№ 94973
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №
20241110120086 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А,..“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу
Р. Й. Г. за няколко суми, сред които и сумата от 801, 60 лв., представляваща възнаграждение
за допълнителни услуги, включени в пакет „К..“.
Съгласно уточнителната молба на заявителя от 20.06.2024 г. пакет „К..“ предоставя
пакетно допълнителни услуги, както следва: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по
банкова сметка, предварително събрани от кредитен консултант или служител ; безплатно
внасяне на вноска директно в офис на кредитора; безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема или друга промяна по условията за изплащане на заема след писмено искане.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузите от договора, свързани със
закупуването за допълнителни услуги, са нищожни. Тези договорености са постигнати във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
Клаузата за закупуване на допълнителен пакет „К..“ е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че размерът
на претендираното за посочената услуга възнаграждение е равен на повече от половината от
размера на претендираната главница по сключения договор за потребителски кредит. Нещо
повече с пакета е предвидена една хипотетична възможност за длъжника да поиска промяна
в договора за кредит във всеки един момент, без да се посочва същият реално да е получил
такава.
Съдът счита, че възнаграждението за допълнителния пакет „К..“ представлява
възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. Предвид това, доколкото договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
императивните му норми следва да бъдат съобразени служебно от съда. Ето защо
настоящият състав съобрази и че така уговореното възнаграждение за пакета от
допълнителни услуги противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
1
постановление на Министерския съвет на Република България. Законодателят е предвидил
изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените в чл. 19, ал. 4
ЗПК разходи, се считат за нищожни. С оглед изложеното съдът намира, че клаузата от
договора, задължаваща потребителя да заплати допълнително освен ГПР 40, 49 % и
възнаграждение за допълнителни услуги, се явява нищожна, поради което заявлението за
тази сума също следва да бъде отхвърлено.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
32, 49 лв. до пълния дължим размер от 48, 50 лв. за платена държавна такса и над сумата от
33, 47 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ..04.04.2024 г. на „А,..“ ЕАД, ЕИК .., срещу Р. Й. Г.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 801, 60 лв., представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги, включени в пакет „К..“, както и за сумата над 32, 49 лв. до пълния
дължим размер от 48, 50 лв. за платена държавна такса и над сумата от 33, 47 лв. до пълния
дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2