Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3202 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 17.02.2019г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от
22.02.2020г., постановено по гр.д. № 57898/2016г. на СРС, ГО, 87 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове от „Т.С.” ЕАД
срещу П.Т.П. с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването
на вземане в размер на сумата 336, 55 лева -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2013г. до
28.08.2015г., доставена в топлоснабден имот на адрес: гр. Р., ул. „*****и
сумата от 61, 94 лева представляваща обезщетение за забава върху главното
парично вземане за периода от 13.06.2013г. до 18.05.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.09.2019 г. по
ч.гр.д. № 37023/2016г. по описа на СРС, 87 състав. Със същото решение са
отхвърлени претенциите за установяване дължимост на главницата за сумата над 336,
55 лева до пълния предявен размер от 535, 58 лева и за останалата част от
исковия период и на мораторна лихва за сумата над 61, 94 лева до пълния
предявен размер и за останалата част от исковия период.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата П.Т.П., в която са релевирани оплаквания
за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ищецът не е уточнил
дали претендираната от него топлинна енергия е такава за отопление на имота или
за горещо водоснабдяване. Установено било, че потребената в процесния имот
топлинна енергия е само за сградна инсталация, но ищцовото дружество не е предявило
иск за заплащане на вземане с такъв източник. Поддържа, че вземането за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и топлинната енергия за
отопление на имота, са две различни вземания, произтичащи от различни
фактически състави и регламентирани в различни материално-правни норми. Счита,
че постановявайки обжалваното решение, с което е присъдено вземане, различно от
претендираното в исковата молба, съдът е постановил недопустимо решение, което
следва да бъде обезсилено. На следващо място, изложени са съображения, че
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
нередовно, тъй като в него не са изложени всички обстоятелства, от които
произтича заявеното вземане. Освен това сочи, че като потребител не е правила
искане за доставка на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на
жилищната сграда, в която се намира процесния имот, поради което счита, че не
следва да заплаща нейната стойност. Направено е искане въззивният съд да даде
отговор на въпроса дали по повод отношенията по доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда-етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ или
те се дерогират от защитаващата правата на потребителите норма на чл. 62 от
ЗЗП, регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги. На следващо
място, в жалбата са наведени доводи, че ответницата не е единствен собственик
на имота, поради което не следва да отговаря за пълния размер на вземането, а
съразмерно на притежаваната от нея квота в съсобствеността. По тези съображения
е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване
на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Ответникът по
жалбата "Т.Р." АД изразява становище за неоснователност на същата.
Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на
материалните норми, относими към твърдяното облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия и съдържанието на правата и задълженията на
страните по него. Ето защо прави искане за потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Б.“ ООД, не изразява становище по жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия
момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г.,
ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на
едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен
между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила
на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма
за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е
приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт
на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на
същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
По делото е прието като доказателство заявление за
промяна на партида от П.Т.П. от 22.06.2006г., с която е поискано откриването на партида за процесния
топлоснабдяван имот, находящ се в гр. Р., ул. “*****. Основанието за промяна на
партидата на досегашния титуляр П.Д.П.е настъпилото законово наследствено
правоприемство, установено с приложеното удостоверение за наследници от
24.10.2011г., издадено от Община Р.. От същото се установява, че П.Д.П.е
починал на 21.09.2011г. и е оставал наследници по закон – П.П. /съпруга/; Д.Д./дъщеря/
и К.Г./внук/. По делото не е спорно обстоятелството, че наследодателят на
ответницата е притежавал правото на собственост върху процесния имот и е бил
потребител на топлинна енергия за същия. Ответницата не оспорва, че въз основа
на настъпилото наследствено правоприемство е придобила идеална част от правото
на собственост върху имота и е съсобственик на същия. В случая обаче
притежаваната от П.П. квота в съсобствеността на имота е ирелевантна при
определяне обема на имуществената й отговорност за стойността на доставена в
имота топлинна енергия. И това е така, тъй като по делото се установи наличието
на молба-декларация от ответницата за откриване на индивидуална партида при
ищцовото дружество. С този документ се установява, че ответницата П. е направила
изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно име въз основа на копия от документи, удостоверяващи качеството
й на съсобственик на топлоснабдения имот, като това заявление представлява по своето правно
естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на П.П. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6
от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с
ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответникът е поискал
откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. От посочената
дата – 26.10.2011г., предхождаща началото на исковия период, между П.П. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия за процесния обект. Ето защо
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за
процесния период е единствено ответницата П..
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
С оглед изложеното неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск,
тъй като в исковата молба се претендира стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия, а било установено, че не е потребявана топлинна енергия за
отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия като
предмет на престацията от топлофикационното дружество, се състои от три
елемента – за отопление на имота; за битово горещо водоснабдяване и за сградна
инсталация. За редовността на исковата молба /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/ не е
необходимо ищецът да разграничава стойността на всеки един от тези компоненти,
тъй като те не представляват отделни, самостоятелни претенции. Напротив,
исковата претенция е една, тя произтича от едно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за конкретен обект. Ето защо е достатъчно в исковата молба да
се посочи общият размер на стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период, като без значение за допустимостта на иска, съответно на
постановеното решение е, дали предявената претенция е формира само от
стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, или само от
стойността на топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, или включва и
отопление на имота чрез монтирани отоплителни тела.
Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните по делото за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае
се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата,
като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Безспорно е
на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и
че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа; че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.Р." АД, както и
че стойността на доставената за процесния период топлинна енергия, която не е
погасена по давност, възлиза на 336, 55 лева.
Въпросът дали ответницата реално е ползвала топлинна
енергия за отопление на имота е без значение – достатъчно е да клиент за битови
нужди на топлопреносното предприятие. При това те остават такива дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съдържанието на този договор е уредено в
представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците
дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обективно, че делът на
ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. В заключението е посочено още, че начислените суми за
процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите
за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка.
За процесния период в имота е начислявана единствено сума за топлинна енергия
за сградна инсталация. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по
проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, като същата е определена съобразно действащите за периода
норми и ограничения. С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е установил
по реда на пълното и главно доказване, че е начислена реално потребената
топлинна енергия.
Претендираните от ищеца вземания за главница
представляват сума за топлинна енергия за сградна инсталация, която съгласно
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е дължима от всички клиенти
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си. Те остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
че първоинстанционното решение е необосновано, тъй като според заключението на
техническата експертиза в имота не е потребявана топлинна енергия за отопление
на имота, за битово горещо водоснабдяване и от отоплителни тела в общите части. Ищцовото дружество не е начислявало, съответно не претендира суми за
отопление на имота и за отопление в общите части, а единствено за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Тази сума е дължима от ответницата по следните съображения:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
2/25.05.2017г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар
последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят
я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата "доставка на централно отопление". Законодателното решение е
обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в
заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен
чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е
посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010г. по конституционно
дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в
такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде
ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на
централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата – чл.
153, ал. 6 ЗЕ.
В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от
09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС,
съгласно т. 1 от което член
27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО
на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член
5, параграфи 1 и 5
от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /"Директива за нелоялни
търговски практики"/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление,
са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент – т.е., нормата на чл.
150, ал. 6 ЗЕ не е в нарушение на общностното право; Съгласно т. 2 от
същото решение, член
13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член
10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО
и 2010/30/ЕС и
за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница, то следва да се приеме, че ответницата дължи на
ищцовото дружество заплащане на присъдената с решението на СРС сума за главница.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за
забава върху вземането за потребена топлинна енергия /конкретно относно
изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния и
крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав в правоприлагащата си дейност следва да изходи от така
установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.
Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода, посочен в
първоинстанционното решение.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля
максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42223 от 17.02.2019г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение от 22.02.2020г., постановено по гр.дело № 57898/2016г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********,*** да
заплати на „Т.- Р.“ ЕАД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
Западна промишлена зона, ул. “Черна”, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Б." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.