Решение по дело №393/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 68
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20215000600393
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. №
2077/2021 г. по описа на РС-Пловдив, с влязлата в сила по което присъда И.Г.К.. е осъден,
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на шест месеца лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а на основание чл. 55, ал. 3 НК предвиденото в чл. 343г
НК наказание лишаване от права не е наложено.
Главният прокурор счита, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено
нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НК. Нарушението се изразявало в
това, че на осъдения не било наложено кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
визирано в чл. 343г НК. Цитирана е съдебна практика, според която определянето на
наказание лишаване от право да се управлява МПС било задължително, включително когато
основното наказание се индивидуализира по реда на чл. 55 НК. Счита се, че допуснатото
нарушение на материалния закон налага възобновяване на делото, отмяна на произнесената
присъда и ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа
искането по изложените в него съображения.
1
Осъденият К. обяви при пренията, че счита искането за основателно. Според него
атакуваният съдебен акт бил незаконосъобразен и на още едно основание – защото не било
постановено приспадане на времето, през което е бил лишен от право на управление на
МПС.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана по смисъла на
чл.420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, а предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал.
1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо. Разгледано по същество обаче не е основателно.
Според ПАС последният етап на съдебната дейност по н.о.х.д. № 2077/21г. на ПРС не
се е отклонил от императивните правила на Глава пета от общата част на НК. По-конкретно
нормата на чл. 55 НК е приложена точно и вярно. Тази норма съдържа алгоритъм за
определяне на наказанията при несъразмерна тежест на предвидената санкция. Част от
въпросния алгоритъм представлява регламентираната в чл. 55, ал. 3 НК възможност за
освобождаване от по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода. Без съмнение такова допълнително наказание е визираното в чл. 343г
НК наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а именно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. Коментираната възможност е приложена в случая по
отношение на осъдения К., като с присъда по споменатото наказателно дело той е понесъл
единствено наказание лишаване от свобода.
Главният прокурор не е прав да счита, че съдът не е разполагал с алтернативата да
освободи г-н К. от наказанието лишаване от право на управление на МПС.
Както беше отбелязано, разпоредбата на чл. 55 НК във всичките й алинеи е част от
общите правила за определяне на наказанието. Тези правила важат във всички случаи на
индивидуализиране на наказанията, освен ако специално правило не ги дерогира. Спорният
въпрос е дали в нормата на чл. 343г НК се съдържа подобно правило. Според искането за
възобновяване визираното в нея указание за налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
„във всички случаи на чл. 343 НК“ бездруго ограничавало приложното поле на ал. 3 на чл.
55 НК.
ПАС намира, че подобна логика противопоставя двете норми в противоречие с
тяхното предназначение. Идеята на закона е да се придаде всеобхватен характер на
алтернативата по чл. 55, ал. 3 НК. Ето защо нито в общата, нито в специалната част на НК
има правило, изключващо нейното приложение. Що се отнася до смисъла на указанието в
чл. 343г НК за „всички случаи“, настоящият състав на ПАС напълно се солидаризира с
2
разяснението на ВКС на РБ в решение № 532 от 21.12.12 г. по н.д. № 1874/12г. на трето н.о.,
че то няма друга цел, освен да се обхванат всички възможни хипотези на изброените в него
транспортни престъпления, като употребата му е по инерция от първото изменение на чл.
343, ал. 4 НК с ДВ, бр. 54 от 11.07.78 г. С други думи, алтернативата да не се определи
кумулативното наказание, може да бъде приложена винаги когато се следва редът на чл. 55
НК независимо от вида на осъденото престъпление. В подобен смисъл са и следните
решения на върховната инстанция по наказателни дела – Р. 544/16.12.13г. по н.д. №
2065/13г. на трето н.о., Р.179/29.06.12 г. по н.д. № 445/12 г. на трето н.о., Р.243/18.07.14г. по
н.д. № 671/14г. на трето н.о., Р. 197/10.10.18г. по н.д. № 790/18г. на второ н.о.,
Р.15/27.11.19г. по н.д. № 5/19г. на второ н.о., Р. 37/25.03.21г. по н.д. № 24/21г. на второ н.о.,
Р.57/25.03.21г. по н.д. № 178/21г. на първо н.о., а също решението по н.о.х.д./в/ № 21/21 г. на
Пловдивския апелативен съд, с което сходно искане за възобновяване на наказателно дело е
оставено без уважение.
С оглед тези съображения Пловдивският апелативен съд в настоящия състав прие, че
санкционният избор на районния съд е законосъобразен, поради което искането за
възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо ПАС

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИЕ искането на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на н.о.х.д. № 2077/21 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3