ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1075
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от ищците в първоинстанционното производство
против Определение от 25.01.2021 г. по гр.д. №16369/2019 г. по описа на ПРС, с което е
прекратено производството по отношение на предявените от ищците искове.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, иска се същото да бъде отменено и да се разпореди районния съд да
допусне участието им в съдебно производство, като се разгледа предявения спор.
Жалбоподателите посочват, че от обстоятелствената част на исковата молба и
многобройните уточняващи молби става ясно, че с влезли в сила съдебни актове има
постановен петитум по отношение на настоящия ответник и още един от ответник на част от
ищците по настоящото дело на 91,67 % идеални части от УПИ І -2192, УПИ V-2192 и УПИ
VІ-2192, кв. 2 по тогавашния план на кв. „Х. Б.- с.“ с адрес: гр. П., ул. „П.“ № 1, като към
имота има и две придаваеми места от 116 кв.м. и 102 кв.м. Сочат, че собствеността
произтича от реституция на стар техен имот. В жалбата се посочва, че за тези 91,67 %
идеални части формално е извършен въвод във владени, като за останалите 8,33 % идеални
части не е водено дело за признаване на собствеността и за въвод. Твърди се, че с оглед
изкупуване в годините на идеални части от имота, с изключение на идеалните части на Г.Г.
– ищец и жалбоподател, към датата на депозиране на исковата молба ищците са собственици
на целия имот. Позовават се и на придобивна давност. Твърдят, че към датата на депозиране
1
на исковата молба не би могло с точност да се посочи какъв е размерът на навлизането в
техния имот от ответника, като това ще се установи в хода на делото. Изразява се
становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй
като ответникът в случай, че притежава права също има право да ги упражнява, като се
сочи, че именно чрез така предявените субективно съединени искове ще се установи дали
ответникът действително има права от процесния имот, които да упражнява. Оспорват се и
изводите на първоинстанционния съд, че ищците не могат да са собственици на сто
процента от постройките в имота, понеже не са собственици на целия имот, като се сочи, че
именно последното се цели да се установи с така предявените искове. Оспорват се и
изводите на съда за липса на представителна власт, като се посочва, че с молба от 27.11.2019
г. действията на Х.Б. са потвърдени от останалите ищци. Моли се частната жалба да се
уважи. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с
чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по предявените от ищците ХР. В. Б., ИЛ.
ВЛ. Б., ВЛ. Н. ВЛ., Х.Т. П., Н. Б. М., Л. К. М., А. В. М., АН. В. АН. в лично качество и в
качеството на законен представител на Р. В. М. и Г. К. Г. против Д. Т. – И.И. ЕТ, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на
ищците фактическата власт върху собствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот
с идентификатор № 56784.531.2192 в гр. П., общ. П., обл. П. по кадастралните карта и
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. П., ул.
„В.“ № 1, с площ от 1704 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2192, при съседни поземлени имоти с идентификатори:
56784.531.3084, 56784.531.3083, 56784.531.5068, 56784.551.80, 56784.531.3204,
56784.531.3205 и сграда с идентификатор 56784.531.2192.3 със застроена площ от 155 кв.м.,
брой етажи – 1, с предназначение – промишлена сграда. В исковата молба се посочва, че
всички ищци са съсобственици на описания поземлен имот и находящите се в него сгради,
като имотът е получен от тях като наследници на „К.Б. и С-ИЕ“ АД, като имотът е бил
одържавен, а впоследствие са възстановили правата си и са влезли във владение със Заповед
и Удостоверение на зам. Кмета на гр. П. и въз основа на цитираните в исковата молба
влезли в сила решения по дело, по което ответникът е бил страна. Въз основа на издадения
изпълнителен лист и постановление за въвод, ищците се сочи, че са въведени във владение
на 15.05.2019 г., като не са срещнали никакво противопоставяне от страна на трети лица и
фирми. Имотите са регистрирани надлежно в данъчната служба, Агенция по геодезия,
картография и кадастър, като за тях плащат данъци от над десет години, а през повечето
2
време тези имоти са отдавани под наем. Посочва се, че с договор за разпределение между
съсобствениците от 1994 г. наследниците на „К.Б. и С-ИЕ“ АД са разпределили
съсобствеността си в процентно изражение. Впоследствие в периода от 2016 до 2018 г. част
от ищците са изкупили идеалните части на бивши съсобственици. На 15.05.2019 г. ищците
посочват, че имат извършено трасиране на поземлен имот 56784.531.2192 по КК на гр. П..
Твърди се, че ответникът е навлязъл в южната част на съсобствения на ищците поземлен
имот с идентификатор 56784.531.2192 и сграда с идентификатор 56784.531.2192.3, като
ответникът не позволява на ищците да упражняват в пълнота правото си на собственост на
целия поземлен имот и сграда.
Към исковата молба са приложени съдебните актове, касаещи предходен спор по чл.
108 ЗС за поземления имот, от които е видно, че с влязло в сила на 09.01.2008 г. Решение по
гр. д. № 4992/2001 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да предаде на ИЛ. ВЛ. Б., ХР. В.
Б., Х.Т. П., Н. Б. М., В. К. М. (починал на 11.08.2018 г. – наследници АЛ. В. М. и Р. В. М.) и
Л. К. М. владението върху притежаваните 91,67 % идеални части от незастроена площ на
УПИ VІ-2192, кв. 2 по плана на гр. П., кв. „Х. Б. - с.“, на адрес: ул. „П.“ № 1, с изключение
на площите от 116 кв.м. и 102 кв.м., включени в границите на УПИ VІ-2192, съгласно
заповед № ОА-1610/15.10.1999 г. на кмета на Община Пловдив, като за придаваеми места,
като за тези имоти искът е отхвърлен, както и за застроената площ. Видно от текста на
решението на ВКС ищците се установява, че са собственици на съответните идеални части в
качеството има на наследници на акционери в „К.Б. и С-ИЕ“ АД по силата на ЗВСВОНИ.
С разпореждане от 11.10.2019 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени
указания. В изпълнение на дадените указания е депозирана от ищците чрез Х.Б. уточнителна
молба (действията му са потвърдени писмено с молба от 29.11.2019 г.), в която е посочено,
че въпреки влязлото в сила решение относно правото на собственост върху идеални части от
поземления имот ответникът е заявил собственически права, но тъй като няма на място
поставена ограда се цели с отговора на исковата молба ответникът да заяви основанието и
обема на претенцията си. Твърди се, че ответникът е навлязъл в имота от южната страна
около 10 метра навътре, като не може да се посочи с точност завладяната част. По
отношение на придаваемите места от 116 кв.м. и 102 кв.м. се посочва, че местонахождението
им може да се установи едва след допускане на експертиза и представяне на заключение от
вещо лице специалист. Относно сградата, предмет на иска се сочи, че ищците претендират
да е тяхна собственост по силата на приращанието, като намираща се в техния поземлен
имот. С последваща молба от 08.11.2019 г. е уточнена и цената на иска, която се определя
въз основа на 1/6 идеална част от данъчната оценка на имота и данъчната оценка на
процесната сграда.
С Определение от 05.12.2019 г. първоинстанционният съд е прекратил
производството по отношение на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане
на ответника да предаде на ищците фактическата власт върху поземления имот . В мотивите
на определението е посочено, че по отношение на 91,67 % идеални части от правото на
3
собственост и придаваеми площи от 116 кв.м. и 102 кв.м. е налице влязло в сила решение,
като спорът за границите касае изпълнението на влязло в сила решение. Освен това се сочи,
че искането за определяне на местонахождението на придаваемите места касае предмета на
вече приключилите производства и не може да се пререшава. Така постановеното
определение е отменено по образуваното по частна жалба в.ч.гр.д. № 819/2020 г. по описа
на ПОС, като въззивният съд е дал указания на първоинстанционния съд за изясняване дали
не се касае за обжалване на действията по извършване на въвод.
След връщане на делото от въззивния съд е постъпила молба от 02.09.2020 г. от ХР. В.
Б. в лично качество и като пълномощник и преподписана от преупълномощен адвокат И.И.,
в която се сочи, че не могат да преценят дали оспорват въвода във владение, доколкото
същият касае идеални части и е формално извършен. При извършването му не е имало
противопоставяне от ответника, като впоследствие от наематели и лицето, грижещо се за
имота, ищците установили, че в южната част на имота, в едно от помещенията, в една
паянтова постройка понякога са заварвани трети лица, които заявили, че са в договорни
отношения с ответника. При работата на геодезиста по изготвяне на границите на имота по
думите на геодезиста на място се явил ответника, който заявил, че претендира някакви права
на част от имота. Твърди се, че ответникът е навлязъл на около 10 метра от южната граница
на поземления имот по посока север, като за улеснение е приложена скица, в която в зелен
цвят е защрихована площта, в която е навлязъл ответник, като в нея се сочи, че се намира и
сградата. Позовават се и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Към тази молба се е
присъединил и ищеца Г.Г.. Тази молба е оставена без движение за формулиране на
надлежен петитум, като с последваща молба от 28.10.2020 г., отново депозирана от Х.В.,
като пълномощник и преподписана от адв. И.И., се иска установяване на правото на
собственост върху целия поземлен имот с идентификатор 56784.531.2192 и сграда с
идентификатор № 56784. 2192.3 и предаване на фактическата власт на целия имот и сграда с
идентификатор 56784.531.2192.3 със застроена площ от 155 кв.м., както и всички останали
сгради, нанесени технически на скиците или ненасени, намиращи се в южната граница на
поземления имот. Ищецът Г. К. Г. се е присъединил към така изложеното в уточнителната
молба, като изрично е посочил, че не е бил страна по цитираното дело по чл. 108 ЗС и е
посочил на какво основание претендира собственически права.
С Определение от 25.11.2020 г. първоинстанционният съд е счел, че ищецът Г.К. Г. не е сред
първоначално посочените в исковата молба ищци и го е конституирал като такъв по делото.
Освен това е оставил за пореден път исковата молба без движение за уточняване на
петитума, касаещ установяване на правото на собственост с оглед на влязлото в сила
решение по предявени искове по чл. 108 ЗС за 91,67 % от поземления имот. Указано е на
ищците, че следва да посочат защо разширяват първоначално заявеното основание, на което
искат да бъдат признати за собственици – реституция и наследство, с ново основание –
придобивна давност, след като не се заявява, че ответникът оспорва 91,67 % идеални части;
защо се търси защита на правото на собственост върху идеални части за реални части от
имот 2192; посочване на цена на иска и заплащане на държавна такса; прецизиране на
4
основанието, въз основа на което ищците искат да бъдат признати за собственици на имот
2192 и 2192.3, като ако се заявява ново основание – придобивна давност да се изложат
всички елементи на това основание; формулиране на надлежни петитуми по исковете
съобразно уточненията; внасяне на държавна такса за имот 2192.3 в размер на сумата от
260,60 лв., вписване на исковата молба и представяне на доказателства за представителната
власт на Х.Б., а в случай, че не е сред лицата по чл. 32 ГПК и представяне на писмено
потвърждаване на действията му от страна на останалите ищци, извършени след 29.11.2019
г.
С молба от 15.01.2021 г., входирана в съда на 18.01.2021 г. ХР. В. Б. в лично качество и като
пълномощник е депозирал молба, като е посочил, че се претендира предаване на владението
на целия имот, тъй като ищците са собственици на целия имот въз основа на влезлите в сила
съдебни решения и изкупуване на останалите идеални части от собственици, които не са
били страна в производството, приключило с влезли сила решения. Относно ищецът Г.
посочва, че той притежава идеални части, като не е бил страна в съдебните производства и
не ги е прехвърлил на останалите ищци. Позоваването на придобивна давност посочва, че се
дължи на обстоятелството, че е с цел да имат още един способ, въз основа на който да
защитят собствеността си. По отношение на цената на иска се посочва, че още с молба от
05.11.2019 г. са заявили, че същата представлява трудност и се моли да се определи от съда.
Моли се за допълнителен срок за вписване на исковата молба. Твърди се, че действията на
Х.Б. са потвърдени от останалите ищци с молба от 27.11.2019 г.
Препис от определението, с което исковата молба е оставена без движение е връчен на
ищеца Г. К. Г. на 11.01.2021 г., като дадения едномесечен срок е изтекъл след постановяване
на обжалваното определение. В срока за отстраняване на нередовностите ищецът Г. К. Г. е
депозирал молба, в която сочи, че претендира право на собственост на основание
реституция, като твърди, че не е участвал в предходно воденото съдебно производство по
чл. 108 ЗС за процесния поземлен имот. Поддържа изцяло становището, изразено от Х.Б. в
молбата от 15.01.2021 г.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е преценил, че констатираните в
исковата молба нередовности не са отстранени, като е прекратил производството по делото.
Посочва се, че не се установява правен интерес от предявяване на иск за признаване на
собственост върху целия имот при условие, че е налице влязло в сила решение, с което
ищците са признати за собственици на 91,67 % идеални части от правото на собственост,
както и поради каква причина основанието за придобиване на имота се разширява с
първоначално заявеното основание, като ищците се позовават на придобивна давност. Освен
това се посочва, че спорът за ползване на имота следва да бъде разрешен преди предявяване
на настоящата искова претенция, тъй като се твърди, че от ответника се владее
защрихованата в зелено част от имота. Твърди се противоречие между изложеното в
исковата молба и уточнителните молби, като не става ясно дали се претендира 1/6 идеална
част от имота, както се посочва при определяне на цената на иска или реални части
5
защриховани в зелено и съответно как тази 1/6 идеална част се съотнася към така
определената реална част. Първоинстанционният съд е преценил, че не става ясно и какво е
основанието на което се твърди, че е придобита процесната сграда 2192.3. Освен това се
посочва, че не се установява и легитимацията на Х.Б. по депозиране на уточнителни молби
след потвърждаване на действията му с молба от 29.11.2019 г.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното
първоинстанционно производство, съобрази доводите на жалбоподателите и прецени
правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за основателна по
следните съображения:
На първо място неправилно първоинстанционния съд е преценил, че не е посочено
основанието за придобиване на собственост върху сградата 2192. 3, като видно от
посоченото в първата уточнителна молба от 04.11.2019 и в последващите такива след
връщането от ПОС, ищците претендират да са собственици на сградата на основание
приращение към собствения им поземлен имот. Така описаната сграда, предмет на
претенцията не е бил предмет на образуваното през 2001 г. производство по предявения иск
по чл. 108 ЗС.
На второ място неправилно е възприето, че се твърди от ищците да са собственици на
идеални части от поземления имот и сградата и да е необходимо разпределение на
ползването. Както в първоначалната искова молба, така и в последващите уточнителни
молби, се твърди, че ищците са собственици на целия поземлен имот и на находящите се в
него сгради, като се позовават на влязлото в сила решение, на последващо придобиване на
идеални части от другите собственици на имота, които не са били страни по образуваното
през 2001 г. дело и впоследствие с последната уточнителна молба на придобивна давност.
Не се твърди нито в първоначалната искова молба, нито в последващите уточнителни молби
ищците да претендират да са собственици само на идеална част от имота и сградата.
Действително по отношение на част от имота и за част от ищците е налице влязло в сила
решение, с което са признати правата им върху 91,67 % идеални части от незастроената
площ на имота, но следва да се отчете и обстоятелството, че ищците са придобили идеални
части от недвижимия имот и сградите след влизане в сила на решението през 2008 г., а
именно в периода от 2016 г. до 2018 г., а ищецът Г.Г. не е участвал в съдебното
производство по предявения иск по чл. 108 ЗС и образуваното през 2001 г. дело до
окончателното му приключване през 2008 г., които обстоятелства не са взети предвид от
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното определение. Още повече, че
по отношение на ищеца Г.Г. към датата на постановяване на прекратителното определение
не е изтекъл дадения от първоинстанционния съд едномесечен срок за отстраняване на
констатираните нередовности.
Съдът счита за неоснователни и доводите на първоинстанционния съд касаещи начина на
определяне на цената на иска от ищците. Съгласно чл. 70, ал. 1, пр. последно от ГПК в
6
случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на
иска, а в чл. 70, ал. 3 ГПК е предвидено, че при искове, по които оценката представлява
затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително
от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно
цената, която съдът определя при решаване на делото.
По отношение на изводите на съда за липса на представителна власт по депозиране на
уточнителни молби след потвърждаване на действията на Х.Б. с молба от 29.11.2019 г.,
съдът счита, че не е взето предвид обстоятелството, че същите са преподписани от адв.
И.И.. В тази връзка следва да се укаже на ищците да представят документ, удостоверяващ
представителната власт на адв. И. за депозиране на уточнителните молби от 28.10.2020 г. и
от 02.09.2020 г. или да потвърдят неговите действия. По отношение на последната
уточнителна молба, входирана на 18.01.2021 г., то ще следва да се укаже на ищците да
потвърдят действията на Х.Б. за депозирането й, като след потвърждаване на същите съдът
следва да се произнесе по направеното искане за продължаване на срока за отстраняване на
нередовностите.
Съдът следва да се произнесе по направеното от ищците искане за оказване на съдействие
при определяне на размера на дължимата държавна такса, като следва да се дадат и указания
до ищците да посочат, от кой момент твърдят, че е започнала да тече придобивната давност
по отношение на процесния имот.
Съдът счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес
от предявяване на иска за защита на правата им за целия поземлен имот, но доколкото към
настоящия момент не може да се установи с категоричност какъв е обемът на твърдяната,
като ползваната от ответника част от имота. Делото ще следва да се върне на
първоинстанционния съд за отстраняване на противоречията между обстоятелствената част
и петитума, доколкото се твърди, че се ползва част от поземления имот, а се иска предаване
на фактическата власт на целия имот. Следва да се укаже на ищците да посочат каква част
от имота се ползва от ответника със съответните характеристични данни на тази част –
местоположение и размер.
С оглед гореизложеното съдът счита, че следва обжалваното определение да се отмени, като
се продължат съдопроизводствените действия, съобразно горните указания.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 25.01.2021 г. по гр.д. №16369/2019 г. по описа на ПРС, с което е
прекратено производството по отношение на предявените от ХР. В. Б., ИЛ. ВЛ. Б., ВЛ. Н.
ВЛ., Х.Т. П., Н. Б. М., Л. К. М., А. В. М., АН. В. АН. в лично качество и в качеството на
7
законен представител на Р. В. М. и Г. К. Г. против Джонсънс Трейд – И.И. ЕТ, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Връща делото на ПРС, ХVІІ-ти състав за изпълнение на дадените в мотивната част указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8