Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…12.... април….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на…..ДВАНАДЕСЕТИ…. МАРТ….

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря...А.С.,…като…разгледа…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…89...….

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от адв. Ч.Д. *** – служебен адвокат на въззивния жалбоподател Т.Д.Й., понастоящем в Затвора-гр.Плевен – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№392182018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно Решение №1869/03.12.2018г.,  с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против ответника Е.Ш.И. ***, иск за обезщетение с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена 1000лв.(хиляда лв.)

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се  уважи  предявеният от жалбоподателя иск, като ответникът бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение от 1000лв. Излагат се оплаквания, с които се обосновава неправилност на атакуваното решение.

Оветникът по въззивната жалба –  Е.Ш.И., който е и ответник по иска в първоинстанционното производство, чрез пълномощниците адв. Д.Н. и адв. Пл.Е. ***, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от Т.Д.Й. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№3921/2018г. по описа на Плевенски  районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №1869/03.12.2018г, постановено по същото дело, е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№3921/2018г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, е образувано на осъдителен иск за заплащане на обезщетение с правно основание по чл.45 от ЗЗД и цена 1000лв.

В исковата молба се твърди следното:  Ответникът Е.Ш. на 02.02.2013г. е разгласил неверни обстоятелства по отношение на ищеца пред органите на властта- РПУ 1-Плевен. На 01.02.2018г. ищецът празнувал с приятели именния си ден. Гости били В.М., К.М., П.К., Т.Д., П.Д., Л.А., С.С., П. Д., Д. Й., С. О., С. Н., Н. Д.. Празненството било в жилището на майката на ищеца, където  живее и той. Ответникът в показанията си пред органите на реда е посочил, че на 01.02.2013г., в периода от 00,00 часа до 01,00 часа ищецът се е намирал в местността „Кожухарска чешма“ № 10. По този начин ответникът е разгласил позорни и неверни обстоятелства по адрес на ищеца. От издадения документ за проведен от него разговор по скайп от 21,41 ч., продължил до 01,21 часа на 02.02.2013г. с племенника си А.Б. и Й.С. било видно, че ответникът е разгласил позорни и неверни обстоятелства по адрес на ищеца. Позорните и неверни обстоятелства, които ответникът е разгласил по отношение на ищеца се състоят в това, че той е казал, че ищеца се е намирал на дата 01.02.2013г. срещу 02.02.2013г. в местността „Кожухарска чешма“ и се е опитал да убие ответника, като го е нападнал, както и че е извършил палеж на дома, в който живее  ответникът по делото. Според експертизата ответникът е бил в едно добро общо състояние. Поради тези неверни обстоятелства, ищеца е бил осъден през 2015г.  Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 1000 лв.-претърпени неимуществени вреди в резултат на обида и клевета, в едно със законната лихва от момента на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Е.Ш.И., чрез пълномощниците адв. Д.Н. ***, е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.Възразява, че фактическата обстановка описана в исковата молба е невярна. За обстоятелствата, изложени в исковата молба срещу ищеца   има влязла в сила присъда на ОС- Плевен, която в момента изтърпяма в затвора гр. Плевен. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски

По делото са събрани писмени  и гласни доказателства.

Плевенският районен съд, Х-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №1869/03.12.2018г., с което е  отхвърлил предявеният от ищеца против ответника иск като неоснователен.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Между страните не се спори и от представените писмени доказателства се установява,  че с Присъда № 47/15.07.2015г., постановена по НОХД № 760/2014г. на ОС-Плевен, Наказателно отделение, потвърдена с Решение №229/07.12.2015г. по ВНОХД № 258/16 на Апелативен съд-В.Търново, оставено в сила с Решение № 60/13.04.2016г. по н.д.137/16г. на ВКС, ищецът Т.Д.Й. е признат за виновен в това, че 02.02.2013г. около 1,00 часа край гр.Плевен, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, направил опит умишлено да умъртви ответника Е.Ш.И. ***, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини.  и на основание чл.115, вр.чл.20, ал.2,вр.чл.18, ал.1 НК, вр.чл.54 НК му е наложено 10 години лишаване от свобода.

Със същата присъда е признат за виновен и в това, че на 02.02.2013г. около 1,00 часа, край гр.Плевен, в местността „Кожухарска чешма“, запалил сграда-вилна постройка на стойност 12991,09лв., ведно с имуществото на стойност 2248,75 лв. или всичко на стойност 15239,84 и на основание чл.330, ал.1, пр.1, вр.чл.54 НК му е  наложено наказание лишаване от свобода 4 години, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието във вр.чл.20, ал.2 НК в съучастие като извършител с неустановено по делото лице.

Ищецът претендира обезщетение  за неимуществени вреди от ответника на основание чл.45 от ЗЗД. Съгласно посочената законова разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът го е увредил като пред органи на МВР е съобщил за него факти и обстоятелства, включени във фактическите  състави на престъпления. При съпоставка на  твърденията, изложени в исковата молба със съдържанието на влязла в сила Присъда №47/15.07.2015г, постановена по НОХД№760/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение, се установява, че  същите факти и обстоятелства, чрез съобщаването на които ищецът твърди, че ответникът то е увредил, са установени с влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.115във вр. чл.20 и чл.18 от НК и по чл.330 във вр. чл.20 от НК.Понастоящем изтърпява наложените му наказания по същата „лишаване от свобода“.При това положение не може да се приеме, че описаното в исковата молба поведение  на ответника съставлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за осъществяването на който да дължи обезщетение на ищеца.

 Горното е достатъчно за да се приеме, че предявеният от ищеца против ответника иск за неимуществени вреди е неоснователен и следва да отхвърлен.Видно е,че въззивният съд достига до краен извод, който е идентичен с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Съдебният състав на РС-Плевен е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция не счита, че следва да преповтаря.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. – Ответникът като пострадал от престъпление и свидетел в наказателното производство, завършило с влязла в сила  осъдителна присъда спрямо ищеца, не носи деликтна и каквато и да е друга отговорност за  съобщените от него факти и обстоятелства пред разследващите органи, които в последствие са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

         

            Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №1869/03.12.2018г. на  Плевенски районен съд, Гражданско отделение, Х-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№3921/2018г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: