Решение по дело №13500/2011 на Софийски градски съд

    Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 20.08.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на осми юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

                       

                                                           Съдия: Евгени Г.

                                              

при секретаря Ю. Асенова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 13 500 по описа за 2011 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, че М.К.П.,***, ж. к. „О.К.”, бл. ***, вх. „в”, ет. *, ап. **, и ЕТ „К.С. – М.”, с адрес в гр. Б., ул. „П.Т.” **, дължат на „И ЕФГ Д.Л.” ЕАД, с адрес за кореспонденция в гр. С., ж. к. „М.”-4, Б. П.-С., сгр. **, ет. *, следните суми:

- 22 150,00 евро на основание чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 481 от ТЗ незаплатена сума за по запис на заповед от 19.12.2006 г. плюс законната лихва от 14.07.2010 г. до окончателното изплащане (тази сума се дължи солидарно от двамата длъжници);

- 866,43 лева разноски по заповедното производство и 1 059,86 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

 

[2] ОСЪЖДА М.К.П. и ЕТ „К.С. – М.” да заплатят на „И ЕФ Д.Л.” ЕАД 866,43 лева държавна такса и 1 299,86 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

[4] Ако ответниците обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 866,43 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

                                           

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.  На ищеца

 

[5] „И ЕФ Д.Л.” ЕАД (Л.) заявява в искова молба от 13.10.2011 г., че М.П. и ЕТ „К.С.” (ЕТ) са се задължили да му заплатят 22 150,00 евро по запис на заповед от 19.12.2006 г. Записът е бил предявен за плащане, но М.П. и ЕТ не са платили по него. Затова Л. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение, но М.П. и ЕТ са възразили. Затова Л.моли съда да признае за установено, че М.П. и ЕТ му дължат солидарно 22 150,00 евро по записа на заповед (вж. исковата молба, л. 2-10).

 

2. На ответниците

 

2.1. на ЕТ

 

[6] ЕТ е подал писмен отговор. ЕТ е заявил, че производството по делото е недопустимо, тъй като искът не е бил предявен в едномесечния срок от получаването на уведомлението за необходимостта от подаването му. Той е заявил, че не е подписал записа на заповед и, че той е обезпечавал вземане по каузално правоотношение, което не е било изискуемо. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 77-87).

 

2.2. на М.П.

 

[7] М.П. не е подала писмен отговор. Едва в открито съдебно заседание тя оспорва предявения иск, като подържа възраженията на ЕТ (вж. протокола от с. з. на 08.06.2012 г., л. 131)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[8] На 18.12.2006 г. К.С., представляващ ЕТ, е упълномощила Л.С. да представлява ЕТ пред Л. за подписването от името на ЕТ на всички документи, съпътстващи сделка за финансов Л. на транспортни средства, включително и издаването на запис на заповед в полза на Л. (вж. пълномощното, л. 31).

 

[9] На 19.12.2006 г. «И ЕФ Д.Л.» ЕАД от една страна и от друга страна М.П. и ЕТ са сключили договор за Л. на лек автомобил (вж. л. 23-26). С договора те са уговорили, че заплащането на всички Л.ови вноски такси, неустойки и разноски ще бъде обезпечено с издаването на запис на заповед, (вж. т. 14 от Общите условия, л. 29).

 

[10] На 19.12.2006 г. М.П. е издала запис на заповед в полза на Л. за 22 150,00 евро. Записът е бил подписан за авалист от Л.С. (вж. л. 16).

 

[11] Не се спори, че М.П. и ЕТ не са заплатили на Л. 36 688,91 лева Л.ови вноски, 1 573,80 лева разноски и 5 058,92 лева неустойки върху неплатените Л.ови вноски (отвенитниците не са оспорили тези твърдения на Л.). Не се спори, че Л. е връчил нотариални покани, с които е поканил ЕТ и  М.П. и Л. да му заплатят сумата по записа на заповед - на 29.09.2009 г. на първия и на 15.06.2010 г. на втория (вж. и л. 17-22). Не се спори, че нито М.П., нито ЕТ са платили или възразили.

 

[12] Л. е заплатил 866,43 лева държавна такса и 1 299,86 лева на адвокат (вж. л. 129). ЕТ е заплатил 1 320,00 лева на адвокат (вж. л. 112), а М.П. 500,00 лева на адвокат (вж. л. 130).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[13] Л. е предявил иск с правно основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 481 от ТЗ. Искът е основателен.

 

[14] Предпоставките за уважаване на иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 481 от ТЗ са: 1. да е издаден валиден запис на заповед, по който ответникът е издател, а ищецът поемател; 2. ответникът да не е заплатил на ищеца сумата по записа.

 

[15] Съдът приема, че процесният запис на заповед е валиден. Ответникът не е платил по него.

 

[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено, че М.П. и ЕТ дължат на Л. 22 150,00 евро.

 

[17] ЕТ е възразил, че той не е подписал записа на заповед. Това не е така, защото съдът установи, че ЕТ е упълномищил Л.С. да подпише записа на заповед, която го е направила (вписването на дружество вместо ЕТ в пълномощното, както и другите минимални различия съдът отдава на технически грешки). Дори ЕТ да не е бил упълномощил Л.С. да подпише записа на заповед, той е потвърдил нейните действия, като не им се е противопоставил веднага след като е узнал за тях – при получаването на нотариалната покана[1]. На всички останали доводи на ЕТ съдът е отговорил още с проекта си за доклад и макар съдията докладчик, изготвящ решението, да е различен от съдията докладчик, изготвил проекта за доклад, той напълно ги споделя.

 

            2. По разноските

 

            [18] Л. търси разноски. Той е направил такива за 2 166,29 лева.

 

            [19] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски събразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда М.П. и ЕТ да заплатят на Л. 2 166,29 лева разноски по делото.

 

Съдия: