Р Е Ш Е Н И Е № 291
гр. Варна, 20.12.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд,
търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и вторио ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в публичното заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При участието на секретаря
Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д. № 479/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. ***, чрез адв. Д.Й., срещу решение № 415/23.06.2017
г., постановено по
т.д.№ 1589/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК е
признато за установено в отношенията
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД - гр.София и Д. ***,
че в полза на „Юробанк България” АД срещу Д. Н И. - в качеството му на солидарен длъжник – встъпил в дълга на
кредитополучател по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № ВL 2170/18.08.2008г., изменен с анекс
№1/16.03.2010 г и преоформен с Анекс №2/21.03.2012, съществува вземане удостоверено по заповед за незабавно изпълнение
№ 7224/19.11.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 14318/2015г. по описа на ВРС, както
следва:
- 57 848.79 лв., представляващи
предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за забава от 18.11.2015
г. до окончателното изплащане на задължението;
- 22 071.84 лв., представляващи сбор
от 14 806.93 лв. – възнаградителна лихва за ползване на кредита от
21.02.2013 г. до 16.11.2015 г. и 7 264.91 лв. – мораторна лихва в
плащанията за периода от 21.04.2013 г. до 16.11.2015 г.;
- 649.59 лв., представляваща сбор от
631.19 лв. – начислена такса за управление за периода от 21.04.2011 г. до
16.11.2015 г. и 18.40 лв. – административна такса за просрочен кредит от
21.04.2011 г. до 16.11.2015 г..
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението. Излагат се
доводи за липса на надлежно уведомяване за изявлението на банката за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В допълнение посочва, че
нежеланието на родителите да получат съобщението и липсата на активно поведение
от страна на връчителя не водят до извод за уведомяване на адресата. Намира за
неправилен извода на първоинстанционния съд досежно неприложимостта на
разпоредбата на чл. 593 ГПК по отношение връчването на нотариална покана,
уредено в чл. 592 ГПК. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Юробанк България“ АД – гр. София, чрез адв. Д.М., в който се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на решението, с подробно изложени съображения за това. Претендира разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422 от ГПК, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, срещу Д. Н И. - в качеството му на солидарен длъжник – встъпил в
дълга на кредитополучателя ЕТ „
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ – КЛЕР – 93 –
д-р Светлана Тукусер“ – гр. Варна по Договор за банков кредит „Бизнес
револвираща линия – плюс“ № ВL 2170/18.08.2008г., изменен с анекс №1/16.03.2010 г и
преоформен с Анекс №2/21.03.2012, за съществуването
на вземане в общ размер 80 570,22 лв., удостоверено по заповед за незабавно
изпълнение № 7224/19.11.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 14318/2015г. по описа на
ВРС, от които както следва:
- 57 848.79 лв., представляващи
предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за забава от 18.11.2015
г. до окончателното изплащане на задължението;
- 22 071.84 лв., представляващи сбор
от 14 806.93 лв. – възнаградителна лихва за ползване на кредита от
21.02.2013 г. до 16.11.2015 г. и 7 264.91 лв. – мораторна лихва в плащанията
за периода от 21.04.2013 г. до 16.11.2015 г.;
- 649.59 лв., представляваща сбор от
631.19 лв. – начислена такса за управление за периода от 21.04.2011 г. до
16.11.2015 г. и 18.40 лв. – административна такса за просрочен кредит от
21.04.2011 г. до 16.11.2015 г..
По делото не се спори, че по силата на Договор за
банков кредит „Бизнес револвираща линия –
плюс“ № ВL 2170/18.08.2008 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София е предоставила на ЕТ „ АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА
ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ – КЛЕР – 93 – д-р Светлана Тукусер“ – гр. Варна, по
кредитна линия за оборотни средства, сума в размер на 60 000 лв за срок от 20
години. Не се спори и за подписването на два последвали договора за кредит
анекса - Анекс №1/16.03.2010 г и Анекс №2/21.03.2012г., с които договорът е бил
изменен, съответно преструктуриран , с които допълнителни споразумения длъжниците
по кредита са признали факти относими към рамера на подлежащата на връщане
усвоената главница с вноски с падежи, допуснато просрочие на лихви и добавянето
им към усвоена главница занапред, както и сроковете за изплащане на цялото
задължение по кредита. Безспорно е установено и неизпълнението на длъжниците на
погасителния план. Предвид изпадането в забава поради невнасянето на 22 вноски
по главница и 24 вноски за лихви, считано от 21.02.2013г., въз основа на предвидената в договора възможност за
обявяването на цялата неизплатена част от главницата по кредита за предсрочно
изискуема, банката-кредитор е упражнила това си едностранно право на осн. чл. 23,
б. „г“ от ОУ към Договора, като е уведомила за това страните по договора –
съответно с писмо до кредитополучателя, получено на 13.01.2015г., и с
нотариална покана от 26.08.2015г. до съдлъжника – ответник по иска, настоящ
въззивник, връчена на 11.09.2015г. по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК. Поради
неплащане на задължението и въз основа на гореизложените факти и обстоятелства,
кредиторът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 7224/19.11.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 14318/2015г. по
описа на ВРС, като в срок, предвид депозираното от страна на Д. Н И. възражение за недължимост на
сумата по заповедта за изпълнение, банката е отправила искането си до съда за установияване
съществуването на същото, като е предпочела да насочи исковата си претенция
срещу съдлъжника Д. Н И..
Спорните по делото въпроси са два и касаят, от една
страна, процедурата по чл. 592 ГПК и дали в случай на връчване на нотариална
покана при условията ан чл. 47 ГПК, нотариусът при неявяване на адресата дължи
съставяне на констативен протокол по реда на чл. 593 ГПК, и от друга,
процедурата по уведомяване на длъжника Д. Н И. за настъпилата по отношение на кредита предсрочна
изискуемос от страна на банката
и доколко тя е надлежно осъществена.
По отношение процедурата по чл. 47 ГПК:
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4 от
18.06.14 г. на ВКС по тълк. дело № 4/13 г. на ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорката, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на
определен брой вноски или при др. обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост, като получаването на това волеизявление от длъжника следва да
предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение съгласно чл. 418, ал.3
от ГПК и да е удостоверено с документ, установяващ, че
волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на кредита е получено
от длъжника. Обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, от своя страна, може да стане и с изявление, ясно и
точно формулирано в нотариална покана, в който случай факта, че това изявление
е стигнало до своя адресат, следва да се приеме за установен, само при
наличието на доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 592, ал.
1 от ГПК. С нотариалната
покана нотаиусът удостоверява акта на връчването ѝ. Нотариусът следва да
отбележи върху всеки един от трите еднообразни екземпляра на поканата, които са
му представени от молителя, че поканата е била съобщена на лицето, за което се
отнася, след което единият екземпляр от поканата да бъде предаден на лицето, от
което тя произхожда, а другия екземпляр да бъде подреден в нарочната книга при
нотариуса. Видно от представената по делото нотариална покана (л. 72-73 от
първоинстаснционното дело, ид. с л.47-48 от ч.гр.д.№ 14318/2015г. по описа на ВРС),
върху същата е отразено изготвянето на визираните екземпляри. На следващо
място, съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД нотариусът
може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва
съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37
- 58 ГПК. Удостоверяването
на връчването се извършва с поставянето върху документа на щемпели по образец,
съгласно приложение №
6 към чл. 17 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори на министъра на правосъдието
/обн., ДВ, бр. 12 от 07.02.1997 г./, което надлежно поставяне безспорно се
установява по делото. В случай, че нотариусът или негов служител не намерят
адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне
уведомлението си в нея. Смисълът и целта на посочените действия е адресатът да
се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока, за да получи книжата, след изтичането
му се приема, че същите са връчени - чл. 47, ал. 5 ГПК. За прецизност следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да не е напуснал адреса, а е
достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса, което е удостоверено по
надлежния ред. Няма законова норма, която да задължава връчителя по реда на чл.
592 ГПК да посочи колко пъти и в какви часове е посещавал адреса, като в случай
на невъзможност нотариусът или негов служител могат да прибегнат до
уведомяването предвидено с разпоредбата на чл. 47 ГПК. Със залепване на
уведомление и определяне на четиринадесетдневен срок за явяване на посоченото в
съобщението място с цел получаване на съответните книжа, законодателят е
гарантирал правата на добросъвестното лице. При неизпълнение на задължението за
явяване, т.е. при неспазване процедурата на чл. 47, ал. 1 и 2, законодателят е
създал презумпцията на алинея 5 за редовност на връчването и в тежест на ответната
страна е нейното оборване. В дадения случай липсват данни за продължително
отсъствие на адресата от постоянния му адрес, респ. за местоживеене по настоящ
адрес различен от постоянния (нито това се твърди от ответника-настоящ
въззивник), за да се направи извод, че процедурата по чл. 47 ГПК
е опорочена. Видно от редовно връченото на 29.12.2016г. на ответника по иска
съобщение ведно с препис от искова молба и приложенията към същата (л.113 от
първоинстанционното дело), ответникът Д.И. живее на посочения в исковата молба
идентичен с посочения в нотариалната покана (а също и изписания в заявлението
по чл. 417 ГПК и ПДИ) адрес. Следователно лицето не е променяло адресната си
регистрация, респ. към момента на връчване на нотариалната покана 26.08.2015г. Д.И.
е живеел на посочения в поканата адрес, споделял едно домакинство със своите
родители, които не са се съгласили да предадат нотариалната покана на сина си,
видно от поставените върху същата щемпели. Именно поради невъзможността да
извърши връчването по реда на чл. 592 ГПК лично на адресата нотариусът, на осн.
чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47 ГПК, е прибегнал до уведомяване на длъжника чрез
залепване на уведомление за наличието на отправена до него нотариална покана,
за връчването на която следва да се яви в нотариалната кантора в двуседмичен
срок считано от деня на залепяне на уведомлението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК
– 26.08.2015г.. Уведомлението е залепено както на входната врата на жилището,
така същото е пуснато и в прилежащата към жилището пощенска кутия.
По отношение оплакванията касателно разпоредбата на
чл. 593 ГПК:
Видно от представената по делото нотариална покана (л. 72-73 от
първоинстаснционното дело, ид. с л.47-48 от ч.гр.д.№ 14318/2015г. по описа на
ВРС), в самия ѝ край – в най-долната ѝ част, със „Забележка“ е отразена
констатираната липса на съгласие да се получи нотариалната покана от лице по
см. на чл. 46, ал. 2 ГПК, а също и неявяването в указания срок на адресата в
нотариалната кантора за получаване на адресираната до него нотариална покана.
Съдът намира, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 593 ГПК. Същата,
както и първоинстанционният съд е изложил в обжалваното определение, не се
отнася за случаите касателно връчване на нотариална покана. Връчването на
нотариална покана е производство различно от визираното в разпоредбата на чл.
593 ГПК за изготвяне на констативен протокол. Връчването на нотариалната покана
се осъществява "извън кантората на нотариуса" по местопребиваването
на адресата. Безспорно законодателят е разграничил процедурата по връчване на
нотариална покана от тази по удостоверяване за явяване или за неявяване на лица
пред нотариуса за извършване на действия пред него, посочвайки същите като две
отделни алтернативно дадени предложения – съответно предл. 1 и предл. 3, от т.3
на разпоредбата на чл. 569 ГПК, указваща видовете нотариални производства. Ето
защо при връчване на нотариална покана не е налице законоустановено изискване
за съставяне на констативен протокол в случаите, в които връчването е станало
по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление до адресата. За пълнота,
настоящият състав приема, че не е необходимо нарочното изготвяне на констативен
протокол в уверение на това, че лицето „Х“ не се е явило в указания срок в
нотариалната кантора, за да му бъде връчена адресираната до него нотариална
покана. Напълно достатъчно и покриващо необходимостта от удостоверителна
стойност е извършеното отбелязване от нотариуса върху самата нотариална покана
за факта на неявяването на лицето Д.И. в нотариалната кантора – нито лично,
нито чрез негов представител, чрез изписване на необходимите данни и
обстоятелства върху самата нотариална покана като „забележка“, полагайки печат на
кантората под същата.
Предвид
изложеното по-горе, настоящият състав на съда приема, че е налице редовно
уведомяване на длъжника от банката-кредитор за упражненото от нейна страна
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, следователно към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е налице
настъпила предсрочна изискуемост на търсените сума. Ето защо и предявеният от
банката по реда на чл. 422, ал. 1, вр .чл. 415 ГПК иск е основателен и като
такъв същият следва да бъде уважен.
Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилен
съдебен акт и като такова обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, макар и своевременно
направено от въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД искане за присъждане разноски
– с отговора на въззивната жалба, както и с допълнителна молба вх. №
6724/20.11.2017г. докладвана в провелото се по делото открито съдебно заседание
(на което страната не се е явила, нито е изпратила представител), такива не
следва да бъдат присъждани, тъй като не е представян списък с разноските от
адвокат-пълномощника по чл. 80 ГПК, респ. липсват доказателства за извършването
им. Поради това, съдът не дължи произнасяне на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415/23.06.2017
г., постановено по
т.д.№1589/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :