Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1152 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „А.л.” ЕООД срещу отказ № 20190531171832/ 10.06.2019 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по
партида на дружеството в търговския регистър юридическото лице „Х.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал.
4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Жалбоподателят
счита, че за него не възниква задължение да заяви за вписване като действителен
собственик на което и да е физическо лице, тъй като няма такова, което да
притежава пряко или косвено 25 % от капитала на „А.л.” ЕООД. Твърди, че 85 % от
капитала на дружеството се притежава косвено от друго юридическо лице, което е
„Х.” АД и е публично дружество, поради което
не е длъжно да декларира физическо лице, действителен собственик на
капитала.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес
от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „А.л.” ЕООД на юридическото лице „Х.” АД за действителен собственик по чл.
63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при
спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване
обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените
от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват,
както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови
норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква
за учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща,
точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че
обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е
постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския
регистър.
При тълкуване на нормите на чл.
61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР
на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието
действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде
единствено и само физическо лице, което отговаря на предвидените в закона
условия. Видът на правния субект, който може да бъде действителен собственик по
смисъла на този закон и с оглед преследваната от него цел, е посочен изрично
във всяка една от цитираните норми – във всяка от тях е записано, че това е физическо
лице. Това се извежда и при съобразяване на конкретните данни относно лицата,
които са действителни собственици, които в чл. 63, ал. 4 ЗМИП е предвидено, че
трябва да бъдат вписани в съответния регистър. Тези данни са гражданство,
единен граждански номер и дата на раждане такива, които представляват индивидуализиращи
данни само за една категория правни субекти и това са физическите лица.
Следователно като действителен собственик на едно търговско дружество, което е
учредено на територията на Република България, може да бъде вписано само
физическо лице, но не и което и да било юридическо лице. След като едно
юридическо лице не може да бъде действителен собственик по смисъла на § 2, ал.
1 от ДР на ЗМИП, то тогава, когато е заявено в търговския регистър вписването
като действителен собственик на такъв вид правен субект, длъжностното лице
трябва да постанови отказ, тъй като заявените за вписване обстоятелство не
съответства на закона – на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1
от ДР на ЗМИП.
При съобразяване на
обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър, с
подаденото от „А.л.” ЕООД заявление и които са декларирани в декларацията,
съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане
на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно
производство се иска като действителен собственик на търговското дружество „А.л.”
ЕООД да бъде вписано едно юридическо лице - „Х.” АД, а не което и да е физическо
лице, каквото е изискването на ЗМИП. Това означава, че заявеното за вписване
обстоятелство противоречи на императивните правни норми на чл. 61, ал. 1 ЗМИП,
чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, което е основание за длъжностното
лице по регистрация да постанови отказ да извърши исканото вписване, както е
направено в случая. Трябва да се посочи, че това противоречие не може да се
отстрани по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно чрез даване на указания от
длъжностното лице по регистрация за посочване на физическо лице, което да бъде
вписано като действителен собственик. В тази разпоредба е предвидено
задължение за длъжностното лице по регистрацията да извърши проверка за
редовност на заявлението, с което е сезиран, като в нея са уредени и изрично
случаите, при които то може да даде указания на заявителя и срок за
отстраняване на констатираната нередовност и това са само два: първият е когато
към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или
юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, и вторият е когато не е платена дължимата държавна такса.
Във всички останали случаи на нередовност на заявлението, както и когато се
иска вписване на обстоятелство, което не съответства на императивни законови
изисквания, както е в настоящия случай, длъжностното лице по регистрация не
може да дава указания за отстраняване на тези несъответствия, а те представляват
основание за постановяване на отказ по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20190531171832/ 10.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „А.л.”
ЕООД срещу отказ №
20190531171832/ 10.06.2019 г. на длъжностно
лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да впише по
партида на дружеството-жалбоподател в търговския регистър юридическото лице „Х.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал.
1 и ал. 4 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: