Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1544 Година 12.11.2020 Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Б., Х състав, на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Гергана Славова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1884 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Окръжен съд Б. против
решение № 108/18.06.2020г. на Директора на ТД на НАП гр.Б.. С жалбата се прави
искане да се отмени решението, с което е оставено без уважение жалба вх.№
11-03-601/04.06.2020г. против разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение с изх.№ С200002-035-0117973/
10.01.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Б., като бъдат дадени
указания на органа за служебно изпращане на преписката по компетентност.
Ответникът – Директора на ТД на НАП гр.Б.,
редовно уведомен, не изпраща представител. С писмено становище
вх.№8762/12.10.2020г. оспорва жалбата като неоснователна. Представя
доказателства. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
От Окръжен съд Б. са издадени изпълнителен
лист № 7/14.01.2009г, по НОХД № 162/2008г. и изпълнителен лист № 104/26.05.2009г.
по НОХД № 66/2008г. на БОС, за направените по делата разноски. Тези вземания са
присъединени в производството по събиране на публични вземания по изпълнително
дело № **********/2008г. по описа на ТД на НАП гр.Б..
С разпореждане изх.№
С200002-035-0117973/10.01.2020г. на главен публичен изпълнител към ТД на НАП гр.Б.,
на основание чл.225 от ДОПК е прекратено частично производството по
изпълнително дело №**********/2008г. в частта за публично вземане по
изпълнителен лист № 7/14.01.2009г. по НОХД № 162/2008г. на Окръжен съд Б., в
размер на 50 610,48 лева и изпълнителен лист № 104/26.05.2009г. по НОХД №
66/2008г. на Окръжен съд Б. в размер на 49 434,29 лева, като погасени
поради изтекла погасителна давност.
С жалба вх.№ 11-03-601/04.06.2020г.
разпореждането е обжалвано от Окръжен съд Б. пред директора на ТД на НАП гр.Б.,
с искане за неговата отмяна.
С решение № 108/18.06.2020г. на директора на
ТД на НАП гр.Б., жалбата е оставена без уважение, като неоснователна. В
мотивите на решението е прието, че вземанията за влезли в сили присъди са
публични вземания. Посочено е, че институтът на погасителната давност към
установяването на процесните вземания и тяхната изискуемост са настъпили при
действието на ДОПК и са уредени в дял IV, глава XX, раздел VI, като съгласно
разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК и към настоящия момент процесните публични
задължения са погасени по давност. Административният орган се е позовал и на решение
№1 2 на Конституционния съд на РБ по к.д.№4/2012г., като е посочено, че никое от
без/действията на публичният изпълнител по изпълнителното дело не променя
изтичането на абсолютния давностен срок, който съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК е
10-годишен, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, като с неговото изтичане се
погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давността.
Решение № 108/18.06.2020г. на директора на ТД
на НАП гр.Б. е връчено на Окръжен съд Б. на 03.07.2020г. и е обжалвано пред
Административен съд Б. с жалба с вх.№ 11-03-601#1/13.07.2020г., изпратена по
пощата на 09.07.2020г., в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК.
Съдът, предвид установената
фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира
жалбата за неоснователна.
Оспореното решение е издадено
от оправомощен за това орган - териториалния директор на ТД на НАП гр.Б., в
пределите на неговата компетентност. Решението е издадено в предвидената от
законодателя писмена форма и в рамките на установения в чл.267, ал.2 от ДОПК 14-дневен срок, при
спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с
материалноправните изисквания на закона.
В случая, се спори между страните относно задълженията
които са предмет на събиране от публичния изпълнител по изпълнително дело №
**********/2008г. по описа на ТД на НАП гр.Б., с взискател Окръжен съд Б., дали
по своя характер са публични или частни вземания и с оглед на отговора на този
въпрос, дали публичния изпълнител служебно може да прекрати изпълнителното
производство след изтичане на абсолютната давност или е необходимо длъжника да
направи възражение за това.
Съгласно чл.162, ал.1 от ДОПК, държавните и
общинските вземания са публични и частни, като в ал.2 изрично е предвидено,
чрез изброяване на вземанията които са публични, а в ал.4 е посочено, че всички
останали вземания са частни. С оглед така предприетия подход от законодателя,
следва да се приеме, че всички държавни и общински вземания, които не са
изрично посочени в чл.162, ал.2 от ДОПК са частни. В този смисъл е и практиката
на Върховен административен съд обективирана в решение № 14173/21.11.2017г.
постановено по адм.д.№ 9579/2016г., решение № 8043/22.06.2017г. постановено по
адм.д.№ 6651/2016г., решение № 1657/16.02.2016г. постановено по адм.д.№
13140/2015г., определение № 10028/30.09.2015г. постановено по адм.д.№
9561/2015г., решение № 4403/21.04.2015г.
постановено по адм.д.№ 9232/2014г.,
решение № 14895/07.12.2010г. постановено по адм.д.№ 5979/2010г., решение №
12607/27.10.2010г. постановено по адм.д.№ 7165/2010г., определение № 3320/24.03.2008г.
постановено по адм.д.№ 2607/2008г. и др.
Към изпълнително дело № **********/2008т. по
описа на ТД на НАП гр.Б., са присъединени за събиране на вземания на Окръжен
съд Б., тоест държавни вземания. Тези вземания касаят присъдени разноски в
полза на държавата по посочените наказателни дела.
За да приеме, че са публични задължения
ответника се позовава на нормата на чл.162, ал.2, т.5 и т.6 от ДОПК.
Съгласно чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за паричната
равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени
санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата.
В случа, доколкото процесните
вземания са за разноски по две наказателни от общ характер дела, те не попадат
под хипотезата на чл.162, ал.2,
т.5 от ДОПК, тъй като не се касае за вземания за
паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и
имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на
държавата, поради което и не са публични вземания по смисъла на тази
разпоредба.
Съгласно чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания по влезли в
сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза
на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за
възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за
дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.
За да е публично едно вземане, по
смисъла на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, е необходимо освен да е по влязла в сила присъда, решение или определение
на съда, но и то да е за публични вземания в полза на държавата или общините. В
потвърждение на така направеното тълкуване, следва да се има в предвид и
първоначалната редакция на нормата на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, съгласно която
публични държавни вземания са вземанията по влезли в сила присъди, решение и
определение на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или
общините. Тази първоначална редакция, без последващо добавяните от законодателя
вземания, безспорно определя като публични държавни вземания, вземанията по
присъдите, но единствено относно публични вземания в полза на държавата.
В случая, процесното вземане е по влезли в
сила присъди, но присъдените разноски по тези дела не са за публични вземания присъдени
в полза на държавата, тъй като те не са вземания по нито една точка от чл.162,
ал.2 от ДОПК. Вземанията за разноски са частни вземания, без значение кой е
субекта в чиято полза са присъдени и да се приеме обратното би означавало да се
определя вида на вземането единствено от вида на правния субект, а не от
характера на самото право от което то възниква и от начина на неговата защита.
С оглед на изложеното, след като процесните
държавни вземания за разноски присъдени по наказателни дела от общ характер не
попадат сред вземанията изрично посочени в чл.162, ал.2 от ДОПК, по силата на
ал.4 те са частни държавни вземания. Ето защо, по отношение на тези вземания не
намира приложение ДОПК и съгласно чл.163, ал.2 от ДОПК, те се събират по общия
ред. В този смисъл, спрямо тях не намира приложение и нормата на чл.173, ал.2
от ДОПК, която задължава публичният изпълнител служебно да отпише публичните
вземания, за които е изтекъл срока по чл.171, ал.2 от ДОПК и неправилно в
случая частично е прекратено изпълнителното дело по отношение на вземанията на Окръжен
съд Б., по посочените изпълнителни листи.
Като е стигнал до изводи различни от изложените,
директора на ТД на НАП гр.Б. е постановил едно незаконосъобразно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се
отмени оспореното разпореждане.
В случая, не е необходимо да се връща
преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне, доколкото се касае за
частно държавно вземане, по отношение на което той не разполага с правомощия
служебно да приеме, че е изтекла абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.
Съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Б.,
Х-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 108/18.06.2020г. на Директора на ТД
на НАП гр.Б., с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 11-03-601/04.06.2020г.
по описа на ТД на НАП гр.Б. подадена от Б.ки окръжен съд срещу разпореждане за
частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ С200002-035-0117973/10.01.2020г.
на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр.Б., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение с изх.№ С200002-035-0117973/10.01.2020г.
на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр.Б..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
СЪДИЯ: