№ 82
гр. Свиленград, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200269 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000071 от
19.04.2022 година на Началника на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на СТ. ЯНК. П. с ЕГН ********** от
**********************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги
Скрижовски” № 1, офис № 5, област Хасково, чрез адвокат П.К., за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок
от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Жалбоподателят СТ. ЯНК. П. моли за пълна отмяна на обжалвания акт,
тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и издаден в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения –
Актът и НП не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН,
1
съдържанието на двата акта било различно. Сочи, че не бил извършила
процесното нарушение. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят СТ. ЯНК. П., не се
явява. За него се явява адвокат П.К., която пледира за отмяна на обжалвания
акт, тъй като било налице противоречие в датата на нарушението, посочена в
НП. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 20.12.2021 година в 14.29 часа на първокласен път № 8, при км.
365+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в
посока метан станцията, МПС марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с
държавен регистрационен номер *********.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 20.12.2021 година, когато е извършено нарушението е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
2
приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
20.12.2021 година, времето (14.10 часа до 15.40 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8, при км. 365+500, на територията на община
Свиленград, област Хасково. Наличен е снимков материал за заснето
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо
налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила.
От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен
номер ********* в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол.
След обработване на информацията от заснемането, включително клип №
18833, е установено, че процесното МПС е с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.02.2020 година – поради липса на
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и че
собственик на превозното средство е Й.К.Р., което е видно и от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието.
След проведен разговор с Р. е установено, че автомобилът е даден на
жалбоподателя, за да го ползва.
На дата 25.02.2022 година, предвид констатираното нарушение и в кръга
на службата си, свидетелят М. АТ. К. – Полицейски инспектор, V степен в
звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград
към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя против СТ. ЯНК. П. в негово отсъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АД с бланков № 232878. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля ДР. Н. ДР.. В
АУАН излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
управление на МПС с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по
надлежния ред) на дата 20.12.2021 година, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. АУАН е предаден на П. за да го подпише, като в съответната графа
вписва, че не е знаел, че регистрацията е прекратена и че е сключил
застраховка „Гражданска отговорност” веднага.
3
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 22-
0351-000071 на 19.04.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема фактическите констатации, изложени в АУАН като посочва, че
датата на нарушението е 25.02.2022 година, след което посочва и друга дата
на нарушението – 20.12.2021 година, както и възприема правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и налага на жалбоподателя П. административни наказания „Глоба” в
размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 03.05.2022
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана, както и от Справката за нарушител и от
изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че М. АТ. К. заема длъжността „Полицейски
инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№
351000-2635 от 11.05.2022 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е
назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че П. има наложени множество санкции с НП и Фишове за
различни административни нарушения на ЗДвП.
4
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
25.02.2022 година актосъставителят М. АТ. К. е заемала длъжността
„Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група
„Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” (в тази
насока е и изявлението на свидетеля К., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 06.06.2022 година), т.е. била е полицейски орган,
който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид
изложеното актосъставителят М. АТ. К. безспорно се явява длъжностно лице
от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
5
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград
при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на
РУ – Свиленград.
За да бъде съставен АУАН в отсъствието на нарушителя, чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН регламентира процедура, гарантираща процесуалните права на
нарушителя. Процесният АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Дори
обаче да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на
Акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно
основание за отмяна на НП, тъй като след съставянето му, Актът е предявен и
връчен на С.П., което е безспорно установено обстоятелство. От тези данни
по Административнонаказателната преписка (АНП) въпреки съставянето на
АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по делото се установи, че П. е
бил запознат с Акта. Безспорно санкционираното лице е имало възможност да
научи какво точно нарушение му се вменява за извършено и правото му на
защита не е накърнено - с връчването на АУАН, на санкционираното лице е
предоставена реална възможност да упражни правото си на защита в пълен
обем след като се запознае със съдържанието на Акта. В този смисъл не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че
съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на
организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би
било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора. Решаващо
от гледна точка гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде
обезпечено изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае
със съставения АУАН, за да упражни и правото си да даде обяснения, да
представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази
възможност в случая е била осигурена. В посочения смисъл са Решение №
197 от 30.09.2021 година на Административен съд - Хасково по КАНД №
524/2021 година, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 109
от 21.02.2022 година на Административен съд - Хасково по КАНД №
983/2021 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева, Решение № 193 от
13.09.2021 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 492/2021
година, докладчик Съдията Василка Желева, Решение № 187 от 20.07.2021
година на Административен съд - Хасково по КАНД № 467/2021 година,
6
докладчик Съдията Антоанета Митрушева, Решение № 155 от 05.07.2021
година на Административен съд - Хасково по КАНД № 390/2021 година,
докладчик Съдията Ива Байнова и др.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Безспорно е установено, че към момента на нарушението,
жалбоподателят П. е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая жалбоподателят П. не оспорва това обстоятелство,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с тези, наведени от
адвокат К. в пледоарията й пред настоящия Въззивен състав:
В НП са посочени две дати на нарушението – 20.12.2021 година и
25.02.2022 година. Налице е несъответстние в приетото за установено от
страна на АНО.
Датата на нарушението е част от главния факт в
административнонаказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с
възникване на отговорността на дееца. От обективна страна
административното нарушение се характеризира с дата, респ. период, на
осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП.
Посочването на този факт относно обективната страна на административното
нарушение е от значение както за защитата на административнонаказания
субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото
му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната
проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено
наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите
(обективна и субективна страна) на твърдяното нарушение. Отсъствието на
7
законово предвидените условия за издаване на НП води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от
възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното
установяване, т.е. в конкретния случай на жалбоподателя не му е ясно срещу
деяние, извършено на дата 25.02.2022 година или на дата 20.12.2021 година
следва да се защитава.
Наличието на две дати, посочени в НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза
на производството. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
датата на извършване на деянието представлява задължителен елемент при
описание на същото. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното деяние. В случая е компрометирана
доказателствената стойност на официалния документ – НП, приложено към
АНП, поради което и следва да се приеме, че въобще липсва дата на
установяване на административното нарушение.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит за
издаденото НП и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН,
което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога
точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко
накърнява правото му на защита.
ЗАНН изисква този формалистичен подход. Това е така защото в
настоящото производство не може да се поправят грешки, допуснати на
административната фаза, пък били те технически, очевидни или явни. В
административнонаказателното производство е непознат института на
фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването на такава
когато се касае до дата на извършване на деянието, тъй като тази дата е
задължителен и изключително важен реквизит (както вече бе посочено).
Именно към тази дата Съдът следва да гради изводите си за материалната и
териториалната компетентност на актосъставителя и наличието на
съществуващ в нормативната уредба състав на административно нарушение.
Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на тази дата винаги е
съществено процесуално нарушение. Извеждането на датата на нарушението
8
от други доказателства по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то
би се стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Т.е. административната
отговорност спрямо П. за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП следва да
отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, като
констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдът би приел, че е
спазена административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. Действително в АУАН не е посочена датата на раждане на
свидетеля Д., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата
му, както и че е служител на МВР, би било налице пълно индивидуализиране
на посочения свидетел и не би бил наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не би
представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице. По същите съображения Съдът не би прие, че е налице
съществено процесуално нарушение, свързано в факта, че некоректно е
посочено бащиното име на собственика на процесния автомобил в АУАН и в
НП и че некоректно е посочен адреса на собственика на автомобила в НП,
9
както и че некоректно е посочено мястото на нарушението – град Свиленград
и тъй като е посочен точно пътя, номерът му и километърът. Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива.
Правилна би била дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС ..., които
са регистрирани ....”. Ал. 2 на цитираната разпоредба посочва, че условията и
реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба. Това е
Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(ППС). В посочената Наредба са уредени условията и редът за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и редът за
предоставяне на данни за регистрираните ППС. В процесното НП е посочено,
че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред. Без правно значение в случая е чия собственост е процесният лек
автомобил, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага
несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението,
да се увери, че ПС е регистрирано по надлежния ред съгласно
терминологията на закона. Съдът би приел, че като не е сторил това,
жалбоподателят С.П. е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй
като е превел в движение и управлявал лекия автомобил. Съдът би приел, че
правилно и свидетелят К., и АНО са анализирали и приели, че е налице
хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не би
приел, че квалификацията на деянието е непълна тъй като при квалифициране
на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение
първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Действително такова посочване липсва, но
Съдът би приел, че фактическата обстановка е описана пълно и точно и че са
посочени всички изискуеми от закона обстоятелства, поради което не би
приел, че е налице процесуално нарушение довело до нарушаване на правото
10
на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на
жалбоподателя да разбере нарушението. Посочените обстоятелства биха били
безспорно доказани от данните, съдържащи се в Разпечатките от
автоматизираната информационна система КАТ (АИС-КАТ) за регистрацията
на процесния автомобил и за прекратената регистрация на същия, които не се
оспорват от нарушителя.
По делото е установено, че регистрацията на процесния лек автомобил –
собственост на Й.К.Р., е прекратена служебно на 24.02.2020 година във
връзка с получено по електронен път Уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ) за това, че ППС не е
застраховано. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП, служебното
прекратяване на регистрация на ППС в относимата за спора хипотеза по чл.
143, ал. 10 от закона, се извършва с отбелязване в АИС-КАТ и се уведомява
собственика. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т. 2 от цитираната по-
горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията на съответното
ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената Наредба задължително
следва да бъде уведомен собственика на ПС от съответните органи на отдел
КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. Налице би
била непредпазлива форма на виновно поведение на водача и по аргумент от
чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието му би било съставомерно и наказуемо.
Наличието на регистрационни табели и на Свидетелство за регистрация на
МПС не биха оневинили нарушителят. Както се посочи, при служебно
прекратена регистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, се извърша
само отбелязване в АИС-КАТ без да се отнемат регистрационните табели и
част втора на Свидетелството за регистрация. Нарушителят като водач на
ППС е бил длъжен да се увери, преди да управлява автомобила, че същият
има сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност”, което
обстоятелство е лесно установимо със стикер, надлежно поставен на предното
стъкло на автомобила. Тази проверка лесно може да бъде извършена и в
интернет-страницата на Гаранционния фонд (, която е публично достъпна),
както бе сторено и от настоящия Съдебен състав. Очевидно горната проверка
11
в случая не е извършена, което е основание да се квалифицира поведението на
нарушителя като виновно под формата на непредпазливост. Без значение
за административнонаказателната отговорност на водача би било дали е
изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за
прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното
производство по оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен
съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на
регистрацията на ППС.
Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на
правната му квалификация, така и наказанията би приел, че са
законосъобразно наложени на посоченото правно основание по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП.
Така проведената индивидуализация на наказанията, според Съда би
била правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на
наказанията. Не би се констатирало конкретната обществена опасност на
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни
за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, законосъобразни, както и справедливи - съответни
по тежестта си на извършеното, би било индивидуализиране на наказанията в
минимални размери, в които именно са и наложените Глоба и Лишаване от
право да управлява МПС. Така наложените с обжалваното НП наказания
Съдът би намерил за правилни с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание. Правна възможност за
намалянето им не би съществувала.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
12
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-
ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Поради
това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
биха били отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат 10
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирано по коя нормативна разпоредба се
налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би
представлявало съществено процесуално нарушение. Съдът би приел, че в
АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и точно
е посочена санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 6 – за управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред ... (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) – 10
контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки
не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна
(по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка
на контролните органи) функции. При отнемане на контролни точки
съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане
на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по
отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила
НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и
предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
13
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176
от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и
др.
Изложената фактическа обстановка би се установила от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 06.06.2022 година свидетели – М. АТ. К. и ДР. Н. ДР..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на М. АТ. К. и ДР. Н. ДР.. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
14
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0351-000071 от 19.04.2022 година на Началника на
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на СТ. ЯНК. П. с
ЕГН ********** от **********************, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ЯНК. П. с
ЕГН ********** от **********************, сумата от 300 лв.,
представляваща извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 269/2022 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
15
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16