Решение по дело №568/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 190
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20203530200568
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 19029.10.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТърговищеV състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
Секретар:Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20203530200568 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АД „ Г. и С.“ –гр.Шумен, представлявано от адв.
Гр.Г. – ШАК и адв.Ст.С. - ШАК, като процесуален представител на „Винс ин
Хок“ ЕООД - гр.Шумен, ЕИК ********** против Наказателно
постановление № 25- 000127 от 19.06.2020г., издадено от Директора на
„Инспекция по труда“ - гр.Търговище. Считайки обжалваното НП за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят желае
същото да бъде отменено, като му бъдат присъдени и направените по делото
разноски. В с.з. жалбата се поддържа.
В с.з. ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно, поради което желае същото
да бъде потвърдено. Представя и писмено становище с изложени
съображения за законосъобразност на НП и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
1
Във връзка с настъпила на 15.02.2020г. смъртна злополука с работниците
Б.Х.М. и М.М.А. контролни органи от Дирекция „Инспекция по труда“ -
гр.Търговище извършили проверка по работни места в обект - автомагистрала
/АМ/ „Хемус”, участък от км 310+940 до км 327+260, подобект – строителна
площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 на АМ „Хемус" в
близост до с. *********, общ. Търговище. При проверката било установено,
че в деня на злополуката посочените лица са извършвали дейности по
полагане и уплътняване на бетонна смес на стълб 4, колона 2, дясно платно,
етап 2. На 11.03.2020г. контролните органи извършили проверка и на
изискани от „Винс ин хок" ЕООД документи, свързани с трудовите
правоотношения на лицата, наети от него и полагащи труд на горепосочения
обект, както и сключен договор между дружеството и „Автомагистрали -
Черно море" АД. При документалната проверка било установено, че М.М.А.
е полагал труд по силата на трудов договор № 130/ 14.02.2019г. , сключен
между него и „Винс ин хок" ЕООД на длъжност „работник, строителство“.
Било констатирано, че съгласно договор, сключен на 21.05.2019г., „Винс ин
хок" ЕООД в качеството на „наемодател" е предоставил, а „Автомагистрали -
Черно море" АД в качеството на „наемател" е наел срещу възнаграждение и
при условията на договора работници /служители на наемодателя, с които
същият имал сключени трудови договори. Работниците/ служителите
следвало да полагат труд в полза на наемателя „Автомагистрали - Черно
море" АД по реда, сроковете и условията на договора и съгл. приложение №
1. Съгласно същия договор, „Автомагистрали - Черно море" АД, като
приемащо предприятие, се задължавало: да осигури на изпратените
работници здравословни и безопасни условия на труд; да провежда начален
инструктаж по безопасност и здраве; да ги запознае със специфичните
характеристики на работното място и професионалните рискове; имало право
да им дава указания и да упражнява контрол върху изпълнението на
трудовите им задължения, в това число да поставя ежедневни задачи; да
определя конкретни задачи в рамките на специфичните характеристики на
длъжността, да изисква отчетност за изработеното от тях и др. След анализ на
представените документи и след справка в публичния регистър на Агенцията
по заетостта, инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.
Търговище направили извод, че дружеството „Винс ин хок" ЕООД, като
предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на §1, т.39 от ДР на
2
Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ във вр. §1, т.17 от ДР на Кодекса на
труда /КТ/ е изпратило работника М.М.А. на цитирания обект да полага труд
под ръководството и контрола, и в полза на наемателя и предприятие
ползвател - „Автомагистрали - Черно море" АД т.е. че е осъществило дейност
по осигуряване на временна работа без регистрация в Агенцията по заетостта,
съгл. чл.74е, ал.1 от ЗНЗ. С оглед този извод, св.Е. – гл. инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Търговище съставила на „Винс ин Хок“ ЕООД
АУАН № 25-000127 / 02.04.2020г. за нарушение на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.
Актът бил съставен в присъствието на надлежно упълномощено от
управителя на „Винс ин хок“ ЕООД лице, на което бил връчен и съответен
препис. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН било депозирано
писмено възражение. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на
съставения АУАН № 25-000127 / 02.04.2020г. Директорът на Дирекция
“Инспекция по труда“ - гр.Търговище издал Наказателно постановление №
25- 000127 от 19.06.2020г., с което за нарушение на чл.74е, ал.1 и на
основание чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, наложил на „Винс ин хок“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 5000лева.
Изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на св. Р.Е. и
писмените доказателства по делото. Събраният доказателствен материал е
непротиворечив и по безспорен начин установява описаните по –горе
обстоятелства.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. Както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона форма и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Налице яснота относно елементите от състава на административното
нарушение. Ясно е посочена както нарушената правна норма /чл.74е, ал.1 от
ЗНЗ/, така и правното основание за налагане на санкцията / чл.81а, ал.1 от
ЗНЗ/. Правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено. Този
извод следва и от факта, че при предявяване на АУАН представителят на
дружеството е отбелязал, че имат възражения във връзка с констатираното
нарушение, които ще представят писмено, което е и направено в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Впоследствие е депозирано и допълнение към
3
подаденото възражение. Упражнено е и правото на жалба против НП. От
изложеното следва, че жалбоподателят е упражнил правото си на защита в
пълен обем.
Визираната като нарушена в НП разпоредба на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ гласи:
Дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа
на регистрация в Агенцията по заетостта“. Разпоредбата на чл.81а, ал.1 от
ЗНЗ, на основание която е санкциониран жалбоподателят, предвижда: „ На
предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага
глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно
нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко
следващо нарушение“. В НП е прието, че жалбоподателят „Винс ин хок"
ЕООД е именно предприятие, осигуряващо временна работа. Съгласно § 1,
т.39 от ЗНЗ във връзка с §1, т.17 от ДР на КТ такова е всяко физическо или
юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов
договор с работник, за да го изпрати да изпълнява временна работа в
предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. В НП е прието от
друга страна, че „Автомагистрали - Черно море" АД е предприятие ползвател.
Съгласно §1, т.18 от ДР на КТ такова е всяко физическо или юридически
лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол
се изпълнява възложена от него работа от работник, изпратен от предприятие,
което осигурява временна работа.
Жалбоподателят оспорва тези изводи, респ. и самото нарушение, като
възразява, че „Автомагистрали - Черно море" АД не е действало като
предприятие ползвател и съответно „Винс ин хок" ЕООД не е действало
като предприятие осигуряващо временно работа, а е дружество, чийто
основен предмет на работа е извършване на строителни дейности и
свързаните с това спомагателни работи. Твърди, че работниците, които са
работили на процесния обект в изпълнение на сключения договор за наем
между „Автомагистрали - Черно море" АД и „Винс ин хок" ЕООД са били
назначени на „постоянни договори" във „Винс ин хок" ЕООД, а не са били
назначени от последното, за да им бъде осигурена временна заетост и в тази
връзка да са наети от „Автомагистрали – Черно море“ АД. Сочи се също, че
не са налице визираните в чл.107р и чл.107с от КТ изисквания наемодателят
„Винс ин хок" ЕООД да попада в категорията на предприятията, които
4
осигуряват временна работа, както и че не са налице предпоставките на
чл.107т от КТ. В подкрепа на този извод, посочва и съдържанието на
сключения на 21.05.2019г. между двете дружества договор за наем на
персонал, който не покрива изискванията на чл.107у от КТ.
Съдът намира възраженията за неоснователни, като изцяло споделя
доводите на ответната по жалбата страна в тази насока.
От материалите по делото е безспорно установено, че М.М.А. е бил в
трудово правоотношение с „Винс ин хок“ ЕООД по силата на трудов
договор № 130/ 14.02.2019г. , сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ
на длъжност „работник, строителство". Лицето е удостоверило писмено, че
на 14.02.2019г. е било запознато и е получило екземпляр от длъжностната
характеристика за посочената длъжност, били са му проведени инструктажи
по безопасност.
Условията за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява
временна работа, са регламентирани в глава V, раздел VIIIв от КТ. Съгласно
чл.107р, ал.1 от КТ в трудовия договор с предприятие, което осигурява
временна работа, се уговаря, че работникът/служителят ще бъде изпратен за
изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово
ръководство и контрол. Задълженията на предприятието, осигуряващо
временна работа и на предприятието ползвател са подробно разписани в КТ.
Задължението на предприятието, осигуряващо временна работа, е да
начислява и заплаща трудовото възнаграждение, да води трудовата
документация, да извършва социалното и здравно осигуряване на
работниците - чл.107с, ал. 5 от КТ. Задълженията на предприятието
ползвател са определени в чл.107т, ал,1 от КТ. Сред тях са и задълженията:
да определи работното място, където ще се изпълнява работата; да връчи на
работника, преди започване на работата, длъжностна характеристика; да
отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което
осигурява временна работа; да инструктира работника или служителя за
безопасното и здравословно изпълнение на работата; да предоставя на
работника или служителя информация съгласно изискванията на ЗЗБУТ,
нормативните актове по прилагането му.
Отношенията между предприятието, което осигурява временна работа и
5
предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор, съдържанието на
който е регламентирано в чл.107у от КТ. Изпратените работници са под
ръководството и контрола на предприятието ползвател и работят на
определените им работни места наред с неговите работници, като броят им не
може да надвишават 30 % от тях /чл.107р, ал.2 от КТ/. Разпоредбите на чл.
107р и сл. от КТ, регламентиращи реда и начина за извършване на работа
чрез предприятие, което осигурява временна работа са императивни.
Договаряне на клаузи за изпращане на работници или служители за
изпълнение на работа в друго предприятие извън нормите на чл. 107р и
следващите са незаконосъобразни. Изпращането на работници от едно
предприятие в друго се урежда по реда на чл. 107р и следващите от КТ и
същите са специални по отношение разпоредбите на ЗЗД, който в чл.9
регламентира свобода на договаряне между страните, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона. Предмет на договора,
сключен между предприятие, осигуряващо временна работа и предприятие
ползвател е „изпълнение на временна работа от работник или служител".
Работната сила принадлежи и може да се предоставя само и единствено от
физическо лице, след сключване на трудов договор и придобиване на
качество на работник или служител. Търговско дружество или трето
физическо лице не притежава работната сила и не може да сключва договори
за нейното предоставяне. Предоставяне на работна сила не може да бъде
предмет на договор, без страна по същия да бъде физическото лице, което я
притежава и респективно предоставя. Сключването на трудовите договори за
неопределено време с работниците и служителите не води след себе си извод
за неприложимост на клаузите чл.107р и следващите, а до нарушение на
чл.107р, ал.4 от КТ. Изпращане на работник или служител от едно
предприятие в друго, извън хипотезите на чл.120 от КТ, се извършва само и
единствено и по реда на чл.107р и следващите от КТ, които норми са
императивни. Основно обстоятелство за определяне на едно предприятие
като такова, осигуряващо временна работа е изпращането на работниците в
предприятие ползвател за извършване на работа под негов контрол, а не
срока на сключените договори. В тази връзка съдът споделя довода, че
неспазването на отделни норми, свързани с условията за извършване на
работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, не води след
себе си промяна на характеристиката на правоотношението.
6
В настоящия случай задълженията на жалбоподателя, съгласно
сключения договор с „Автомагистрали - Черно море" АД, изцяло се
припокриват с тези на предприятие, което осигурява временна работа.
„Автомагистрали - Черно море" АД е приело в обект: „Изготвяне на
технически проект и строителство /инженеринг/ на обект: АМ
„Хемус",участък от км 310+940 до км 327+260", работници, изпратени от
„Винс ин хок" ЕООД, с цел изграждане на виадукт при км 316+826 на АМ
„Хемус" в близост до с. *********, общ. Търговище. С това е изпълнено
основното определящо условие на предприятието ползвател. Неизпълнението
на други последващи задължения от същото водят до нарушение на
трудовото законодателство, но не и до извод за съществуването на друг вид
правоотношения. От своя страна „Винс ин хок" ЕООД реализира печалба от
предоставянето на персонал. „Винс ин хок" ЕООД е работодател на лицата,
които са полагали труд в обекта, изпълняван от друго дружество -
„Автомагистрали - Черно море" АД, различно от това на работодателя. С това
е изпълнено условието на чл.107р, ал. 1 от КТ на договора с предприятие,
осигуряващо временна работа: работникът или служителят да бъде изпратен
за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово
ръководство и контрол. Работниците в случая са изпратени на обект, който се
стопанисва от дружество, различно от работодателя им.
Договорът между двете дружества следва да се приеме като такъв по
чл.107у от КТ, с който се уреждат отношенията между предприятията, тъй
като със същия срещу заплащане се предоставя персонал за функционирането
на обект, който се стопанисва от предприятието ползвател. Този извод
следва и от посоченото по –горе обстоятелство, че в българското
законодателство не е налице правна възможност за предоставяне на персонал
извън разпоредбите на чл.107р и сл. от КТ. Липсата на реквизити в договора
между двете предприятия е нарушение на закона, но не е основание за
приемане съществуването на друг вид правоотношение. Неговата същност се
определя от съвкупността на постигнатите в него договорености. Клаузите на
договора, сключен на 21.05.2019г. между „Автомагистрали - Черно море" АД
и „Винс ин хок" ЕООД изключват определянето му като договор по ЗБУТ,
договор за възлагане на СМР, договор с подизпълнител и др.
С оглед изложеното, съдът намира, че правилно дружеството „Винс ин
7
хок" ЕООД е квалифицирано като предприятие, осигуряващо временна
работа. От събраните по делото доказателства, включително справка в
публичния регистър на Агенцията по заетостта на регистрираните
предприятия, които осигуряват временна работа, безспорно се установи, че
към 15.02.2020г. „Винс ин хок" ЕООД е осъществило дейност по
осигуряване на временна работа на работника М.М.А., без регистрация в
Агенцията по заетостта. Следователно е обоснован изводът, че
жалбоподателят е нарушил изискването на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ и правилно е
санкциониран на основание чл.81а, ал.1 от ЗНЗ. Размерът на санкцията е
фиксиран в закона и не е налице възможност за намаляването му. Правилен
и обоснован е и изводът на наказващия орган относно липсата на основания
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Степента на обществена опасност на
нарушението не позволява същото да бъде определено като маловажно.
От изложеното следва, че обжалваното НП е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Същото е основателно. В съответствие с
изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1
от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120
лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25- 000127 от
19.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Търговище, с което на „Винс ин хок“ ЕООД – гр.Шумен, ул.“Алеко
Константинов“ № 8, ЕИК **********, представлявано от управителя Я. Д.
Х. на основание чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
8
ОСЪЖДА „Винс ин хок“ ЕООД – гр.Шумен, ул.“Алеко
Константинов“ № 8, ЕИК **********, представлявано от управителя Я. Д.
Х. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище сумата от 80
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9