РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Троян, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100673 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР.
Ищцата Х.Д. е предявила иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР
срещу П.П., като твърди, че е допусната грешка в кадастралната карта
относно заснемането на ПИ с идентификатор 52218.542.180, като част от
около 90 кв. м. от нейния имот погрешно е заснет като част от ПИ с
идентификатор 52218.542.334 на ответникът.
Излага, че е собственик на поземлен имот в гр.А., обл.Ловеч с
идентификатор 52218.542.180 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-
49/31.08.2007г. на Изп.директор на АГКК-София, с последно изменение от
18.12.2018r.. с адрес на имота гр.А.***, ведно с построените в него двуетажна
еднофамилна жилищна сграда и едноетажна селскостопанска сграда. Твърди
се, че имотът е с номер по предходен кадастрален план 575 и е идентичен на
част от УПИ IX и част от УПИ X от кв.82 по действащия регулационен план
на гр.Априлци от 1981 г, с предаваеми части от северната страна, като
регулацията не е приложена. Сочи се, че имота и е дарен от нейната баба Х.
Д. Д. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 059, том
1
V, рег.№ 4989, дело.№679/2018г. от 24.10.2018г. на Нотариус Б. К. с район на
действие района на Троянския районен съд.
Излага се, че ответникът П.П. е собственик на съседния ПИ с
идентификатор 52218.542.334.
Твърди се, че след придобиване на процесния имот установила, че
границата между двата имота е неправилно нанесена в КК на гр.Априлци,
като част от площта на собствения и имот, представляваща част от имот пл.№
575, която попада в УПИ Х-575, кв.82 по плана на кв.О., гр.Априлци и
разположена по дължината на източната му граница с УПИ XI-579, е отразена
неправилно в КК като част от имот с идентификатор 52218.542.334. Счита, че
е налице грешка при заснемането в КК на гр. Априлци на границата между
двата процесии имота, като част от около 90 кв.м от собствения и имот с
идентификатор 52218.542.180 е нанесена погрешно в границите на имота на
ответника с идентификатор 52218.542.334, поради което, кадастралната
граница между двата имота не съвпада с реалната имотна такава,
материализирана на място от дълги години.
Твърди се, че ищцовият имот е бил наследствен на трима братя, единият
от които е нейният прадядо Ц. Д. Ц. /баща на праводателката й Х.Д./ и е бил
стопанисван от него. Излага, че в началото на 70-те години на миналия век
прадядо и е разрешил на тогавашния собственик на съседния имот УПИ XI
579 / с идентификатор 52218.542.193 по КК/, водата от построената на
границата къща да се оттича в техния имот по силата на т.нар. „правило за
капката", както и да бъдат разположени две вареници и септична яма в имота
им. Сочи, че понастоящем септичната яма на съседите се намира в тяхното
място, както и че още по онова време, ищцовият имот е граничил с имот XI
579 на изток и е бил в тези граници, отразени като имотни в стария
кадастралния план на кв."О.", гр.Априлци от 1981 г., които не са променяни.
Твърди, че северната имотна граница на ищцовия имот е материализирана на
място и минава по естествен слог, като достига на изток до имот
52218.542.193 /УПИ XI-579 по действащия регулационен план/, като спорната
площ от около 90 кв. метра винаги е била част от техния имот, а не от имота
на ответника. Излага, че имота и е дарен от нейната баба през 2018г., която го
е получила като дарение през 2005г. , от когато спорната площ се е владяла
първо от баба и, а след това и от нея, в условията на присъединено давностно
2
владение.
Твърди, че грешката в КК относно действителното положение на
границата между двата процесни имота е свързана със спор за материално
право между собствениците им, доколкото ответникът разполага с документи
за собственост за ПИ с идентификатор 52218.542.334, поради което следва да
бъде признато по съдебен ред наличието на допусната грешка в кадастралната
карта на гр.Априлци, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на
Изп.директор на АГКК-София за имот с идентификатор 52218.542.180,
изразяваща се в погрешното нанасяне на границата между този имот и ПИ
52218.542.334.
Моли съдът да постанови решение, с което бъде признато за
установено, по отношение на ответника, че е допусната грешка в
кадастралната карта относно заснемането на ПИ с идентификатор
52218.542.180, като част от около 90 кв.м. от този имот погрешно е заснет
като част от ПИ 52218.542.334, която грешка следва да бъде отстранена чрез
нанасяне на границата на ПИ 52218.542.180 в съответствие с имотната
граница на имот пл.№ 575 по кадастралния план на кв.О., гр.Априлци от
1981г., съответно, че ищцата е собственик на спорната част от около 90 кв.м.
като част от ПИ 52218.542.180, ведно със законните последици от това.
Претендира за разноски.
При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на
ответникът е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия
едномесечен срок е представен писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на исковата претенция, като отправя предложение до
ищцата за доброволно уреждане на спора.
Позовава се на придобивен способ на наследство и дарение от неговите
праводателите, считано от 2008 година.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. И двете страни
депозират в предоставения им от съда срок писмени защити, в които развиват
доводите си по същество на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за
установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно нот.акт №
3
136/24.10.2018 г. Х. Б. Д. е собственик на поземлен имот с площ от 929 м2 и
идентификатор 52218.542.180, заедно с построените в този имот сгради.
Съгласно нот.актове № 105/07.11.2008г. и № 106/07.11.2008г., П. Х. П. е
собственик на поземлен имот с площ от 795 м2 и идентификатор
52218.542.334, незастроен.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите Х. Ц. Д., Г. Б. М., З. П. С., И. К. Ц. и Н. П. П..
От показанията на свид.Х. Д. – баба на ищцата се установява, през 2019
г. при снабдяване с документи за прехвърляне в полза на ищцата на имот с
идентификатор 52218.542.180 установила, че част от имота е присъединена
към частта на съседите, които са от северна страна. Излага, че „… Част от
имота на съседите от северна страна по регулационен план се придаваше към
моите два парцела. И по стар и по нов план на кв. О., които не сме изкупували
по придаваема част по регулация….“. Излага, че „…В имота е живеел
наемател, който гледаше прасета и заради животните беше оградил имота по
този начин. Най-вероятно, когато са правили заснемането, те са го заснели по
съществуващата ограда, която тогава представляваше телена мрежа, която
продължава да я има и сега….“. Твърди, че влязла във връзка с този Х. К.,
който е син на К., да изкупят придаваемата по регулация тази част от около
700 кв.метра, но той отказал. Сочи, че между техният имот и имот № 574 не е
имало ограда, а има един слог. „…Така, както е отразено в регулационния
план от северната част на нашия имот се придаваше около 700 кв.м. към двата
наши парцела.…“.
Твърди, че дворното място в имота им за сега е обраснало, затрупано с
плочи, затрупано с гредите, които са съборени и покрити с найлонови платна.
Твърди, че имота това лято не са го поддържали, а на „…съседа П. в неговото
място не съм ходила. Какво има отзад не съм се интересувала. Нашият вход е
откъм улицата, а какво има отзад, аз не знам….“.
От показанията на свид. Г. М. се установява, че знае проц.имот на
ищцата, но не може да посочи точно мястото на което се намира. Знае, че
дворното място е голямо, че в имота има една плевня, която била паднала,
имало къща, която е на много години. Не може да си спомни съседното място
от северна страна, в какво състояние е. Знае, че „… от 10 години този имот е
на Х. Ц. Д. и на младата Х. Б. Д.….“, но не знае, дали е поддържан имота. Не
4
познава съседите.
От показанията на свид. З. П. С. се установява, че познава
само П.П., знае че П.П. има място в с.О., което е от неговата майка. Твърди,
че мястото „…Представлява един парцел, който е във формата на триъгълник,
не го обработват, защото е маломерен, мисля, че имаше дървета. Ходили сме
там да събираме плодове…“. Заявява, че не е виждала „… между имота на П.
и съседния имот, да има ограда на място….“. Знае, че за имота на П. се влиза
откъм главната улица, знае, че имотът е бил по-голям, „…така го е получила
в наследство майка му на П., но са продали част от парцела на съседите от
другата страна….“. Заявява, че няма непосредствени впечатления дали в
съседният имот са гледани животни, защото живее „…на около 2км и
повече, в друга махала.….“. Твърди, че в имота е ходила лично преди 5-6г.,
само един път да бере плодове и „….Не помня дали по границата с имота на
Н., с къщата, има ограда. Не знам дали в имота на П. има огради. Беше доста
отдавна и не си спомням…“.
От показанията на свид. И. К. Ц. се установява, че знае имота на
ответникът, който се намира на ул. „***”. Знае, че парцелът е празен, няма
сгради и овошки. Посещавал го е преди повече от 7-8 години. Знае, че „…
Около П. имот има Н. и дядо Ц. Д. има стара къща. Знам, че дядо Ц. Д. има
дъщеря, която се казва Х.. Не знам дали има внучка. Знам, че те имат съседен
имот там….“. Твърди, че между имота на Х. и имота на П., когато е ходил не
си спомня да е имало ограда.
В проведеното открито съдебно заседание по делото на 01.02.2022 г. е
разпитана и свидетелката на ищцата Н.П.. От показанията и се установява, че
живее в гр. Априлци, кв. О. над къщата на ищцата. Твърди, че нейния парцел
е свързан с парцела на ищцата / като посочва бабата на ищцата – свид. Д.,
намираща се в залата/, като лявата част на нейния парцел граничела с този на
бабата на ищцата. Заявява, че през 1969-1970 г. е построена тяхната къща, а в
края на 1972 г. заживели в нея. Твърди, че оградата между тяхната къща и
имота на ищцата е поставена там, където някога им е казал Ц. Д., /баща на
бабата на ищцата/ и те така са я изградили на 3 метра от тяхната къща, като е
изградена от обикновена телена мрежа закрепена на обикновени дървени
колове и същата тази ограда съществува на място, а изградената от тях
септична яма се намирала между къщата им и оградата. Свидетелката заявява,
5
че от 50 години живеят в къщата си и са изградили от това време оградата, а
имота на Ц. Д., имал ограда около цялата къща.
Свидетелката сочи, че имота на ответникът е отгоре над Ц. Д., като
ограда има между нейния парцел и този на ответника. Твърди, че тяхното
място са го закупили от П.П. и цялото тяхно място и това на ответника е било
един парцел, като ответникът е минавал през парцела, тъй като съшия не е
бил заграден, там нямало пътека, защото е било обрасло. Свидетелката знае,
че ответникът има мястото в наследство от неговата майка, а мястото, което е
между къщата и телената ограда заявява, че те го косят и чистят от шипки.
По делото е допусната и реализирана СТЕ от която се установява,
че ищцата Х. Б. Д. е собственик на поземлен имот с площ от 929 кв. м. и
идентификатор 52218.542.180, заедно с построените в този имот сгради,
съгласно скица на имота на стр. 11 от делото, издадена от СГКК Ловеч.
Съгласно нот. актове № 10507.1 1.2008 г. и № 106/07.11.2008 г. точка 3. П.
ХР. П. е собственик на поземлен имот с площ от 795 кв. м. и идентификатор
52218.542.334. незастроен.
Установено е от вещото лице, че действащия регулационен план и
отменения кадастрален план на гр. Априлци, кв. О. са одобрени със Заповед
№ 912/22.10.1981 т. на председателя на ИК на ОНС гр. Ловеч, като сочи, че
спорната граница между имоти пл.№ 575 и 574 е представлявала слог, който
на изток е отивал до жилищна сграда 2м в съседния имот пл.№ 579, но в
момента този слог е обрасъл с храсти и дървета и било невъзможно да се
измери на място.
Експерта е констатирал, че за имот пл.№ 575 са били отредени два
парцела /УПИ/ - IХ-575 и Х-575 в кв.82, като в северната част на УПИ има
придаваеми площи от имот пл.№ 574, за които няма данни да са уреждани
регулационните отношения между собствениците. Излага се, че имот пл.№
574 в южната си част е бил в регулация, които площи са били придаваеми
места, а на север е бил земеделска земя. Инж.К. е
установил, че старите и недействащи регулационен и кадастрален план на
гр.Априлци, кв.О. са одобрени със Заповеди № 78/10.03.1932 г. и №
1104/24.03.1932 г. на Министъра на общ.сгради, пътищата и
благоустройството и в тях имота на ищцата е нанесен като имот пл.№ 506, за
който е бил отреден парцел V-506 в кв.43, с придаваемо място от север от
имот пл.№ 468 на ответника, а имота на ответника е нанесен като имот пл.№
468, за който са били отредени няколко парцели: 1-468, II-468 и VI-468 в
кв.43.
6
Вещото лице на място на терена измерил с геодезически инструменти
местоположението на спорната ограда в източната страна на имота на ищцата
и установил, че оградата отделя една площ от имота на ищцата и имота на
ответника, която е приобщена към съседния имот 52218.542.193.
Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - иск
за установяване на наличието на грешка в кадастралната карта към минал
момент – момента на изготвяне на кадастралната основа, послужила за
изработване на подробен устройствен план. Предметът на тази претенция
включва и принадлежността на правото на собственост в патримониума на
ищцата върху спорната площ към посочения по-горе момент. Ищцата следва
да докаже, че е собственик на площта, която твърди, че е заснета в
очертанията на имота на ответника и в кой от предходните планове имота е
заснет неправилно.
В случая, ищцата претендира, че спорната площ между двата имота е
90 кв.м., за които се твърди, че е неправилно заснета като част от недвижимия
имот, собственост на ответника.
Грешката в кадастралната основа е свързана с неправилно заснемане
на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките на заснемането.
При заснемането в кадастралния план от значение са имотните граници, а не
фактическите граници на място. Ако в кадастралния план имотът е заснет по
неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този кадастрален
план. Най-общо, грешка в кадастралната основа е налице, когато при
изработване на последващ дворищно-регулационен план не е взето предвид
прекратителното условия за придобиване на собственост по регулация.
В настоящото производство следва да бъде изследвано правното и
реалното състояние на имота, собственост на ищцата, съобразно всички
действали дворищнорегулационни планове в гр.Априлци, общ.Априлци.
Установи се, че за имот пл.№ 575 /на ищцата/ са били отредени два
парцела /УПИ/ - IX-575 и Х-575 в кв.82, като в северната част на двете УПИ
има придаваеми площи от имот пл.№ 574 /на ответника/, за които няма данни
да са уреждани регулационните отношения между собствениците. Имота с пл.
№ 574 в южната си част е бил в регулация, които площи са били придаваеми
7
места, а на север е бил земеделска земя. Установи се, че старите и
недействаши регулационен и кадастрален план на гр. Априлци, кв. О. са
одобрени със Заповеди № 78/10.03.1932г. и № 104/24.03.1932г. на Министъра
на обществените сгради, пътищата и благоустройството, като по тези планове
имота на ищцата е нанесен, като имот пл.№ 506, за който е бил отреден
парцел V-506 в кв.43. с придаваемо място от север от имот пл.№ 468 на
ответника, а имота на ответника по плановете от 1932 г. е нанесен като имот
пл.№ 468. за който са били отредени няколко парцели: 1-468, II -468 и VI-468
в кв.43.
От заключението на вещото лице по допуснатата експертиза се
установява, че действащият регулационен план и отменения кадастрален план
на гр. Априлци. кв.О. са одобрени със Заповед № 912 22.10.1981 г. на
председателя на ИК на ОНС гр.Ловеч, като на място не е материализирана
границата между п.и. 52218.542.180 и п.и. 52218.542.334 и същата не съвпада
с имотната граница по кадастралния план на гр. Априлци от 1981 г., като
същата следвало да се ситуира по слога, и площта от имота на ищцата с пл.№
575 от 117 кв. м попадат в имота на ответника с идентификатор 52218.542.334
в източната му част. Местоположението на границата на п.и. 52218.542.180
спрямо п.и. 52218.542.334 трябва да минава по зелената линия /слог/ от
кадастралния план от 1981 г. От имота на ответника с пл.№ 574 попада площ
от 29 кв.м /над слога/ в п.и. 52218.542.180 на ищцата. Експертизата е
заключила, че спорната граница между имоти пл. № 575 и 574 е
представлявала слог, който на изток е отивал до двуетажна масивна жилищна
сграда ситуирана в съседния имот пл.№ 579 и този слог е обрасъл с храсти и
дървета поради което не го е измервал на място.
Според експертното заключение на вещото лице, за имот пл.№ 575 /на
ищцата/ са били отредени два парцела /УПИ - IX-575 и Х-575 в кв.82. като в
северната част на УПИ има придаваеми площи от имот пл.№ 574 на
ответника, за които няма данни да са уреждани регулационните отношения
между собствениците. Имот пл.№ 574 в южната си част е бил в регулация,
които площи са били придаваеми места, а на север е бил земеделска
земя. Експерта в заключението си е посочил, че няма данни да е имало
преписки за уредени регулационни сметки и да е имало плащания между
страните.
8
В заключените експерта е посочил, че квадратурата на имот пл.№ 574 на
ответника, по отменения кадастрален план от 1981 г. е била общо 2809 кв. м.,
от които в регулацията попадат 705 кв. м., които са били придаваеми площи
към съседните урегулирани поземлени имоти. В открито съдебно заседание
вещото лице уточнява по повод заявеното от свидетелката Н.П., че на
комбинирана скица № 1 имотът в син фон с кадастрален идентификатор 180 е
на ищцата по делото. Свидетелката живее на изток от този имот № 180,
граничи на изток с този имот. С кафяв цвят е отразил заснетата ограда на
място, където е записал ограда на комбинирана скица № I. и тази ограда е на
изток от нейният имот. Сграда № 1 в нейния имот е жилищната й сграда, а
септичната яма е отбелязана с червен цвят. в последната скица - проект с т. 4
и т. 5. в сивия фон. Вещото лице е пояснило, че процесната ограда е заснел на
място и същата представлява градинска мрежа на колове, като ивицата
мястото между оградата и постройките на свидетелката, се ползвало от
свидетелката Н.П., а не от ответника.
На въпрос на проц.представител на ищцата дали съвпада оградата на
място с кадастралната граница в момента, експерта е заявил, че това го е
отразил на комбинирана скица № 1, като ищцовия имот № 180 е защрихован
със сив фон и в изцяло източната граница на имота на ищцата, съвпада с
изградената ограда от страна на свидетелката П., които е с кафяв цвят на
скицата.
Експерта при разпита си е заявил, че съществуващата ограда изградена
от свидетелката П., не съвпада по предходните планове нито по кадастралния
план от 1981 г., нито по регулационната линия също по регулационния план
от 1981 г. Вещото лице е пояснило, че източната граница на парцел X в кв. 82
/на ищцата/ стига до къщата на свидетелката в съседния парцел, като за тези
парцели в северната им част има придаваеми места от имота на ответника, за
които няма данни да са закупувани и тази регулация да е била прилагана
някога.
В съдебно заседание експерта заявява, че имотите на страните са
посочени на комбинирана скица № 2, със зелена линия е кадастралния план от
1981 г., и имотът на ищцата е с кадастрален № 575 и със зелен цвят. Имотът
на ответника е с кадастрален № 574 и със зелен цвят и зелени линии. Имотът
на ответника № 574 е разделен на две части, като южната му част, под
9
червената линия е в регулация, а над червената линия на север са земеделски
земи. В този имот, който е в регулация за него няма предвиден парцел, а
целият имот се явява придаваеми места към парцели VIII - на братовчеда К.
Х., и към IX и X - на ищцата, за който няма данни да са уредени
регулационни сметки.Планът от 1932 г. е нанесен на комбинирана скица № 3.
По този план от 1932 г. тази част на имота на ответника от 1981 г. е бил
земеделска земя, а към 1932 г. е било цялото в регулация, на север. Имот №
468 със зелен цвят е нанесен имота на ответника и зелени линии. Имотът на
ищцата е нанесен със зелен цвят № 506, а имотът на братовчеда К. на запад от
ищцата е с № 507. На изток на имота на ищцата е предвидена и улица, която
да отива на север, също в регулация. Това е по плана от 1932 година. Към
имота на ищцата и на К. по сините линии са парцелите и също има
придаваеми места от имота на П.. За имота на ответника № 468 със зелен цвят
е бил предвиден и парцел VI в кв. 43. което вече по плана от 1981 г. е
изключено от регулация и е станало земеделска земя. Този път по плана от
1981 г. вече го няма в източната страна.
Експерта е заявил, че приобщената част от имота се ползва от
свидетелката Н.П., която площ по кадастралната карта е от имота на
ответника с идентификатор № 334, а по кадастралния план от 1981 г. откъм
улицата попада в имот с планоснимачен № 180 на ищцата и на север също от
имота на ответника,.
Вещото лице К. заявява при разпита си в съдебно заседание, че от
източната страна на имот № 180, тези 117 кв.м. обозначени със сивата
защриховка, се ползват от свидетелката Н.П., а 29 кв.м., които са заключени
между зелената и черната линия от северната страна, трябва да са в имота на
ответника по кадастралния план от 1981 година.
При изслушване на експерта в с.з. се установи, че същия при изготвяне
на експертизата не е съобразил площите по документите за собственост на
ищцата, като само последния акт за собственост от 2018 г. е изготвен по
скица от действащата кадастрална карта, но твърди, че винаги има разлика в
площите по документи и измерените на място, като процесиите 1 17 кв. м. по
кадастралния план от 1981 г. трябва да бъдат в имота на ищцата, тоест да се
вземат от имот № 334 по кадастралната карта, а 29 кв. м. трябва да бъдат в
имота на ответника по кадастралния план от 1981 г. и трябва да се приспаднат
10
от имота на ищцата с номер 180. След 1932 г. по плана от 1981 г. улицата вече
е закрита и по регулация е променена, като по този начин от имота на
ответника тази част, която е останала в регулация е нямала достъп до
главната улица и тази част е била придаваеми места към парцели № VIII, IX и
X - на К. и на ищцата и по тази причина ответника е останал без достъп до
имота си, тъй като регулацията е предвидила това да са придаваеми места към
парцелите, които съответно нямат достъп към главната улица.
Експерта е пояснил, че и по двата плана от 1932 г. и този от 1981 г. от
имота на ответника е имало придаваеми места към имота на ищцата. Но плана
от 1932 г. целия имот на ответника с № 574 е с площ 2809 кв.м., които
включват частта в регулация и земеделската част, а ивицата която е в
регулация се владее не от ответника, а от свидетелката Н.П..
По време на действието на ЗТСУ /отм./, имотите, които по силата на
дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни парцели,
се считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния
план – чл. 110 от закона. Придобиването на правото на собственост върху
придаваемите части, обаче, става под прекратително условие, защото ако
придаваемия имот не се заеме, заемането става само след обезщетяване на
лицата, чиято част от имот се придава към съседен имот. В настоящото
производство е от значение дали към момента на съставяне на кадастралната
основа за дворищно-регулационния план, предишния такъв е бил приложен,
тоест дали парцелните граници по стария регулационен план са се
трансформирали в имотни и е следвало да станат парцелни граници по новия
регулационен план. В тази насока, са от значение разясненията, дадени с ТР
№ 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Регулационният план се счита приложен ако до
деня на откриване на производство по изменение на регулационния план по
чл. 32, ал. 1 т. 1 от ЗТСУ /отм./, придаваемите имоти са били заети по
законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено. По
смисъла на ЗТСУ, урегулирането е основано на принципа на заплащането на
придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното
действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на
следващия регулационен план сумите, дължими за тези придаваеми части не
са заплатени и не е доказано упражняване на фактическа власт върху
придадените части повече от десет години. Ако фактическата власт върху
придадените части е била упражнявана повече от десет години, счита се, че
11
регулацията е приложена и собствеността върху придаваемите части е
придобита по силата на регулацията, а не по причина на придобиване по
давност. В случая е безспорно, че плащане на придаваната към имота на
праводателите на ответника част от имот не е извършвано.
Съгласно разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня
на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат
приложени по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на
ЗУТ (тоест, до 30.09.2001 г.), а според алинея 4 на текста одобрените по
стария ред до 31.12.2001 г. нови дворищно-регулационни планове могат да
бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от влизането
им сила (тоест най-късно до 31.06.2002 г.). След изтичане на горепосочените
срокове, по силата на § 8 от ПР на ЗУТ (от 2001 г.), отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни
планове се прекратява.
При извършване на преценката дали към момента на съставяне на
кадастралната основа за дворищно-регулационния план, предишния
дворищно-регулационен план е бил приложен, тоест дали парцелните
граници по стария регулационен план са се трансформирали в имотни и са
следвало да станат парцелни граници по новия регулационен план,
настоящият състав намира, че това не се е случило поради прекратеното
отчуждително действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно-
регулационен план от 1932 г., изменен през 1981 година.
По отношение на спорната площ претендирана от ищцата от 90 кв. м,
която е била отредена за УПИ 575 в РП от 1981 г. в първоначалния му вид
регулацията не е приложена, защото липсват доказателства да е било платено
обезщетение за придаваемото място от праводателите на ищцата. Това
обстоятелство се подкрепя от свидетелските показания на свидетелката Х.Д.,
която при разпита си заяви, че по стар и по нов план на кв. О., не са
заплащали придаваемите части по регулация на ответника, както и от
заключението на ВЛ, което в експертизата е заявило, че няма данни да са
уреждани регулационните отношения между собствениците. В хода на
производството от страна на ищцата не се доказа това придаваемо място да е
заето, т.е липсват доказателства за заемането му по законоустановен
начин. От разпита на свидетелката Н.П. безспорно се установи, че тя е заела
12
придаваемото място изграждайки ограда там, която е от 50 години сложена.
Заявеното от тази свидетелка се подкрепя и от поясненията дадени в съдебно
заседание от ВЛ, което твърди, че това обстоятелство е отразил на
комбинирана скица № 1, като ищцовия имот № 180 е защрихован със сив фон
и в изцяло източната граница на имота на ищцата, съвпада с изградената
ограда от страна на свидетелката П., която е с кафяв цвят на скицата.
В настоящият случай регулацията по РП от 1981 г. в първоначалния му
вид /когато към имота на ищцата е придадена част от ПИ 574 на ответника/ не
е била приложена тъй като липсват доказателства относно плащане на
нужното обезщетение. Това е така, защото не е било осъществено и второто
условие, а именно имотът да е бил зает в тези му граници и в това състояние и
това да е продължило повече от 10 години. От събраните по делото гласни
доказателства, не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин
какво е било местоположението на съществуващата първоначално ограда,
изградената от Н.П. в последствие такава и тази, изградена от бившите
наематели по онова време.
Относно упражняването на фактическа власт върху придаваемата част:
по делото не бе установено, чрез показанията на разпитаните свидетели, че
праводателите на ищцата, респ. последната са упражнявали фактическа власт
върху придаваемата част, нито че са завзели същата. Не беше установено по
безспорен и категоричен начин, че спорната част е владяна от ищцата по
делото, респективно от баба й Х.Д., в продължение на 10г.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на
собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право
(владение) и изтичане на определен период от време.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение е
необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така
също, това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт
на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде
постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е
непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от
ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
13
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа
власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно,
по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него
действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на
съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост).
Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя,
тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока,
законодателят е предвидил презумпцията по чл.69 от ЗС – предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
В тази насока, следва да се отбележи, че от 1941 г. досега
придобиването по давност на реално определена част от парцел, без тази част
да се присъединява към съседен парцел и остатъка от парцела да е с лице и
повърхност над минималните за самостоятелен парцел, е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 от Закона за устройство на територията от
2001 г., реално определени части от парцели могат да се придобиват по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери на
парцелите по чл. 19 от ЗУТ – в градовете 14 м лице и 300 кв.м повърхност. Не
се изисква такова лице и повърхност, ако частта от поземления имот се
присъединява към съседен парцел при условията на чл. 17, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ или също се присъединява към
съседен парцел. В случаят е безспорно, че процесната, претендирана от
ищцата част не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, поради което не
следва да намери приложение изключението, предвидено в чл. 200, ал. 2 от
ЗУТ, което съгласно практиката на ВКС, /Решение № 102/30.05.2016 г. по
гр.д. № 5728/2015 г., I г.о./ намира приложение само в хипотеза на
присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 от ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията, тоест, изключението е неприложимо в случая.
Ето защо, предявеният искове се явява неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ответникът следва да се
понесат от ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се
разноски, от които: 312.00 лева за изготвени СТЕ и 900.00 лева платено адв.
Възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от
14
30.10.2021г. /л.42/. Следва да присъдят разноски в общ размер от 1212.00
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Б. Д., ЕГН ********** с постоянен
адрес ***, срещу П. ХР. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в *** иск с
правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР - да бъде признато за установено, по
отношение на ответника, че е допусната грешка в кадастралната карта
относно заснемането на ПИ с идентификатор 52218.542.180, като част от
около 90 кв.м. от този имот погрешно е заснет като част от ПИ 52218.542.334,
която грешка следва да бъде отстранена чрез нанасяне на границата на ПИ
52218.542.180 в съответствие с имотната граница на имот пл.№ 575 по
кадастралния план на кв.О., гр.Априлци от 1981г., съответно, че ищцата е
собственик на спорната част от около 90 кв.м. като част от ПИ 52218.542.180,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х. Б. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати
на П. Х. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в *** сумата от 1212.00
/хиляда двеста и дванадесет/ лева, представляваща сторени по делото в първа
инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
15