№ 52
гр. ЛЕВСКИ, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.ова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20234410200068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ***** ООД,
представлявано от И. Г. Г. управител против НП № 15-2200164 от 18.08.2022
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., в която се твърди,
че НП е неправилно, поради противоречие с материалния закон, както и че
същото е постановено при съществени нарушения на административно
производствените правила. Твърди се, че на 25.11.2021 г. инспектори от ДИТ
гр.П. са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на
място в Строителен обект магистрала до с. К.Б., *****, на който обект към
момента на проверката дружество ***** ООД е подизпълнител и извършва
строително-монтажни работи, че за резултатите от проверката са съставени
констативен протокол от 25.11.2021 г. и протокол № ПР 2218105/25.11.2021
г., с който са дадени предписания за отстраняване на констатираните от
органите на Инспекция по труда П. нарушения на трудовото законодателство.
Твърди се, че последваща проверка на Строителния обект не е извършвана.
Твърди се също така, че на 06.06.2022 г. Х. Р. – инспектор в ДИТ гр.П.,
в присъствието на свидетелите А. В. Д. и М. Г. Б. е съставил акт за
установяване на нарушение на ***** ООД в качеството му на работодател,
като в обстоятелствата на акта е посочено, че при извършена проверка на
място на 25.11.2021 г. в 12.20 часа в Строителен обект, намиращ се на
републикански път 1-3 Б.-Б. при км. 41394 с. К.Б. и по документи в ДИТ,
1
работодателят ***** ООД нарушил трудовото законодателство, като е
допуснал на работа на 25.11.2021 г. общ работник Г.Г.Т. без сключен трудов
договор в писмена форма, и е посочено, че с това е нарушен чл. 62 ал.1 от КТ
във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ.
Твърди се, че въз основа на съставения АУАН на 18.08.2022 г.
Директорът на ДИТ гр.П. издава обжалваното НП, с което за посоченото в
АУАН нарушение на трудовото законодателство е наложено на дружеството
в качеството му на работодател административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
Твърди се, че акта е съставен в нарушение разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, тъй като е съставен след повече от 3 месеца от открИ.е на нарушителя
и че административно наказателното преследване се изключва по давност,
ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от открИ.е на
нарушителя. Жалбоподателя се позовава на решение № 48/28.12.1981 г. по
т.д. № 48/1981 г. на ОС на НК на ВС. Твърди се, че в настоящия случай
нарушението се твърди, че е извършено на 25.11.2021 г., а АУАН е съставен
след повече от три месеца на 06.06.2022 г.
Твърди се, че допуснатите в АУАН съществени нарушение на
административно производствените правила опорочават издаденото въз
основа на него и оспорено в настоящото производство НП.
Твърди се, че на посочената в акта дата – 25.11.2021 г. посочените лица
са се намирали на обекта, за да се запознаят с обекта и естеството на работа с
оглед бъдещи трудови правоотношения, както и че същите на 25.11.2021 г. не
са извършвали трудова дейност, тъй като не са били в трудови
правоотношения с дружеството. Твърди се, че на посочената в акта дата под
никаква форма тези лица не са предоставяли труд на обекта във вид на
някаква дейност, и че дружеството по отношение на тях няма качеството на
работодател, поради което спрямо дружеството не може да бъде ангажирана
отговорност за нарушение на чл. 62 ал.1 във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ.
Заявено е също така, че настоящия случай е маловажен по смисъла на
параграф 1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид и тъй като не са настъпили
вредни последици за физически, юридически лица или за държавата, както и
че са налице и множество смекчаващи обстоятелства.
Направено е искане да бъде отменено обжалваното НП, както и да
бъдат присъдени сторените деловодни разноски в производството.
2
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж. Г. от
АК П. която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че не е извършено
нарушението, за което е наложено административно наказание, че
установените на обекта лица не са извършвали трудова дейност, както и че
подписаните от тях декларации са били съставени от трето лице, като
подписалите се лица не са имали възможност да разберат съдържанието, а на
някои от тях не е установена самоличността от проверяващите органи. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.
Ответника по жалбата - Директор Дирекция „Инспекция по труда“ П.
се представлява от ст.юрисконсулт Пл. Ч., която оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Представя писмени бележки, с които излага подробни
съображения за законосъобразност на НП. Оспорва твърденията на
жалбоподателя и заявеното, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
се заявява, че от показанията на свидетелите – служители на ДИТ П. и от
писмените доказателства се установява нарушението. Изразява се становище,
че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В.З., като
противоречиви.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице имащо право
на жалба, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че същия е съставен на 06.06.2022 г. против
***** ООД затова, че при извършена проверка на място на 25.11.2021 г. в
12.20 часа в обект строителен, намиращ се на републикански път 1-3 Б.-Б.
при 41394 до с. К.Б. на територията на област П. със строител ***** ООД с.
Х. с управител И. Г. Г. с посочен ЕГН и по документи в Дирекция Инспекция
по труда гр.П. на 06.06.2022 г. е установено, че работодателя ***** ООД с. Х.
е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно на
25.11.2021 г. е допуснал до работа като общ работник лицето Г.Г.Т., с ЕГН
********** без отношенията между работодателя и лицето да са уредени като
трудови правоотношения, а именно няма сключен трудов договор в писмена
форма. Посочено е, че е нарушен чл. 62 ал.1 от КТ и чл. 1 ал.2 от КТ.
3
В АУАН като писмени материали са посочени декларация от Г.Г.Т. и
Обяснения от И. Г. Г..
Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено
обжалваното НП, с което на „*****” ООД с. Х., в качеството му на
работодател, за нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ
описано подробно и идентично с нарушението посочено в цитирания по-горе
АУАН, е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал. 5 от
КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ, а именно имуществена санкция в размер
на 1500 лв.
Към административно-наказателната преписка е приложена посочената
в АУАН декларация от Г.Г.Т., в която същия е декларирал, че работи в *****
ООД намиращо се с. К.Б., Е 79, посочена е дата 25.11.21 г. и длъжност общ
работник, посочени са часове за почивки в работния ден, както и че почивни
дни са събота и неделя.
Приложени са и посочените в АУАН обяснения от И. Г. Г., в качеството
му на управител на ***** ООД, в които същия заявява, че с лицата А.М.М.,
Б.Г.Г., С.А.С., А.И.Н., В.Г.З., А.Е.И., Е.Р.И., Г.Г.Т., С.В.В., дружеството няма
други договори, които да се представят пред инспекция по труда.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Х. В. Р., А.
В. Д., М. Г. Б., В.Г.З., Г.Г.Т. /протокол от с.з. на 10.04.2023 г. и С. Ш. Я.
/протокол от с.з. на 22.05.2023 г./.
От показанията на свидетелите Х. Р. и С. Я. се установява, че същите на
посочената в акта дата са извършили проверка на място в обекта, а именно
пътен участък от републиканската пътна мрежа, намиращ се до с. К.Б. и
установили че на обекта работят лица, които извършват строително-
монтажни работи. Св. Р. заявява, че описал лицата, които работят в обекта,
след което извикал работодателя ***** за проверка, от което се установило,
че посоченото в акта лице е без трудов договор, като липсата на трудов
договор е установено от документалната проверка. Св. Р. заявява, че за
констатираното нарушение е съставил акт. Обяснява, че лицата които е
намерил на обекта извършвали трудова дейност по подпорна стена, като
самостоятелно всеки един от тях си е дал данните за декларацията и всяко
едно от лицата е декларирало съответните обстоятелства. Обяснява, че на
лицата е разяснено съдържанието на декларацията, че ако някой е бил
неграмотен, декларацията е попълнена от негов колега, като лицето само се
подписва, като му се изчита дословно за какво става въпрос. Показанията на
свидетеля Р. се подкрепят и от св. С. Я., който също е присъствал на
проверката и към момента на проверката е работил в Дирекция Инспекция по
4
труда гр.П..
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели и А. Д. и
М. Б., които са били свидетели по съставянето на акта и извършената
документална проверка на 06.06.2022 г. Свидетелите Д. и Б. обясняват, че
колегата им Р. на 06.06.2022 г. и извършил документалната проверка на
фирма ***** ООД и при извършване на документалната проверка е
установено, че за лицето няма сключен трудов договор в писмена форма, след
което за констатираното нарушение е съставен акта.
В качеството на свидетел е разпитан и Г.Т. – лицето което е установено
на обекта при извършване на проверката и което е подписало декларацията
приложена към преписката. Свидетеля Т. заявява, че на 25.11.2022 г. не е
работил към никоя фирма, че отишли там да видят за работа, че подписали
някакви договори и той повече не е ходил и не е почвал работа. Заявява, че е
неграмотен, а документа, който е подписал го е писал брат му, който му казал,
че ще почват там работа, че В. му е шеф, че са отишли да видят там някаква
работа да работят, но не е работил. Продължава, че проверяващите казали, че
те ще им правят трудов договор и по това разбрали, че са проверяващи.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, относно твърденията, че не
знае върху какво се е подписал, както и относно твърдението, че не е работил,
а е отишъл там, стоял, чакал, подписал документи, за да започне работа, но
повече не е ходил. Твърденията му са непоследователни, нелогични и взаимно
изключващи се. От една страна свидетеля твърди, че е неграмотен, а после
заявява, че е ходил на училище до втори клас, че може да чете но срича.
Заявява, че е подписал документ, за да започне работа, но повече не е ходил.
Няма логика и обяснение твърдението, че подписва документ, за да започне
работа и в същото време повече не ходи /според твърдението му/ на тази
работа, за която твърди, че е сключил някакъв договор, че проверяващите
нищо не са им обяснили, но са им казали , че ще им правят трудов договор и
по това разбрали, че са проверяващи. Няма логика да се сключва трудов
договор с проверяващото лице, нито пък по това, че с някой сключваш
договор да разбереш, че е проверяващ, освен ако той самия не се е представил
като проверяващ. Логично и обяснимо е свидетелят да не е доразбрал за какви
трудови договори става въпрос, предвид ниското му образование. Както бе
посочено по-горе свидетеля заявява, че лично е подписал предявената му
декларация. В тази декларация са посочени трите му имена, единния му
граждански номер, адреса му, както и обстоятелството, че е на длъжност общ
работник. В случай, че съдът възприеме тезата, че свидетеля Т. не знае на
5
какво се е подписал, още повече, че според неговите думи, документа е
написан от собствения му брат.
В качеството на свидетел е разпитан и В.З., който заявява, че е обекта
му се обадил Х. И. който му позвънил по телефона, да отиде до пътя, да
направи оглед на обекта, какво трябва да се извърши, Заявява, че се обадил на
момчетата да отидат до обекта, да го погледнат, че отишъл на място около
12.30 часа, и когато отишъл момчетата били горе до фургона и подписвали
документи, като той също подписал последен. Обяснява, че е трябвало да се
направят подпорни стени, че трябвало да отиде и да погледна дали може да се
справи с тази работа, като той пратил Б.Г., Г.Г., С.В., Е.И., Д.Е, А., който знае
като дядо М. и А.И.Н. като твърди, че те работели за него на друг обект, и ги е
пратил да отидат там на място, за да видят дали могат да се справят с
работата. Свидетелят З. също заявява, че е подписал документи, декларация,
че не знае за какво е била декларацията, като прочел, че пише само
декларация без нищо друго, но им били казали, да напишат трите си имена и
за коя фирма работят. Въпреки на места противоречивите и хаотични
показания на този свидетел, от същите все пак може да се направи извода, че
при даване на декларация за попълване, на лицата е било обяснено, че същите
следва да си попълнят трите имена и да посочат за коя фирма работят. За
попълващите декларацията лица не е имало пречка да посочат имената си и
да изпишат, че в момента не работят, което би съответствало на твърденията
на свидетелите Т. и З. при разпита им в съдебно заседание. Както бе
посочено по-горе показанията и на свидетеля З. са объркани, хаотични и
противоречащи си. Така например св. З. първо заявява, че започнали да
работят на обекта от 02 декември, а след това заявява „от 02.12. продължихме
да работим“. После отново казва, че са започнали да работят на 02.12.
В допълнителен разпит св. Р. заявява, че В.З. е отишъл „после“, че
преди това, като са отишли на обекта всички били събрани и им било
разяснено какъв е, от къде идва, и какво е естеството на събирането и на
подписването на тези декларации. Св. Р. както при първоначалния разпит,
така и при допълнителния е категоричен, че лицата подписали декларациите
са работили на обекта, че към момента на проверката са работили и са
извършвали строително-монтажна работа, че никой от тях не е възразил, че е
дошъл само да види и че не работи там, че те са си записала към коя фирма
работят и след като е отишъл З. те са го припознали като техен отговорник.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. и Я., които дават
безпротиворечиви, пълни, ясни, логични и последователни свидетелски
показания, възпроизвеждащи лично възприети от свидетелите факти.
6
Свидетелите Р. и Я. при извършване на проверката са изпълнявали
служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин
от изхода на делото. Излагат показания относно личните си възприятия,
конкретно посочват извършваната от работещите трудова дейност,
показанията им не противоречат и на представената към преписката
декларация подписана лично от лицето посочено като упражняващо трудова
дейност на обекта без сключен трудов договор.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите А. Д. и М. Б..
Показанията на тези свидетели са относно извършената документална
проверка и съставения след това акт, при съставяне на който са присъствали.
Показанията и на тези свидетели са безпротиворечиви, конкретни, пълни,
възпроизвеждащи лично възприети от свидетелите факти, ясни са, логични и
последователни. Не противоречат на нито едно от представените по делото
доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите З. и Т. относно
твърденията им, че към момента на проверката Т. не е извършвал трудова
дейност на обекта. Както бе посочено по-горе З. е отишъл на обекта в по-
късен момент и не е имал конкретни и лични възприятия към момента на
идване на проверяващите на обекта. Както бе посочено по-горе показанията и
на двамата свидетели са непоследователни, на места взаимно изключващи се
и противоречиви и очевидно целящи да услужат на санкционираното лице.
Нещо повече видно от приложената към преписката призовка от 25.11.2021г.
до ***** ООД /приложена на л. 20-21 от делото/ е, че същата е приета на
25.11.2021 г. от В.Г.З. на длъжност общ работник със задължение да предаде
призовката на призованото лице, без лицето да е направило каквото и да е
възражение, че не работи към това дружество, че няма договорености с него,
което от своя страна да го препятства да получи и предаде призовката.
Напротив видно от положения подпис на л. 21 е, че З. е приел призовката без
каквито и да било възражения.
Относно причините за некредитиране показанията на св. Т. съдът
посочи по-горе същите, а именно тяхната непоследователност, нелогичност,
противоречие с другите по делото доказателства, а именно показанията на
свидетелите Р. и Я. извършили проверка на място, противоречие с
подписаната от самия Т. декларация към момента на проверката. Налице е
противоречие и в показанията на св. Т. с показанията на св. З., като св. З.
заявява, че е изпратил работниците по-рано, а самият той е отишъл по-късно
на обекта, а св. Т. заявява, че са били заведени там от З., който после ходил
някъде и пак се върнал. Дори да не е от съществено значение за спора дали З.
7
е завел работниците лично на обекта и след това е ходил някъде и се е върнал,
или ги е изпратил там сами, а той е отишъл по-късно, очевидно е, че в
показанията на тези двама свидетели има разминаване в детайлите.
Предвид изложеното и събраните по делото доказателства, съдът
приема, че от писмените доказателства протокол за извършена проверка,
декларация, подписана от лицето, упражняващо на място трудова дейност,
приложеното към делото уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ, както и от
показанията на свидетелите Р., Я., Д. и Б. съдът приема, че по делото по един
безспорен и категоричен начин се установява, че на посочената в акта дата –
25.11.2021 г. в 12.20 часа е извършена проверка от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.П. в строителен обект, намиращ се на
републикански път 1-3 Б.-Б. при 41 394 до с. К.Б. на територията на област П.
със строител ***** ООД с. Х., която проверка е продължила и е извършена и
по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. на 06.06.2022 г., и е
установено, че работодателя ***** ООД с. Х. е нарушил разпоредбите на
трудовото законодателство, като на 25.11.2021 г. е допуснал до работа като
общ работник лицето Г.Г.Т. без отношенията между работодателя и лицето да
са уредени като трудови правоотношения, а именно – няма сключен трудов
договор в писмена форма.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът приема, че правилно
е приложен материалния закон и нарушението е квалифицирано като такова
по чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ, изискващ сключването на
трудов договор в писмена форма, който да урежда като трудово
правоотношението по предоставяне на работна сила.
Правилно и законосъобразно е определена и санкционната разпоредба
на чл. 414 ал. 3 от КТ, предвиждаща имуществена санкция от 1500 до 15000
лв. за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ и
наложената санкция е в минималния предвиден от закона размер.
По отношение твърдението на жалбоподателя, че от момента на
проверката до момента на съставяне на акта е изминал период по-дълъг от
три месеца, поради което е съставен след изтичане на срока по чл. 34 ал.1 от
ЗАНН, съдът приема, че не са налице процесуални нарушения в процедурата
по издаването на акта и НП.
Видно от събраните по делото доказателства е, че проверката не е
извършена и приключена на 25.11.2021 г., а е започнала на 25.11.2021 г. с
проверката на място и е довършена в инспекцията по труда с документалната
проверка на 06.06.2022 г. По делото са представени копия от призовки и
писмо от които се установява, че дружеството в качеството на
8
работодател/страна в административното производство е призовавано да се
яви негов представител в Инспекцията по труда гр.П. на 03.12.2021 г., на
24.02.2022 г., на 06.06.2022 г. Очевидно е, че през целия този период - до
06.06.2022 г. – датата на съставяне на акта проверката не е била довършена,
като както е посочено в акта проверката е осъществена не само на място с
посещение на обекта, но и по документи, които работодателя е следвало да
представи в Дирекция „Инспекция по труда“ и което е наложило
неколкократното му призоваване да се яви, за да представи необходимите
документи за довършване на проверката.
Както бе посочено по-горе съдът не констатира да са допуснати
нарушения на материалния закон, нито пък такива на процедурата по
издаването на акта и НП. Актът е съставен от компетентни лица, съдържа
всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
подписан е от свидетели, присъствали при проверките – на място и по
документи в Д“ИТ“ П., АУАН е предявен на упълномощен представител на
нарушителя. Издаденото въз основа на АУАН обжалвано НП също съдържа
всички предвидени в чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти се
установяват от събраните по делото доказателства.
По отношение твърдението в жалбата, че се касае до маловажен
случай, съдът приема, че същото е неоснователно. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 415в ал.2 от КТ нарушенията на чл. 62 ал.1 от КТ не са
маловажни.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.П. да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-2200164 от
18.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.П., с което на ***** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
с. Х., общ. П., ***** представлявано от И. Г. Г. – управител, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ,
вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1,
9
ал.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ***** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с. Х., общ. П., ***** представлявано от И. Г. Г. – управител, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.П. в 14 – дневен срок от връчване на копие от
същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10