Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 296/28.05.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 216 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение от 12.03.2018 г. по АНД № 471 по описа за 2017г. на
Районен съд – Берковица, с което е отменено наказателно
постановление №
17-0996-002352 от 02.08.2017 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР Монтана, с което на М.Д.К. ***, е наложена
административно наказание „глоба” в размер на 50.00лева, на основание чл.179,
ал.5 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Началник група
към сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Монтана, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт К*** Д*** ,
поддържа жалбата и
по същество навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция
поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон,
като моли за потвърждаване на издаденото НП и отмяна на въззивното решение.
Ответника по
касационната жалба М.Д.К. ***, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд –
Берковица е приел от фактическа страна, че на 14.06.2017год. на М.Д.К. *** е съставен акт за установяване на
административно нарушение №2352/14.06.2017год., за това, че на същата дата, около
14,30часа в гр.Берковица, ул.”А*** ”, управлявал лек автомобил марка „М*** 929”
с рег. № М ***, като при проверката не представил действаща валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2017год., с което е
прието, че е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ. В същото време в издаденото НП 17-0996-002352
от 02.08.2017 г., от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Монтана е
изписано, като виновно нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП и е реализирана
административно наказателната отговорност на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП. Въззивния
съд е отменил наказателното постановление, след като е развил доводи за
допуснато процесуално нарушение при издаването му. Установил е съществено
несъответствие между описаните факти в акта и в наказателното постановление и
посочената за нарушена разпоредба. В АУАН е записано, че лицето не може да
представи действаща валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за 2017год. т.е. нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, докато в
Наказателното постановление е описано друг вид нарушение – това по чл. 100, ал.3
от ЗДвП, което се санкционира по чл.179, ал.5 от ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е
очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършени ли са
нарушенията, описано в АУАН, извършени ли са от лицето, срещу което е издаден
акта и дали е извършено виновно. В тази насока районният съд е осъществил пълно
съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. Правилно
въззивният съд е приел допуснатото несъответствие за съществено нарушение,
което е ограничило правото на защита на сочения за нарушител, което обуславя
незаконосъобразност на наказателното постановление. Анализът на сочените правни норми разкрива несъответствие
между фактическа обстановка и обвинение. В НП се твърди, че при проверката
водача не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак
за сключена задължителна застраховка гражданска отговорност и не носи контролен
талон към знака, а се повдига обвинение за управление на МПС
при не представяне на действаща валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за 2017год. Отделно от това в АУАН е посочена
като нарушена нормата на чл.
638, ал.3 от КЗ, а в НП на чл.100, ал.3 от ЗДвП.
Последното представлява също съществено процесуално нарушение, доколкото следва
да има тъждество между съдържанието на АУАН и НП, вкл. и относно нарушената
правна норма – задължителен реквизит по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Поради
което се налага извода, че повдигнатите обвинения са неясни от гледна точка на
сочената правна квалификация и изпълнително деяние – липсва описание на нарушението
с всички елементи от обективна страна и обстоятелствата, при които е извършено.
С оглед на това съставения АУАН не може да се ползва с презумптивна
доказателствена сила. Той поставя началото на административнонаказателното
производство и задава рамките на обвинението. Пороците са съществени, тъй като
лисва ясно и точно посочване на фактите, които обуславят съставомерността на
деянията и участието на нарушителя в тях. Зададеният предмет на доказване с
постановлението не очертава, с оглед дължимото по закон съдържание, рамките на
процеса. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, тъй като за
него остава неясно за какво конкретно административно нарушение е привлечен към
административнонаказателна отговорност, доколкото установената фактическа
обстановка не съответства на повдигнатото обвинение и липсва описание на
съществени съставомерни елементи от обективната страна на нарушението. Това
обуславя незаконосъобразност на НП, поради което отменяйки го, въззивния съд е
постановил правилен съдебен акт.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде
оставено в сила.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от 12.03.2018
г. по АНД № 471 по описа за 2017г. на Районен съд – Берковица, с което е
отменено наказателно постановление № 17-0996-002352 от 02.08.2017 г., издадено
от Началник група към сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Монтана.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: