О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет
и шести юни две хиляди и двадесетадесета
година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕЯН ДЕНЕВ
мл.с.ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов ВЧНД № 607 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е при хипотезата на 243, ал.6
от НПК и е образувано по частна жалба от името на Н.Й.Б. като представляващ
дружеството „Х.М.“ АД чрез адв. М.П. ***/ 2017г по описа на ОСлО при ОП В. срещу
определение № 66 по ЧНД № 76/2020 г. на PC – П. - ІV състав, постановено на 21.04.220 г.
С
протестираното определение съдът е потвърдил
постановление от 17.02.2020г. изготвено от прокурор при РП П. с , което е прекратено
наказателното производство по посоченото по горе досъдеблно производство,
образувано и водено с оглед престъпление по чл. 209,ал. НК
Жалбата е подадена
в срок и допустима. По същество в нея се сочи, че атакуваното определение е
неправилно, защото в хода на разследването не е установена пълната фактическа
обстановка, че е налице сговор между няколко лица с цел набавяне на имотна
облага и е въведено в заблуждение длъжностно лице на когото държавата е вменила
задължения за охраняване на интересите на гражданите при изповядване на сделки.
В подкрепа на посоченото се твърди, че разследването не е установило къде е
публикувана обявата за продажбата на имота; купувача не е извършил оглед на
същия; и не на последно място сделката е осъществена при занижена цена, които в
съвкупност представляват индиция, че е целено въвеждане в заблуждение на
нотариуса изповядал сделката. Сочи се още че получените от продажбата на имота
парични средства не са постъпили в касата на дружеството, а с тях се
удовлетворили вземания за трудови възнаграждения. В заключение се моли отмяната
на атакувания съдебен акт и постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Като се запозна с материалите по делото, въззивният съд
установи следното:
Досъдебното производство е било
образувано за престъпление по
чл. 209,ал.1 от НК срещу неизвестен извършител наречено „виновното лице“. След провеждане на действия по разследването –разпити на свидетели и събиране
на писмени доказателства, към наказателна отговорност не е било била привлечено
лице в качеството на обвиняем. С постановление от постановление от 17.02.2020г. наблюдаващия прокурор при РП П. е прекратил
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр с чл.24, ал.1, т.1 НПК.
В
хода на разследването била установена фактическа обстановка , възприета от РС П., споделяна
и от настоящия състав, а именно:
Наказателното производство е
било образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че на 09.01.2017 г. в
гр. П., област В., неустановено лице с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у нотариус С.Ж.в район РС- П., че е единствен
представляващ на „Х.М.“ АД, с което е причинил на същото дружество имотна вреда
в размер на 8 000 лева.
Св. Н.Б. бил
основен акционер в „Х.М.“АД, като в това си качество е сигнализирал
прокуратурата през 2017 г., като твърди, че без знанието на акционерите е бил
продаден недвижим имот, собственост на дружеството, находящ се в село Д.,
община Д., област В.. Според твърденията му продажбата била фиктивна и никакви
средства от осъществяването й не са постъпвали във фирмените сметки на
дружеството.Според него фиктивна сделка е осъществена от лицата Р.Р.А.,
представляващ дружеството и лицето З.И., бивш служител в дружеството.
От нотариално дело
№ 1/2017 г. на нотариус С.Ж., действаща в район РС- П. обективирано в
нотариален акт № 1, том І рег. № 4, дело № 1 от 2017 г. че на 09.01.2017 г. „Х.М.“АД,
чрез представляващия го Р.Р.А. е продало на „Е.Б.П.“ ЕООД, представлявано от П.Г.В.недвижим
имот, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ **-**в с. Д., общ. Д., област В., с площ
3 185 кв.м, ведно с изградената в него постройка – КЪЩА №** със застроена
площ 84 кв.м, за сумата от 8 000 лева, за която продавачът е заявил, че му
е изплатена напълно от купувача преди подписването на нотариалния акт.
Видно от протокол
от заседание на съвета на директорите на „Х.М.“ АД- приложен по нотариалното
дело, че че Съветът на директорите с единодушие е взел решение да бъде продаден
собствения на „Х.М.“ АД недвижим имот в с. Д., общ. Д., област В..
Св. З.А.И.потвърждава,,
че от 2010 г. до м. декември 2016 г. е
работела като финансист в холдинга на семейство Б.. Същата не е била на щат в „Х.М.“
АД, но била запозната с дейността на дружеството, тъй като то било част от
холдинга. С Р.А. се познавала от 2011 г., когато той бил избран на длъжностите
Председател на Съвета на директорите, Заместник председател на Съвета на
директорите и Изпълнителен директор на Съвета на директорите на „Э.А.Ф“ АД,
преименувано през 2012 г. на „Х.М.“ АД. След като напуснала работа от холдинга
на семейство Б., известно време след това била потърсена от А., който й
предложил работа в „Х.М.“ АД. Той й казал, че последните няколко години
счетоводството било занемарено, не са били подавани декларации, годишни отчети
и отчети за статистиката. Първоначално тя отказала, тъй като не желаела никакви
контакти с Б., но А. й обещал да работи дистанционно от гр. С., където щял да й
изпраща документите. Тя се съгласила, като условието й било да бъде назначена
на граждански договор. Известно време след това, А. пристигнал в гр. С. и й
казал за намеренията си, да продаде имот на дружеството, находящ се в с. Д.,
Общ. Д.. Той я помолил да установи
размера на неплатените данъци за имота, същите да бъдат заплатени, като се
сдобие и с удостоверение за липса на данъчни задължения за имота. За целта я
упълномощил. След като се сдобила с тези документи, тя се обадила на Р.А., като
той я помолил да му съдейства и за самата продажба. Тя се съгласила да отиде с
него до гр. П., където ги чакал купувачът, който се представил като „П.“.
Тримата влезли в първата срещната нотариална кантора, където ги посрещнала
нотариус жена. Нотариусът получила документите от продавача и купувача, обещала
да подготви проекта за сделката до седмица и да им се обади. В деня на сделката
св. И. пътувала за гр. П. заедно с купувача, който също бил от гр. С.. Според
нея, продажната цена на имота била предадена от купувача на продавача в брой,
тъй като сметките на „Х.М.“ АД били запорирани. Лично тя не е била свидетел на
предаването на парите. Тя обяснила на А., че за нуждите на счетоводството
следва да й бъде предоставен надлежно оформен приходен касов ордер, в който да
е посочено основанието за плащането и фактура. Св. А. й представил квитанция за
плащане. След това имота бил отписан от счетоводните регистри на дружеството.
Св. П.Г.В.бил едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството купувач – „Е.Б.П.“ ЕООД. Той видял
обявата за продажба на имота в интернет и се свързал с продавача – лице на име Р..
Било му обяснено, че имота е е собственост на дружеството представлявано от Р.А..
Св. В. твърди, че е платил имота с лични средства, тъй като дружеството, на което
бил управител имало капитал от 150 лева. Сделката относно покупко-продажбата на
недвижимия имот е била изповядана на 09.01.2017 г., като месец след това, на
08.02.2017 г. св. П. В. продал всичките си дружествени дялове на „Е.Б.П.“ ЕООД, на лицето К.М.К.от гр. С..
Св. К.К.потвърждава, че се
познава с П. В., /по прякор „Б.“/, който в началото на 2017 г. му предложил да
му продаде неговото дружество „Е.Б.П.“
ЕООД, с всички активи и пасиви. На същия му било известно, че дружеството което
му било прехвърлено по-късно притежава недвижими имот в с. Д., общ. Д.. Към
момента на разследването потвърждава, че е стопанисвал имота.
Св. Б. твърди, че след
встъпването му в длъжност Изпълнителен директор на „Х.М.“ АД през 2017 г., не е
намерил сред документите на дружеството такива свързани с покупко-продажбата на
недвижимия имот в с. Д. и не е открил и доказателства за постъпвали суми от
продажбата на имота по сметка на дружеството. Св. Б. няма спомен кой е
обслужвал счетоводно „Х.М.“ АД през 2017 г., не може да посочи къде се
съхраняват счетоводните документи на дружеството. По негови спомени,
счетоводните документи е било възможно да се съхраняват от адвокат Д.П. и
счетоводител Галин С. и двамата от гр. В.. Св. Б. не може да посочи защо няма
подаден ГФО за дейността на дружеството в периода 2017 г. – 2018 г. и няма
подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
С оглед твърдението на Б., че парите от продажбата на недвижимия имот не
са постъпили по сметката на дружеството, е изготвено искане до Административен
съд С. град за разкриване на данъчна информация и предоставяне за нуждите на
разследването годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2017 г., ведно с ГФО и
всички приложения към годишната данъчна декларация на „Х.М.“ АД, с ЕИК *********.
Искането е уважено и Определението на Административен съд С. град е било
изпратено за изпълнение на Директора на ТД на НАП С.. От предоставената
информация се установява, че няма данни в информационната система на НАП, за
подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и ГФО за финансовата 2017 г. от страна на
„Х.М.“ АД.
Адвокат Д.П., посочен от св. Б.
като негов довереник е отказал да се яви
за извършване на действия по разследването с негово участие, позовавайки се на
отношенията адвокат- повереник, съгласно закона за адвокатурата.
Св. Г.И.С. - счетоводител в
дружеството, започнал работа през 2011 г. се отзовал на публикувана обява от „П.“
АД гр. Девня. Интервюто било проведено и той бил одобрен от З.И. и М.Ш.. С. работел
основно с документацията на „П.“ АД гр. Девня, но след като се запознал с Н.Б.,
последният започнал да му възлага работа по проверка и набавяне на информация
относно други дружества, които също били включени в холдинга на Б.. Сред тези дружества
била и „Э.А.Ф“ АД, която през 2012 г. била преименувана на „Х.М.“ АД. Тъй като
седалището на дружеството било в гр. С., св. С. никога не е имал достъп до
счетоводните документи на това дружество и никога не бил осчетоводявал такива. Не
разполагал и с данни дали счетоводни документи на „Х.М.“ АД могат да се
съхраняват от адвокат Б., а самият той отрича да съхранява такива.
Св. Р.Р.А., представляващ „Х.М.“АД гр. С., потвърждава
че е участвал в продажбата на недвижимия имот в с. Д., с НА за продажба на
недвижим имот с рег. № 4, том І, дело № 1 от 09.01.2017 г. на нотариус С.Ж.. Твърди,
че през 2011 година се запознал с Н.Б. и последния му предложил да го включи в
управителните органи на неговия холдинг, като св. А. не бил на ясно в какво ще
се изразяват неговите задължения. Св. Б. му обещал, че ще му се изплаща
възнаграждение за това и той се съгласил. През м. ноември 2011 г. на Общо
събрание на „Ф.И.К.А.Ф.“ АД, е бил избран нов състав на Съвета на директорите.
Съвета на директорите се състоял от три търговски дружества - „С. 2011“ ЕАД, „И.“
ЕООД И „В.“ ЕАД на които св. А. бил физически представител. Първоначално той не
вземал никакви управленски решения, а се работело в екип. От счетоводния отдел
на дружеството получавал счетоводна документация за подпис. Св. А. получавал
възнаграждение за труда си, определено от Общото събрание на акционерите. Във
връзка с работата си, се запознал и със З.И.. През 2013 г. било сменено наименованието
на холдинга от „Ф.И.К.А.Ф.“ АД на „Х.М.“
АД. Той продължил да изпълнява длъжността Изпълнителен директор на „Х.М.“ АД и
бил включен в състава на Съвета на директорите на дружеството, като управител
на „С. 2011“ ЕАД, „И.“ ЕООД и „В.“ ЕАД. Възнаграждението, което получавал, било
в размер на около 500 лева месечно. Тъй като инфлацията растяла, през 2016 г.,
на заседание на Съвета на директорите на „Х.М.“ АД било взето решение да
получава месечно възнаграждение в размер на
980.00 лева. Към края на лятото на 2016 г., кредитори на дружеството
предявили претенции и сметките на „Х.М.“ АД били запорирани. Поради тази
причина, на св. А. било преустановено изплащането на възнаграждение, за
длъжностите които заемал. Служителите на холдинга също останали без заплати и
голяма част от тях напуснали. Св. А. проверил какви са активите на дружеството
и установил, че „Х.М.“ АД притежавало недвижим имот – парцел с къща в с. Д.,
общ. Д.. Този имот не се ползвал от служители на холдинга, бил пустеещ и същият
генерирал разходи. В тази връзка на 20.12.2016 г. в гр. С. от Съвета на
директорите се взело решение на за продажба на този имот за да бъдат изплатени
и трудови възнаграждения, след което св. А. публикувал обява в интернет
сайтове. А. възложил на св. З.И., да бъдат заплатени всички задължения за имота
и да се съберат необходимите документи, за продажбата му. А. потвърждава всички
по нататъшни действия по срещата му с купувача, уговарянето на цената на имота
от 8 000 лева и финализирането на сделката пред нотариус , описани и по
горе. А. не отрича, че парите е получил на ръка, а не по сметките на
дружеството,тъй като същите били запорирани. В последствие същите били
използвани за трудови възнаграждения. На заседание на Съвета на директорите на
„Х.М.“ АД, проведено на 22.05.2017г. А. бил освободен от длъжността
Изпълнителен директор на СД на дружеството и бил избран нов състав на Съвета на директорите.
От м. май 2017 г. св. А. нямал никакви взаимоотношения и контакти с Н.Б., З.И.
и други служители на дружеството.
От вписванията в
Търговския регистър относно „Х.М. “ АД е видно, че към датата на изповядване на
покупко-продажбата, „Х.М.“ АД, с предишно наименование „Э.А.Ф“ АД е имала
следния състав на Съвета на директорите:
- Председател на
Съвета на директорите – „И.“ ЕООД, чрез управителя Р.Р.А..
-
Заместник-Председател на Съвета на директорите – „С.2011“ ЕАД, представлявано
от „А.“ ЕООД, чрез определения представител Р.Р.А..
- Изпълнителн
Директор на Съвета на директорите – „В.“ ЕООД, чрез управителя Р.Р.А.. Според чл. 52, ал. 3 т. 6 от Устава на
„Х.М.“ АД, една от основните задачи на Съвета на директорите при ръководство на
дружеството, включват правомощие за придобиване и разпореждане с недвижими
имоти и с вещни права върху тях.
Въз основа на посочената фактическа обстановка прокурор
при РП П. е направил правния извод, че деянието
е несъставомерно от обективна страна, относно престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Този извод е намерен за правилен и в атакуваното определение на съда , като
изрично е посочено, и в двата акта,
чиято отмяна се иска, че са налице писмени доказателства за взето решение от 20.12.2016 г. на Съвета на
директорите на „Х.М.“ АД за продажбата на инкриминирания имот. На следващо
място безспорни са и доказателствата, че св. А. по време на подготвяне на сделката
е бил законен представляващ на „Х.М.“АД гр.С. и като такъв е изпълнил взетото
решение на Съвета на директорите на дружеството.
По
отношение на сумата от продажбата на недвижимия имот, която според твърденията на св. Б., не е постъпила
по сметка на дружеството, е преценено, че следва да се обсъди въпроса дали не
са налице данни за престъпление, квалифицирано, като обсебване или длъжностно
присвояване. В правния анализ е посочено, че отсъствието на счетоводни
документи за 2017 и 2018 години, е пречка по категоричен начин да се направи
извод за друг вид претъпление против собствеността, а признанията за разпореждане
с получените средства представляват граждански правен въпрос.
Настоящият състав на ВОС счита, че жалбата е неоснователна, постановлението за
прекратяване на прокурара от РП П. за обосновано и не противоречи на
материалния закон, макар и непълно в последния аспект. Доколкото мотивите на РС
П. са идентични с тези в постановлението, атакувания съдебен акт следва да бъде
и коригиран в тази му част, което обаче не налага неговата отмяна. Правилно
първоинстанционният съд не е върнал делото на прокурора за продължаване на
действията по разследването, тъй като са извършени възможните действия по
разследването и със средствата на НПК други факти не биха могли да бъдат
установени. Органите на досъдебното производство, респективно ПРС са възприели
фактическата обстановка, която соътветства в цялост на събраните гласни и
писмени доказателства, поради което и правните изводи са принципно законосъобразни.
При правилно
установена фактическа обстановка, е верен извода, че че не е осъществен състав на престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. Еднозначно трябва да се подчертае и допълни атакувания
съдебен акт с това, че доктрината и съдебната практика е категорична по отношение
на измамата, че тя представлява акт на имуществено разпореждане в резултат на
въздействието върху съзнанието на лицето което държи имуществото, създавайки у
него невярна представа или подържа вече формирана такава относно обктивната
действителност. Твърденията за измамливи
действия спрямо длъжностното лице изповядало сделката НЕ представлява акт на имуществено разпореждане, тъй като
имуществото НЕ е в патримониума на същото. Продажбата като сделка може и да е обременена
с някакъв порок, който би могъл да я направи нищожна или унищожаема, но това не
я превръща в измама по смисъла на НК. Интересите на юридическото лице могат и
следва да бъдат охранявани по гражданско правен ред, а не с инструментите на
наказателното право, тъй като това е опасно са правния ред.
По делото не се спори, че недвижимият имот
находящ се в с.Д. обл.В. е бил собственост на „Х.М.“АД гр.С. и че към момента
на продажбата на инкриминирания недвижим
имот А. е бил представляващ на посоченото
дружество. В това си качество е изпълнил решение на съвета на директорите на
дружеството. Безспорен е и друг факт че
съвета на директорите е имал правомощията да се разпорежда с недвижими имоти
собственост на дружеството, съгласно устава на същото.
Производството по чл. 243, ал.4 и сл.
от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на
актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на
досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999г.
на Конституционния съд
на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно,
всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата
обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички последващи
процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. В смисъла
на изложеното не следва да се очаква от съда да даде указания по отношение кое
лице да бъде привлечено към наказателна отговорност и по каква правна
квалификация, тъй като това е извън правомощията му в наказателното
производство. Съгласно посоченото
решение на Конституционния съд чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от
съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да
привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. Такъв резултат жалбоподателя
може да намери в акт на висшестоящата инстанция в системата на прокуратурата,,
но не и такъв изхождащ от съда.
По
изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, ВОС
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 66 по ЧНД № 76/2020
г. на PC – П. - ІV състав, постановено на
21.04.220 г., с което потвърдено постановление от 17.02.2020г.. за прекратяване на наказателното производство по д.п. №100/
2017г по описа на ОСлО при ОП В.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.