№ 5500
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110164689 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Гаранционен фонд срещу Д. Г. Ц.,
ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр.
чл. 557 КЗ, както следва:
- за сумата от 1554 лева, представляваща изплатено от ищеца на собственика на
лек автомобил „С.“, рег. № . обезщетение за имуществени вреди, възникнали от ПТП,
причинено от ответника на 07.11.2017 г. в гр. София;
- за сумата от 2000 лева, представляваща изплатено от ищеца на Й. Ц. Ц.
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали от същото произшествие,
ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 07.11.2017 г. около 21:00 ч. в гр. София ответникът,
управлявайки лек автомобил „Р.“, рег. № . с несъобразена скорост и поради неспазване
на дистанция е ударил намиращия се пред него лек автомобил автомобил „С.“, рег. №
.. Твърди, че в резултат от причиненото от противоправното поведение на ответника
произшествие за Й. Ц. Ц. са възникнали имуществени и неимуществени вреди.
Доколкото към датата на настъпване на произшествието за управлявания от ответника
автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
то и увреденото лице е предявило претенции към ищеца, който е удовлетворил същите.
Плащанията са били извършени на 20.03.2018 г. и на 04.05.2018 г. Ответникът е бил
поканен да плати извънсъдебно задълженията си, но плащане не е последвало. Ищецът
1
моли за постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока по чл. 131 ГПК,
оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Обръща внимание,
че приложеният към отговора на исковата молба протокол за ПТП е нечетлив.
Поддържа, че от представените доказателства, в т.ч. и от съдържанието на протокола,
не се установява по категоричен начин механизма на реализиране на произшествието и
че същото е възникнало от противоправното поведение на ответника. Моли за
отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не са спорни обстоятелствата, като с доклада по делото
изрично са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че на посочените в
исковата молба място и дата е настъпило ПТП с участие на ответника, който към
момента на събитието е управлявал л.а. „Р.“ с посочения в исковата молба
регистрационен номер без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че при настъпване на произшествието за Й. Ц. Ц., участник в
произшествието и трето за настоящия спор лице, са настъпили имуществени и
неимуществени вреди, като действителният размер на имуществените вреди възлиза на
сумата от 1544 лева, а справедливият размер на неимуществените вреди възлиза на
сумата от 2000 лева, че ищецът е изплатил обезщетения на увреденото лице на
20.03.2018 г. и на 04.05.2018 г., с които плащания това лице е получило обезвреда за
причинените му вреди.
По делото като доказателство е приет протокол за ПТП /представен в хода на
първоинстанционното производство и в оригинал/ № 1709719 от 07.11.2017 г.,
съставен на 07.11.2017 г. в 21:00 ч. от младши автоконтрольор П. от СДВР относно
настъпило на същата дата в 19:50 ч. в гр. София, на бул. „Скопие“, до Гараж № 10
ПТП. Съгласно съдържанието на протокола „Участник 1“ в ПТП е лек автомобил „Р.“,
рег. № ., управляван от Д. Г. Ц. – собственик на МПС. В протокола е отбелязано, че
водачът е управлявал без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Като
„Участник 2“ в протокола е посочен лек автомобил „С.“, рег. № ., със собственик Й. Ц.
Ц. – водач на автомобила при настъпване на ПТП. Като участник в ПТП е посочено и
„МПС 3“ с рег. № СВ6920КТ. В графа „Обстоятелства, причини и условия за ПТП,
извършени маневри, други материални щети“ е посочено, че МПС 1, управлявано от
ответника, се е движело по ул. „Скопие“ с посока от ул. „…(не се чете)“ и до Г., поради
движение с несъобразена скорост реализира ПТП в МПС 2 и МПС 3, намиращи се
пред него. При запознаване със съдържанието на протокола с увеличителен уред се
установява, че посетилият мястото на произшествието контролен орган е констатирал
2
видими щети по управлявания от ответника автомобил в неговата предна част - предни
броня, капак, фарове и др. Увреждания по автомобила, означен като „Участник 2“, са
констатирани в областта на неговата предна и задна част. Не е спорно, а и от
съдържанието на протокола съдът приема за установено, че в произшествието е
участвало и трето МПС, намиращо се пред управлявания от Й. Ц. автомобил.
Установява се също така, че по отношение на ответника е взето административно
отношение, като е съставен АУАН. Протоколът е подписан от означените в същия като
„Участник 1“, „Участник 2“ и „Съставил протокола“. Следователно съдът приема, че
при изготвянето на протокола ответникът е присъствал на мястото на ПТП, след като е
подписал същия, а ответникът не е оспорил протокола за ПТП в тази част.
Както се посочи по-горе, съдът е обявил за безспорно между страните, че към
датата на произшествието ответникът е управлявал автомобил с рег. № . без валидна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като в тази връзка по
делото е приета и справка от Информационния център към Граанционен фонд,
съгласно която сключеният застрахователен договор с период на застрахователно
покритие 02.02.2017 г. - 01.02.2018 г. е бил предсрочно прекратен на 17.05.2017 г.
Прието е като доказателство удостоверение № 433200-17634/20.02.2018 г.,
издадено от МВР, СДВР, отдел "Пътна полиция", съгласно което във връзка с
процесното ПТП по отношение на ответника е било издадено наказателно
постановление № 17-4332-026606/22.12.2017 г. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, като същото не е било връчено на ответника към посочената
дата, съответно не е влязло в сила.
По делото е приета медицинска документация относно здравословното
състояние на Й. Ц. Ц., участник в процесното произшествие. Следва да се посочи
обаче, че съдът не следва задълбочено да анализира и обсъжда същата, тъй като с
доклада по делото, прието без възражения от страните, е обявено за безспорно между
страните обстоятелството, че справедливият размер на обезщетението за причинените
на Ц. в резултат от процесното ПТП неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ възлиза на сумата от 2000 лева. Не е спорно също така, а това се установява
от приетото като доказателство преводно нареждане /л.26 от делото/, че в полза на Й.
Ц. ищецът е заплатил сума в размер на 2000 лева.
По отношение на причинените на увреденото лице Ц. имуществени вреди от
увреждането на управляваното от него МПС по време на процесното произшествие
/л.а. "С.", рег. № ./, с доклада за безспорни са отделени обстоятелствата, че размерът на
същите възлиза на сумата от 1554 лева, както и че сума в посочения размер била
изплатена от ищеца на увреденото лице. Представено е и платежно нареждане,
установяващо този факт по делото.
Установява се на следващо място, че преди предявяване на претенциите по
3
исков ред до ответника са изпратени покани за заплащане на сумите, които ищецът е
заплатил на Й. Ц. във връзка с причинените на последния имуществени и
неимуществени вреди от произшествието, настъпило на 07.11.2017 г. в гр. София.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, изготвено от
експерт, притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите
науки. Съгласно същото ответникът с управлявания от него автомобил се е движел по
ул. Скопие, когато е застигнал и е реализирал ПТП с движещиия се пред него л.а. "С.",
рег. № ., вследствие на което последният се е ударил в стоящия пред него трети
автомобил, т.е. при процесното ПТП са реализирани два удара. Причина за настъпване
на произшествието е управляването на автомобила от страна на ответника с
несъобразена скорост. Съгласно заключението всички описани в документите по
делото щети се намират в зоните на задна и предна броня на увреденото МПС, като
именно в тези зони са настъпили ударите. Вещото лице е приело, че всички описани
щети се намират в причинна връзка с произшествието. Тяхната стойност съгласно
заключението възлиза на сумата от 6103,26 лева с вкл. ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
С оглед твърденията на ищеца и заявения с исковата молба петитум, съдът
приема, че е сезиран с искове по чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените е да докаже, че на
посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП в следствие
противоправното поведение на ответника, който към момента на събитието е
управлявал л.а. „Р.“ с посочения в исковата молба регистрационен номер без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди, техния размер, изплащането на обезщетения на
увреденото лице в размер на действителната стойност на имуществените вреди, както и
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тежест на ответника
при установяване на горните обстоятелства е да установи погасяване на вземанията на
ищеца.
С оглед обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството
обстоятелства, съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно
механизма на настъпване на произшествието, както и че причина за настъпването му е
именно противоправното поведение на ответника. Доколкото в хода на
първоинстанционното производство лиспва заявено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице, то и съдът не дължи да изследва и
да обсъжда този въпрос в мотивите си.
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му,
следователно има право да получи платеното на увредения обезщетение, когато при
настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът, причинил същото, е
управлявал моторното превозно средство без валидна застраховка „Гражданска
отговорност". По силата на законовата разпоредба фондът се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е управлявал МПС без
4
задължителната застраховка. Следователно предпоставките за предвидената
суброгация са: 1/. управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" от страна на деликвента 2/. Гаранционен фонд да е изплатил на
увреденото трето лице обезщетение за причинените му вреди, 3/. вредите да са
причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение.
От представените в хода на производството писмени доказателства и
заключението на САТЕ, на което съдът дава вяра, настоящият състав приема, че по
делото са доказани всички предпоставки за основателност на предявения иск.
Установено е, че ответникът е управлявал лек автомобил „Р.“, рег. № рег. № .
без действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и е участвал в пътнотранспортно произшествие на 07.11.2017 г.,
настъпило на територията на гр. София. Установено е също така, че произшествието е
настъпило поради противоправното поведение на ответника – последният е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, застигнал е и е ударил отзад намиращия се пред
него лек автомобил „С.“, който от удара се е изместил и се е ударил в предностоящия
автомобил, означен в представения по делото протокол за ПТП като МПС 3. С
последното ответникът е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото като
водач на пътно превозно средство не е съобразил избраната от него скорост на
движение с конкретната пътна обстановка, за да бъде в състояние да спре при
възникнала опасност за движението. За да настъпи ПТП съгласно установения по
делото механизъм съдът приема, че ответникът е нарушил и правилата относно
дистанцията, като не се е движил на такова разстояние от намиращия се пред него
автомобил, което да му позволи да спре безопасно – без да реализира ПТП с
предностоящия автомобил.
Следва също така да се посочи, че установените от медицинската документация
телесни увреждания, възникнали за водача на лек автомобил „С.“ – мозъчно
сътресение /контузия на глава/ и контузия на шия, както и настъпилите по този
автомобил увреждания, обусловили заключение, че е налице тотална щета и
икономически необосновано е било неговото възстановяване, съдът приема, че
съставляват установени по делото обстоятелства, които подкрепят извода на съда, че
ответникът се е движил с несъобразена скорост към момента на настъпване на удара. В
тази насока съдът отчита вида, обема и характеристики на настъпилите за водача Й. Ц.
имуществени и неимуществени вреди, сочещи именно на проявено противоправно
поведение от страна на ответника, като именно последното е било причината за
реализиране на произшествието, от което за третото лице са настъпили вреди, които
ищецът е обезщетил. Ето защо и съдът приема, че неоснователно от страна на
ответника в производството се поддържа, че противоправното му поведение не е било
доказано в случая.
Във връзка с възраженията на ответника, релевирани в производството чрез
особения представител, следва да се посочи, че основателен е било заявения от
особения представител довод, че протоколът е бил представен в нечетлив препис по
делото. Съдът обаче съобразява, че ищецът е представил същия в открито съдебно
заседание и след като е констатирана идентичност на оригинала и копието, съдът е
възпроизвел съдържанието на документа в протокола от проведеното на 14.12.2022 г.
съдебно заседание. Ето защо и следва да се приеме, че не е налице неяснота относно
съдържанието му, както се поддържа от ответника в производството.
Във връзка с доводите на ответника относно доказателствената стойност на
протокола за ПТП следва да се посочи, че съдът принципно споделя същите. В случая
за произшествието е съставен протокол за ПТП от компетентно длъжностно лице към
МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В трайната практика на
ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179
ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
5
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление -
решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело №
750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
В конкретния случай от страна на ответника протоколът не е оспорен, с
изключение на възраженията, че същият е нечетлив, че не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, респ. че не установява противоправно поведение на
ответника. Не са ангажирани обаче доказателства за провеждане на насрещно
доказване на удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, отразени в
протокола в кръга на служебните му функции - във връзка с участващите ППС,
тяхното местоположение, констатираните от длъжностното лице и отразени в
протокола за ПТП видими щети по автомобилите. Същите кореспондират с отразените
в описите на представители на Гаранционен фонд обтоятелства, като по въпроса за
механизма на произшествието и наличието на причинна връзка между настъпването на
инцидента и причинените по лекия автомобил „С.“ увреждания е изслушано
заключението на САТЕ, на което /както се посочи и по-горе/ съдът дава вяра и ползва
същото при формирането на изводите си за правнорелевантните за спора факти.
По доводите на ответника, че за обосноваване претенцията на ищеца по делото
са представени частни свидетелстващи документи, които не могат да се
противопоставят по съдържание на ответника, неучаствал при съставянето им, следва
да се посочи, че всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл.
181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и
официални) разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо
съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Следователно
частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства (допустими
според процесуалния закон), стига да няма забрана според действащия по време и
мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които
свидетелства, а съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства по делото.
В конкретния случай представените от ищеца писмени документи, приети като
доказателства по делото, кореспондират помежду си, като и преценявайки ги обстойно
и по вътрешно убеждение, съдът формира извод за основателност на предявените
искове, доколкото от същите се установява противоправно и виновно /по арг. от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД/ поведение на ответника, във връзка с което са били причинени имуществени
и неимуществени вреди, за които ищецът е изплатил обезщетение на основание чл.
557, ал. 1, т. 2 КЗ.
В аспекта на изложеното и предвид отделените между страните за безспорни с
доклада по делото факти, съдът приема за установено, че с изплащането на
обезщетения за причинените в резултат от поведението на ответника на Й. Ц.
имуществени и неимуществени вреди при процесното ПТП, ищецът се е суброгирал в
правата на увредения и има право да претендира от ответника заплатените
обезщетения. Установено е, че ищецът не е предявил претенциите си по отношение на
лихви или други разноски, сторени във връзка с определяне на размера на изплатените
обезщетения, с оглед което и съдът не следва да излага мотиви в тази насока.
Предявените искове, като основателни и доказани, следва да се уважат за
пълните предявени размери.
По разноските:
6
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. В полза на последния следва да се присъдят сторените в хода на
производството разноски за държавна такса /142,16 лева/ и депозити, от които са
изплатени възнаграждения на вещото лице по САТЕ /300 лева/ и на особения
представител на ответника /425 лева/, или сума в общ размер от 867,16 лева. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение на юрисконсулт,
представлява ищеца в производството, в размер на сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ., да заплати на основание чл. 558,
ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ., с адрес: г.,
сумата от 1554 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд на Й. Ц. Ц.
обезщетение за имуществени вреди за лек автомобил „С.“, рег. № ., възникнали от
ПТП, причинено от ответника на 07.11.2017 г. в гр. София, на ул. „Скопие“, ведно със
законната лихва от предявяване на иска /09.11.2021 г./ до окончателното плащане,
както и сумата от 2000 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд на Й. Ц.
Ц. обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, възникнали
от същото произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на иска /09.11.2021
г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ., да заплати на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ., с адрес: г., сумата от 1067,16
лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7