№ 336
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110213504 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. К. Б., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. Р. против наказателно постановление № 24-4332-
015847/10.07.2024г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Посочва, че не са събрани доказателства при каква форма
на вината е извършено твърдяното нарушение. Оспорва се, че въззивникът, като водач на
процесното МПС е знае, че регистрацията му е била прекратена. Иска се съдебен акт в тази
насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения
си процесуален представител адв. Р., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Поддържа становището, че жалбоподателят не е
бил уведомен за прекратяването на регистрацията, поради което не е налице субективната
страна на нарушението. Моли за съдебен акт в тази насока.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована се
представлява от упълномощен процесуален представител – юрк. Пашунов, който оспорва
жалбата. Намира, че нарушението е доказано, а санкционната норма е правилно посочена,
1
поради което атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 02.04.2024г., около 08:55 часа на бул. „Президент Линкълн“ пред № 107 от Радослав
Михайлов – ст. Полицай при 06 РУ-СДВР бил спрян за проверка л.а марка ***, модел „А6“ с
рег. № ***, който се движел от ул. „Промишлена“ към ул. „Феникс“.
Водачът бил установен като В. К. Б.. Автомобилът бил собственост на Т.Т.Ч..
След извършена служебна проверка било установено, че регистрацията на процесното МПС
е служебно прекратена, считано от 09.01.2024г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Материалите по преписката били изпратени в СРП по компетентност, с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от ЗДвП.
С постановление на прокурор при СРП от 26.06.2024г. бил постановен отказ от образуване
на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по
преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за наличие на извършено
административно нарушение.
Въз основа на цитираното постановление на10.07.2024г. началник група ОПП-СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № 24-4332-015847/10.07.2024г. на Началник група
при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-
2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателатва приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото
не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне
анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
2
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай атакуваното НП е издадено от длъжно лице в кръга на неговите
правомощия, видно от представената по делото заповед.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 26.06.2024г., като са
спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в НП са посочени две различни
места на извършване на нарушението. От една страна се твърди, че то е извършено в София,
р-н Овча Купел на ул. Без име, а от друга, че това е станало на ул. „Президент Линкълн“
пред № 107. На следващо място от даденото описание на нарушението, макар
обстоятелствено да са били цитирани различни материални разпоредби не става ясно в какво
качество е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Посочва се, че същият е водач
на МПС, което е собственост на трето лице – Т.Т.Ч., а след това се изреждат разпоредби
относими към поведението на собственика.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места „.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 09.01.2024г., а
именно момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя,
същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна
система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл.
18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
3
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на
регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от
страна на новия собственик.
Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че
регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния
срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от
неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е
вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред.
По делото, обаче като единствен собственик на автомобила е посочено лицето Т.Т.Ч. и
липсват доказателства въззивникът да е приобретател на процесното МПС, за да се приеме,
че същият има задължение съгласно чл. 145, ал. 2, което не е изпълнил, в следствие на което
е последвало служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
В действителност законът не предвижда уведомяваме на собственика за прекратяването на
регистрацията, както това е предвидено при прекратяването на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Това е така, защото посочената законова норма създава презумпция за знание, но то
е приложило само по отношение на собственика на придобитото МПС, чието именно е
задължението за неговата пререгистрация и не е относимо към трети лица, които само го
управляват. В този смисъл, не само, че в АУАН и в НП не се твърди, че въззивникът е
собственик на процесното МПС, но и такива доказателства изобщо липсват в
административнонаказателната преписка, поради което следва да се приеме, че
отговорността на Б. е ангажирана неправилно, тъй като не е доказана субективната страна
на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши
проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на
постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите
доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от
субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил
длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-015847/10.07.2024г. на Началник група
при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-
2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5