РЕШЕНИЕ
Номер 43522.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Смолян
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Гергана Н. Кузманова
Секретар:Веселина И. Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Кузманова Административно
наказателно дело № 20205440200418 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба на **** срещу НП *** на Началник ***, като незаконосъобразно
поради неправилно прилагане на материалния закон и наличието на процесуални
нарушения.
Въззиваемата страна, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Административно наказателното производство е образувано с ***, съставен от свидетеля И.
Г. С. , ст.инспектор *** срещу жалбоподателя **, в който констатирано, че на 22.06.2020 г.,
около 08,50 ч. в *** , като водач на автобус ГАЗ *** с рег. ***, собственост на *** извършва
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия **, като след направена справка в
информационната система на ** за проверка на карта за квалификация е видно,че водача не
притежава карта за квалификация по смисъла н а наредбата по чл.7б от ЗАП, с което е
нарушил чл.33т.4 от Наредба №2 на МТС , ДВ бр.32/2002г.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление ***г. на Началник
областен отдел ** на жалбоподателя *** за това, че на 22.06.2020г., около 08:50ч. в ***, като
водач на автобус ** , собственост на *** извършва обществен превоз на пътници по редовна
автобусна линия **, като след направена справка в информационната система на ** за
проверка на карта за квалификация е видно,че водача не притежава карта за квалификация
по смисъла на Наредбата по чл.7б от ЗА , с което е нарушил чл.33 т.4 от Наредба №2 от
15.03.2002г. на ТС във вр. с чл. 2, т. 1 от Наредба № 41 / 04.08.2008 г. на МТ, и на осн. чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, му е наложена глоба в размер на 2000 лева.
1
Видно от показанията на ***, двамата инспектори при *** извършили съвместна проверка с
КАТ на ** по повод подадена жалба от жители на с.** , касаеща техническата изправност на
превозното средство. При проверката на автобуса , изпълняващ линията *** при проверката
е установено,че водачът *** има преминат курс на обучение, който е основание за за
издаване на карта за квалификация , каквато след справка в системата наа *** се
установило,че водачът не притежава.Вобът представил валидно удостоверение за преминат
курс на обучение, но не и карта за квалификация. За констатираното нарушение *** в
присъствието на водача, съставил АУАН, който е връчен на на нарушителя.
Видно от приложената в материалите по АНП, карта за квалификация на водач на МПС,
същата била издадена на името на жалб. К. със срок на валидност до 23.12.2016 г.
Със заповед *** г., на МТИТС, началниците на областните отдели ***, са определени, в
качеството им на длъжностни лица от Изпълнителна агенция автомобилна администрация",
да издават наказателни постановление за нарушения по Закона за автомобилните
превози,Закона за движение по пътищата ,подзаконовите нормативни актове и
регламентите на ЕС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима,
а разгледана по същество - неоснователна.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на
императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното
постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и същите са законосъобразни от формална страна. Подробно
са изложени обстоятелствата по констатираното нарушение – по време, място и обстановка,
както и нарушените разпоредби. Издадени са от компетентни органи, изрично
оправомощени.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при констатиране на
нарушението в изпълнение на изискването по чл. 40 от ЗАНН. На нарушителя е дадена
възможност да се запознае със съдържанието на акта, да депозира възраженията си и да го
подпише.
По същество, се установи,че жалбоподателя е извършил нарушението ,за което е
санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и
за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация,
2
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E,
D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози
или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП подлежи на санкциониране всеки водач
на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Такъв подзаконов нормативен акт по
прилагането на ЗАвтП е Наредба № 41 от 04.08.2008 г., издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и
чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, в която са въведени изискванията на
Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета
/ОВ, L 226/2003 г.
Безспорно се установи,че към момента на проверката жалбоподателят не е притежавал
валидна карта за квалификация. Представя по делото такава със срок на валидност
25.03.2016г. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че представеното
удостоверение за професионална компетентност за извършване на апревоз на пътници ** е
достатъчно за извършването на обществен превоз на пътници, тъй като е доказателство за
притежаването на умения и познания. Удостоверението за професионална компетентност е
само предпоставка за издаването на нормативноизискуемата карта за квалификация на
водача и няма същите удостоверителни функции като нея. Изрично в чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41/ 04.08.2008 г. е посочено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача, като съгласно ал. 2 на същия текст карта за квалификация на
водача се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност
(приложение № 2), удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на
водача. Следователно единственият нормативнопризнат документ за удостоверяване на
професионална компетентност е картата за квалификация на водача, а не удостоверението за
професионална компетентност, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 10 от Директива
2003/59/ЕО. Тази карта съдържа хармонизирания код на Общността и отговаря на по-големи
изисквания за сигурност с оглед на важността на правата, които дава за пътната безопасност
и равните условия на конкуренция, поради което не може да бъде заместена от друг
удостоверителен документ. Удостоверението за професионална компетентност е
доказателство единствено и само за придобита начална квалификация или преминато
периодично обучение от водача и това изрично е записано в самия образец на
3
удостоверението съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 41/04.08.2008 г.,
поради което притежаването му не е равнозначно на притежаването на карта за
квалификация на водача.
Водачи, които притежават карта за квалификация на водача, чийто срок на валидност е
изтекъл, както и водачите по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да
изпълняват професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да
упражняват професията. Тоест конкретният водач може да извършва обществен превоз,
когато притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на познанията на
всеки 5 години, като това обучение следва да е преминато преди изтичане на срока на
валидност на картата за квалификация на водача. Това изискване безспорно е свързано с
ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена
категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се
приеме, че изискването за "притежаване на карта за квалификация на водача" означава
същата да е валидна както с оглед на срока на нейната административна валидност, така и за
категорията МПС, което се управлява от водача. В случая жалбоподателя е притежавал
карта за карта за квалификация на водача валидна до 25.03.2016 г., който срок е изтекъл към
датата на проверката. След преминаването на периодично обучение, за което е издадено
удостоверението за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници от
23.03.206., жалбоподателят не се е снабдил с валидна карта за квалификация на водача за
категорията МПС което управлява, поради което правилно е ангажирана отговорността му
по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
На следващо място, съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В случая е нарушено Общностно изискване към водачите, които осъществяват обществен
превоз, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната им
компетентност, а и взаимното признаване на различните удостоверения за професионлана
квалификация. Процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения,
при които вредните последици произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние, поради което обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни
последици, не обосновава извод за маловажност на случая. По делото не бяха установени и
други факти, въз основа на които да се заключи, че случая представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния предвиден за състава вид.
Като взе предвид, че административната санкция е определена в разпоредбата на чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр в твърд размер, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на административното наказание.
Поради изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
4
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление ** г. на Началник областен отдел ***, с
което на *** с ЕГН ********** с адрес *** за нарушение по чл.33 т.4 от Наредба №2 от
15.03.2002г. на ТС във вр. с чл. 2, т. 1 от Наредба № 41 / 04.08.2008 г. на МТ, на осн. чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, му е наложена глоба в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред
Административен съд-Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5