РЕШЕНИЕ
№ 2169
гр. Варна, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110101830 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл.405 КЗ
Съдът е сезиран от Д. ИВ. Д. с иск по чл. 405 КЗ срещу *** за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 8969,74 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди изразяващи се в кражба на радионавигационна система на лек автомобил марка
„*** причинени в резултат на застрахователно събитие за което е подадено уведомление за
щета, по която е образувана преписа за щета ***г. по договор №***г. за застраховка „***“ и
„***“ на л.а. „*** ТА ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
14.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата / съобразно изменение на иска,
направено в открито съдебно заседание – л.78 от делото/.
Ищецът сочи, че на 17.01.2022 г. отивайки до паркирания на ул. „***“ в гр. Варна
автомобил установил, че същият е бил отключван като панелът на климатика е виснал
наляво, арматурното табло е повредено и навигационната система липсвала и уведомил
Второ РУ при ОД на МВР Варна, за което му било издадено удостоверение. На 18.01.2022 г.
уведомил ответника, като застраховател по имуществена застраховка „Каско“, за
настъпилото застрахователно събитие и бил изготвен опит по претенция 13022030100179, в
който били описани като увредени: предна врата горна декоративна лайсна, предна лява
рамка на врата, горна облицовка кожух, обслужващ елемент климатичен уред, управление
радио и носач конзола. Ответникът отказал заплащането на управление радио, което
включва цялата радионавигационна система като се позовал на т.16.10 от ОУ, съгласно
която застрахователя не покрива отделни липсващи части. Ищецът намира отказа за
неоснователен при съобразяване на т.12 и т.11.5 от ОУ. Ищецът сочи, че е извършил
проучване според което стойността на вредата е 9336,97 лв. Поради това ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му плати частично претендираната сума. Претендира
разноски.
Ответникът *** оспорва предявения иск, с подаден в срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба. Сочи, че дружеството е определило и изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 727,14 лв. /след приспадане на трета и четвърта вноска от
застрахователната премия, ведно с 2% данък / 664,37 лв., по банкова сметка на ищеца била
преведена сумата от 62,37 лв./, с което са обезщетени действителните имуществени вреди по
експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. Във връзка с претенцията за
липсващата радионавигационна система се сочи, че е налице изключен от покритието на
1
застраховката риск по т.16.1 и т.16.10 от ОУ. Излага се, че се обезщетяват „нанесени
повреди по МПС в резултат на кражба“, като се има предвид щетите по частите, които не са
откраднати, а не се възстановяват липсващите части, като излагат доводи за тълкуване на
застрахователния договор в този смисъл. В условията на евентуалност се твърди, че
претендираната сума е завишена и не съответства на действителните стойности на
авточастите и труда за отстраняване на вредите. Евентуално твърди, че при процесното
събитие е настъпила тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ. Оспорва се и претенцията
за заплащане на законна лихва. Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.405 от КЗ. По
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следното: 1) валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; 2) настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, както и неговия механизъм; 4) причинените
вреди и техния размер; 5) причинна връзка между произшествието и вредите; В тежест на
ответника е да докаже възраженията си вкл., че е налице непокрит риск. При установяване
на обстоятелствата в тежест на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираното обезщетение.
С определението по реда на чл. 140 ГПК от 30.04.2022 г. като безспорни между
страните са отделени: наличието на валидно застрахователно правоотношение между
страните по силата на договор за застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица
№ №0306Х0673670/20.09.2021 г. обект л.а. „*** , със срок на застрахователно покритие от
21.09.2021 г.-20.09.2022 г., събитие, за което ищецът е подал уведомление, по което е
образувана преписка за щета 13022030100179/17.01.2022 г. на застрахования автомобил са
нанесени увреждания по предна врата горна декоративна лайсна, предна лява рамка на
врата, горна облицовка кожух, обслужващ елемент климатичен уред, управление радио и
носач конзола, като цялата радионавигационна система е открадната.
По делото не се оспорват първият елемент от фактическия състав, изложен по – горе.
Спорен е въпросът дали настъпилото събитие – кражба на радионавигационната система
представява покрит риск, съобразно уговорките между страните по сключения
застрахователен договор и приложимите общи условия.
От ответника са представени ОУ за застраховка на моторни превозни средства
/“Каско“/, за които не се спори между страните, че са приложими към сключения от страните
договор.
Съгласно т. 12 от ОУ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета,
причинени от всички рискове в клаузите "М", "Ч" и "К", сред които и кражба чрез взлом на
фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително аудио, видео и/или
навигационно оборудване - т. 11. 5 от ОУ. Нанесените повреди по МПС в резултат на
кражба се обезщетяват съгласно т. 16. 10. изр. второ от ОУ. Следователно отнетите при
кражба детайли от посоченото оборудване подлежат на обезщетяване по т. 11. 5. от ОТ, а
детайлите, увредени вследствие на взломяването – по т. 16. 10. изр. второ от ОУ.
В ОУ, както ответникът сочи е уговорено, застрахователят не отговоря за претенции
за детайли възли и агрегати от застрахованото МПС, непредставени за оглед пред
застрахователя (т. 16. 1.) и за липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване,
принадлежности горива и масла (т. 16. 10.). Настоящият състав обаче намира, че уговорките
в т.16.1. и т.16.10 не са приложими в конкретния случай.
Клаузата на т. 16. 1. от ОУ не може да намери приложение в случаите на
противозаконно отнемане от трето лице. За да бъде санкциониран застрахованият с
последиците на отпадане на застрахователното покритие, непредставянето на детайли за
оглед следва да се дължи на негово виновно поведение. В случаите на кражба
непредставянето на отнетите детайли се дължи на обективна невъзможност. Клаузата на т.
16. 10 от ОУ не следва да бъде тълкувана изолирано, а във връзка с т. 11. 5 от ОУ, в смисъл,
че кражбата на елементи от видео и навигационната система винаги попада в обема на
осигурената застрахователна закрила, а изключен риск представляват всички останали
случаи на липса на детайли. / така практиката на ВОС, напр. Решение № 1097 от 4.12.2019 г.
на ОС - Варна по в. т. д. № 1570/2019 г./
2
В случая е осъществен фактически състав на изрично предвидено в т. 11. 5 от ОУ
застрахователно събитие, попадащо в рамките на общото застрахователно покритие, а
визираните от застрахователя изключения уреждат хипотези различни от процесната. Като
безспорно между страните е отделено отбстоятелството, че навигационната система е
открадната. Съответен на целта на имущественото застраховане е само смисъла, при който
ограничение на отговорността на застрахователя в чл. 16. 10 визира увреждането на
имуществото, което носи пряка полза за застрахования – разкомплектоване на детайли,
оборудване, принадлежности от автомобила, които биха могли да се използват
самостоятелно като резервни части или комплектовки, но без при отделянето им да се
нанася вреда върху самия автомобил. Покриването на такъв риск несъмнено би поставило
застрахователя в позиция да обезщетява "вреди", които реално не са понесени. Ако
отнемането на отделни елементи от системите, вградени трайно и фабрично от
производителя на автомобила изисква злонамерено въздействие и разрушаване на защитни
покрития и прегради, какъвто е случая с взломна кражба на части, застрахованото
имущество се уврежда и изключването на риска не е оправдано. Доколкото няма спор, че
елемента липсва вследствие на кражба, то липсата представлява несъмнено повреда и тя е
резултат от покрития риск кражба / така Решение № 891 от 14.05.2021 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 293/2021 г./
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по основание.
Спорен между страните е въпроса и за размера на търпените вреди – т.е. за
стойността на липсващата радионавигационна система.
От приетата по делото САТЕ се установява, че средната пазарна цена за отстраняване
на щетите включваща средната пазарна цена на елемента за подмяна –радионавигационната
система и труда за извършване на подмяната за процесния увреден автомобил – „*** е в
размер на 8969,74 лв. / л.63 от делото/. Вещото лице сочи, че радионавигационната система,
подходяща за процесния автомобил, т.е. притежаваща всички необходими функционалности
се предлага само като оригинална резервна част. Експертът е посочил цени на частта от
официален вносител /9286,97 лв./ и като предлагана от други дружества- алтернативни
доставчици /9029,00 лв. и 8562,50 лв./. Изчислено е, че стойността на радионавигационната
система, съгласно параметрите на договорите между *** и доставчици на части по
Методика за ликвидация на частични щети / т.74 от ОУ/ е в размер на 8577,80 лв./.
Вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност на лекия автомобил към
датата на процесното застрахователно събитие е в размер на 16000 лв., като с оглед
определеното от застрахователя застрахователно обезщетение за останалите вреди освен
навигационната система и посочените от експерта стойности на последната, не е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, съгласно който тотална щета е налице,
когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение изцяло, доколкото
същото е компетентно дадено и ясно и точно отговаря на поставените му задачи като вкл. в
съдебно заседание ясно и последователно вещото лице е мотивирало заключението си и е
отговорило на всички въпроси на ответната страна, по начин изключващ нейните твърдения
за действителния размер на вредата.
Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а когато не е
уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото
Относно размера на застрахователното обезщетение съдебната практика е
3
категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното
се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери
по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия
КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени.
Отремонтиране на автомобила, съотв. остойностяване на обезщетението по цени за
части "втора употреба" би съставлявало несъобразяване с разпоредбата на чл. 400 КЗ, с
оглед на което настоящият състав не възприема представените от ответника стойности на
елемента по оферти за такъв втора употреба.
При изложените по-горе съображения за определяне на размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че следва същото да се определи по средни пазарни цени към
датата на събитието.
В конкретния случай вещото лице, изготвило САТЕ е посочило стойността на
вредата по средни пазарни цени, която следва да се вземе предвид от съда - 8969,74 лв., т.е.
предявения иск е изцяло основателен.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 8969,74 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора на разноски има ищецът.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на следните разноски –
50,00 лв.- първоначална държавна такса, 150,00 лв.- депозит за САТЕ, 308,79 лв.-
допълнителна държавна такса по увеличението на иска и 940,00 лв. с ДДС– адвокатско
възнаграждение заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./. Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира, за неоснователно, доколкото претендирания от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение в близък до минималния, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /934,18 лв. с
ДДС/. Съобразно пар.2а от същата наредба, за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност,
поради което съдът присъжда адвокатското възнаграждение с ДДС. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1448,79 лв.- разноски в съдебното
производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на Д. ИВ.
Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** на основание чл. 405 КЗ, сумата от 8969,74 лв.
/осем хиляди деветстоин шестдесет и девет лева и 74 стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в кражба на радионавигационна
система на лек автомобил марка *** причинени в резултат на застрахователно събитие, за
което е подадено уведомление за щета, по която е образувана преписа за щета ***/17.01.2022
г. по договор №***/20.09.2021 г. за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на л.а. „*** ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на Д. ИВ. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.***сумата от 1448,79 лв. –
разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
4
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5