Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 548 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ от „Първа
инвестиционна банка“ АД против кредитополучател С.С. *** за установяване задължения по издадена
Заповед № 9517/17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
20603/2019г. по описа на ВРС, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит
„Улеснение“ № 346-9/21.09.2007г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД /чийто
универсален правоприемник е ищеца/ и анекси № 1/05.03.2010 г. и № 2/29.06.2011
г. за следните суми: непогасена главница – 73 076.91 евро; непогасена
законна лихва за периода 03.12.2019 г. – 12.12.2019 г. – 202.99 евро;
непогасена комисионна за управление за периода 2017 – 2019 г. – 435.27 евро;
разсрочени такси по т.1.3. от Анекс № 1/05.03.2010 г. в размер на 405 евро за
периода 2017 – 2019 г.; непогасени разноски за подновяване на ипотека 298.83
евро и 61.36 евро – непогасени разноски за връчване на уведомления, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното й
изплащане.
В исковата молба банката твърди, че по силата на Договор
за предоставяне на кредит „Улеснение“ № 346-9/21.09.2007г., сключен между „МКБ
Юнионбанк“ АД /чийто универсален правоприемник е ищеца/ и кредитополучателя С.Х. на последната е предоставен банков кредит в размер на
75 000 евро, усвоен изцяло на 25.09.2007 г. по сметка на кредитополучателя
в банката. Договорът съдържа условията на олихвяване, срока на издължаване и
съответните обезпечения. Поради затруднения в плащането, условията и
погасителните планове са предоговаряни двукратно с анекси № 1/05.03.2010 г. и №
2/29.06.2011 г. като на кредитополучателя са предоставени по-изгодни лихвени
проценти за гратисни периоди с оглед възможността за срочно погасяване на
задължението.
Твърди ищецът, че кредитът редовно е
погасяван до 2011 година и считано от 02.11.2011 г. до 12.12.2019 г. е в
просрочие за общо 90 вноски по главницата и 98 вноски по лихвата. Поради
неизпълнение в срок на задълженията от страна на кредитополучателя банката е
отправила известие за предсрочна изискуемост, връчено чрез ЧСИ по правилата на
ГПК и е сезирала заповедния съд със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което е уважено по ч.гр.д. № 20603/2019г. Длъжницата е възразила
срочно, което е предизвикало правния интерес на банката да предяви настоящата
установителна претенция само спрямо кредитополучателя и само за следните суми,
част от заповедта: непогасена главница – 73 076.91 евро; непогасена законна
лихва за периода 03.12.2019 г. – 12.12.2019 г. – 202.99 евро; непогасена
комисионна за управление за периода 2017 – 2019 г. – 435.27 евро; разсрочени
такси по т.1.3. от Анекс № 1/05.03.2010 г. в размер на 405 евро за периода 2017
– 2019 г.; непогасени разноски за подновяване на ипотека 298.83 евро и 61.36
евро – непогасени разноски за връчване на уведомления.
Правна
квалификация на правата: чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Становището в отговора, дадено от С.Х. чрез особен
представител е за неоснователност на претенцията. Позовава се изключително на
твърдяна неравноправност на клаузите, уреждащ начина на формиране на лихвените
проценти и едностранната им промяна водеща до недействителност на
правоотношението в цялост, доколкото договорът е възмезден и задължително
съдържа клаузи относно договаряне на лихвен процент и ГПР, които обаче са
нищожни. Оспорва и настъпилата предсрочна изискуемост като се позовава на
разрешение на ОС Варна в производството по чл. 419 от ГПК, инициирано по частна
жалба на ответницата и съответно счита, че ако се дължи нещо и съобразно
практиката на ВКС по този вид дела – това са падежирали вноски, а за тези преди
13.12.2014 г. е изтекла погасителна давност при твърдения, че с оглед начина на
погасяване на кредита на анюитетни вноски, петгодишната давност по ЗЗД тече от
падежа на всяка. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковете се поддържат от
процесуален представител на изложените основания, включително и тези посочени
допълнително в молба вх. № 266728/25.09.2020 г. /л. 101 по делото/. Моли за
уважаването им с присъждане на разноските по делото.
Становището на ответника, изразено чрез
процесуален представител е за неоснователност на исковете по изложени аргументи
в отговора и съдебно заседание. Претендират се разноски. В писмена защита се
поддържат всички аргументи.
Съдът като съобрази доводите на страните,
предметните редели на спора и след анализ на всички доказателства по делото,
приема за установено следното:
1. По фактите:
На 21.09.2007 г. е сключен Договор за
предоставяне на кредит „Улеснение“ № 346-9/21.09.2007г., между „МКБ Юнионбанк“
АД /чийто универсален правоприемник е ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД/ и
кредитополучателя С.Х.. Съгласно чл. 1, на последната е предоставен банков кредит в размер
на 75 000 евро. Кредитът е обезпечен с
учредена в полза на банката договорна ипотека.
В чл. 11 е уговорено издължаване на кредита
на 300 анюитетни вноски – ежемесечни по погасителен план към договора.
Според чл. 6. т1. от договора, за първата
година от действието му главницата се олихвява с фиксиран ГЛП в размер на
7.65%. След изтичане на срока и предвид чл. 6.1.1., непогасената част от
главницата се олихвява с плаващ лихвен процент определен в размер на действащия
шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 3.37
пункта, но не по-малко от 7.65%.
В чл .6.2. е уговорена възможност за
начисляване на наказателна надбавка върху просрочената част от главницата за
времето на просрочение, която включва договорната лихва плюс надбавка 10
пункта.
В чл. 7 страните са уговорили дължимите
такси и комисионни, част от които за управление на кредита.
Договорът е двукратно анексиран на
05.03.2010 г. и 29.06.2011 г.
По анекса от 05.03.2010 г. е уговорен 12
месечен гратисен период с намален размер на дължимата лихва, но като
компенсация в чл. 1.3. е прието, че кредитополучателят се задължава да заплати
на банката неплатените лихви през гратисния период, преоформени като такса
за промяна условията по олихвяване на кредита на 21 равни вноски.
С анекса от 29.06.2011 г. страните са
приели, че към сключването му са налице непогасени главници и лихви,
конкретизирани по размер в чл. 1.6. Постигнато е споразумение за удължаване
срока на кредита до 02.10.2032 година. Отново е предоставен гратисен период на
издължаване за срок не по-дълъг от 12 месеца при намален лихвен процент, чийто
начин на изчисляване е посочен в чл. 3.1., а в следващият текст е заявен и
начина на формиране на лихвения процент за останалата част от договора.
В чл. 19 от Анекс № 2 са посочени и
условията, при които банката може да упражни право на предсрочна изискуемост на
кредита, включително при непогасяване на коя да е вноска от същия.
Според заключението по ССЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено кредитът е усвоен на 25.09.2007
година. При банката се води предсрочно изискуем от 03.12.2019 година.
Установените като дължими по пера суми изцяло съвпадат с претендираните в
настоящото производство.
Експертът не е установил счетоводно да е
извършена капитализация на лихви по договорите и анексите /факт, който съдът
констатира при анализ на съдържанието на договорите/. Видно от отговора на
въпрос 5 и 7 лихвените проценти са уговорените между страните по договора и
анексите.
От приложение 1-3 към ССЕ се установява, че
последно извършено погасяване на задължения по договора има на 12.11.2012
година, като внесената сума в размер на 70.78 лева е отнесена за погасяване на
лихва.
По причина отсъствие на плащания след
горната дата, дължимите размери по пера за главница, лихви и такси както към
момента на депозиране на заявлението, така и към този на подаване на ИМ са
идентични.
Начислените суми за главница до 02.12.2014
година включително, които и не са заплатени от кредитополучателя са в общ
размер на 5007.69 евро /изчислени от съда по приложение № 1, № 2 и № 3 от ССЕ/.
В съдебно заседание са представени оригинали
на договора, анексите, погасителния план, нотариалният акт за учредяване на
ипотека. Същите съдът констатира да са идентични визуално и по съдържание,
включително относно подписа за кредитополучател с представените заверени за
вярност копия.
2. По правото:
Договорно правната връзка установена между
страните е действителна, противно на поддържаното от ответната страна становище.
Договорът съдържа изключително изчерпателно изброяване на предоставената сума и
детайлно посочване на начина на формиране на възнаградителната лихва и другите
плащания по кредита. Съдът не констатира
неравноправна клауза по смисъла на чл .143 от ЗЗП, включително по отношение
начина на формиране на възнаградителната лихва, която или е във фиксиран размер
за определени периоди от време или зависи изцяло от промяната в EURIBOR, която компонента е обективна, без промяна в надбавката.
Не е вярно, че потребителят не е обвързан от
погасителния план към договора, оспорването на който бе направено общо, както и
на договора между другото, поради което и съдът не разпореди откриване на
производство по чл. 193 то ГПК, особено при отсъствие на твърдение, че сумата
не е получена от кредитополучателя, а и предвид заключението по ССЕ за
усвояването й.
Разпоредбите на ЗЗП и по-специално чл. 143
т.9 – 12 предпоставят уговорки при общи условия, на които икономически
по-слабата страна да не може да влияе /обичайно установени в ОУ към
договорите/, докато тук банката нито твърди подписване на ОУ, нито се позовава
на клаузи от същите във връзка със заявената установителна претенция. Няма и
условия, които да дават възможност на банката едностранно да влияе върху
компоненти на договора, още по-малко на договорната лихва, след като размерът й
зависи изцяло от EURIBOR. В този смисъл отсъстват
нищожни по смисъла на чл .146 от ЗЗП уговорки, още по-малко на това основание
договорът в цялост е нищожен.
Частична нищожност поради противоречие с чл.
10а от ЗПК съдът констатира досежно изискваните от потребителя такси за управление
на кредита по чл. 7.2.2. от договора и по чл. 1.3. от Анекс № 1 „такси,
свързани с промяна в условията по олихвяване“, каквито не могат да се възлагат
в тежест на потребителя съгласно императивната разпоредба на чл. 10а ал.2 от ЗПК, поради което и договорът следва да се прилага без клаузите.
След като очевидно предоставените средства
са усвоени, ответницата е задължена за тяхното връщане. Не е спорно, че е
преустановила плащане още през 2012 г. като последно внесената сума е на
12.11.2012 година, с която са погасени лихви. Следователно за банката е
възникнало правото по чл. 19 от Анекс № 2/29.06.2011 г. да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Това не е факт към момента на сезиране на
заповедния съд. Настоящият състав застъпва изразеното в Определение №
1513/11.06.2020 г. на ВОС по възз.ч.т.д. 597/2020 г. относно ненадлежното
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, но застъпва, че
това е факт с връчване на ИМ на ответницата. По-късното уведомяване по никакъв
начин не преоформя задълженията, предмет на претенцията, по пера.
Задължението за разноски за подновяване на
ипотека и тези за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост са
доказани, като събиране на същите не е запретено от закона /доказателствата за
извършени разходи са на л. 25-28 по делото/.
Така, съдът приема иска за доказан по
основание за претенциите за главница, лихва за забава и горепосочените разходи
за ипотека и връчване на уведомления.
По
размера:
Основателно е възражението за изтекла
погасителна давност на вноските за главница до 02.12.2014 година включително
/заповедното производство е инициирано на 13.12.2019 година/. Съдът застъпва
становище, че вземането се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката, важима за
периодични платежи по чл .111 б. В от ЗЗД поради спецификата на задължението и
реално постигната уговорка между страните за разсрочено връщане на дълга – т.е.
изпълнение на части по смисъла на чл .66 от ЗЗД. Началният момент, от който
тече давността при това разсрочено плащане на задължението е падежа на всяка
вноска, защото след като вземането за непогасената вноска става изискуемо на
падежа и кредиторът има право да търси изпълнение, то следва и че бездействието
да предприеме изпълнение се санкционира именно от момента на изискуемостта на
вноската с изтичане на горепосочения срок. Съдът по-горе посочи, че общият
размер, за който вземането за главница е погасено по давност е 5007.69 лева, до
който искът е неоснователен.
За останалите вземания по пера, с изключение
на таксите за управление на кредита, вземанията са доказани и по размер.
3. Разноски:
Разноски при този изхода на спора се следват
на двете страни. Материалният интерес по спора е в общ размер на 74 480.36
евро, в уважената част – 68 632.40 евро, в отхвърлената част –
5 847.96 евро.
За ищеца: общо извършени са разходи за
държавна такса и експертиза в размер на 3608.52 лева. На база материален
интерес в уважената част от исковете се присъждат 3297.90 лева. Предвид
фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, съдът намира за
адекватно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на
осн. чл. 25 ал.2 вр. ал.1 от НЗПП.
Ответната страна има право на разходи за
процесуално представителство. Видно, на ответника е оказана безплатна правна
помощ /договор л. 92 по делото/. Върху материалния интерес по спора,
определеното възнаграждение по реда на чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнгараждения възлиза на 4443.42 лева, от
които върху отхвърлителната част на иска се следва 348.88 лева, платимо на адв.
Р..
За заповедното производство на ищцовата
страна се присъжда сума в размер на 2728.10 лева общо за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, гр. София и С.С. Г., ЕГН **********,***, че в полза на банката
съществува вземане по Договор за предоставяне на кредит „Улеснение“ №
346-9/21.09.2007г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД /чийто универсален
правоприемник е ищеца/ и анекси № 1/05.03.2010 г. и № 2/29.06.2011 г. за
следните суми: непогасена главница –
68 069.22 /шестдесет и осем хиляди шестдесет и девет и 0.22/ евро;
непогасена законна лихва за периода
03.12.2019 г. – 12.12.2019 г. – 202.99 /двеста и две и 0.99/ евро;
непогасени разноски за подновяване на ипотека 298.83 /двеста деветдесет и осем и 0.83/ евро и 61.36 /шестдесет и едно
и 0.36/ евро – непогасени разноски за връчване на уведомления, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението – 13.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. №
20603/2019г. по описа на ВРС е издадена
Заповед № 9517/17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по заявление
по чл. 417 от ГПК като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главница за горницата до претендираните 73 076.91 лева съставляваща
падежирали вноски в периода 02.12.2014 – 02.12.2019 г. като погасена по давност,
както и предявените искове за непогасена комисионна за управление за периода 2017
– 2019 г. – 435.27 евро и разсрочени такси по т.1.3. от Анекс № 1/05.03.2010 г.
в размер на 405 евро за периода 2017 – 2019 г.
ОСЪЖДА С.С. Г., ЕГН **********,*** да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 3597.90 /три хиляди петстотин деветдесет и
седем и 0.90/ лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
производството пред съда, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК както и сумата от 2728.10 /две хиляди седемстотин двадесет и
осем и 0.10/ лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на адвокат Х.Р.Р., ЕГН ********** от АК Шумен
сумата от 348.88 /триста четиридесет и
осем и 0.88/ лева адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв и чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: