Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Е. Р., като разгледа докладваното от съдия Ирена
Аврамова гр. д. № 897 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от М.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с пълномощник – адв. Н.К., против Д.Ю.Д., ЕГН ********** и З.Т.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77181.17.272.1.1 по КК и КР на гр. Харманли,
одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес: гр. Харманли, ул*****, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 77181.17.272 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 90 кв. м., с прилежащи части: таван,
ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – 77181.17.272.1.2. Сочи се, че ищецът е собственик и
на целия поземлен имот с идентификатор 77181.17.272 по КК и КР на гр. Харманли,
одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес: гр. Харманли, ул. **** застроен и незастроен, целият с площ от 231 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 2 955, квартал 260, парцел 4, при съседи: 77181.17.270,
77181.17.273, 77181.17.274, 77181.17.263, 77181.17.271. Имотът бил закупен с
нотариален акт за покупко-продажба № 46, том 4, рег. № 5125, дело № 537 от
23.07.2004 г. на нотариус М. Д. с рег. № 419 на НК и район на действие – РС
Харманли, вписан с вх. рег. № 1132/23.07.2004 г. на СВ – Харманли.
Поддържа се, че ответниците са съседи на ищеца, като са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.17.272.1.2, с адрес: гр.
Харманли, ул. ****, придобит чрез покупко-продажба в режим на съпружеска
имуществена общност. Сградата имала два входа, като ищецът влизал на първия
етаж откъм двора, а ответниците – откъм улицата, а вътре имало стълбищна
клетка, водеща до тавана. Изтъква се, че ищецът в качеството си на собственик
владеел първия етаж, двора и тавана.
Изложено е, че ищецът живее в чужбина, но когато се завърнал в края на
2018 г. установил, че ответниците изградили стена от тухли в общите части на
сградата и преградили входа му към общата стълбищна клетка и тавана. На
03.01.2019 г. изпратил нотариална покана, получена от З.Т.Д. на 14.01.2019 г.,
с която уведомил ответниците, че владеят без основание таванското помещение от
90 кв. м., за което не притежавали документ за собственост. С поканата
предоставил на ответниците едноседмичен срок за предаване на владението, но и
към настоящия момент ответниците не освободили таванското помещение и не
премахнали изградената стена.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ищецът М.А.А. е собственик на
таван с площ от 90 кв. м., представляващ неразделна част от собствения му
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.17.272.1.1 по КК и КР на гр.
Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.17.272 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 90 кв.
м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – 77181.17.272.1.2, и при съседи на тавана: на същия
етаж – няма, под обекта – 77181.17.272.1, над обекта – няма, както и да осъди
ответниците Д.Ю.Д. и З.Т.Д. да предадат на ищеца владението върху описаното
таванско помещение с площ от 90 кв. м. Претендира се присъждане на разноските
по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
за особен представител на ответника З.Т.Д. – адв. Д.С., в който се твърди
допустимост и основателност на предявената искова претенция. Изложени са
съображения, че ищецът е придобил поземления имот ведно с първия етаж от
построената в него сграда и таванското помещение, което е било изрично включено
като обект на сделката по волята на неговите праводатели. Аргументирано е
становище, че с така извършената продажба по общо съгласие на собствениците е
бил променен статута на таванското помещение от обща част по естеството си в обща
част по предназначение и с прехвърлянето му на ищеца е станало принадлежност на
притежания от него самостоятелен обект. По тази причина се сочи, че таванското
помещение обслужвало само първия жилищен етаж, като вече нямало характера на
обща част, която да се ползва от всички етажни собственици. Поддържа се, че по
силата на изричната уговорка, съдържаща се в нотариалния акт, въз основа на
който ищецът е придобил имота, таванското помещение е станало негова
изключителна собственост. Оспорват се единствено изложените в исковата молба
факти и обстоятелства относно създадените от ответниците пречки за ищеца да
ползва таванското помещение, които следвало да бъдат установени със съответни
доказателствени средства в производството по делото.
Отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК е подаден и от адв. В.К.,
в качеството му на особен представител на ответника Д.Ю.Д.. По същество са
изложени същите съображения, а именно, че по волята на собствениците таванското
помещение е придобило статут на обща част по предназначение и с прехвърлянето
му на собственика на първия етаж е станало негова принадлежност. Сочи се, че на
11.04.2003 г. ответникът Д. е придобил правото на собственост върху втория
самостоятелен жилищен етаж, а на 23.07.2004 г. от същите собственици ищецът е
придобил първия етаж и таванското помещение, което е станало негова
изключителна собственост. Оспорват се твърденията, че ответникът е създал
пречки за ищеца за ползването на тавана, което следвало да бъде доказано в процеса.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От представения по делото нотариален акт № 42,
том II, рег. № 2275, дело № 192/2003 г. на нотариус М.Д. с рег. № 419 на НК и
район на действие - Районен съд
Харманли, се установява, че на 11.04.2003 г. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между М.А. Х., Д. А. Х., А. А.А. и Д. С.С., в
качеството на продавачи, и ответника Д.Ю.Д., като продава. По силата на този
нотариален акт ответници са придобили в режим на СИО следния недвижим имот:
втори самостоятелен жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда /източен
близнак/, със застроена площ на етажа от 90 кв. м., построена в дворно място,
съставляващо имот с пл. № 2955, за което ведно с имот с пл. № 2954 е отреден
УПИ IV-2955, 2954 в кв. 260 по ПУП на гр. Харманли, одобрен със Заповед №
132/84 г., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. На
23.04.2003 г. ответникът Д.Д. е подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с
която е декларирал собствеността върху втория самостоятелен етаж с площ 90 кв.
м.
Въз основа на нотариален акт № 46, том IV, рег.
№ 5124, дело № 537/2004 г. на нотариус Мария Динева с рег. № 419 на НК и район
на действие - Районен съд Харманли, на
23.07.2004 г. същите продавачи – М. А.Х., А. А.А., Д. А. Х. и Д. С. С. са
продали на ищеца М.А.А. /М. Д. Х./ дворно място с площ от 231 кв. м.,
съставляващо имот с пл. № 2955, застроен и незастроен, ведно с целия първи
самостоятелен етаж от построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда
/източен близнак/, със застроена площ от 90 кв. м. и таван, както и всички
подобрения в имота, за който ведно с имот пл. № 2954 е отредено УПИ IV-2954,
2955 при уредени регулационни сметки в кв. 260 по ПУП на гр. Харманли, одобрен
със Заповед № 132/84 г. и № 880/04 г.
При изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г., процесният поземлен
имот е заснет с идентификатор 77181.17.272. Видно от представената схема на
самостоятелен обект в сграда първият етаж от построената в имота сграда е с
идентификатор 77181.17.272.1.1, с посочени прилежащи части - таван.
От представената по делото нотариална покана се установява, че ищецът М.А.
е поканил ответника Д.Д., чрез нотариус М. Д. с рег. № 419 на НК и район на действие - Районен съд Харманли, в едноседмичен срок
от връчване на поканата да предаде владението върху таванско помещение с площ
от 90 кв. м., находящо се в сграда с идентификатор 77181.17.272.1, разположена
в ПИ с идентификатор 77181.17.272. Поканата е връчена на 14.01.2019 г. на
ответницата З.Т.Д..
В хода на производството
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. М.Д.,
дъщеря на ищеца М.А. и първа братовчедка на ответника Д. Д.. Според
свидетелката къщата представлява два етажа с голям двор и таван, като баща й е
собственик на първия етаж, двора и тавана, а братовчед й - на втория етаж. От
показанията на свидетелката се установява, че преди баща й е ползвал таванското
помещение, в което е държал вещи. През месец ноември 2018 г. се прибрал от
чужбина и заварил заградена вратата, водеща от първия към втория етаж и тавана.
След това баща й предприел действия, за да възвърне ползването на таванското
помещение.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно техническа експертиза се установява, че
процесното таванско помещение има нужната височина, пространство и обем за
изграждане само на складови помещения, като достъпът до него е от редовна
стълба - стълбището на сградата. Вещото лице е посочило, че в таванското
помещение няма обособени помещения и няма извършени преустройства в него. В
констативната част на експертизата е отразено, че в момента на извършения оглед
достъпът до стълбището на сградата с официален вход от към улицата е бил
затворен с преградна тухлена стена и по тази причина стълбищното пространство и
тавана се ползвали само от собствениците на втория етаж като място за
простиране на пране. Вещото лице е достигнало до извод, че с оглед
реализираното строителство таванското помещение е било предвидено за складова
част, като в него има възможност да се обособят отделни складови помещения.
Съдът кредитира заключението на приетата съдебно техническа експертиза като изготвено
компетентно и безпристрастно, с нужните професионални знания и опит, и
съответстващо на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е
ревандикационен иск на основание чл. 108 от ЗС за защита правото на собственост
върху таванско помещение
с площ от 90 кв. м. в
сграда с идентификатор 77181.17.272.1.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.17.272 по КК и КР на гр.
Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Харманли, ул. ****
На първо място от
значение за настоящия правен спор е въпросът за статута на процесното таванско
помещение, като предмет на ревандикационния иск. В практиката на Върховния
касационен съд се приема, че правото на собственост по отношение на
подпокривното пространство на една сграда, което съществува като обща част по
предназначение (с или без обособени обекти/сервизни помещения), като всяко вещно
право, може да бъде защитено с иск по чл. 108 от ЗС /в този смисъл Решение № 118/2014 от 07.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3138/2014 г., Решение № 138 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2015 г./.
По отношение на критериите за определяне на подпокривното пространство
/таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, като обща част по
предназначение или по естество, следва да се имат предвид разясненията по
приложението на чл. 37 - 38 от ЗС, дадени в Тълкувателно решение № 34 от
15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК на ВС. Подпокривното пространство е
обща част по предназначение в случаите, когато има нужната височина,
пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа
дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., могат да се обособят общи
части за преминаване и има достъп от редовна стълба. Ако подпокривното
пространство не отговаря на тези изисквания и е неизползваемо, освен за
изолация между последната етажна плоча и покрива, същото е обща част по
естеството си. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява, че построената в имота сграда е масивна с два жилищни етажа и
таван, представляващ едно цяло помещение под покривната конструкция с площ от
90 кв. м. В заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза е
описано, че таванът е изграден с 0,80 м. тухлен зид над таванската
стоманобетонна плоча, четири отвора за прозорци с размери 60/100 см., височина
до билото на покрива – 2,70 м., като достъпът до него се осъществява от стълбището
на сградата, което обслужва отделните жилища – апартаменти. Вещото лице не е
открило проект и разрешение за строеж на сградата, но според реализираното
строителство приема, че таванското помещение е било предвидено за складова част
към жилищата в сградата. Не са обособени помещения в подпокривното
пространство, но според вещото лице има възможност да се обособят отделни
складови помещения. От заключението на експертизата по безспорен начин се
установява, че процесното таванско помещение има нужната височина, пространство
и обем за изграждане на складови помещения, като достъпът до него е от редовна
стълба - стълбището на сградата. При тези данни и като се имат предвид
разясненията на Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83
г., ОСГК на ВС следва да се приеме, че процесното подпокривно пространство
отговаря на критериите за обща част на жилищната сграда със статут на такава по
предназначение.
На следващо място е
необходимо да се изследва възможността таванското помещение да принадлежи само
на един от етажните собственици. Общите по предназначение части е възможно да
не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова предназначение не им е
било дадено или ако то би се отменило, като от значение е моментът, в който
съответното предназначение е било придадено. Когато това е станало преди
отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост
между различни съсобственици, т. е. преди възникването на етажната собственост,
меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било
придадено по волята на едноличния собственик на сградата. В противен случай
предназначението се преценява към момента на възникване на етажната
собственост. След възникване на етажната собственост предназначението на такава обща
част може да бъде променено и същата да се придобие в индивидуална собственост
само по общо съгласие на всички етажни собственици /в този смисъл Решение № 40 от
25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2015 г., Решение № 280 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1718/2013 г., Решение № 211 от
13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1940/2009 г./. От събраните по делото доказателства
се установява, че преди възникване на етажната собственост, поземленият имот и
построената в него сграда са били еднолична собственост на праводателите на
страните по делото. След това в две последователни години същите са продали
отделните обекти на собственост, съответно през 2003 г. на ответника Д.Ю.Д. и
през 2004 г. на ищеца М.А.А.. От изложеното може да се направи извода, че в
случая етажната собственост е възникнала през 2003 г., когато различни обекти
от сградата са станали собственост на различни лица. Впоследствие през 2004 г.
по общо съгласие на етажните собственици е било променено предназначението на
процесното таванско помещение от обща част в индивидуална собственост на ищеца.
Недвусмислено доказателство за така постигнатото съгласие е нотариалният акт,
легитимиращ ищеца като собственик на дворното място, целия първи самостоятелен
етаж и тавана. За това съгласие може да се съди и от данъчната декларация на
ответника, както и от удостоверенията за данъчна оценка, видно от които
таванското помещение е принадлежност към собствения на ищеца етаж. Това
обстоятелство е отразено и в представената по делото схема на самостоятелен
обект в сграда, издадена за първия етаж от сградата. Предвид изложеното съдът
намира за доказано, че ищецът М.А.А. е собственик на процесното таванско
помещение. От своя страна това обуславя липсата на правно основание на
осъществяваното от ответниците владение. В тази насока от събраните по делото
гласни доказателства и заключението на съдебно техническата експертиза
безспорно се установи, че същите са
затворили с преградна тухлена стена достъпът до стълбището, чрез което се
достига до таванското помещение, като по тази причина то се използва само от
тях.
В контекста на изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на
2648,72 лв. - 117,62 лв. за държавна такса, 883 лв. за адвокатско
възнаграждение, 1248,1 лв. за възнаграждения на особените представители и 400
лв. възнаграждение на вещо лице, които се възложат в тежест на ответниците.
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ю.Д., ЕГН **********
и З.Т.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че М.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, е собственик на таван с площ от 90 кв. м., представляващ неразделна
част от собствения му самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77181.17.272.1.1 по КК и КР на гр. Харманли, одобрени със Заповед №
РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр. Харманли,
ул. *****, ет. 1, ап. 1, който обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 77181.17.272 с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 90 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма,
над обекта – 77181.17.272.1.2, и при съседи на тавана: на същия етаж – няма,
под обекта – 77181.17.272.1, над обекта – няма, като ОСЪЖДА Д.Ю.Д. и З.Т.Д.
да предадат на М.А.А. владението върху описаното таванско помещение с площ от
90 кв. м.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК Д.Ю.Д., ЕГН ********** и З.Т.Д., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, да заплатят на М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 2648,72 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: