№ 214
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20241200101321 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Банка ДСК”
АД, ЕИК *********, против Ф. М. К., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че между страните е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 19.09.2022 г., по силата на който “Банка ДСК” АД е
отпуснала на Ф. М. К. кредит за текущо потребление в размер на 40 000,00
лева, със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата усвояването
му, като кредита се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка №
BG40STSA*** с титуляр Ф. М. К. и се погасява чрез разплащателна сметка №
BG40STSA93(|00029328775 с месечни вноски, дължими на всяко 15-то
число на месеца съгласно погасителен план - Приложение №1 към
Договора.
Твърди се, че погасителния план съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, като е посочен лихвен процент за целия срок на договора,
размерът нащогасителната вноска, дата на плащане, каква част от същата
представлява главница и каква лихва, посочени са общо дължими вноски,
1
срокът на договора, общо дължима|[ихва и размер на главницата.
Навежда се, че главницата по кредита се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 7,55% годишно или 0,02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок
над 1 ден до 2 години“ 0,050 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,500 %,
предоставена на кредитополучателя при кумулативното изпълнение на
условията по т.9 от Договора. Правото на ползване на преференциална лихва
отпада и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката по реда и в сроковете, посочени в Общите условия към Договора.
Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат
неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксираната надбавка по
т. 8.1.2. Дихвеният процент се променя и с промяната на референтния лихвен
процент съгласно уговореното в Общите условия. Така, съгласно условията на
Договора и погасителния план - Приложение №1 към Договора,
кредитополучателят следва да погаси жредита с 120 месечни вноски, с краен
срок за окончателно погасяване - 19.09.2032г.
Твърди се, че кредитополучателят заплаща такси и разходи, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента (наричана „Тарифата“), съгласно т.20 от
Договора.
Навежда се, че неразделна част от Договора са Общите условия за
предоставяде|на кредити за текущо потребление на физическа лица
(наричани; „Общи условия“), които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора, съгласно т.21 от Договора. В Общите условия,
подписани от кредитополучателя са уговорени усвояването, олихвяването,
разходите по кредита и отпадане правото на ползване на .преференциална
лихва, погасяването на кредита, задълженията на страните по договора,|
обезпеченията по кредита, отговорностите и санкциите при неизпълнение и
Други ; уговорки, включително и правото на отказ от договора. - В т.16.1,
Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия е уговорено, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
2
определена в Договора, частта от вноската, представляваща улавницй, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличена с надбавка за забава в
размере на 10 (десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за
забава не се прилага. В т.16.2, Глава VII „Отговорности и санкции“ от
Общите условия | уговорено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва надДО дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем. Последицата по предходното изречение настъпва
автоматично, а ако законът го изисква — след уведомление до
кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес. В т.16.3,
Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия е уговорено, че от
датата на изискуемост на кредита - на краен падеж или предсрочна, цекият,
непогасен остатък от гшвницата се олихвява със законната лихва' по чл.Щ от
ЗЗД, до окончателното погасяване на задължението, включително и пд.
принудителен ред.
Твърди се, че на 19.09.2022 г,. в съответствие с т. 12 от Договора, между
“Банка ДСК” АД, като заложен кредитор и Ф. М. К., ЕГН **********, като
залогодател е сключен Договор за залог на вземане по сметка в „БАНКА ДСК“
АД за обезпечаване на вземането по договора.
Твърди се, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на
29.02.2024 г., поради неплащането на следните погасителните вноски: -
15.12.2022г. 297,15 лева; - 15.01.2023г. 475,85 лева; - 15.02.2023г. 475,65 лева; -
15.03.2023г. 475,65 лева; - 15.04.2023г. 475,65 лева; - 15.05.2023г. 475,65 лева; -
15.06.2023г. 475,65 лева; - 15.07.2023г. 475,65 лева; - 15.08.2023г. 476,83 лева; -
15.09.2023г. 476,83 лева; - 15.10.2023г. 476,83 лева; - 15.11.2023г. 476,83 лева; -
15.12.2023г. 476,83 лева; - 15.01.2024г. 476,83 лева и 15.02.2024г. 479,25 лева.
Твърди се, че поради допусната забава в погасяването на задължението по
Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022г., считано от месечна
вноска с падеж 15.12.2022г., са налице предвидените в т.16.2, Глава VII
„Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит
обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита и чрез А.Ц. -
Частен съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд Благоевград, с
рег. № 701 на КЧСИ кредиторът “Банка ДСК“ АД е обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа
на твърдяното сме приложили копие от Покана - уведомление с изходящ
3
номер на Банка ДСК: 0090-20- 00211/17.01.2024г. до Ф. М. К., ведно с
Разписка за връчването й.
Навежда се, че поради неплащане на задължението е издадена заповед за
незабавно изпълнение, като Ф. М. К., ЕГН **********, е задължена да плати
следните суми: - 39 516,46 лв. /тридесет и девет хиляди петстотин и
шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ – представляваща дължима
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022 г.,
отчитан по кредитна сметка № 11/0000000029332555, ведно със законната
лихва, считано от 04.04.2024 г. до погасяването; - 3 684 лв. /три хиляди
шестстотин осемдесет и четири лева/ – представляваща договорна
(възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода от 15.12.2022 г. до
28.02.2024 г., включително; - 212,06 лв. /двеста и дванадесет лева и шест
стотинки/ – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), начислено за
периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2024 г., включително; - 499,52 лв.
/четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ - законна
лихва за забава, начислена за периода от 29.02.2024 г. до 01.04.2024 г.; - 120 лв.
/сто и двадесет лева/, представляваща разходи при изискуем кредит; - 880,64
лв. /осемстотин и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ – съдебни
разноски за заплатена държавна такса по делото,и - 50 лв. /петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Поради подадено възражение от длъжника, е налице правен интерес от
образуване на исково производство.
Поддържа се, че иска за договорна лихва се основава на т. 8 от Договор
за кредит за текущо потребление от 19.09.2022г., като в исковата молба е
посочено, че главницата по кредита се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 7,55% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1
ден до 2 години“ 0,050 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,500 %,
предоставена на кредитополучателя при кумулативното изпълнение на
условията по т.9 от Договора. Правото на ползване на преференциална лихва
4
отпада и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката по реда и в сроковете, посочени в Общите условия към Договора.
Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат
неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксираната надбавка по
т.8.1.2. Лихвеният процент се променя и с промяната на референтния лихвен
процент съгласно уговореното в Общите условия.
Навежда се, че иска за обезщетение за забава се основава на т.16.1, Глава
VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия, неразделна част от
Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022г., съгласно т.21 от
Договора, като В т.16.1, Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите
условия e уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Навежда се, че иска за разходи при изискуем кредит се основава на т. 20
от Договора, съгласно която Кредитополучателят заплаща такси и разходи,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиента.
В Тарифата, подробно са изброени видовете такси, които се дължат, в
зависимост от действията на банката, сред които е и такса „Разходи при
изискуем кредит“, свързана с действията на банката по обявяването на
длъжника на предсрочната изискуемост на кредита: извършване на справки,
изпращане на покани с куриер на адрес и поради неоткриване на длъжника -
за възлагане на съдебен изпълнител за редовно връчване.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника на
основание чл. 422 от ГПК, че съществува солидарно вземането в размер както
следва: - 39 516,46 лева - главница;, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.04.2024 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане; -
3 684,00 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2022 г.
до 28.08.2024 г., - 212,06 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за
5
забава) за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2024г., - 499,52‘лева - законна
лихва след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 9.02,2024 г. до
01.04.2024 г. и - 120,00 лева - разходи при изискуем кредит, както и
претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва иска. Навежда се, че е жертва на измама и реално
парите са взети от трето лице.
Сочи се, преди подписване на договора не им е предоставена
възможност предварително да се запознаят с клаузите на договора, нито им е
разяснено съдържанието и условията относно таксите и комисионните по
договора за кредит, размера на лихвата за забава и на таксата за предсрочното
погасяване на кредита. В този смисъл, нито една клауза на сключения договор
не се явява индивидуално уговорена и определена. Твърди се, че договорът е
предварително изготвен от банката и ответниците-кредитополучатели не са
имали възможност да оказват влияние върху съдържанието му, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, като се прави възражение за
нищожност на клаузите на договора.
