№ 85
гр. Пазарджик , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103145 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по подадена молба от Т. К. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Пазарджик, ул."********" №*, чрез адв.Е. П. от АК-Пазарджик, служебен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******" №*" №11 против С. С. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул."********" №*" № *, в която
молителката твърди, че до лятото на 2014г. живяла на съпружески начала със
С. Г., нямали сключен граждански брак. От съвместното им съжителство
имат родено дете - М. С. Г., роден на **.**.*****г. Твърди, че тъй като не се
разбирали, се разделили със С. Г. и тя заедно с детето се преместила да живее
при родителите си като не възпрепятствала бащата да вижда и да взима
детето.
Твърди, че почти шест години откакто са разделени, С. Г. не преставал
да я тормози: като я следи, пресреща я на публични места, вдига скандали и я
обижда и то в присъствието на детето. Тормози я и по телефона като по
Вайбър й изпраща различни заплашителни съобщения, които после изтрива.
1
Следи я дали излиза с някой друг мъж и т.н. Дори бил правил снимки на един
автомобил, в който се била качила и за да я тормози й пуснал снимките на
вайбър, за да знае, че я следи.
Твърди, че на 09.10.2020г. била излязла с нейн познат и той отново я
следял и направил скандал на улицата, обиждал я. Нейният познат се обадил
на тел.112 и дошла полиция.
На 11.10.2020г. след мач на детето им в гр.Пловдив /детето тренирало
футбол/, се били разбрали със С. да му даде детето. При предаването на
детето пред съблекалнята на Гребната база в гр.Пловдив, С. започнал да се
разправя с нея и докато отивали към едно кафе, взимайки вече детето и в
негово присъствие, той я нарекъл „курва" и „парцал".
На 14.10.2020г. подала жалба в полицията срещу С. Г. да бъде
предупреден да престане да я тормози. Г. бил предупреден с протокол по
закона за МВР като жалбата била препратена и към Районна прокуратура-
Пазарджик.
По-късно от Районна прокуратура получила Постановление от
02.11.2020г. за отказ за образуване на досъдебно производство, постановено
по Пр.Пр.№3471/2020г., тъй като не се касаело за престъпление от общ
характер.
Твърди, че на 08.11.2020г. имало събрание на Гребната база в Пловдив,
организирано от родители на децата, трениращи футбол. Тогава С. Г. пред
всички присъстващи родители на висок тон отново се скарал с нея и я обидил
„Ти ще си отваряш краката някъде другаде", при което тя се почуствала
притеснена и унизена.
Твърди, че С. Г. и след предупреждението от полицията, продължавал
да я тормози по телефон като й изпращал съобщения по Вайбър, в които
отправял заплахи, че бил не само гаден, но и лош, както и да я обижда като се
срещнат.
Смята, че положението е вече нетърпимо, притеснява се за себе си и за
детето, особено когато това се случва и в негово присъствие.
2
Моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, срещу нея
и детето, като наложи предвидените в чл.5, т.1,3 и 5 от ЗЗДН мерки.
Моли съда да издаде и заповед за незабавна защита.
Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.
Към молбата са приложени писмени доказателства, подробно описани.
Представена е Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Направени са искания по
доказателствата.
По делото е постъпил писмен отговор на подадената молба от
ответника, чрез пълномощника му, с който оспорва същата като
неоснователна. Не отрича, че двамата с Т. П. имат дете М. Г., както и че са
разделени от дълго време. Въпреки, че родителските права към настоящия
момент са по равно, синът им се отглеждал в по-голямата част от времето от
майката. Възразява на твърденията, че тормозел Т. като я следял, пресрещал
на публични места, вдигал скандали, изпращал електронни съобщения и
прочие. Сочи, че Т. е добра майка и се грижи добре за техния син. Твърди, че
от раздялата им и до ден днешен, с жалбоподателката са били винаги в
нормални отношения в името на тяхното дете. До сега не са имали големи
проблеми и пререкания. До този момент не са имали никакви
неразбирателства относно кога да взима и вижда М. и за колко дълго време.
Както ответника, така и той са много привързани един за друг. Синът им
тренирал футбол и много често заедно, тримата с майка му, ходели на
тренировките, и на мачове на отбора му. Той ги забирал и ги връщал с
неговата кола. На тренировките и мачовете, когато са заедно било пълно с
други хора, треньори и родители на други деца и никога не е повишавал тон
или нагрубявал Т.. Ако е имало някога, при такива поводи, повишаване на
тон, то тогава е било насочено към играта, завладян от емоцията на спорта, но
никога към конкретен човек, камо ли към майката на детето му.
Отрича категорично да е следил жалбоподателката, където и по какъвто
и повод да било. На 09.10.2020г., по странно стечение на обстоятелствата,
неговата кола била засечена на кръстовище с кола, в която, впоследствие, се
оказало, че пътник е била Т. П.. Не знаел, че същата е в този автомобил, нито
с кого се вози. След като отбили, провели разговор с шофьора на автомобила
3
относно спазване закона за движение по пътищата и опасността, която той
създал с отнемане на предимството. С Т. П. не е разговарял тогава по никакъв
повод, нито за секунда. Не я е обиждал или заплашвал. Разговорът им с
другия шофьор не е траел повече от 2-3 минути, след което си тръгнал.
Полиция, докато той бил на място не е идвала.
Категорично отрича твърденията, че на 11.10.2020г. след мач на детето
им в гр.Пловдив се е „разправял" с молителката и я е нарекъл „курва" и
„парцал" в присъствие на детето. Отново заявява, че никога не е обиждал Т.
по какъвто и да е повод, но още по-абсурдно е твърдението, че го е правил и
пред детето. Счита себе си за добър и грижовен баща. Уважавал Т. П. като
майка и никога не би си позволил пред детето да нагруби собствената му
майка. Както към него, М. е привързан и към майка си и обиждайки я в
негово присъствие ще предизвика точно обратното, което иска синът му да
изпитва към него. Възразява, че тъй като описваната от жалбоподателката
случка на 11.10.2020г. е описана като да се е случила в присъствието на
никакви свидетели, бил поставен в ситуация, в която следва да бъде обявен за
виновен за действия, които не е извършвал и за слова, които не е изричал,
само и само поради факта, че Т. П. е вписала лъжовни обстоятелства в
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, без да има възможност, в случая да ги
опровергае, доказвайки лъжата по какъвто и да е начин. Най-болно за него е,
че в случая е намесено безпричинно тяхното дете, поради което категорично
заявява, в присъствие на М. никога не е обиждал, нагрубявал, тормозил и
прочие неговата майка. Не е извършвал подобни действия и в негово
отсъствие. В никакъв случай не бил агресивен и нямал дръзко и
неконтролируемо поведение към молителката. Самата квалификация, че
поведението му е неконтролируемо и дръзко е повече от обидно.
Твърди, че когато бил повикан в полицията да му бъде връчен протокол
за предупреждение, се наложило униформените подробно да му разясняват за
какво бил викан и за какво следвало да бъде предупреждаван, тъй като
изложените в жалбата на Т. обстоятелства не съществували на яве. Така или
иначе бил предупреден да се въздържа от действия, които не бил извършвал.
Сочи, че на 08.11.2020г. действително били на събрание на Гребната
база в гр.Пловдив. Отново категорично отрича, да е нагрубявал молителката
като е изрекъл „Ти ще си отваряш краката някъде другаде". Десетки били
4
родителите, които присъствали на това мероприятие и никога не би си
позволил да нагруби някого публично по този начин, който и да било той,
камо ли майката на сина му. Каквито и неразбирателства да е имало между
тях през годините, главно около отглеждането и възпитанието на тяхното
дете, винаги били решавани в така да се каже „семейния кръг", без обиди и
заплахи и никога на публично място.
Възразява и на твърденията, че изпраща съобщения по „Вайбър", в
които отправя заплахи и обиди.
Обръща внимание на съда, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН, молбата за
защита от домашно насилие се подава в съда в срок до един месец от акта на
твърдяното насилие. В конкретния случай, молбата е подадена в съда на
10.11.2020г., докато един от актовете на домашно насилие, описан в молбата
се твърди да е бил извършен на 09.10.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.60
ал.3, предл.1 от ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното
число на последния месец. Т.е. срокът за подаване на молба за защита от
домашно насилие за акта на насилие, който се твърди, че е бил извършен на
09.10.2020г. е изтекъл на 09.11.2020г., един ден преди подаване на молбата в
съда. Поради тази причина, счита, че твърденията на молителката, касаещи
описваните от нея обстоятелства, случили се на 09.10.2020г., следва да не
бъдат изследвани и разглеждани от съдебния състав и оставени извън
предмета на делото.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло молбата на молителката като неоснователна и да постанови
отказ за издаване на заповед за защита от домашно насилие, както и да
отмени временно издадената заповед за незабавна защита.
Моля да му бъдат присъдени и сторените в настоящето производство
съдебно-делови разноски.
Прави доказателствено искане.
Подадената молба се поддържа в проведените по делото съдебни
заседания от молителката и нейния пълномощник. Моли се съда да уважи
молбата и да наложи на ответника посочените мерки по Закона за защита от
домашното насилие. Излагат се подробни съображения по същество.
5
Ответникът лично и с процесуалния си представител оспорва молбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Доводи по същество се излагат в
пледоарията.
С протоколно определение от 08.12.2020г., постановено в
производството по делото, съдът е оставил без разглеждане като процесуално
недопустима молбата на молителката в частта относно визираното в същата
деяние, случило се на 09.10.2020г., тъй като по отношение на същото е
изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.10 от ЗЗДН едномесечен срок.
Като се запозна с изложените в молбата и в декларацията по чл.9 ал.3
от ЗЗДН обстоятелства и твърдения, както и с представените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът приема
следното:
Молбата в останалата й част /извън деянието от 09.10.2020г./ е
процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право да иска
издаване на заповед за защита - от лице, с което са били във фактическо
съпружеско съжителство по смисъла на чл.3, т.2 от ЗЗДН, в предвидения в
закона – в чл.10 ал.1 от ЗЗДН срок.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно
между страните, че молителката Т. К. П. и ответникът С. С. Г. са живели на
съпружески начала и че от съвместното си съжителство имат родено едно
дете – син М. С. Г., роден на **.**.*****г., с ЕГН **********. Двамата се
разделили през лятото на 2014г. като детето през по-голяма част от времето
живеело при майката в дома на нейните родители. Майката не препятствала
вижданията на детето с бащата. Детето тренирало футбол и двамата родители
често присъствали заедно на тренировките му, както и на футболните мачове
на отбора му.
На 11.10.2020г. детето имало футболен мач в гр.Пловдив. Молителката
и ответникът предварително се били разбрали след мача бащата да вземе
детето при себе си. При предаването на детето, пред съблекалнята на
Гребната база в гр.Пловдив, ответникът започнал да се разправя с
молителката, а докато тримата отивали към едно кафе, в присъствието на
детето, той я нарекъл „курва" и „парцал".
6
На 14.10.2020г. молителката подала жалба в полицията срещу ответника
С. Г., за да бъде предупреден да престане да я тормози. Ответникът бил
предупреден с протокол по Закона за МВР, а жалбата била препратена към
Районна прокуратура - Пазарджик. С Постановление от 02.11.2020г., Районна
прокуратура - Пазарджик отказала да образува досъдебно производство по
Пр.Пр.№3471/2020г., тъй като не се касаело за престъпление от общ характер.
На 08.11.2020г., на Гребната база в гр.Пловдив се провело събрание,
организирано от родителите на децата, трениращи футбол. Тогава С. Г. пред
всички присъстващи родители, на висок тон, отново се скарал с молителката
и я обидил като й казал: „Ти ще си отваряш краката някъде другаде".
През периода от 01.11.2020г. до 10.11.2020г. и въпреки
предупреждението от полицията, ответникът С. Г. безпокоял молителката и
по телефона като й изпращал съобщения по Вайбър, в които отправял
заплахи, че бил не само гаден, но и лош.
Изложените от молителката доводи за извършено психическо и
емоционално насилие от ответника на процесните дати се подкрепят изцяло
от показанията на разпитаната по делото свидетелка и майка на молителката
А. Г. П., както и от декларацията й по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, съдът издава заповед за
защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН.
В представената по делото писмена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
молителката е декларирала обстоятелствата, свързани с поведението на
ответника на датите 11.10.2020г. и 08.11.2020г., както и със съобщенията по
Вайбър.
Същите се подкрепят изцяло от показанията на свидетелката А. Г. П.,
които съдът кредитира изцяло. Вярно е, че свидетелката е майка на
молителката и че като такава не е безразлична към изхода на настоящия
процес. По делото, обаче, не се установи, същата да не казва истината и да не
предава точно разказаното й от дъщеря й. Още повече, че молителката живее
заедно с родителите си в техния дом. Майка й е един от най-близките й хора
7
и е съвсем нормално, житейски обяснимо и приемливо именно на нея
молителката да сподели за случилото се и за проявеното към нея негативно
отношение от страна на ответника, както и за отправените й обиди и то в
присъствието на детето, както и заплахи. Това са все обстоятелства, които
човек не би могъл да сподели с всеки, а само с най-близките си. Нещо повече
молителката е разказала на майка си за държането на ответника в самия ден
на инцидентите. Затова свидетелката така добре е възприела и съответно
описа в показанията си моментното емоционално състояние на дъщеря си.
Освен това даде показания, че е била очевидец на случай от 10.10.2020г.
когато детето видяло, че майка му ще излиза и се разплакало и казало: „мамо,
моля те не излизай, защото трябва да кажа на тате, иначе ще ме бие“. Детето
било неспокойно. Напоследък се въртяло всяка нощ. Ответникът постоянно
пишел съобщения на молителката, не спирал по цяла вечер. Свидетелката
лично видяла написаното от него в едно от съобщенията му, а именно „аз съм
не само гаден, но и лош“.
В подкрепа на последните показания на свидетелката е приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза, което като компетентно изготвено и обективно, съдът цени
изцяло. Такова съобщение е изпратено от ответника на молителката през
процесния период от време и впоследствие е изтрито от него.
Ответникът оспори изложените в молбата и в декларацията
обстоятелства. В хода на производството по делото обаче, същият не
ангажира опровергаващи ги доказателства.
Такива няма посочени от него въобще за случилото се на датата
11.10.2020г.
Разпитаните по делото по негово искане двама свидетели, присъствали
на събранието на родителите на 08.11.2020г., не опровергаха по един
категоричен начин обстоятелствата, изложени от молителката в молбата й и
декларирани от нея в декларацията й по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Установи се по
делото, че на събранието са присъствали родители, по един или по двама, на
всички деца от отбора по футбол. Събранието се е провело на открито, на
Гребната база в гр.Пловдив. Свидетелят Т. А. Я. е присъствал на събранието,
8
но когато отишъл молителката и ответникът вече били там. Имало и други
родители. Свидетелят Н. В. З. присъствал от самото начало на събранието, но
не чул отправени реплики от ответника към молителката. Установи се по
делото от показанията на тези двама свидетели, че на събранието е било доста
оживено, имало е коментари от всички страни. В един момент всички
родители започнали да говорят. При тази обстановка е напълно нормално
свидетелите да не са чули казаното от всички присъстващи, в това число и
отправената от ответника към молителката неприлична реплика. Още повече,
че същата е и кратка, в рамките на едно изречение.
За неоснователни съдът намира възраженията на ответника, направени
едва в хода по същество на делото, че изследваните от вещото лице
съобщения, изпратени от потребител ******* не изхождат от ответника. В
първото по делото съдебно заседание, страната-молител представи извадки от
вайбър съобщения със същия потребител-подател, които са приложени по
делото. Ответната страна не направи подобни възражения при представянето
им. Не направи такива и по време на изслушване заключението на съдебно-
техническата експертиза. Възрази едва в хода по същество на делото. Наред,
обаче, с възражението, че ответникът не е подател на изследваните
съобщения, в пледоарията по същество се отбеляза, че виждате ли
съобщенията не са само най-общо казано лошозвучащи, но че има и такива с
добри думи за молителката като бяха цитирани такива. След което се направи
връзката с посоченото в отговора на исковата молба, че С. Г. винаги е
уважавал молителката като жена и майка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
приема, че молбата за защита от домашно насилие е основателна и доказана,
по следните съображения:
В конкретния случай, съдът счита, че фактическите действия,
осъществени от ответника на датите 11.10.2020г. и 08.11.2020г. спрямо
молителката, а на първата дата и спрямо малолетното им дете М., тъй като са
извършени в негово присъствие, както и заплашителните съобщения по
Вайбър през процесния период от време попадат в обхвата на понятието
домашно насилие по смисъла на разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.
9
В подкрепа на този извод са събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелката, както и декларацията на молителката по чл.9
ал.3 от ЗЗДН, която е доказателствено средство в производството по Закона за
защита от домашно насилие, съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2, т.3 от
ЗЗДН. Същата не бе оборена от страната, в чиято тежест бе това, а именно от
ответника.
Поведението на ответника сочи, че на посочените дати и в посочения
период, той е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката и
малолетното им дете, изразяващи се в психическо и емоционално такова –
отправени обиди и заплахи.
С оглед на това, съдът приема, че е налице проявено от ответника
домашно насилие, съобразно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, поради което на
същия следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН, а
именно: ответникът ще следва да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и малолетния си син,
както и да му се забрани да се приближава до молителката, до жилището, в
което тя живее, както и до местата й за социални контакти и отдих, а така
също да се задължи ответникът да посещава специализирана програма за
извършители на домашно насилие във Фонд за превенция на престъпността
„ИГА“– гр.Пазарджик.
На основание чл.5 ал.2 от ЗЗДН, за мярката по чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН
следва да се определи срок от дванадесет месеца.
Съдът приема, че така определените мерки са адекватни и достатъчни,
за да спомогнат за изграждането на нов модел на личностно поведение и биха
преустановили проявяваното от ответника домашно насилие.
Настоящият съдебен състав счита, че мярката по чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН
не следва да се налага на ответника по отношение на малолетното му дете М.
С. Г.. Приема, че с прилагането на такава с издадената в производството по
делото заповед за незабавна защита и изминалия три месечен период от
време, в който мярката е била в сила, същата е оказала своето ползотворно
действие и е накарала бащата да преосмисли поведението си, особено що се
касае за това в присъствието на малолетния му син. Определянето на мярка по
10
чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН и занапред със заповед за защита ще доведе до сериозно
прекъсване на връзката баща-син, което не е в интерес на малолетното дете.
М. в момента е почти на 9 години. Възраст, която е свързана с физически,
психологически, емоционални и други промени, които настъпват по пътя на
израстването на детето. Затова детето се нуждае от общуването и
непосредствената близост, и връзка и с двамата си родители.
На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена
глоба в размер на 250,00 лева.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на дължимата се държавна такса по делото в размер на 25,00
лева.
Ответникът ще следва да заплати на молителката направените от нея
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещото лице в размер общо на 600 лева, съгласно представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
По молбата на Т. К. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №* против С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №*" № * по чл.8 и сл. от ЗЗДН:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на С. С. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул."********" №*" № * както следва:
ЗАДЪЛЖАВА С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №*" № * ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ на Т. К. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр.Пазарджик, ул."********" №* и на малолетния си син М. С. Г., с
ЕГН **********, роден на **.**.*****г.
ЗАБРАНЯВА на С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №*" № * ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до Т. К. П., с ЕГН
11
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул."********" №*, до жилището, в което
тя живее, до местоработата й и до местата й за социални контакти и отдих за
срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №*" № * да посещава специализирана програма за
извършители на домашно насилие във Фонд за превенция на престъпността
„ИГА“– гр.Пазарджик.
НАЛАГА на С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №*" № * ГЛОБА в размер на 250,00 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия районен съд.
Не налага на С. С. Г., с ЕГН ********** мярка за защита по чл.5 ал.1, т.3
от ЗЗДН по отношение на малолетното му дете М. С. Г. и ОТКАЗВА да
издаде заповед за защита за такава мярка.
ОСЪЖДА С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №*" № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по делото в размер на
25,00 лева.
ОСЪЖДА С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул."********" №*" № * да заплати на Т. К. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Пазарджик, ул."********" №* разноски по делото в размер общо на 600
лева.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно
изпълнение.
Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните, както и да се изпратят служебно на РУ на МВР - Пазарджик за
сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7 -дневен срок от връчването му на
страните пред Пазарджишкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12
13