О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 25.11.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.11.2020
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ
ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия Славчева
частно гражданско дело № 726
по описа на ОС - София за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Софийски окръжен съд е сезиран с
частна жалба от Н.Д.Л. *** срещу определение от 23.09.2020 год. по гр.д. №
81/2020 год. по описа на РС-Пирдоп, с което съдът е спрял производството по делото, образувано
по подадена искова молба от частния жалбоподател срещу Г.Д.П.Б.З.Н.“ към
МВР-София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1671,22 лв. /след
увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК/, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.02.2017 год. –
18.02.2020 год., както и сумата от 220 лв. – мораторна лихва за периода
18.03.2017 год. – 17.02.2020 год., ведно със законната лихва, считано от
18.02.2020 год. до изплащане на задължението, с правно основание чл. 187, ал. 6
вр. ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Производството по делото е
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 633 от ГПК до постановяване на
решение по дело № С-262/2020 год. на СЕС по отправено преюдициално запитване на
РС-Луковит по гр.д. № 606/2019 год. Жалбоподателят счита, че определението е
незаконосъобразно, тъй като в изчерпателно изброените основания за спиране,
уредени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, не фигурира наличието на висящо производство
по преюдициално запитване, като не е налице и обуславящо спорно преюдициално
правоотношение. Сочи също така, че съгласно чл. 631, ал. 1 от ГПК националният
съд, който е отправил запитването, е
длъжен да спре производството по делото, но липсва законова разпоредба, която
да дава възможност на останалите съдилища в страната да спрат производствата
пред себе си на същото основание.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
определение и да върне делото на РС-Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът не взема становище по
подадената частна жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С молба от 21.09.2020 год. ответникът е поискал
спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
тъй като е налице висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на делото. Сочи, че
образуваното дело № С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от
РС-Луковит на основание чл. 267 от ДФЕС е по въпросите за тълкуване на
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 год.
относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с
националното законодателство, а именно: 1. ефективната защита по чл. 12, б. „а“
от Директивата изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи
и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня; 2. принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за
пожарникари и полицаи; 3. ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на
нощния труд,
изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?
Пред РС-Луковит е образувано гр.д. № 606/2019 год. с
предмет, идентичен с този по гр.д. № 81/2020 год. по описа на РС-Пирдоп, а
именно – да бъде осъдена Г.Д.П.Б.З.Н.“ – МВР да заплати на служител
допълнително възнаграждение за положен от него труд през нощта като извънреден
труд, след превръщане на нощните часове в дневни.
В подкрепа на искането за спиране на производството по
делото са представени писмени доказателства – преюдициалното запитване и
кореспонденция във връзка с образуваното преюдициално дело № С-262/20 год. на
СЕС.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
Спорните по образуваното пред РС-Пирдоп дело въпроси
са по същество идентични с тези, които са поставени в преюдициално запитване,
отправено от РС-Луковит до СЕС по гр.д. №
606/2019 год.
С решението на СЕС по отправено до него преюдициално
запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се
разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Затова националният съд не
може да постанови спиране на производството пред себе си поради наличие на
връзка на преюдициалност между делата. От друга страна, разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите,
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното
решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по
делото (чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се
възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е
задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и
учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е
отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред
друг съд на държавата-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото
на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на
основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се
изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Адресат на задължението по
чл. 631, ал. 1 ГПК е всеки съд, който е отправил или трябва да отправи
преюдициално запитване до СЕС.
За правилното решаване на делото пред РС-Пирдоп е от
значение дали предвидените условия за разграничаване на нощен и извънреден труд
в ЗМВР кореспондират с Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 год. относно някои аспекти на организацията на работното
време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положения нощен
труд. В този смисъл са и питанията, отправени до СЕС по гр. д. № 606/2019 год.
на РС-Луковит. По преюдициалното запитване е образувано дело № С-262/2020 год. пред
СЕС, чието решение ще бъде задължително за всички държавни органи и съдилища в
Република България. Затова делата пред български съдилища, по които са
поставени за разрешаване същите въпроси, подлежат на спиране на основание чл.
631, ал. 1 изр. 1 ГПК (в този смисъл определение № 138 от
21.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 631/2019 г., IV г. о., ГК).
С оглед това настоящият състав намира, че правилно с
обжалваното определение производството по делото е спряно, на основание чл.
631, ал. 1 изр. 1 ГПК до произнасяне на Съда на Европейските общности по дело №
С-262/2020 год. пред СЕС, поради което определението следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.09.2020 год. по
гр.д. № 81/2020 год. по описа на РС-Пирдоп.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.