На следващо място, оспорват се размера на предявените искове.
Прави искане съдът да отхвърли иска изяло като неоснователен,
предвид нищожността на клаузите в Договора за потребителски кредит.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален
представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя
доказателства.
Ответникът не се явява, не делегират процесуален представител, не
изразява становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от
19.09.2022 г., по силата на който “Банка ДСК” АД е отпуснала на Ф. М. К.
кредит за текущо потребление в размер на 40 000,00 лева, със срок за
издължаване от 120 месеца, считано от датата усвояването му, като кредита
се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка № BG40STSA*** с титуляр
Ф. М. К. и се погасява чрез разплащателна сметка №
6
BG40STSA93(|00029328775 с месечни вноски, дължими на всяко 15-то
число на месеца съгласно погасителен план - Приложение №1 към
Договора.
Видно от погасителния план, същият съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, като е посочен лихвен процент за целия срок на договора,
размерът погасителната вноска, дата на плащане, каква част от същата
представлява главница и каква лихва, посочени са общо дължими вноски,
срокът на договора, общо дължима|[ихва и размер на главницата.
Видно от договора – чл. 8, че главницата по кредита се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 7,55% годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,050 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка
в размер на 7,500 %, предоставена на кредитополучателя при кумулативното
изпълнение на условията по т. 9 от Договора. Съгласно чл. 8.1 от договора,
Правото на ползване на преференциална лихва отпада и приложимият лихвен
процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката по реда и в сроковете,
посочени в Общите условия към Договора. Максималният размер, който може
да достигне лихвеният процент в резултат неизпълнение на условията, е
променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен процент към
съответната дата и фиксираната надбавка по т. 8.1.2. лихвеният процент се
променя и с промяната на референтния лихвен процент съгласно уговореното
в Общите условия. Така, съгласно условията на Договора и погасителния план
- Приложение №1 към Договора, кредитополучателят следва да погаси
кредита с 120 месечни вноски, с краен срок за окончателно погасяване -
19.09.2032 г.
Съгласно т.20 от Договора, че кредитополучателят заплаща такси и
разходи, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка
ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (наричана „Тарифата“).
В Общите условия, подписани от кредитополучателя са уговорени
усвояването, олихвяването, разходите по кредита и отпадане правото на
7
ползване на преференциална лихва, погасяването на кредита, задълженията на
страните по договора, |обезпеченията по кредита, отговорностите и санкциите
при неизпълнение и Други; уговорки, включително и правото на отказ от
договора. - В т.16.1, Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите
условия е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща улавницй, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличена с надбавка за забава в размере на 10 (десет) процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В т.16.2, Глава VII
„Отговорности и санкции“ от Общите условия | уговорено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем. Последицата по
предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква —
след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от
него адрес. В т.16.3, Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите
условия е уговорено, че от датата на изискуемост на кредита - на краен падеж
или предсрочна, целият, непогасен остатък от главницата се олихвява със
законната лихва' по чл. 86 от ЗЗД, до окончателното погасяване на
задължението, включително и по принудителен ред.
Установява се, че на 19.09.2022 г,. в съответствие с т. 12 от Договора,
между “Банка ДСК” АД, като заложен кредитор и Ф. М. К., ЕГН **********,
като залогодател е сключен Договор за залог на вземане по сметка в „БАНКА
ДСК“ АД за обезпечаване на вземането по договора.
По делото не е спорно, че предсрочната изискуемост на вземането е
настъпила на 29.02.2024 г., поради неплащането на следните погасителните
вноски: -15.12.2022г. 297,15 лева; - 15.01.2023г. 475,85 лева; - 15.02.2023г.
475,65 лева; - 15.03.2023г. 475,65 лева; - 15.04.2023г. 475,65 лева; - 15.05.2023г.
475,65 лева; - 15.06.2023г. 475,65 лева; - 15.07.2023г. 475,65 лева; - 15.08.2023г.
476,83 лева; - 15.09.2023г. 476,83 лева; - 15.10.2023г. 476,83 лева; - 15.11.2023г.
476,83 лева; - 15.12.2023г. 476,83 лева; - 15.01.2024г. 476,83 лева и 15.02.2024г.
479,25 лева, като поради допусната забава в погасяването на задължението по
Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2022г., считано от месечна
вноска с падеж 15.12.2022г., са налице предвидените в т.16.2, Глава VII
„Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит
8
обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита и чрез А.Ц. -
Частен съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд Благоевград, с
рег. № 701 на КЧСИ кредиторът “Банка ДСК“ АД е обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането, което се
установява и от Покана - уведомление с изходящ номер на Банка ДСК: 0090-
20- 00211/17.01.2024г. до Ф. М. К., ведно с Разписка за връчването й на
29.02.2024 г..
Налице е издадена заповед за незабавно изпълнение, като Ф. М. К., ЕГН
**********, е задължена да плати следните суми: - 39 516,46 лв. /тридесет и
девет хиляди петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ –
представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 19.09.2022 г., отчитан по кредитна сметка №
11/0000000029332555, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2024 г. до
погасяването; - 3 684 лв. /три хиляди шестстотин осемдесет и четири лева/ –
представляваща договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за
периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2024 г., включително; - 212,06 лв. /двеста и
дванадесет лева и шест стотинки/ – обезщетение за забава (лихвена надбавка
за забава), начислено за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2024 г., включително;
- 499,52 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ -
законна лихва за забава, начислена за периода от 29.02.2024 г. до 01.04.2024 г.;
- 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща разходи при изискуем кредит; -
880,64 лв. /осемстотин и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ –
съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото,и - 50 лв. /петдесет
лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Подадено е подадено възражение от длъжника, поради което е образувано
настоящето производство.
От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
констатации и изчисления, не и като крайни изводи, се установява, че на
19.09.2022 г., по сметка с IBAN: BG40STSA*** с титуляр - Ф. М. К. е получена
сума в размер на 40 000,00 лева с основание авт. усвояване. От представеното
банково извлечение по сметка с IBAN: BG40STSA *** с титуляр - Ф. М. К.
установило вещото лице, че след като е усвоила сумата по кредита от 40
9
000,00 лв., ответника е изтеглила от банковата сметка сума в размер на 39
000,00 лв. на 19.09.2022 г., като е останала е налична сума по сметката й в
размер на I 000,00 лв. Сочи се от вещото лице, че на 19.09.2022 г. от тази сума
кредитора е удържал от сметката 350,00 лв. с основание „Такса за разглеждане
на кредит“.
На 15.10.2022 г. кредиторът е удържал сума в размер на 475,85 лв. от
налични суми по банковата сметка на кредитополучателя за заплащане на
месечна вноска по кредита.
На 15.11.2022г. кредитора е удържал 155,05 лв. - цялата налична сума по
банковата сметка на кредитополучателя, за частично плащане (поради липса
на средства по сметката) на месечна вноска по заема.
На 18.11.2022 г. са постъпили 505,00 лв. по банковата сметка, обслужваща
заема с основание - „Вноска по кредит“, като вноската е извършена от
Димитър Г.ев.
От представените от ищеца справки се установява, че Ф. М. К., че
извършените плащания от ответника по процесния Договор за потребителски
кредит са в общ размер на 1 480,40 лв., от които главница в размер на 483.54
лв., лихва в размер на и такса за на кредит в размер на 350 лв..
Сочи вещото лице, че от анализа на получената Справка за извършени
плащания и банково извлечение по банкова сметка с IBAN: BG40STSA *** ,
по която би следвало да се обслужва кредита, последното плащане от Ф. М.
К. към кредитора е на 15.12.2022г. - сума в размер на 178,70 лв. - частично
плащане по месечна вноска, като не са установени плащания от Ф. М. К.
към кредитора от 15.12.2022 г.
Главницата по процесния кредит е в размер на 40 000,00 лв., а погасената
главница е в размер на 483,54 лв., като към 04.04.2024 г. непогасената
главница е в размер на 39 516,46 лв.
