Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр. Русе, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският Окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 23 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Николинка Чокоева
Членове: Антоанета Атанасова
Ъшъл Ириева
при секретаря Анелия Генчева и в присъствието на прокурора, като разгледа
докладваното от съдия Чокоева в. гр. д. № 364 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
И.К.П. и С.В.П. обжалват решението, постановено по гр. д. № 5552/18 г. по
описа на РРС, с което е уважен предявеният против тях иск за прогласяване
нищожност на договор за аренда на земеделски земи от 19.07.2016 г. Излагат
оплаквания за неправилност на съдебното решение и искат неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират деловодни
разноски.
Ответникът по въззивната жалба И.П.И. счита
жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение - правилно.
Претендира направените съдебни разноски във въззивната инстанция.
Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е допустима - подадена е от страна
по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По
същество на жалбата намира следното:
По
делото няма спор, че ищецът и ответникът са съсобственици на процесните имоти, находящи се в землището на с. С****, община О****, обл. С****, като И.И. е собственик на 7/12 ид. части,
а И.П. на 1/12 ид. част. Не е спорно, че И.П.И. е
придобил собствеността си с нотариален акт и постановления за възлагане на
недвижим имот.
На 19.07.2016 г. И.К.П.
сключил с А.И.Т.,
негова баба, договор за аренда на земеделски земи № ****,
вписан на 22.07.2016 г. в СВ – С**** с вх. рег. № 8653, с
който първият предоставил за временно възмездно ползване, за срок от 50 години,
собствената си обработваема земеделска земя - общо 99.198 дка, при годишна цена
от 1.50 лв. на декар. В чл.5.2.2 на арендатора било дадено право да преарендова или отдава под наем имотите, а в чл.6.2 е
предвидена възможност за изменение на контракта. В чл.5.2.4 страните постигнали
съгласие, че наследниците на арендатора могат да го заместват като страна по
сделката.
На 27.07.2016 г. А.Т.
с писмен
договор преотдала под наем същите земеделски земи на Ж.Г.
за една стопанска
година с договорена наемна цена 39 лв./дка. След смъртта на А.Т.
нейната дъщеря С.П. сключила със същото лице договор за пренаемане на процесната
земеделска земя - от 26.07.2017 г. за срок от една стопанска година при 39 лв./дка
наемна цена.
Въззивният съд намира, че при така установената фактическа
обстановка, следва да се приеме, че сключеният между И.П. и А.Т.
договор за аренда е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.
Автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл.26 ал.1 от ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес (ТР № 1/09 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/09 ОСТК). В случая накърняването на
добрите нрави се изразява в неравностойността на престациите
по договора за аренда. При преценката дали
са накърнени добрите нрави, съдът следва да тълкува действителната воля на
страните - чл.20 от ЗЗД, формирана от всичките им уговорки, да отчете взаимната
им връзка и целта на договора. Доколкото договорът за аренда е каузална сделка,
то следва да се съобразява при преценката на действителността му - целта, а тя
най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за
страните. Дали нееквивалентността на престациите е значителна,
следва да се съобразява именно при анализ на преследваната от страните цел, т.
е. удовлетворяването на значим допустим от закона интерес. В конкретния случай страните по съглашението П.
и Т., възползвайки се от липсата на забрана в закона (към момента
на сключването му) - лице, притежаващо минимална част от земеделски земи да
сключва договор за аренда за всички земеделски земи, както и от липсата на законово
ограничение за максимален срок на сключването му, а също и от факта, че са
роднини, са сключили договор за срок от 50 години при минимална арендна цена - 1.50 лв. за декар. По този начин, макар и да
липсва забрана в закона да се сключват договори между роднини, те постигат неприемлив
резултат съобразно принципа за справедливост. И това е така, защото П. е
сключил договор за аренда за всички земеделски земи, а не само за притежаваните
от него идеални части от собствеността, на цена, много по-ниска от
действителната и за срок от 50 години, които условия на практика лишават
другите съсобственици от възможността да ползват имотите в защита на интересите
си и да получават реални доходи от тях.
От друга страна, още
същия месец арендаторът е сключил договор за пренаемане на земеделските земи за
срок от една стопанска година и при договорена 26 пъти по-висока арендна вноска. Тези клаузи са възпроизведени и в договора,
сключен от наследницата на А.Т.
-
ответницата С.П.. Разгледан от този аспект, договорът, макар и да не противоречи
на повелителни законови разпоредби, е неморален. Той противоречи на добрите
нрави, поради което се явява нищожен и искът следва да се уважи, поради което
решението на РРС, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
спора, в тежест на жалбоподателите са направените от ответника в настоящата
инстанция разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 393 от 08.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5552/2018 г. по описа
на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН ********** и И.К.П., ЕГН **********,***
да заплатят на И.П.И.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Х.Т.,
сумата от 1000 лв. - деловодни разноски
за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: