Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3869 07.11.2011г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6418 по описа на ПРС за 2011г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на
труда, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В.Б.Н., с ЕГН **********,***,
адв. кантора П. е предявила срещу “Деми принт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Павел Калпакчиев” № 48,
представлявано от Е.Д. обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищцата следните суми: сумата в общ размер на 1203 лева,
представляваща неплатено труд. възнаграждение за периода от 01,05,2010 г. до
08,09,2010 г., обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 291 лева,
дължимо поради това, че труд.
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, и обезщетение на основание чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск
за 2010 г. за 13 раб. дни в размер на 190 лева.
Твърди се, че ищцата е работила
по труд. правоотношение с ответника на длъжност „монтажист”, че е полагала труд
в периода от 01,05,2010 г. до 08,09,2010 г., като за този период не й било
платено труд. възнаграждение в размер на 1203 лева. Със Заповед №
128/08,09,2010 г. труд. правоотношение е
било прекратено от ищцата на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради забавяне в
изплащането на трудовото й възнаграждение.
Твърди се, че към датата на прекратяване на труд. правоотношение са
останали неизплатени посочените суми за труд. възнаграждение, като също така не
е използвала 13 раб. дни от платения си отпуск за 2010 г. Твърди се, че за
прекратяване на труд. правоотношение на това основание има право на обезщетение
на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 291 лева, както и обезщетение на осн.
чл. 224 от КТ за 13 дни неползван ПГО за 2011г. в размер на 190 лева. Ето защо
моли Съда да осъди ответника да й заплати така посочените суми. Претендира
законна лихва от подаване ИМ до окончателното плащане на сумите, както и
присъждане на деловодни разноски.
В срок е постъпил отговор от
ответника, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените към исковата
молба писмени доказателства – заверени копия от ведомости за заплати за периода
м. май - м. август 2010г., заявление от
ищеца от 08.09.2010г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327,
т. 2 от КТ поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, заповед
от 08.09.2010г. за прекратяване на тр. правоотношение на основание чл. 327, т.
2 от КТ поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, както и от
изслушаното по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че през
процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника, и е
полагала труд. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обективно, компетентно и неоспорено от страните се установява, че през
процесния период, от м. май до м. септември 2010г. включително на ищцата е било начислено по ведомост и й се
дължи трудово възнаграждение в общ размер
на 1158, 22 лева, като от ведомостите за заплати е видно, че същите не
са били подписани от ищеца.
В заключението си вещото лице
посочва, че при изготвяне на експертизата са му били представени 9 бр. РКО за
изплатени на ищеца суми за трудово възнаграждение, в общ размер на 1150 лева,
като вещото лице не е компетентно да отговори дали подписът върху тях за
“получил сумата” е положен от ищеца. Посочено е в заключението основанието, на
което тези суми са били платени, а именно – заплати за процесния период, както
и уравнителни плащания във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.
Заключението е установило, че на
ищеца не е било начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, а
единствено възнаграждение за ползван такъв за м. август 2010г. за 15 дни в
брутен размер на 238 лева. Ищецът не е ангажирал други доказателства какъв е
бил размерът на платения годишен отпуск, на колко дни платен годишен отпуск е
имал право и колко от тях са останали неизползвани към датата на прекратяване
на ТПО.
От заключението на вещото лице
се установява, че че в представената ведомост за заплати не е посочен размерът
на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ и такова не е било начислено на ищеца.
Същевременно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер
на 335 лева.
Заключението е обективно и
копмпетентно изготвено, същото не е оспорено от страните, поради което се
кредитира от съда.
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За
да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не
се дължи на друго основание. В настоящия случай от гореобсъдените доказателства
по делото по безспорен начин се установява, че на ищеца за процесния период, от
01,05,2010 г. до 08,09,2010 г. се дължи трудово възнаграждение в общ размер на 1158, 22 лева. В тежест на ответната страна е
да установи, че го е заплатила. В случая съдът приема, че от изслушаното
заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните, се установява, че
от тази сума на ищеца с разходни касови ордери е платена сумата от 1150 лева. В
тази му част заключението не е било оспорено от ищеца, поради което същото се
кредитира от съда. Ето защо съдът приема, че на ищеца е останала неплатена
сумата от 8, 22 лева, неплатено трудово възнаграждение за процесния период. Ето
защо искът за заплащане на тр. възнаграждение ще се уважи за сумата от 8, 22
лева, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1203
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
За да се уважи искът за заплащане
на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, е необходимо ищецът да установи, освен
че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество, че това
правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради
забавяне от страна на работодателя изплащането на трудовото възнаграждение,
срока на предизвестието, в случай, че се твърди да е по-дълъг от 30 дни, както
и размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен
работен месец преди уволнението или размера на самото обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ.
В случая от представените по
делото заявление и заповед за прекратяване на ТПО се установява, че тр.
правоотношение с ищцата е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ –
поради забавяне от страна на работодателя изплащането на трудовото
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване
на ТПО на това основание на работника/служителя се дължи обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В случая
размерът на това обезщетение е посочен в самата заповед за прекратяване на ТПО,
а именно – 335 лева, колкото е брутното трудово възнаграждение на ищеца. Ето
защо този иск се явява изцяло доказан по основание и размер. Ищецът претендира
сумата от 291 лева, представляваща нетния размер на обезщетението, която сума
следва да му се присъди изцяло.
За да бъде уважен искът по чл.
224, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника, че същото е прекратено, размерът на неползвания
платен годишен отпуск към датата на прекратяване на правоотношението, както и
размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен
работен месец преди уволнението, на база на което да се изчисли обезщетението.
В тежест на ответната страна е да установи, че претендираната от ищеца сума е
платена, респ. че същата не се дължи на
друго основание.
В настоящия случай ищецът не е
ангажирал доказателства за това какъв е бил размерът на платения му годишен
отпуск, на колко дни платен годишен отпуск е имал право и колко от тях са
останали неизползвани към датата на прекратяване на ТПО, поради което искът за
присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск се явява недоказан
по основание и размер и следва да се отхвърли.
Дори да се приеме, че ищецът е
имал право на 20 дни платен годишен отпуск за 2010г., съгласно чл. 155, ал. 4
от Кодекса на труда, тъй като не доказва да е имал право на ПГО в по-голям
размер, то съразмерно на прослуженото време същият има право на 13 дни за
2010г. Видно от заключението на вещото лице за м. август 2010г. ищецът е
ползвал 15 дни ПГО за 2010г., като същото не е било оспорено от ищеца. Ето защо
съдът приема, че за 2010г. ищецът е ползвал целия си платен годишен отпуск,
поради което не му се дължи претендираното обезщетение за неползван ПГО.
С
оглед уважаването на исковете за заплащане на трудово възнаграждение и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ на ищеца следва да се присъди и законната
лихва върху дължимите суми от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2011г.,
до окончателното им плащане.
С
оглед изхода на спора всяка от страните има право на присъждане на разноски по
съразмерност.
Ищецът
претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, като същите са в
размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената
част от иска на същия следва да се присъди сумата от 53, 31 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Ответникът
не претендира разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева
(сто лева), от които 50 лева (петдесет лева)– държавна такса по иска с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, и сумата от 50 (петдесет) лева – държавна такса
по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат и
направените разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на сумата от 40 лева (четиридесет
лева), като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Деми принт”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Павел Калпакчиев” № 48, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Е.Д. да заплати
на В.Б.Н., с ЕГН **********,***, адв. кантора П. сумата от 8, 22 лева (осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща неплатен остатък от трудовото
възнаграждение за периода от 01,05,2010 г. до 08,09,2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2011г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 8, 22
лева (осем лева и двадесет и две стотинки) до пълния предявен размер от 1203 лева (хиляда двеста и три лева) като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Деми принт”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Павел Калпакчиев” № 48, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Е.Д. да заплати
на В.Б.Н., с ЕГН **********,***, адв. кантора П. сумата от 291 лева (двеста деветдесет и един лева), представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо поради това, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 07.04.2011г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Б.Н., с ЕГН **********,***, адв.
кантора П. срещу “Деми принт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Павел Калпакчиев” № 48, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано
от Е.Д. иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 190 лева (сто и
деветдесет лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 224 от КТ за 13 дни
неползван платен годишен отпуск за 2011г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА “Деми принт”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Павел Калпакчиев” № 48, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Е.Д. да заплати
на В.Б.Н., с ЕГН **********,***, адв. кантора П. сумата от 53, 31 лева (петдесет и три лева и тридесет и една стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение
по съразмерност.
ОСЪЖДА “Деми принт”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Павел Калпакчиев” № 48, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Е.Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 100 лева (сто лева), представляваща
държавна такса върху уважените искове, и сумата от 40 лева (четиридесет лева)– разноски
за ССчЕ от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
ЕА