№ 4002
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20231110128377 по описа за 2023 година
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20231110128377 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“
ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
10.07.2017 г., на автомагистрала „Тракия", на 21 км. по посока София – Пловдив, в
района на бензиностанция „Е. Б.“ ЕАД – гр. Ихтиман е реализирано пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ по вина на водача на лек автомобил /л.а/ „БМВ 325“ с рег. № ....
Механизмът на произшествието се изразявал в съприкосновение на автомобила с
метален стълб с два пътни знака – „Б-2“ и „Г-2“, собственост на бензиностанция „Е. Б.“
ЕАД. Сочи, че за процесното ПТП бил съставен констативен протокол № 1499331/
10.07.2017 г. от органите на ОП – МВР, сектор „Пътна полиция“- гр. София. Навежда
доводи, че към датата на събитието увреденото имущество, собственост на
бензиностанцията, било застраховано при дружеството по силата на сключена
имуществена комбинирана полица № 2200170200R00002, ведно с добавъци към
същата, с период на валидност от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. В тази връзка, след
подадено уведомление, в дружеството била образувана щета № **********/588-17,
като след извършени оглед и опис на уврежданията по застрахованото имущество,
било определено за изплащане застрахователно обезщетение, в размер на 318,04 лева,
представляващо фактурираната стойност за ремонта на увреденото съоръжение,
включваща доставка, монтаж и демонтаж на металния стълб с налични два пътни
знака. Сочи, че към датата на застрахователното събитие отговорността на делинквента
– В. А. Г., управлявал л.а. „БМВ 325“ с рег. № .., била застрахована от ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа,
че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото
1
лице срещу застрахователя на делинквента, поради което изпратил регресна покана до
ответника, получена на 07.04.2022 г., в която обективирал искане за възстановяване на
стойността на заплатеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че към настоящия
момент ответникът не погасил претендираното вземане, поради което моли съда да го
осъди за заплащането в полза на дружеството на сумата от 318,04 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото
на 10.07.2017 г. събитие, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното погасяване на вземането. Моли съда да осъди ответника и за
сумата от 33,84 лева, представляваща мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за периода от 08.05.2022 г. до 25.05.2023 г. Обективира
искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди,
че не е дал повод за завеждане на настоящото производство. Сочи, че с оглед
постъпилата от ищеца регресна покана е отправил искане с изх. № ок-
631080/30.08.2018 г. за представяне на допълнителни документи, доколкото твърди, че
не е разполагал с необходимата информация, въз основа на която да се произнесе по
регресната претенция. Оспорва размера на предявения иск, като счита че същият не
отговаря на действителната стойност на причинените вреди. Оспорва претендираното
акцесорно вземане, както и началния момент, считано от който е заявена претенцията.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 411 КЗ:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е налице
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто обхват попада настъпилото
застрахователното събитие, настъпило вследствие на виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е сключена при ответника, поради което ответникът носи риска,
както и че в изпълнение на договорните си задължения е изплатил на застрахования
обезщетение в размер на действителните вреди, които се намират в пряка причинно –
следствена връзка с поведението на делинквента.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства, е
да докаже, че е погасило изцяло претендираното регресно вземане.
С доклада по делото, който не е оспорен от страните, съдът е посочил, че
доколкото ответникът не оспорва фактите, включени във фактическия състав на
вземането, ищецът следва да докаже единствено размера на причинените щети. В тази
връзка, безспорни в отношенията между страните са следните обстоятелства: 1/
наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът
има качеството застраховател по комбинирана застрахователна полица „Имущество“, в
чийто обхват попада настъпилото на 10.07.2017 г. застрахователно събитие,
представляващо покрит риск от ищцовото дружество; 2/ механизмът на реализираното
ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ 325“ с рег. № ..., чиято
гражданска отговорност е била покрита от ответното дружество; 3/ нанесените
увреждания по метален стълб с два пътни знака „Б-2“ и „Г-2“; 4/ причинно –
следствената връзка между нанесените щети на имуществото на застрахованото лице и
виновното поведение на водача на лек автомобил „БМВ 325“; 5/ изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по повод нанесените щети по застрахованото
2
имущество, на обща стойност 318,04 лева; 6/ получената в ответното дружество
регресна покана за изплащане на посоченото вземане.
Наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за
имуществена застраховка между ищцовото дружество и собственика на увреденото
имущество – „Е. Б.“ ЕАД се потвърждава от приетата като писмено доказателство
комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200170200R0002, с период на
застрахователно покритие от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Ищецът е ангажирал
писмени доказателства, сред които протокол за ПТП № 1499331 от 10.07.2017 г. и
уведомление за щета от 10.07.2017 г. Видно от представения Доклад по щета №
**********/588-17/31.05.2018 г., ищецът е определил застрахователно обезщетение, в
размер на 318,04 лева, изплатено в полза на „Е. Б.“ ЕАД на 04.06.2018 г. От данните в
посочения доклад по щета се установява, че дружеството е одобрило изплащането на
сумата по издадена фактура на „Е. Б.“ ЕАД във връзка с предприети действия по
отстраняване на пораженията по пътния знак, на стойност 318,04 лева. Като писмени
доказателства са приети и фактура № **********/12.04.2018 г., издадена от „М. С.“ АД
в полза на „Е. Б.“ ЕАД, ведно с приемо – предавателен протокол от 12.04.2018 г., в
който са описани извършените дейности с цел отстраняване на щетите по
застрахованото имущество. По делото е представена и получената от ответника на
07.04.2022 г. регресна покана с изх. № 02149/01.04.2022 г., както и отговор на регресна
покана с изх. № ОИ-631080/30.08.2018 г., входирана при ищовото дружество на
31.08.2018 г.
С оглед изложеното се потвърждава, че спорът между страните се концентрира
единствено по отношение на стойността на дължимото застрахователно обезщетение за
нанесените увреждания по метален стълб с два пътни знака – „Б-2“ и „Г-2“,
собственост на бензиностанция „Е. Б.“ ЕАД, което дружество е застраховало
процесното съоръжение при ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на
вредите има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество
обезщетението не може да надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение
№ 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение
№ 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност.
За установяване на стойността на дължимото обезщетение по делото е
допусната до изслушване съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, която не е
оспорена от страните. От данните в експертизата се установява, че стойността
3
необходима за възстановяване на метален стълб с пътни знаци, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 381,65 лева. Съдът дава вяра на
заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото САТЕ, като намира
същото за обективно, мотивирано и компетентно изготвено. При тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 411 КЗ е основателен и следва да
бъде уважен в пълен размер за сумата от 318,04 лева.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно обезщетение е
обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане. На изследване
подлежи моментът, считано от който ответникът е изпаднал в забава за плащане на
изискуемото регресно вземане, дължимо в полза на ищеца. В настоящия случай е
предявен иск за осъждането на ответника за заплащане на лихва за забава, начислена
върху стойността на главницата за периода от 08.05.2022 г. до 25.05.2023 г., в размер на
33,84 лева.
Съгласно нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка
“Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл. 411 КЗ
след изтичането на 30 - дневен срок от получаване на покана, ведно с прилагане на
доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното
вземане. Видно от приетата като писмено доказателство регресна покана за
възстановяване на процесното обезщетение по щета № **********/588-17, отправена
до ЗД „Б. И.“ АД, същата е получена от дружеството на 07.04.2022 г. Ответникът
твърди, че липсата на необходими документи по преписката към регресната покана е
обусловила невъзможността му да се произнесе по направеното искане, като по делото
е прието като писмено доказателство отговор на покана за изплащане на регресна
претенция по щета № **********/588-17 с изх. № ОИ-631080/30.08.2018 г., получен от
ищеца на 31.08.2018 г. От съдържанието на отговора се установява, че ответникът е
изискал представянето на опис/разбивка на застрахователните събития и
бензиностанции към фактура № **********/12.04.2018 г., издадена от „М. С.“ АД, като
е посочил че към настоящия момент отказва изплащането на застрахователно
обезщетение, доколкото претенцията на ищеца била неокомплектована.
При изследване на посочените писмени доказателства се установява, че същите
имат еднакъв предмет, по – конкретно претенция по щета № **********/588-17, като
впечатление прави разликата във времевия период при съпоставяне на приложената от
ищеца покана, получена от ответника на 07.04.2022 г., и отговора на регресната
претенция, депозиран при ищеца на 31.08.2018 г. В тази връзка, не са изложени
твърдения, съответно не са ангажирани доказателства относно първоначално заявеното
искане за изплащане на процесната щета, от което да бъде направен извод за точния
момент, считано от който ответникът е изпаднал в забава за плащане на регресното
вземане. Срокът за плащане на обезщетението, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, е 30 дни,
считано от представяне на всички необходими документи, като обстоятелство кои
документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към
която препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ - това са доказателства, за чието снабдяване
лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне
основанието и размера на претенцията. По аргумент за противното, до представяне на
такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане на
обезщетението не тече. Въпреки изложеното, следва да бъде съобразено, че според
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ не може да е
по - дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
4
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност". Ето защо може да
се констатира, че до датата на подаване на исковата молба - 25.05.2023 г., предвид
подадения отговор на регресната покана, получен от ищеца на 31.08.2018 г., са изтекли
всички възможни законоустановени срокове, включително визираният в чл. 496, ал. 1
КЗ тримесечен срок за окончателното произнасяне по заявената регресна претенция. В
допълнение, следва да се посочи, че съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ, застрахователят не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен протокол за
ПТП /т. 2/, като видно от съдържанието на отговора на регресната покана, ответникът
не е констатирал липсата му. Следователно застрахователят - ответник е изпаднал в
забава за плащане на процесното застрахователно обезщетение преди подаване на
исковата молба, поради което дължи заплащането на законна лихва върху главницата
за периода 08.05.2022 г. до 25.05.2023 г. С помощта на онлайн лихвен калкулатор, на
основание чл. 162 ГПК, съдът изчислява стойността на дължимото мораторно
обезщетение, начислено върху главницата на стойност 318,04 лева, като същото
възлиза на 35,66 лева. С оглед изложеното, следва че претенцията на ищеца за
осъждане на ответника за сумата от 33,84 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода 08.05.2022 г. – 25.05.2023 г., следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, по
аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК,
като от представените писмени доказателства се налага изводът, че в негова полза се
дължат разноски на обща стойност 880 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Претенцията на ищеца за присъждането на заплатеното адвокатско
възнаграждение има за предмет сума, определена в минимален размер, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като претендираното възнаграждение е с начислено ДДС, с оглед
законовите изисквания и представените доказателства относно регистрацията на
Адвокатско съдружие „Ф.“ по ЗДДС към датата на данъчното събитие.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – адрес,
на основание чл. 411 КЗ, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление – адрес, сумата от 318,04 лева, представляваща регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение от ищеца, вследствие на реализирано на
10.07.2017 г. застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета №
**********/588-17, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба –
25.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – адрес,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление – адрес, сумата от 33,84 лева, представляваща
5
мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата, за периода 08.05.2022 г. –
25.05.2023 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – адрес,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление – адрес, сумата от 880,00 лева, представляваща
направените в производството разноски от ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6