Дължимата договорна лихва към 28.02.2024г. е в размер на 4 330,86 лв., а
платената договорна лихва е в размер на 646,86 лв., към 04.04.2024 г. размерът
на непогасената договорна лихва е 3 684,00 лв.
Дължимата санкционна лихва към 04.04.2024 г. е в размер на 212,06 лв.
Задължението на кредитополучателя под формата на „разходи за изискуем
кредит“ е в размер на 120,00 лв.
10
Дължимата законна лихва върху непогасената главница (39 516,46 лв.) за
периода от 29.02.2024 г. до 04.04.2024 г. е в размер на 545,00 лв.
Към датата на депозиране на ИМ - 23.10.2024 г., дължимата главница по
процесния кредит е в размер на 39 516,46 лв.;
Към датата на връчване на препис от ИМ на ответника - 17.01.2025 г.,
дължимата главница по процесния кредит е в размер на 39 516,46 лв.;
Към датата на депозиране на ИМ - 23.10.2024 г., непогасената договорна
лихва е в размер на 3 684,00 лв.;
Към датата на връчване на препис от ИМ на ответника - 17.01.2025 г.,
непогасената договорна лихва е в размер на 3 684,00 лв.;
Към датата на депозиране на ИМ - 23.10.2024 г., дължимата санкционна
лихва е в размер на 212,06 лв.;
Към датата на връчване на препис от ИМ на ответника - 17.01.2025 г.,
дължимата санкционна лихва е в размер на 212,06 лв.;
Към датата на депозиране на ИМ - 23.10.2024 г., дължимата такса за
обявяване на изискуемост е в размер на 120,00 лв.;
Към датата на връчване на препис от ИМ на ответника - 17.01.2025 г.,
дължимата такса за обявяване на изискуемост е в размер на 120,00 лв.
Към датата на депозиране на ИМ - 23.10.2024 г., дължимата законна лихва
върху неплатената изискуема главница е в размер на 3 582,57 лв.
Към датата на връчване на препис от ИМ на ответника - 17.01.2025 г.,
дължимата законна лихва върху неплатената изискуема главница е в размер на
4 856,52 лв..
Съдът кредитира заключението на счетоводната експертиза.
Всички останали приложени от страните писмени доказателствени
средства съдържат информация относно факти и обстоятелства, които са
ирелевантни за конкретния спор, поради което са неотносими и съда няма да
ги обсъжда при формиране на правните изводи относно основателността на
исковите претенции.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените
искове, съдът намира следното:
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от
11
предявяването им, тъй като е образувано заповедно производство за
установяване спорно ли е вземането, в което производство е издадена заповед
за незабавно производство и изпълнителен лист, има подадено възражение от
длъжника, което обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба
между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по
същество.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване
на искове - по първия иск е спорното материално право да се иска
установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, което
вземане е правото на вземане на банката да получи връщане на главница по
договор за банков кредит, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във
връзка чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по втория иск е правото на
вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна
квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването на иска по чл. 422 ГПК предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните
през процесния период да е съществувало валидно договорно
правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил
своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна
престация, в твърдяния размер; да е налице изпадане в забава – т.е. вземането
да е изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Конкретното проявление на тази разпоредба в настоящия случай
означава, че ищцовата страна, под страх, да не докаже основателността на
исковата си претенция, следва да осъществи едно главно, пълно и пряко
доказване на твърдението, че ответникът дължи претендираните суми, т.е. да
ангажира онези доказателствени средства, чрез които да създаде абсолютна
достоверност, сигурно убеждение на съда в истинността на това фактическо
твърдение. Или в хода на производството по иск по чл. 422 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите,
които го погасяват, изключват или унищожават. С оглед на гореизложените
данни от фактическа страна и съображения от страна на ищеца не е проведено
12
пълно и главно доказване на наличието на изискуемо задължение.
По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, възникнали по силата на Договор за банков кредит.
Видно от съдържанието на договора за кредит за текущо потребление се
касае за потребителски договор, като ответника има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 8 от договора главницата по кредита се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 7,55% годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,050 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка
в размер на 7,500 %, предоставена на кредитополучателя при кумулативното
изпълнение на условията по т. 9 от Договора.
Съгласно чл. 8. 1, правото на ползване на преференциалната лихва отпада
и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване надбавката в
сроковете при условията, посочени в ОУ.
Съгласно чл. 5. 1 от ОУ, кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от стойността на референтен лихвен, който е
предвиден в договора или определен едностранно от банката – т. 5.2.3, като
използва подходящ лихвен бечмарк или индикатори, публикуване на
страницата на БНБ, представляващи статистическа информация, отнасяща се
до банковата система на местния пазар.
Клаузите на чл. 5 във всичките алинеи от Общи условия, както и чл. 8 от
договора за кредит, противоречат на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е
посочено по какъв начин, по каква конкретната формула, банката ще променя
едностранно лихвения процент.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна е всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
13
промени цената.
В конкретния случай от самото съдържание на посочените договорни
разпоредби е видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни,
изготвени предварително типови условия на банката. Пълната
непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които
кредиторът може да промени едностранно уговорката за лихва сочат, че
клаузите са типови и кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното
съдържание.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да
бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде
променена лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява
съществен елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва
възможността този елемент да бъде едностранно променян от банката след
сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран или
променлив лихвен процент. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация относно това кога/при какви условия/ и
как/по каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени цената
на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по
адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, като нейни вътрешни правила, не е част от
кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да
е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Разпоредбите на чл. 8, 9,10 и 11 от сключения на 19.09.2022 г. между Ф. К.
и като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор в частта, с която
се дава право на кредитора да изменя базовия лихвен процент /БЛП/ и
годишния процент на разходите /ГПР/, без длъжникът да има някакъв контрол
върху процеса, съгласно която промяната на лихвата от кредитора е
задължителна за страните, са нищожни. Процесният договор попада в
приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като ответника,
както си посочи по-горе, има качеството на потребители съгласно § 13, т. 1
ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /решение от 14.03.2013
г. по дело С-415/11, ECLI:EU:C:2013:164; решение от 26.01.2017 г. по дело С-
14
421/14, ECLI:EU:C:2017:60; решение от 09.07.2020 г. по дело C-452/18,
ECLI:EU:C:2020:536; решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13,
ECLI:EU:C:2014:282; решение от 26.02.2015 г. по дело С-143/13,
ECLI:EU:C:2015:127; решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17,
ECLI:EU:C:2018:745; решение от 09.07.2020 г. по дело С-452/18,
ECLI:EU:C:2020:536 и други/ и константната практика на ВКС /решение №
77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №
424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №
51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №
165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/,
предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са
следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в
нарушение на принципа за добросъвестностност; 3/ да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на
потребителя.
Клаузите за едностранна промяна на базовия лихвен процент и Общите
условия не са уговорени индивидуално съгласно разпоредбите на чл. 146, ал. 1
и ал. 4 ЗЗП. В настоящият случай ищецът не е доказал, че клаузите на
договора за кредит и Общите условия за едностранна промяна на лихвата и
ГПР са индивидуално уговорени – този факт не се установява от
представените писмени доказателства. Общите условия и договора за кредит
за текущо потребление са предварително изготвени от банката, така че
кредитополучателят - потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им и в този смисъл е налице хипотезата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Клаузите, даващи право на кредитора да изменя БЛП и ГПР, без длъжникът да
има някакъв контрол върху процеса, предвид липсата на конкретни критерии,
са нищожни.
Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа
ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Когато кредитополучателят
15
- потребител не е получил предварително достатъчно конкретна информация
за начина, метода, по който банката – кредитор може едностранно да промени
размера на възнаградителната лихва, респективно базовия лихвен процент,
както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с
нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да
се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност на банката за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола
на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция
на чл. 143 ЗЗП.
В конкретния случай съгласно чл. 8 от договора главницата по кредита се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,55% годишно или 0,02%
на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,050 %,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,500 %, предоставена на
кредитополучателя при кумулативното изпълнение на условията по т. 9 от
Договора. Клаузата на чл. 7, изр. 1 от ОУ предвижда, че годишният процент на
разходите по кредита, включващ лихвата и таксите, които клиентът дължи на
банката, може, съгласно чл. 11 от договора, да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия. Предпоставките за
едностранна промяна от банката на БЛП и таксите са посочени в чл. 5 във
всичките му алинеи от Общите условия, а именно: „кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен
лихвен, който е предвиден в договора или определен едностранно от банката –
т. 5.2.3, като използва подходящ лихвен бечмарк или индикатори, публикуване
на страницата на БНБ, представляващи статистическа информация, отнасяща
се до банковата система на местния пазар“.
Методологията, начинът на определяне на базовия лихвен процент и
таксите съдържа компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни
16
фактори – лихвен бенчмарк и/или индекс или индикатори, но съдържа и
твърде общи компоненти, които не са достатъчно ясно определени нито в
Общите условия, нито в договора за кредит, нито са определяеми по някакъв
точен начин и не дават възможност да се предвиди кой точно икономически
показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и таксите. Липсва
яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на
формиране на едностранна промяна на лихвата, липсва обвързаност на
конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на
индекса. В посочените клаузи не се съдържа ясно и разбираемо за средния
потребител описание на начина, по който, предвид настъпилите изменения в
съответния финансов индекс ще се формира новият базов лихвен процент –
референтен лихвен процент. Липсата на такава конкретна методика или
формула /математически алгоритъм/, определящ трайно съотношението
между изменението и изброените пазарни лихвени индекси създава
възможност при наличие на предвидените в Общите условия изменения на
променливата компонента, банката – кредитор произволно да променя
размера на лихвата по кредита. Налице е възможност банката да определи
произволно начина на изчисляване на базовия лихвен процент и едностранно
да определи съдържанието на договора. Посочените клаузи са сключени в
нарушение на принципа за добросъвестностност, създават значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията и са във
вреда на кредитополучателя и поръчителя в качеството им на потребители. По
изложените съображения следва да се приеме, че клаузите на чл. 8, 9,10 и 11
от договора за текущо потребление, както и чл. 5 във всичките алинеи от
Общите условия са нищожни поради тяхната неравноправност на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ето защо, искът се явява основателен само относно претендираната
главница. Относно размера на същата, съобразявайки посоченото от вещото
лице, то остатъка, който е дължим е 37 319,60 лв. за този размер искът е
основателен.
Съобразно разрешението, дадено с ТР №3/2014г. на ОСГК /т.12/, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника
по иска следва да заплати на ищеца направените разноски по делото
17
съразмерно с уважената част от иска, но въпреки тази разпоредба, съдът
намира искането за неоснователно.
Присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски,
съобразно уважената част на иска по чл. 23 ЗПК, при прилагане на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК , в случая би било в противоречие с целта на
Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни
предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. В
постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6,
§ 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени
дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от
Директива 93/13 , както и принципът на ефективност, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния
й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този
смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21
март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива
93/13 , разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат
национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да
понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на
нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер,
искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази
клауза суми е уважено само частично – така и решение № 129/ 30.07.2024 г. по
т.д № 630/ 2023 г., I т.о. на ТК на ВКС.
В случая се касае за потребител, ответник по иск относно спор за
съществуването на задълженията му към ищеца, произтичащи от признатия от
съда за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, договор за потребителски
кредит, поради което не се следват разноски за ищеца по иск, независимо от
резултата по делото.
При гореизложеното, съдът
18
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на „Банка ДСК” АД,
ЕИК *********, против Ф. М. К., ЕГН **********, в размер на 37 319,60 лв.
лв. (тридесет и седем хиляди триста и деветнадесет лева и 60 стотинки),
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
19.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2024 г. - датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете над този
размер като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исканията на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, против
Ф. М. К., ЕГН **********, за присъждане на разноски, представляващи
държавни такси, възнаграждение за юрисконсулт и възнаграждение за вещо
лице, направени в заповедното и исковото производство, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19