№ 1062
гр. П., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220102587 по описа за 2021 година
взе предвид: Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49 от СК, предявен
от П. Т. Т. от с. ***, общ. ****, срещу Н. СП. Т. от гр. П. за прекратяване на брака им,
сключен на 13.01.1985 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца.
В исковата молба се твърди, че страните са във фактическа раздяла от 2007 г., когато
ответницата напуснала семейното жилище заедно с вече порасналите им деца.
Първоначално е поискан развод по нейна вина, но в съдебно заседание ищецът чрез своя
пълномощник оттегля искането за произнасяне по вината.
Ищецът желае да ползва семейното жилище в с. ***, както и ответницата да възстанови
предбрачното си фамилно име.
Ответницата не се противопоставя на развода, не оспорва дългогодишната фактическа
раздяла, оспорва единствено твърденията на ищеца за нейни брачни провинения. Тя обаче
държи да запази брачното фамилно име, което носи в продължение вече на 36 години.
По делото от фактическа страна не е спорно, а се установява и от показанията на
разпитаната свидетелка - дъщерята на страните, че двамата от 2007 г. не живеят заедно и
практически оттогава не поддържат никакви отношения. Не е спорно, че възстановяване на
отношенията им не може да се очаква, т.е. бракът е окончателно и дълбоко разстроен, което
е основание за прекратяването му.
Спорът по делото се свежда до наличието на семейно жилище, като ответницата не
претендира ползването му, но счита, че съдът изобщо не следва да се произнася по този
въпрос, както и до запазването на брачното фамилно име.
1
Не е спорно, че бившето семейно жилище - къща в с. ***, е било собственост на съпруга, но
впоследствие собствеността е прехвърлена на двете пълнолетни деца на съпрузите, като
съпругът (ищецът) е запазил за себе си правото на ползване. В момента това жилище се
ползва от него. Съдът счита, че то следва да се приеме за семейно жилище, тъй като това
понятие включва последното жилище, в което съпрузите са живели заедно, без значение чия
собственост е то, стига все още да е възможно ползването му от някой от тях. Следва да има
произнасяне по ползването му, като то се предостави на ищеца. Практически от това
произнасяне не биха настъпили никакви промени и последици - било фактически, или
правни.
По отношение на фамилното име съдът споделя становището на ответната страна, че при
формулировката на действащия Семеен кодекс - "след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак" - възстановяването зависи само от волята на съпруга,
променил името си (обикновено съпругата), но не и от волята на другия съпруг. Без
всякакво значение при сегашния текст на закона, за разлика от този на отменения СК, е дали
променилият фамилното си име съпруг е широко известен с това име и дали промяната би
му създала неудобства - от значение е единствено неговата воля. Очевидно законодателят е
приел, че едно име може да се носи от мнозина, без това да засяга интересите им взаимно,
както и че промяната не може да зависи от трето лице, различно от носителя на името.
Ответницата желае да запази брачното фамилно име Т. и съдът е длъжен да постанови
запазването му.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Прекратява с развод брака между ищеца П. Т. Т., ЕГН **********, от с. ***, ****, и
ответницата Н. СП. Т., ЕГН **********, от гр. ***** сключен на 13.01.1985 година, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
Постановява след развода ответницата Н. СП. Т. да продължи да носи брачното си фамилно
име Т..
Предоставя за ползване на ищеца П. Т. Т. семейното жилище – етаж от къща в с. ***, ул.
„**** собственост на двете пълнолетни деца на страните, върху което ищецът притежава
вещно право на ползване.
Определя допълнителна държавна такса по брачния иск по чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси в размер 25 лв., или общо 50 лв., от които 25 са внесени.
Осъжда П. Т. Т. и Н. СП. Т. да внесат по сметката на съда разликата до пълния размер на
държавната такса от 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседми чен срок
от връчването му на страните.
2
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3