№ 263
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120204562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.-****-з.л.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 1929-F662369 от 18.07.2022 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП -
Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон за извършено
нарушение на чл. 59, ал. 1 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за
изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване,
преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по
занятие (НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ) е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Оспорва се компетентността на наказващия орган за издаване на наказателни постановления
за процесното нарушение. Възразява срещу твърденията за извършено от жалбоподателя
нарушение, като го счита за недоказано. Излага, че е налице несъответствие между
описаните накити в Протокола за изземване и посочените в НП като такива, върху които
няма поставен държавен знак. Поддържа, че не става ясно какво е нарушението, което се
твърди, че е било извършено от жалбоподателя. Сочи, че в АУАН и НП като нарушена е
посочена нормата на чл. 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ , а в обстоятелствената
част на НП се сочи нарушение на чл. 41, ал. 3, т. 2 от същата наредба. Твърди, че често
залогодателите предлагат като обезпечение на отпуснатия заем накити, закупени от
чужбина, поради което нямат български държавен знак. Жалбоподателят, редовно уведомен,
представлява се от адв. Н.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
1
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - директор на ТД на НАП Бургас, чрез
процесуалния си представител юк. К., оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.03.2022 г. свидертелката Е. К. на длъжност инпектор в ТД на НАП – Бургас
извършила проверка на обект – заложна къща, находяща се в гр. Бургас, ул. „Ц.П.“ № ***,
стопанисван от жалбоподателя. Свидетелката извършила оглед на всички накити в обекта,
като установила, че на някои от тях нямало поставен държавен знак „българска роза“, а
именно 1 бр. обица с грамаж – 1.41 грама, 2 броя златни пръстени с грамаж – 4.12 грама, 4
броя медальони с грамаж – 10.06 грама и 4 бр. гривни с грамаж 2.44 грама. Накитите били
иззети от контролните органи и били предадени за извършване на изследване, което да
установи дали накитите са от злато или сребро и дали има поставен на тях държавен знак.
Експертизата била изготвена от лаборатория за контрол върху изделията от благородни
метали при ТД на НАП – Бургас, като резултатите от изследването били обективирани в
Удостоверение от 18.04.2022 г. От експертизата се установило, че процесните накити са от
злато. При така установеното на 07.06.2022 г. свидетелката К. съставила срещу
жалбоподателя АУАН за това, че в проверения обект се държат и са изложени на стилаж за
продажба изделия от залто с титър 585, на които няма поставен български държавен знак
съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3, т. 2 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ. Въз основа
на АУАН е издадено на 18.07.2022 г. процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката К. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
2
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.
Съдът намира за неоснователно поддържаното възражение за липса на компетентност
на наказващия орган. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган съгласно Заповед №ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите във връзка с
чл. 18, ал. 12 от Валутния закон. В действителност в параграф 6 от ПЗР на
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ е предвидено, че контролът по прилагането на наредбата се
възлага на министъра на икономиката и индустрията, но в наредбата не са предвидени
санкционни норми, които да се прилагат при установено нарушение на наредбата. При
такава хипотеза се налагат предвидените във Валутния закон санкции. В параграф 9 от ПЗР
на Валутния закон се предвижда, че изпълнението на закона се възлага на министрите на
финансите и икономиката и на БНБ. В настояшия сучай дружеството-жалбоподател е било
санкционирано по Валутния закон за извършено нарушение на наредбата. Следователно
наличната в преписката Заповед на министъра на финансите, с която е оправомощен зам.
директора на ТД на НАП – Бургас да издава наказателни постановления за процесното
нарушение е относима към настоящия казус и от нея произтича безспорна компетентност на
наказващия орган.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Не се споделят доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП във връзка с описание на
нарушението. Както в АУАН, така и в НП подробно са описани обстоятелствата, при които е
било извършено процесното нарушение. Ясно и недвусмислено е отразено, че нарушението
се състои в това, че дружеството-жалбоподател е държало в проверения обект изделия от
злато, които били изложени за продажба и които имали само обозначен титър 585, без да
имат поставен български държавен знак. Така описаният фактически състав е бил подведен
от АНО и актосъставителя и под правилната правна норма, като както в АУАН, така и в НП
е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ,
съгласно която лицата, които продават златни и сребърни изделия, произведени в страната и
внесени от чужбина, или изработват с материал на клиента (ишлеме) такива изделия, трябва
да държат в търговските обекти или ателиета само проверени и маркирани изделия,
поставени на отделни и ясно разграничени места с четливо обозначение на вида - "злато" и
"сребро", и на съответната проба. Грамажът и пробата се вписват и във фактурата или в
касовата бележка, която се издава при продажбата. Следователно не е налице неяснота по
отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. В действителност в АУАН и НП е
посочена и разпоредбата на чл. 41, ал. 3, т. 2 от същата наредба
(НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ), но видно от съдържанието на нормата в нея не е
предвидено задължение за поведение на адресатите й, а единствено се съдържа вида на
3
държавната марка, която трябва да е поставена върху златните изделия, а именно
„стилизирана роза“.
На следващо място съдът не споделя и поддържаното възражение от представителя на
жалбоподателя, че от доказателствата по делото не става ясно кога и при какви
обстоятелства е било установено процесното нарушение. От показанията на актосъставителя
се установява, че на 30.03.2022 г. е била извършена проверка в обект – заложна къща,
стопанисван от жалбоподателя, като актосъставителката лично е проверила всички налични
изложени за продажба накити в обекта, като е установила липса на поставен държавен знак
на част от тях. Независимо от това за да се установи дали накитите са били изработени от
злато, т.е. дали спрямо тях се е прилагало изискването, предвидено в чл. 41, ал. 3, т. 2 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, да имат поставена държавна марка, е било необходимо
изготвянето на експертиза. Изследването е било извършено от лаборатория, като е било
изготвено Удостоверение от 18.04.2022 г. Едва от изготвянето на експертизата е било
безспорно установено, че накитите са изработени от злато и по тази причина е било
задължително, след като са изложени за продажба в търговския обект, да имат поставена
държавна марка „стилизирана роза“. При така установеното свидетелката К. съставила
АУАН срещу жалбоподателя за държане и излагане за продажба на накити от злато без
поставена върху тях държавна марка. В тази връзка съдът намира за неоснователно и
възражението за несъответствие на иззетите накити и описани в опис към протокол за
извършена проверка и тези, посочени в НП. От показанията на свидетелката К. се
установява, че при проверката са били иззети накити, за които чрез оглед свидетелката
установила, че нямат поставен държавен знак. Свидетелката К. посочва, че накитите са били
описани предвид количеството по категории видове артикули. След безспорното
установяване от експертизата на накитите върху които липсвало поставена марка,
останалата част от иззетите накити били върнати на жалбоподателя. Срещу жалбоподателя
бил съставен АУАН и издадено НП само за тези накити, за които било констатирано, че са
от злато и нямат поставена държавна марка. Тези накити са посочени както в АУАН, така и
в НП, а именно обици, златни пръстени, медальони, гривни, като видно от опис на иззетите
стоки на л. 16 от делото, са били иззети както обици, златни пръстени, медальони, така и
гривни. Следователно няма разминаване, несъответствие между иззетите с протокола
изделия и тези, за които АНО твърди, че нямат поставена държавна марка.
На следващо място не може да бъде споделен и доводът, изложен в жалбата, че голяма
част от накитите били с произход от други държави, поради което нямало поставена върху
тях българска държавна марка. В чл. 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ изрично е
предвидено, че в обектите, в които се извършва продажба на изделия от злато следва да се
държат и излагат за продажба само накити, които са маркирани, като изрично е посочено, че
марка трябва да се поставя както на изделия с български произход, така и върху внесени от
чужбина.
В случая се касае за извършено нарушение на 59, ал. 1 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, която както се посочи по-горе в изложението предвижда
4
изискване към търговците на златни накити да извършват продажба само на златни накити,
които да имат върху тях обозначена проба и марка. От доказателствата по делото безспорно
се установява, че при извършена проверка в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя
е било установено, че се излагат за продажба златни накити без поставен върху тях
български държавен знак - „стилизирана роза“.
При така установеното по делото, правилно АНО е приложил санкционната норма на
чл. 18, ал. 6 от Валутния закон и е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена
санкция в предвидения минимален размер от 2000 лева. Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
150 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и
присъди възнаграждение в размер на 130 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1929-F662369 от 18.07.2022 г.,
издадено от зам. директор на ТД на НАП - Бургас, с което на „П.-****-з.л.“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон за извършено нарушение на чл. 59,
ал. 1 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към
дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие
(НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ) е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 2000 лв.
ОСЪЖДА „П.-****-з.л.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 130 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6