Решение по дело №364/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 292
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Чокоева-Милева
Дело: 20194500500364
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

292

 

гр. Русе, 26.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенският Окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 23 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               Председател: Николинка Чокоева

                                                       Членове: Антоанета Атанасова

                                                                      Ъшъл Ириева

                                                                 

 при секретаря Анелия Генчева и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдия Чокоева  в. гр. д. № 364 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

        Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            И.К.П. и С.В.П. обжалват решението, постановено по гр. д. № 5552/18 г. по описа на РРС, с което е уважен предявеният против тях иск за прогласяване нищожност на договор за аренда на земеделски земи от 19.07.2016 г. Излагат оплаквания за неправилност на съдебното решение и искат неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират деловодни разноски.

         Ответникът по въззивната жалба И.П.И. счита жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение - правилно. Претендира направените съдебни разноски във въззивната инстанция.

         Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е допустима - подадена е от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество на жалбата намира следното:

          По делото няма спор, че ищецът и ответникът са съсобственици на процесните имоти, находящи се в землището на с. С****, община О****, обл. С****, като И.И. е собственик на 7/12 ид. части, а И.П. на 1/12 ид. част. Не е спорно, че И.П.И. е придобил собствеността си с нотариален акт и постановления за възлагане на недвижим имот.

На 19.07.2016 г. И.К.П. сключил с А.И.Т., негова баба, договор за аренда на земеделски земи № ****, вписан на 22.07.2016 г. в СВ – С**** с вх. рег. № 8653, с който първият предоставил за временно възмездно ползване, за срок от 50 години, собствената си обработваема земеделска земя - общо 99.198 дка, при годишна цена от 1.50 лв. на декар. В чл.5.2.2 на арендатора било дадено право да преарендова или отдава под наем имотите, а в чл.6.2 е предвидена възможност за изменение на контракта. В чл.5.2.4 страните постигнали съгласие, че наследниците на арендатора могат да го заместват като страна по сделката.

         На 27.07.2016 г. А.Т. с писмен договор преотдала под наем същите земеделски земи на Ж.Г. за една стопанска година с договорена наемна цена 39 лв./дка. След смъртта на А.Т. нейната дъщеря С.П. сключила със същото лице договор за пренаемане на процесната земеделска земя - от 26.07.2017 г. за срок от една стопанска година при 39 лв./дка наемна цена.

         Въззивният съд намира, че при така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че сключеният между И.П. и А.Т. договор за аренда е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26 ал.1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес (ТР № 1/09 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/09 ОСТК).  В случая накърняването на добрите нрави се изразява в неравностойността на престациите по договора за аренда. При преценката дали са накърнени добрите нрави, съдът следва да тълкува действителната воля на страните - чл.20 от ЗЗД, формирана от всичките им уговорки, да отчете взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото договорът за аренда е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността му - целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Дали нееквивалентността на престациите е значителна, следва да се съобразява именно при анализ на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяването на значим допустим от закона интерес.  В конкретния случай страните по съглашението П. и Т., възползвайки се от липсата на забрана в закона (към момента на сключването му) - лице, притежаващо минимална част от земеделски земи да сключва договор за аренда за всички земеделски земи, както и от липсата на законово ограничение за максимален срок на сключването му, а също и от факта, че са роднини, са сключили договор за срок от 50 години при минимална арендна цена - 1.50 лв. за декар. По този начин, макар и да липсва забрана в закона да се сключват договори между роднини, те постигат неприемлив резултат съобразно принципа за справедливост. И това е така, защото П. е сключил договор за аренда за всички земеделски земи, а не само за притежаваните от него идеални части от собствеността, на цена, много по-ниска от действителната и за срок от 50 години, които условия на практика лишават другите съсобственици от възможността да ползват имотите в защита на интересите си и да получават реални доходи от тях.

От друга страна, още същия месец арендаторът е сключил договор за пренаемане на земеделските земи за срок от една стопанска година и при договорена 26 пъти по-висока арендна вноска. Тези клаузи са възпроизведени и в договора, сключен от наследницата на А.Т. - ответницата С.П.. Разгледан от този аспект, договорът, макар и да не противоречи на повелителни законови разпоредби, е неморален. Той противоречи на добрите нрави, поради което се явява нищожен и искът следва да се уважи, поради което решението на РРС, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно.  

С оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателите са направените от ответника в настоящата инстанция разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.      

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд

               

Р Е Ш И :

               

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 393 от 08.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5552/2018 г. по описа на Районен съд Русе.

         ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН ********** и И.К.П., ЕГН **********,*** да заплатят на И.П.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Х.Т., сумата от 1000 лв. -  деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.   

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: