№ 13
гр. Смолян , 08.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20205400500529 по описа за 2020 година
С определение № 20239/08.10.2020 г. по гр.дело № 70/2020
г. Девинският районен съд оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК на
ответницата А. Ш. А. от с.З. за изменение на Решение № 150/23.07.2020 г. по
същото гр.дело № 70/2020 г. в частта за разноските.
Срещу това определение е постъпила допустима частна
жалба от А. Ш. А. с искане да бъде отменено и да отпаднат начислените суми,
защото е платила всичко, със съпруга и са инвалиди, като той е със сто
процента чужда помощ.
От насрещната страна „Теленор България“ ЕАД-гр.София не
е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът установява следното:
С решение № 150/23.07.2020 г. по гр.дело № 70/2020 г.
Девинският районен съд отхвърля иска, предявен от „Теленор България“
ЕАД-гр.София, за признаване за установено, същото дружество има спрямо
А. Ш. А. изискуемо вземане в размер на 152,34 лв. за далекосъобщителни
услуги и неустойка, поради плащане в хода на процеса. С решението също
така А.А. е осъдена да плати на „Теленор България“ ЕАД-гр.София
направените разноски в заповедното ч.гр.дело № 478/2019 г. на ДРС в размер
1
на 205 лв. и направените в исковото производство разноски от 205 лв., или
общо 410 лв.
А.А. с молба претендира да бъде изменено решението в
частта за разноските, като се отхвърли изцяло искането на дружеството за
присъждането им по причина, че е платила всичко, тя и съпругът и са
инвалиди, той е дори със сто процента чужда помощ.
За да постанови решението в частта, с която осъжда
Алиманова да плати на „Теленор България“ ЕАД разноски от 410 лв., както и
за да отхвърли молбата на ответницата за изменението му в тази част с
обжалваното определение, РС-Девин приема, че ответницата плаща исковите
суми преди провеждане на съдебното заседание, което не я освобождава от
отговорността за разноски. Също така, съдът намира, че не са налице
основания за намаляване на възнаграждението от 180 лв. на представителя на
ищеца, защото е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г., а останалите
суми са за две държавни такси от по 25 лв. за заповедното и за исковото
производства. РС-Девин счита още, че плащането на адвокатското
възнаграждение е доказано по делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е
правилно и следва да се потвърди.
По заповедното ч.гр.дело № 478/2019 г. и по исковото по
чл.422, ал.1 ГПК с № 570/2019 г. ищецът „Теленор България“ ЕАД-гр.София
претендира от ответницата и настояща жалбоподателка 151,97 лв., от които
139,86 лв. цена на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
20.01.2018 г. – 19.05.2018 г. и 12,48 лв. неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги от 16.02.2017 г., предсрочно прекратен на
04.04.2018 г. Ищецът иска да му бъдат заплатени и направените в
заповедното и в исковото произвоство разноски. Те възлизат по на 205 лв. за
всяко от тях: по 180 лв. адв.възнаграждение и по 25 лв. държавна такса, което
прави общо 410 лв. разноски за двете производства.
Ответницата не дава отговор на исковата молба, но
представя на 18.06.2020 г. вносна бележка, от която е видно, че на 09.06.2020
г. е внесла по сметка на „Теленор България“ ЕАД сумата от 448, 82 лв., за
2
която в същата бележка е пояснено, че са: 296,85 лв. по „КЛ *********“ и
151,97 лв. по „КЛ *********“. С молба, с която представя вносната бележка,
А.А. иска делото да бъде прекратено поради погасяване на задължението.
По тази молба и вносна бележка ищецът чрез своя
пълномощник адв.Виолета Герова дава писмено становище на 07.07.2020 г., с
което признава, че по негова сметка са постъпили 448,82 лв., с изрично
посочване от длъжника, че заплаща 151,97 лв. по задълженията си за кл.№
*********, който е процесен в онова производство. Не е обсъдено от ищеца
плащането и на другите 296,85 лв., които по вносната бележка за друг
клиентски номер. В становището ищецът изтъква, че признава плащането на
151, 97 лв., но остават непогасени 410 лв. за разноски в двете производства –
по 205 лв. за всяко. Затова моли ответницата да бъде осъдена да му плати тези
разноски.
При проверка на делото се вижда, че претендираните по
двете производства суми са за услуги, ползвани от абонат А. Ш. А. с
клиентски № *********. Това означава, че от нея е направено с вносната
бележка погасяване само на задълженията от 151,97 лв., които са предмет на
делото, но не и погасяване на дължимите на ищеца разноски от общо 410 лв.
за двете производства. Плащането на останалите 296,85 лв. с вносната
бележка от 09.06.2020 г., предвид поясненията в нея, че касае „КЛ
*********“, не погасява задължението на Алиманова по настоящото дело за
разноските, направени от ищеца, а явно други нейни или чужди задължения
към ищеца по този клиентски № *********.
При това положение правилно Алиманова е осъдена да
заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от общо 410 лв. разноски и е
отказано изменение на решението в тази част с атакуваното определение. С
поведението си А.А. е дала повод за завеждане на делото и не е признала иска
по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК, като дори не е подала отговор на исковата
молба. Плащането на исковата сума става след изготвяне на доклада и преди
насрочването на открито съдебно заседание на 01.07.2020 г. Законът не
предвижда да бъде освободена страна по делото от задължението да заплати
на насрещната страна направените от последната разноски по делото, дори да
беше доказано твърдението на А.А., че тя и съпругът и са инвалиди, той-дори
3
при сто процента с чужда помощ.
Няма и условия за намаляване на възнаграждението,
платено от ищеца на неговия пълномощник. Договорите за правна защита и
съдействие между „Теленор България“ ЕАД и адв.Герова за защита по
заповедното производство и по исковото производство са сключени
съответно на 26.09.2019 г. и 08.12.2019 г. Към тези дати действа редакцията
на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която минималното възнаграждение възлиза на 300
лв. при интерес до 1 000 лв. – чл.7, ал.2, т.1. Заплатеното от ищеца
възнаграждение по 180 лв. за всяко производство е определено под
предвидения в наредбата минимум, поради което не може да се намалява.
Съгласно записаното в договорите, 180-те лв. по всеки от тях за внесени в
брой от ищеца на адвоката-пълномощник, което удостоверява
действителното им плащане, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20239/08.10.2020 г. по
гр.дело № 570/2019 г. на Девинския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4