така наложеното наказание ще постигне целите както на генералната така и на личната превенция.

Съдът прие, че са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, тъй като деянието по настоящото дело и това за което на подсъдимия Д. му е наложено наказание по Споразумение № 69/07.10.2016 г., по НОХД № 315/2016 г. на Районен съд - Троян, влязло в сила на 07.10.2016 година са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдът определи на П.Д. едно общо наказание за изтърпяване по настоящата присъда и по Споразумение № 69/07.10.2016 г., по НОХД № 315/2016 г. на Районен съд - Троян, като наложи за изтърпяване най-тежкото наказание от ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като постанови същото да бъде изтърпяно в ЗАТВОР или ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини към така определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в полза на държавата, в размер на 500.00 лева, наложено на подсъдимия  със Споразумение № 69/07.10.2016 г., по НОХД № 315/2016 г. на Районен съд – Троян. На основание чл.25 ал.2 от НК, съдът постанови ако по някоя от присъдите подсъдимия е изтърпял наказанието изцяло или отчасти, същото да се приспадне от така определеното общо наказание.

Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК зачете за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 17.06.2016 година до 05.12.2016 г.

На подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски, като съдът го осъди да заплати  271.16 лева /двеста седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ по сметка на РУ – Габрово и 69.00 лева по сметка на Окръжен съд - Габрово, на основание чл.189, ал.3 НПК и 5 /пет/ лева по сметка на съда държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за всяко от тях.

                В този смисъл е и произнесената присъда.

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: